Най-важното от урока
План-резюме
-
Съпротивата срещу османското завоевание до средата на XV в.
- През 1402 г. османската власт временно отслабва след пленяването на султан Баязид от монголите при Анкара.
- През 1404 или 1408 г. избухва Въстанието на Константин (син на Иван Срацимир) и Фружин (син на Иван Шишман), което освобождава Видинското царство, но е разгромено поради липса на координация със съюзниците.
- Организират се кръстоносни походи в помощ на балканските християни:
- Кръстоносният поход от 1443 г., воден от полско-унгарския крал Владислав III Ягело и пълководеца Янош Хуняди, освобождава Ниш и София, но се оттегля.
- На 10 ноември 1444 г. кръстоносната армия е разгромена в Битката при Варна, като крал Владислав III (Варненчик) загива.
- През 1453 г. Мехмед II Завоевател превзема Константинопол (превърнат в османска столица Истанбул), което бележи края на Византийската империя и открива пътя за пълно завладяване на Балканите.
-
Управление и структура на Османската империя
- Империята се простира на три континента, управлявана от султана, чиято власт е неограничена (от 1517 г. е и халиф). Управлението се осъществява според ислямския закон – шариата.
- Главна опора на държавата е армията:
- Спахиите са конници, получаващи земя срещу военна служба.
- Еничарите са пехота, набирана чрез кръвен данък (девширме) от християнски момчета, които насилствено се обръщат в исляма.
- Завладените балкански земи се обединяват в обширната област Румелия.
- Обществото се дели на управляващи (султан, духовенство, военни) и рая (данъкоплатци – селяни, търговци, занаятчии).
- Християните са втора категория хора (немюсюлмани), подложени на дискриминация, плащат специален данък (джизие) и нямат достъп до армията и управлението.
-
Промени в живота и културата на българите
- Унищожава се българската държава и Българската патриаршия; православните християни преминават под юрисдикцията на Вселенската патриаршия в Истанбул.
- Българската аристокрация и книжовници са унищожени или изселени, което откъсва българските земи от европейската цивилизация.
- Големи групи българи се изтеглят в по-защитени планински области, а в градовете и полските села се заселват мюсюлмани.
- Земята става собственост на султана и се раздава на спахии, като раята плаща данъци и работи ангария.
- Разпространението на исляма става както чрез заселване на тюркски племена, така и чрез доброволно преминаване (заради данъци) или насилствено (кръвен данък, налагане в Родопите и Македония през XVI–XVII в.).
- Появяват се нови светци-мъченици, като Св. Георги Нови Софийски и Св. Никола Нови Софийски, които укрепват християнската вяра.
-
Колективни опори и християнска вяра
- Християнската вяра и Църквата:
- Въпреки унищожаването на Патриаршията, вярата се запазва. Българските свещеници поддържат християнското учение и българския книжовен език.
- Възстановяват се манастири (Рилски, Драгалевски, Кремиковски), които остават центрове на духовния живот.
- Манастирите развиват килийни училища и стават книжовни центрове (най-важен е Рилският манастир).
- Общностите: Семейството, родът и общината са най-важните структури за оцеляване и запазване на народността.
- Семейството и родът предават език, вяра и обичаи.
- Общината (ръководена от кметове/кнезове) е форма на самоуправление, която представя селото пред властите, отговаря за данъците и урежда спорове, без да се прибягва до кадийския съд.
- Християнската вяра и Църквата:
-
Контакти и конфликти във всекидневието
- Българските земи представляват мозайка от народи и вери (православни, мюсюлмани, католици, евреи и др.).
- Градовете са центрове на османската власт и търговия, разделени на махали по народност и вяра.
- На чаршията се установява трудова търпимост между занаятчии и търговци (българи, турци, арменци, евреи).
- Съществува постоянна дискриминация и насилие над християните (по-нисък статут пред съда, забрани за облекло/строеж, налагане на "диш-хакъ").
-
Съпротивата срещу османската власт през XVI – XVII в.
- Българите използват австро-турските войни (XVI–XVII в.) за организиране на въстания:
- 1598 г.: Първо Търновско въстание (Тодор Балина, Павел Джорджич), потушено.
- 1686 г.: Второ Търновско въстание (Ростислав Стратимирович), потушено с опожаряване на Търново.
- 1688 г.: Чипровско въстание (Георги Пеячевич, Богдан Маринов), потушено, води до масово изселване.
- 1689 г.: Въстание на Карпош в Македония, което е разгромено след оттеглянето на австрийските войски.
