Най-важното от урока
План-резюме
-
Кризата в Римската империя и началото на Великото преселение:
- През III в. Римската империя преживява граждански войни и стопански упадък.
- „Варварските“ народи (готи, франки, германски племена) започват периодично да нахлуват в римските територии поради недостиг на земя и застудяване на климата.
- В средата на IV в. хуните (номади от Азия) се устремяват към Източна Европа, подчиняват други племена и се установяват в днешна Унгария.
-
Разпадане на Римската империя (Края на IV в. – V в.):
- 395 г.: Империята се разделя на две части:
- Западна Римска империя (с център Рим).
- Източна Римска империя (Византия, със столица Константинопол).
- 378 г.: Вестготската армия разгромява римляните край Адрианопол, което се счита за „началото на края“.
- 410 г.: Вестготският крал Аларих превзема и ограбва град Рим.
- До средата на V в.: Армията на хунския вожд Атила опустошава римските територии, след което Хунският съюз се разпада.
- 476 г.: Германски племена превземат Рим и Западната Римска империя престава да съществува.
- 395 г.: Империята се разделя на две части:
-
Установяване на „варварските“ кралства в Западна Европа:
- Германските племена създават свои държави в бившите западни територии:
- Вестготи: установяват се в Испания.
- Остготи: установяват се в Италия.
- Франки: основават Кралството на франките в Галия (днешна Франция).
- Вандали: основават свое кралство в Северна Африка.
- Владетелите на новите държави приемат християнството и подражават на римската държавна традиция и култура.
- Германските племена създават свои държави в бившите западни територии:
-
Древните българи и славяните във Великото преселение:
- Българите:
- През II в., увлечени от хуните, се придвижват от Азия към Европа.
- През IV в. се споменава името „българи“ на север от Кавказ.
- Част от българските племена участват в Хунския съюз и в походите на Атила.
- През V – VI в. установяват тесни контакти с Византия, като я нападат или са нейни съюзници (често заедно със славяните).
- Славяните:
- През I – II в. населяват земите между Балтийско море и Карпатите.
- Около IV в. се обособяват в три клона – западни, източни и южни славяни.
- В края на VI и началото на VII в. южните славяни започват трайно да се установяват на юг от река Дунав.
- Българите:
-
Исторически резултат (IV – VII в.):
- Великото преселение на народите оформя новата карта на Европа:
- На изток: Византийската империя (пряк наследник на античния Рим).
- На запад: Мозайка от нови племена, които дават началото на днешните западноевропейски народи и държави.
- Великото преселение на народите оформя новата карта на Европа:
Урокът в дати
I век | Славяните населяват земите между Балтийско море и Карпатите
През I в. славянските племена обитават териториите между Балтийско море и Карпатите, намирайки се в съседство с германските народи.
2 век | Древните българи се придвижват към Европа
През II в., увлечени от движението на хуните, древните българи се придвижват от Азия към Европа.
3 век | Криза в Римската империя и първи варварски нахлувания
През III в. Римската империя преживява граждански войни и стопански упадък. Възползвайки се от кризата, готи, франки и други германски племена започват периодично да нахлуват на римска територия.
4 век | Славяните се обособяват в три клона
Около IV в. славянските племена се разделят на три основни групи – западни, източни и южни, и започват своето разселване из Европа.
4 век | Първо споменаване на името „българи“
В римско историческо съчинение от IV в. името „българи“ се споменава сред народите, живеещи на север от планината Кавказ.
350 г. | Хуните нахлуват в Източна Европа
В средата на IV в. хуните (номади от Азия) се устремяват към Източна Европа. Те подчиняват други племена и се установяват в равнините на днешна Унгария.
378 г. | Битката при Адрианопол
Вестготската армия разгромява римляните край Адрианопол (днешния град Одрин). Това поражение се счита за „началото на края“ на Римската империя.
395 г. | Разделяне на Римската империя
Римската империя официално е разделена на две части: Западна Римска империя с център Рим и Източна Римска империя (Византия) със столица Константинопол.
410 г. | Аларих превзема Рим
Вестготският крал Аларих превзема и подлага на грабеж град Рим.
450 г. | Походи на Атила и разпадане на Хунския съюз
До средата на V в. армията на хунския вожд Атила опустошава римските територии на изток и на запад. След смъртта му Хунският съюз се разпада.
476 г. | Краят на Западната Римска империя
Германски племена превземат „Вечния град“ (Рим), с което Западната Римска империя престава да съществува. На нейна територия се създават „варварски“ кралства.
6 век | Строеж на църквата „Св. Аполинарий Нови“ в Равена
През VI в. в Равена е построена църквата „Св. Аполинарий Нови“ по заповед на остготския крал Теодорих, което свидетелства за възприемането на римската култура от новите владетели.
6 век | Българите установяват контакти с Византия
През VI в. българите установяват тесни контакти с Византия, като действат или като търсени съюзници, или като нападатели (често заедно със славяните).
590 г. | Заселване на южните славяни на юг от Дунав
В края на VI в. и началото на VII в. южните славяни започват да се установяват трайно в земите на юг от река Дунав.
7 век | Край на Великото преселение на народите
Великото преселение на народите (започнало през IV в.) приключва през VII в. То оформя новата карта на Европа с Византия на изток и нови държави на запад.
Краят на Западната Римска империя
През III в. Римската империя навлиза в период на сериозни вътрешни конфликти и стопански упадък. Тези слабости привличат вниманието на съседните северни народи, които търсят по-плодородни земи заради застудяването на климата. В средата на IV в. войнствените хуни се придвижват от Азия към Европа, изтласквайки германските племена към имперските територии. Неизбежният разпад на държавата става факт през 395 г., когато тя се разделя на Източна и Западна част. Вестготският крал Аларих превзема и ограбва Рим през 410 г., а по-късно армията на вожда Атила подлага на опустошение огромни територии. Макар Хунският съюз да се разпада след неговата смърт, натискът продължава и през 476 г. Западната Римска империя окончателно престава да съществува под ударите на германските племена.
„Варварските“ кралства в Европейския запад
Върху някогашните римски владения германските народи основават свои държавни формирования. Вестготите се установяват трайно в Испания, остготите поемат контрола над Италия, а в Галия се издига Франкското кралство. Вандалите осъществяват мащабен преход през целия континент, за да създадат своя държава в Северна Африка. Новите „варварски“ владетели не само подражават на римските административни традиции, но и масово приемат християнската вяра. По този начин те поставят началото на нов политически ред, съчетаващ племенни традиции и антично наследство.
Древните българи и славяните във Великото преселение
Древните българи се включват в голямото движение на народите още през II в., като по-късно стават част от Хунския съюз под предводителството на Атила. През V и VI в. те установяват активни контакти с Византия, като се редуват като нейни съюзници и нападатели. Междувременно славянските племена, които първоначално обитават земите между Балтийско море и Карпатите, се обособяват в три големи клона – западни, източни и южни. Южните славяни започват своето трайно заселване на юг от река Дунав в края на VI и началото на VII в. Тези мащабни миграционни процеси променят завинаги картата на Европа и полагат основите на съвременните нации.
