Най-важното от урока
План-резюме
-
Кръстоносната идея се формира в края на XI в. за организиране на военни походи с цел освобождаване на Светите земи в Палестина от мюсюлманска власт.
- Основна причина за походите е завземането на Йерусалим от селджукските турци и последвалата молба на Византия за помощ.
- През 1095 г. на събора в Клермон, Франция, Папа Урбан II призовава християните да тръгнат към Изтока.
-
Първият кръстоносен поход (1096 – 1099)
- Първоначално тръгват маси бедни поклонници, които са разпръснати в Мала Азия.
- Следва организирана рицарска армия, водена от херцог Годфроа Буйонски.
- През 1099 г. армията превзема Йерусалим.
-
Латински държави на Изток и последващи походи
- Кръстоносците основават Йерусалимското кралство и други по-малки държави, където установяват феодален ред.
- Създават се военно-монашески ордени (Тамплиери, Хоспиталиери, Тевтонски орден) за защита на поклонниците.
- Втори кръстоносен поход (1147 – 1149): Провежда се след като селджуците си връщат гр. Едеса, но е неуспешен.
- Трети кръстоносен поход (1189 – 1192): Започва след превземането на Йерусалим от египетския султан Саладин (1187 г.). Кралството се запазва, но без гр. Йерусалим.
-
Четвъртият кръстоносен поход и Византия
- Четвъртият кръстоносен поход (1202 – 1204) се отклонява от пътя си.
- Кръстоносците превземат и ограбват Константинопол, което води до прекратяване на съществуването на Византия.
- Възниква Латинската империя, начело с император Балдуин I Фландърски.
-
Залез на кръстоносната идея и общи последици
- Между 1218 и 1270 г. се провеждат още четири големи похода (седмият и осмият са водени от френския крал Луи IX).
- Кръстоносните владения на изток са загубени, Светите земи остават в ръцете на мюсюлманите.
- През 1261 г. Византия е възстановена, но е отслабена.
- Насърчава се търговията в Средиземноморието (Венеция става първа търговска сила).
- Нараства властта на западните владетели, а несъгласията между Западната и Източната църква се задълбочават.
Урокът в дати
4 век | Обосноваване на идеята за „свещена война“ и основаване на храмове в Светите земи
През IV в. св. Августин обосновава идеята за война в защита на християнството. През същия период св. Елена, майката на император Константин Велики, основава Храма на Гроба Господен в Йерусалим.
7 век | Завземане на Йерусалим от арабите
През VII в. арабите установяват власт над Йерусалим. Християнските поклонници започват да бъдат подлагани на дискриминация и унижения от новите власти.
1095 г. | Църковен събор в Клермон
На църковен събор във Франция папа Урбан II призовава християните да освободят Светите земи от селджукските турци. Речта му въодушевява множеството за „свещена война“.
1096 г. | Начало на Първия кръстоносен поход
Започва Първият кръстоносен поход. Първоначално тръгват маси от бедни поклонници, които са разбити, но скоро след тях на изток потегля организирана рицарска армия, водена от херцог Годфроа Буйонски.
1099 г. | Превземане на Йерусалим и край на Първия поход
Рицарите превземат Йерусалим и извършват масови убийства на мюсюлмани, християни и евреи. Създава се Йерусалимското кралство и други кръстоносни държави, в които се установява феодален ред и се основават военно-монашески ордени.
1147 г. | Начало на Втория кръстоносен поход
Организира се Вторият кръстоносен поход в отговор на загубата на град Едеса, който е върнат под контрола на селджуците.
1149 г. | Край на Втория кръстоносен поход
Вторият кръстоносен поход приключва без успех за западните рицари.
1187 г. | Превземане на Йерусалим от Саладин
Египетският султан Саладин превзема Йерусалим, което става повод за организирането на нов поход.
1189 г. | Начало на Третия кръстоносен поход
Започва Третият кръстоносен поход с участието на английски, немски и френски рицари и владетели.
1192 г. | Край на Третия кръстоносен поход
Походът приключва. Йерусалимското кралство е запазено като политическа единица, но самият град Йерусалим остава под властта на мюсюлманите.
1202 г. | Начало на Четвъртия кръстоносен поход
Започва Четвъртият кръстоносен поход с участието на френски рицари и венецианци.
1204 г. | Превземане на Константинопол и край на Четвъртия поход
Кръстоносците се отклоняват от пътя си, превземат и ограбват Константинопол. Византия временно престава да съществува, а на нейно място се създава Латинската империя начело с император Балдуин I Фландърски.
1218 г. | Начало на късните кръстоносни походи
Започва период (продължил до 1270 г.), в който се провеждат още четири големи кръстоносни похода.
1261 г. | Възстановяване на Византия
Византийската империя е възстановена, с което се слага край на Латинската империя, но държавата не успява да възвърне предишната си мощ.
1270 г. | Край на Осми кръстоносен поход и залез на кръстоносната идея
Приключва Осмият кръстоносен поход, ръководен от френския крал Луи IX. Кръстоносните владения на изток са окончателно загубени, а Светите земи остават трайно в ръцете на мюсюлманите.
Кръстоносната идея и Първият поход
В края на XI столетие западните монарси и рицарството инициират поредица от военни експедиции към Близкия изток, вдъхновени от стремежа да отвоюват християнските светини от ислямска власт. Идеологическата основа за „свещена война“ е формулирана столетия по-рано, но реалният конфликт избухва, след като селджукските турци ограничават достъпа на поклонниците до Палестина. През 1095 г., по време на събора в Клермон, папа Урбан II отправя призив за всеобща мобилизация. Първият поход (1096 – 1099 г.) кулминира в превземането на Йерусалим от армията на Годфроа Буйонски и установяването на трайно латинско присъствие в региона.
Латинските държави и последващи сблъсъци
Победителите организират Йерусалимското кралство и налагат феодални структури, типични за тогавашна Европа. За осигуряване на безопасността в завладените територии се появяват военизирани монашески организации, известни като рицарски ордени. Когато селджуците си връщат град Едеса, Вторият поход (1147 – 1149 г.) завършва без успех. След като султан Саладин превзема Йерусалим през 1187 г., се организира Третият поход (1189 – 1192 г.) с участието на кралете на Англия, Франция и Германия. Въпреки че държавата на кръстоносците оцелява, Свещеният град остава извън техния контрол.
Четвъртият поход и залез на движението
Четвъртият поход (1202 – 1204 г.) променя радикално своята цел, като рицарите атакуват и разграбват Константинопол, създавайки на негово място Латинската империя. Серията от походи продължава до 1270 г., като последните значими опити са предвождани от френския крал Луи IX. Въпреки многобройните усилия, западните владения в Ориента са окончателно загубени. Византия бива възстановена през 1261 г., но в силно отслабен вид. Движението оставя трайна следа, като стимулира търговския разцвет на Венеция, но същевременно задълбочава разкола между католическия Запад и православния Изток.