- Хайдутството е постоянна форма на съпротива: въоръжени дружини (хайдути) нападат османски насилници и кервани. Народът ги приема за закрилници и отмъстители.
- Българите използват австро-турските войни (XVI–XVII в.) за организиране на въстания:
-
Българската култура и народна памет
- Книжнината се съхранява в манастирите чрез преписване на стари творби и създаване на нови жития.
- През XVII в. се разпространяват дамаскини (сборници с поучителни четива) на по-опростен език, близък до говоримия.
- Католическите духовници работят за поддържане на връзката с Европа:
- Петър Богдан Бакшев пише първата "История на България" (1640 г.).
- Филип Станиславов печата първата печатна книга на новобългарски език – „Абагар“ (1651 г.).
- Народната памет се предава устно чрез фолклора (песни, приказки, предания), който:
- Съхранява спомена за завоеванието и героите (Цар Иван Шишман).
- Отразява насилията (кръвен данък, робство).
- Героизира хайдутите като борци срещу душманите.
- Българската култура запазва средновековния си характер и изостава от европейското развитие до края на XVII – началото на XVIII в.
Урокът в дати
11 век | Изграждане на църквата „Св. Петка Самарджийска“
В София е построена църквата „Св. Петка Самарджийска“. Тя е каменна и по-късно, през XVI век, е стенописана от св. Пимен Зографски.
13 век | Етническо разнообразие на Балканите преди османското завоевание
Още преди XIV век, освен българите, на Балканите живеят и други етноси като гърци, евреи, арменци, власи и роми. Всяка общност живее отделно, има свои храмове и следва своята вяра и обичаи.
14 век | Отбраната на Софийско поле от цар Иван Шишман
Цар Иван Шишман води войските си на Софийско поле в битка за българското име и Христовата вяра. Народната памет митологизира този момент от епохата на завоеванието, представяйки царя като предводител на огромна войска, въпреки историческия крах на държавата.
1396 г. | Падане на Видинското царство
Османците превземат Видин, с което се слага край на управлението на цар Иван Срацимир. Това събитие бележи края на организираната държавна съпротива на българите, въпреки че опитите за освобождение продължават.
15 век | Увеличаване на еврейското население в империята
През XV и XVI век броят на евреите в Османската империя нараства значително, тъй като султаните дават убежище на прогонени испански и германски евреи.
15 век | Начало на хайдушкото движение
През XV век започва периодът на хайдушкото движение (продължило до XIX век). Хайдутите са свободни хора, които отказват да се подчинят на османските закони и насилие, сформират въоръжени дружини и действат като закрилници на българите.
15 век | Начало на периода на народната памет за владичеството (XV в.)
Започва периодът (XV – XVII в.), в който българите, лишени от професионални историци, съхраняват миналото си чрез фолклора. Песните и преданията преплитат исторически факти с легенди, за да покажат как народът възприема съдбата си под чужда власт.
15 век | Налагане на кръвния данък и поробването
Османската власт извършва насилствено събиране на християнски момчета за еничарския корпус (кръвен данък) и отвежда населението в робство. Народът възприема тези събития като „три синджира роби“ и тежки изпитания, които разрушават българските семейства.
15 век | Зараждане на хайдушкото движение
В отговор на насилията и набезите на татари и османци, смели българи стават хайдути. Те намират закрила в гората и с оръжие в ръка отмъщават за поруганата чест, превръщайки се в защитници на народа, възпяти в хайдушките песни.
15 век | Съхраняване на книжовната дейност през XV век
Въпреки унищожаването на българската държава и Църква, в манастирите не спира преписването и създаването на книги. Рилският манастир се утвърждава като водещо книжовно средище, където монасите поддържат връзки с Влахия и Русия.
1402 г. | Битката при Анкара
Османският султан Баязид I неочаквано е победен и пленен от монголските войски на Тамерлан. Това събитие води до десетгодишна междуособица между синовете на Баязид и временно отслабване на османската власт в българските земи.
1404 г. | Въстанието на Константин и Фружин
Наследниците на българските царе – Константин (син на Иван Срацимир) и Фружин (син на Иван Шишман), организират въстание, подкрепени от християнски съюз начело с унгарския крал Сигизмунд. Въстаниците успяват временно да освободят Видинското царство, но впоследствие са разгромени (датировката на въстанието варира между 1404 и 1408 г.).
1422 г. | Смъртта на цар Константин II Асен
Умира цар Константин, син на Иван Срацимир. Според някои исторически хипотези той продължава да владее части от Видинското царство до смъртта си, което дава основание окончателното падане на България под османска власт да се отнася към тази година.
