Най-важното от урока
План-резюме
- Съхраняване на книжнината и нови явления (XV – XVII в.)
- Културата остава без държавен и църковен център и преминава в изолация от Европа.
- Преписването и създаването на книги продължава в манастирите, като Рилският манастир се утвърждава като водещо книжовно средище.
- Владислав Граматик описва пренасянето на мощите на св. Иван Рилски (1469 г.).
- Книжовниците от XVI в. описват подвига на новите светци мъченици (поп Пейо – житието на св. Георги Нови Софийски; Матей Граматик – житието на св. Никола Нови).
- През XVII в. се появяват нови сборници с поучителни четива, наречени дамаскини.
- Църковнославянският език се опростява и се приближава до говоримия.
- В църковната стенопис (Бачковски манастир, с. Арбанаси) навлизат нови теми.
- Контакти с европейския свят
- Българските католически духовници възстановяват връзките със свободна Европа, работейки като родолюбци.
- Епископ Петър Богдан Бакшев написва първата „История на България“ (латински език).
- Филип Станиславов подготвя и отпечатва в Рим първата печатна книга на новобългарски език – „Абагар“ (1651 г.).
- Епископ Петър Парчевич използва дипломатическата си дейност за търсене на подкрепа за освобождението на българите.
- Постиженията на Европейския ренесанс проникват чрез търговците, които донасят печатни книги.
- През XVII в. в църквите и килийните училища се появяват печатани евангелия и буквари.
- Архитектурни новости са жилищните и часовниковите кули (напр. Кулата на Мешчиите във Враца, XVI в.).
- Българската култура запазва своя средновековен характер и изостава от европейското развитие; книгопечатането на роден език и модерното образование се забавят.
- Българските католически духовници възстановяват връзките със свободна Европа, работейки като родолюбци.
- Културна мозайка
- Културата на българските земи се обогатява с приноса на другите народи и вери.
- Османците издигат в градовете нови обществени и религиозни сгради: джамии, безистени (складове за стоки), градски кули, нови крепости, бани, ханове, каменни мостове и чешми.
- Евреите и арменците създават собствен фолклор и музика.
- Начало на Новото време
- Българите опазват част от културното си наследство през ранните векове на османското владичество.
- Новото време за българите започва в края на XVII и началото на XVIII в.
Урокът в дати
15 век | Съхраняване на книжовната дейност през XV век
Въпреки унищожаването на българската държава и Църква, в манастирите не спира преписването и създаването на книги. Рилският манастир се утвърждава като водещо книжовно средище, където монасите поддържат връзки с Влахия и Русия.
1469 г. | Пренасяне на мощите на св. Иван Рилски
Владислав Граматик описва тържественото пренасяне на мощите на св. Иван Рилски от Търново обратно в Рилския манастир. Това събитие е знаково за ролята на манастира като пазител на българския дух.
16 век | Възхвала на новите мъченици и архитектурно развитие през XVI век
Книжовници като поп Пейо и Матей Граматик създават жития за новите светци мъченици за вярата (св. Георги Нови Софийски и св. Никола Нови). В архитектурата се появяват жилищни и отбранителни кули, като Кулата на Мешчиите във Враца.
17 век | Културни промени и навлизане на печатни книги през XVII век
Появяват се дамаскините – сборници с поучителни четива на достъпен език. В църковната живопис навлизат нови теми и образи (напр. в Арбанаси). Българските католически духовници активизират връзките с Европа, а в църквите и килийните училища започват да се използват печатни евангелия и буквари.
1640 г. | Доклад на Петър Богдан Бакшев до Папството
Епископ Петър Богдан Бакшев изпраща доклад до Рим, в който описва природните богатства и прелестите на Царство България, изразявайки надежда за намиране на християнски господар и освобождение на народа.
1651 г. | Отпечатване на „Абагар“
В Рим Филип Станиславов подготвя и отпечатва „Абагар“ – първата печатна книга на новобългарски език. Това събитие е важен момент в контактите на българите с европейския свят и книгопечатната традиция.
18 век | Начало на Новото време за българите
Краят на XVII и началото на XVIII век бележат прехода от средновековния характер на културата към Новото време за българския народ, въпреки забавеното развитие в сравнение с Европа.
След падането под османска власт българската култура губи своите държавни институции, но манастирите се превръщат в основни пазители на народните традиции. През XV век Рилският манастир се утвърждава като водещо книжовно средище, където работят автори като Владислав Граматик. През XVI век Поп Пейо и Матей Граматик описват в жития подвизите на новите мъченици за вярата – св. Георги Нови Софийски и св. Никола Нови. През XVII век се разпространяват дамаскините, които доближават книжовния език до народния говор. По същото време в Бачковския манастир и Арбанаси стенописите се обогатяват с нови сюжети, включващи образи на антични философи.
Връзки с Европа и нови идеи
Българските католически духовници стават посредници между своя народ и европейския свят. Епископ Петър Богдан Бакшев написва първата история на България, а Петър Парчевич води мащабна дипломатическа дейност пред европейските владетели. Важен етап е 1651 г., когато Филип Станиславов отпечатва в Рим „Абагар“ – първата печатна книга на новобългарски език. Връзките на търговците с чужбина внасят елементи от Ренесанса, печатни евангелия и модерни часовникови кули в архитектурата.
Културно многообразие и бит
Османското владичество налага нов облик на градовете чрез изграждането на джамии, безистени, бани и чешми. Архитектурната среда се допълва от укрепени жилищни кули и масивни каменни мостове. Евреите и арменците също внасят своя принос в музикалната и фолклорна палитра на българските земи. Макар българската култура да съхранява своя средновековен характер и мнозинството от хората да остават неграмотни, краят на XVII век бележи постепенния преход към Новото време.
