Най-важното от урока
План-резюме
-
Разделението на църквите (Великата схизма) и възходът на Папството
- Разногласията между Рим и Константинопол се задълбочават през VIII–X в.
- През 1054 г. папата и патриархът влизат в конфликт, обявявайки Великата схизма (разделение).
- Схизмата дава началото на:
- Римския католицизъм.
- Източното православие.
- През XI в. папският престол е овладян от клюнийското монашеско движение, което настоява за засилване на папската власт.
- През 1075 г. папа Григорий VII (1073–1085) издава „Диктат на папата“, с който оповестява претенциите си за върховна власт над целия християнски свят и правото да сваля императора.
- Това довежда до сблъсък с император Хайнрих IV.
- Папството силно подкрепя кръстоносното движение, ръководейки военномонашеските ордени на тамплиерите и хоспиталиерите.
-
Върхът на папското могъщество
- В края на XII в. папа Инокентий III застава на Светия престол с твърдото намерение да наложи католицизма в целия християнски свят.
- Инокентий III предлага на православните църкви уния (съюз) с Римската църква, но под върховенството на папата.
- Униатството временно е наложено дори на Византия през 1274 г.
- Папа Инокентий III подпомага създаването на нови монашески ордени:
- Францисканци.
- Доминиканци, които проповядват сред езичници и еретици до Китай.
-
Намаляване на папската мощ и търсене на нови пътища
- В началото на XIV в. мощта на Папството намалява.
- Френският крал Филип IV Хубави унищожава Ордена на тамплиерите.
- Филип IV успява да наложи избор на французин за папа и седалището е преместено във френския град Авиньон.
- От 1309 до 1378 г. продължава „Авиньонският плен на папите“.
- След Авиньонския плен единството не е възстановено, като за Светия престол се борят до трима претенденти.
- Папското върховенство е оспорено от мислители като Джон Уиклиф (Англия) и Ян Хус (Чехия).
- Чешкият богослов Ян Хус (1369–1415) превежда Библията на чешки език и настоява за чешка национална Църква.
- Ян Хус е осъден и изгорен на клада като еретик.
- Привържениците му (хусити) водят война с Папството и Свещената Римска империя.
Урокът в дати
8 век | Задълбочаване на разногласията между Рим и Константинопол
През периода VIII – X в. противоречията между Западната и Източната църква се изострят, което подготвя почвата за бъдещия разкол.
11 век | Възход на клюнийското движение
През XI в. монашеското движение на клюнийците овладява папския престол. Те настояват за пълна свобода на монашеството и за засилване на папската власт.
1054 г. | Великата схизма
Папата и константинополският патриарх влизат в открит конфликт и след взаимни проклятия оповестяват разкола в Църквата. Това събитие поставя началото на трайното разделение на римския католицизъм и източното православие.
1073 г. | Начало на понтификата на папа Григорий VII
Григорий VII поема управлението на Римската църква, поставяйки си за цел утвърждаването на папското могъщество.
1075 г. | Издаване на „Диктат на папата“
Папа Григорий VII издава документа „Диктат на папата“, с който заявява претенциите на Папството за върховна власт над целия християнски свят и правото да сваля светски владетели и императори.
1085 г. | Край на понтификата на папа Григорий VII
Приключва управлението на папа Григорий VII, белязано от борбата за инвеститура и сблъсъци с император Хайнрих IV.
12 век | Понтификат на папа Инокентий III
В края на XII в. на Светия престол застава папа Инокентий III. Той предприема действия за налагане на католицизма в целия християнски свят, предлага унии на православните църкви и подкрепя създаването на францисканския и доминиканския орден.
1274 г. | Налагане на уния на Византия
Като част от разпространението на униатството в Източна Европа, уния с Римската църква е наложена временно дори на Византийската империя.
1309 г. | Начало на „Авиньонския плен на папите“
След като френският крал Филип IV Хубави налага избора на французин на Светия престол, седалището на папата се премества в Авиньон, което бележи началото на зависимостта на папите от френската корона.
1369 г. | Рождение на Ян Хус
Ражда се Ян Хус, чешки богослов и професор, който по-късно превежда Библията на чешки език и става един от най-ярките критици на Папството.
1378 г. | Край на „Авиньонския плен на папите“
Приключва периодът на пребиваване на папите в Авиньон. Въпреки края на „плена“, единството в Църквата не е възстановено веднага и започват борби между различни претенденти за Светия престол.
1415 г. | Екзекуция на Ян Хус
Чешкият реформатор Ян Хус е осъден като еретик и изгорен на клада заради критиките си към Папството и настояването за национална църква.
Великата схизма и възходът на папския престол
След вековни противоречия през 1054 г. се стига до окончателно разцепление между Рим и Константинопол, известно като Великата схизма. Това събитие поставя началото на две самостоятелни направления – западния католицизъм и източното православие. През XI в. папа Григорий VII утвърждава документа „Диктат на папата“ (1075), чрез който обявява върховенството на духовната власт над светските владетели. Тези претенции предизвикват сериозни сблъсъци с европейски монарси като Хайнрих IV. Същевременно Папството се превръща в основен двигател на кръстоносното движение и покровител на военномонашески организации като тези на тамплиерите и хоспиталиерите.
Върхът на теократичната мощ
Институцията достига своето най-голямо могъщество в края на XII в. под управлението на папа Инокентий III. Той активно налага идеята за уния, целяща да подчини източните християни на Рим, като през 1274 г. такова обединение бива временно сключено дори с Византия. В този период се основават проповедническите ордени на францисканците и доминиканците, които разгръщат широка мисионерска дейност и водят системна борба срещу еретическите учения по света.
Криза и нови обществени движения
В началото на XIV в. папският авторитет запада под натиска на френската монархия. Между 1309 и 1378 г. седалището на папите е преместено в Авиньон, което остава в историята като „Авиньонски плен“. След този период единството не се възстановява веднага, тъй като за престола се борят едновременно няколко претенденти. Кризата поражда реформаторски идеи в Англия и Чехия, предвождани от Джон Уиклиф и Ян Хус. Хус настоява за национална църква и достъпно богослужение, но бива осъден и изгорен на клада през 1415 г. Неговата смърт става повод за избухването на продължителните Хуситски войни срещу Католическата църква и Свещената Римска империя.