1439 г. | Сключване на Флорентинската уния
Във Флоренция византийският император Йоан VIII Палеолог сключва уния с Римската църква. Това споразумение насърчава Папството да организира голям кръстоносен поход в помощ на балканските християни.
1443 г. | Първи кръстоносен поход на Владислав III и Янош Хуняди
Полско-унгарският крал Владислав III Ягело и пълководецът Янош Хуняди повеждат 25-хилядна армия към България. Рицарите освобождават Ниш и София, но настъпването на зимата ги принуждава да прекратят похода и да се върнат.
10 ноември 1444 г. | Битката при Варна
По време на втория поход кръстоносната армия достига до Черно море, където е пресрещната от огромна османска войска. В решителното сражение християнските сили са разгромени, а крал Владислав III загива, което слага край на надеждите за скорошно прогонване на османците от Балканите.
1445 г. | Бунт и изселване на българи във Влахия
Вдъхновени от действията на кръстоносците, българи от поречието на Дунав се вдигат на бунт срещу османците. С помощта на влашкия воевода около 12 000 души се прехвърлят на север от реката, за да се спасят от османските репресии.
1450 г. | Възобновяване на манастирите
В средата на XV век започва възраждането на манастирите след османското завоевание. Възобновени са Рилският манастир и манастирите край София.
1453 г. | Падането на Константинопол
Султан Мехмед II Завоевател обсажда и превзема Константинопол, слагайки край на Византийската империя. Градът е подложен на тридневен грабеж и е превърнат в нова османска столица под името Истанбул. Това събитие бележи края на независимите балкански християнски държави.
1469 г. | Пренасяне на мощите на св. Иван Рилски
Владислав Граматик описва тържественото пренасяне на мощите на св. Иван Рилски от Търново обратно в Рилския манастир. Това събитие е знаково за ролята на манастира като пазител на българския дух.
1476 г. | Възстановяване на църквата на Драгалевския манастир
Боляринът Радослав възстановява църквата „Успение Богородично“ на Драгалевския манастир, която е била опожарена по време на нашествието.
1490 г. | Дейност на Владислав Граматик в Рилския манастир
В края на XV век в Рилския манастир, който се утвърждава като най-важен книжовен център, работи книжовникът Владислав Граматик.
1493 г. | Ктиторски портрет на болярина Радивой
В църквата на Кремиковския манастир е изографисан стенопис на софийския болярин Радивой и неговото семейство. Това изображение остава като едно от последните свидетелства за българи със знатен произход и показва, че той поръчва и заплаща възобновяването на храма.
1493 г. | Стенописване на църквата в Кремиковския манастир
Изработен е стенопис в църквата на Кремиковския манастир, изобразяващ светци воини, който вдъхва вяра на българите за борба с чуждия гнет.
16 век | Изграждане на джамията „Баня Башъ“ в София
Построява се джамията „Баня Башъ“, която се превръща в паметник на османското строително изкуство от XVI век. Сградата има висока кула (минаре), откъдето мюсюлманите се призовават за молитва.
16 век | Насилствено налагане на исляма и свидетелства от пътешественици (XVI век)
През XVI век започва процес на насилствено налагане на исляма в райони на Родопите и Македония. От този период датира и рисунка на западен пътешественик, която илюстрира народните носии на българските жени.
16 век | Масово изграждане на селски църкви и нова книжнина
През XVI век почти всяко село вече има храм, а в градовете техният брой нараства. Създават се нови книжовни творби като житията на св. Георги Нови и св. Никола Нови Софийски.
16 век | Рисунка на воденица в българско село от чуждестранен пътешественик
Документално свидетелство от XVI век, което изобразява воденица, задвижвана с водна енергия. Редът за ползването на такива стопански обекти се определя от селската община, което показва организацията на стопанския живот по време на османското владичество.
16 век | Описване на българските обичаи от чуждестранни пътешественици
В периода XVI – XVII век чуждестранни пътници записват своите впечатления от българския бит. Те описват подробно ритуалите при сватба и кръщене, отбелязвайки запазването на християнските традиции, облеклото и празненствата, които продължават с дни.
16 век | Начало на австро-турските войни
През XVI век австрийските Хабсбурги подемат борбата с османците. В рамките на два века Австрия води осем войни с империята и успява да спре натиска ѝ на запад.
16 век | Възхвала на новите мъченици и архитектурно развитие през XVI век
Книжовници като поп Пейо и Матей Граматик създават жития за новите светци мъченици за вярата (св. Георги Нови Софийски и св. Никола Нови). В архитектурата се появяват жилищни и отбранителни кули, като Кулата на Мешчиите във Враца.
1512 г. | Начало на управлението на султан Селим I
Султан Селим I се възкачва на престола. По време на своето управление той завладява Северен Иран, Палестина, Сирия, Египет и свещените градове Мека и Медина.
1515 г. | Мъченическа смърт на св. Георги Нови Софийски
Младият златар Георги е изгорен на клада в София, защото отказва да предаде християнската си вяра и да приеме исляма. Неговият подвиг е описан в житие от очевидеца поп Пейо, а църквата го канонизира за светец.
1517 г. | Османският султан се обявява за халиф
След като отстранява последния абасидски владетел на Египет, султан Селим I приема титлата халиф, с което се обявява за духовен водач на всички мюсюлмани по света.
1520 г. | Край на управлението на султан Селим I
Приключва управлението на султан Селим I, известен със значителните териториални разширения на империята в Близкия изток и Африка.
1538 г. | Отнемане на църквата ротонда в София
Османските власти отнемат от българите църквата ротонда (днешната „Св. Георги“) и я превръщат в джамия (датата е изчислена спрямо сведението на Стефан Герлах от 1578 г.).
1553 г. | Свидетелство на Ханс Дерншвам за османското правосъдие
Австрийският дипломат Ханс Дерншвам описва в своя дневник липсата на граждански права за християните и корупцията в кадийските съдилища, където лъжесвидетелстването е честа практика.
1570 г. | Картографиране на Османската империя
В нидерландски атлас на света е публикувана карта, която изобразява обширните владения на Османската империя, простиращи се на три континента – Европа, Азия и Африка.
1578 г. | Посещение на Стефан Герлах в София
Германският дипломат описва в дневника си състоянието на софийските църкви, училища и религиозния живот на българите.
1598 г. | Първо Търновско въстание
По време на австро-турска война и похода на влашкия воевода Михаил Храбри на юг от Дунав, българите организират въстание в Търново. Водачи са търговците Тодор Балина и Павел Джорджич, както и митрополит Дионисий Рали. Въстанието е потушено, а хиляди българи се изселват във Влахия.
17 век | Основаване на село Широка лъка (XVII век)
През XVII век в Родопите е основано село Широка лъка. Българите търсят спасение от османските насилия в по-защитими планински области. През този век продължава и процесът на насилствена ислямизация в определени региони.
17 век | Развитие на Етрополската книжовна школа
През XVII век в Етрополския и Бачковския манастир се развиват нови книжовни школи, където се създават и украсяват ръкописи.
17 век | Край на разглеждания период на фолклорната памет (XVII в.)
Приключва посоченият в урока исторически отрязък (XV – XVII в.), който дава основната картина за живота на българите. Освен страданията, народното творчество от този период запечатва и моменти от бита, търговията на Узунджовския панаир и семейните ценности.
17 век | Културни промени и навлизане на печатни книги през XVII век
Появяват се дамаскините – сборници с поучителни четива на достъпен език. В църковната живопис навлизат нови теми и образи (напр. в Арбанаси). Българските католически духовници активизират връзките с Европа, а в църквите и килийните училища започват да се използват печатни евангелия и буквари.
1620 г. | Пътепис на Питър Мънди за българските земи
Английският пътешественик Питър Мънди посещава българските земи и описва в своя пътепис бита, облеклото и обичаите на българите, като акцентира върху тяхното трудолюбие и гостоприемство.
1631 г. | Заповед на султан Мурад IV за дискриминация на немюсюлманите
Султан Мурад IV издава строга заповед, с която забранява на християните и евреите (раята) да носят скъпи дрехи, самурени кожуси и да яздят коне, за да се подчертае тяхното подчинено положение спрямо мюсюлманите.
1640 г. | Доклад на Петър Богдан Бакшев до Папството
Епископ Петър Богдан Бакшев изпраща доклад до Рим, в който описва природните богатства и прелестите на Царство България, изразявайки надежда за намиране на християнски господар и освобождение на народа.
1650 г. | Завършване на църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси
В края на XVI и през XVII век е изградена и богато стенописана църквата „Рождество Христово“ в с. Арбанаси, отличаваща се със скромен външен вид и пищен интериор.
1651 г. | Отпечатване на „Абагар“
В Рим Филип Станиславов подготвя и отпечатва „Абагар“ – първата печатна книга на новобългарски език. Това събитие е важен момент в контактите на българите с европейския свят и книгопечатната традиция.
1683 г. | Битката при Виена
Християнските сили, начело с полския крал Ян Собески, разгромяват 350-хилядна османска армия след двумесечна обсада на австрийската столица. Това събитие бележи началото на военния упадък на Османската империя.
1686 г. | Второ Търновско въстание
По време на поредната австро-турска война в Търново избухва ново въстание, което обхваща районите от двете страни на Балкана. За княз е обявен Ростислав Стратимирович (потомък на Срацимировия род). След тежки сражения 4000 въстаници са разгромени, а Търново е опожарен.
1688 г. | Чипровско въстание
Избухва най-значителното въстание за периода, организирано в Чипровци под влиянието на католически свещеници и водено от Георги Пеячевич и Богдан Маринов. Бунтът започва след вестта за превземането на Белград от австрийците, но е потушен, а населението подложено на кланета и изселване.
1689 г. | Въстание на Карпош
В Македония избухва въстание начело с хайдушкия воевода Карпош. Той превзема Кюстендил, Скопие и Куманово и предлага военна помощ на австрийците. След оттеглянето на християнските войски Карпош е заловен и убит.
1698 г. | Султанска заповед срещу хайдутите
Издадена е султанска заповед до военните управители за единни действия по прогонването и унищожаването на хайдутите, които нападат мюсюлмански имоти.
18 век | Упадък на Османската империя
През XVIII век, след военните поражения в края на предходното столетие, Османската империя навлиза в период на траен упадък.
18 век | Начало на Новото време за българите
Краят на XVII и началото на XVIII век бележат прехода от средновековния характер на културата към Новото време за българския народ, въпреки забавеното развитие в сравнение с Европа.
19 век | Обликът на градовете в началото на XIX век
Гравюри от този период, като тази от Шумен, илюстрират мюсюлманския облик на градовете, характеризиращ се с тесни криви улици и къщи с големи дворове, оградени с високи зидове.
19 век | Почит към св. Никола Нови Софийски (XIX век)
Създадена е икона на св. Никола Нови Софийски, друг софийски мъченик (обущар), загинал за вярата. Иконата свидетелства за запазената историческа памет и почитта на народа към новите светци през XIX век.
19 век | Създаване на картина „Българско село“ от Феликс Каниц
През XIX век художникът Феликс Каниц изобразява типичното българско село с неговите архитектурни и битови особености – ниски къщи от кирпич със сламени покриви, оградени дворове и разположените около селото ниви и лозя.
1834 г. | Построяване на църквата „Св. Николай“ в с. Жеравна
Изгражда се православният храм „Св. Николай“. Вътрешната му подредба следва канона с олтар на изток, отделен с иконостас, владишки престол и амвон за четене на проповеди.
20 век | Построяване на еврейската синагога в София
В началото на XX век в София е построена синагога, което отразява трайното присъствие на еврейската общност, намерила убежище в българските земи през предходните векове.
Османското завладяване и ранната съпротива
След окончателния колапс на Видинското царство през 1396 г. борбата продължава чрез бунта на Константин и Фружин (1404/1408 г.). Християнска Европа организира кръстоносни походи под водачеството на Владислав III Ягело и Янош Хуняди, но армията им претърпява съкрушително поражение в битката край Варна на 10 ноември 1444 г. С превземането на Константинопол през 1453 г. Мехмед II окончателно утвърждава османското господство на Балканите, прекъсвайки естественото развитие на християнските държави.
Структура на империята и социално положение
Цялата политическа и религиозна мощ се концентрира в ръцете на султана. Военната машина разчита на спахийската конница и еничарската пехота, набирана чрез насилствения „кръвен данък“ сред християнските момчета. Поданиците влизат в категорията „рая“, като немюсюлманите са лишени от политически права, плащат допълнителни налози (джизие) и са подложени на системна социална и битова дискриминация.
Опори на българската народност
Лишен от държава и собствена аристокрация, народът намира спасение в християнската вяра и селската община. Манастирите, сред които изпъква Рилският, се превръщат в основни средища на книжовност и духовност, съхранявайки православието. Традициите, езикът и моралните ценности се предават в рамките на семейството и патриархалния род, които съставляват здравата социална мрежа за оцеляване.
Борба за освобождение и културно развитие
През XVI и XVII в. българите активно координират своите действия с антиосманските коалиции в Европа. Избухват Първото (1598 г.) и Второто (1686 г.) Търновски въстания, последвани от Чипровското въстание (1688 г.) и бунта на Карпош (1689 г.). Паралелно с хайдутството се развива и просветна дейност. Католическите духовници, водени от Петър Богдан, съставят исторически съчинения, а през 1651 г. Филип Станиславов отпечатва книгата „Абагар“, поставяйки основите на модерното книгопечатане на роден език.
