Най-важното от урока
План-резюме
-
Българите под властта на Византия (1018 – 1185 г.)
- Византия разделя българските земи на нови области, влошава живота на народа и налага нови данъци.
- Българската патриаршия е понижена до архиепископия.
- Населението страда от набезите на тюркски племена (печенези, узи и кумани) и разпространението на богомилската ерес.
- Избухват значими въстания срещу чуждата власт:
- 1040 г.: Въстание на Самуиловия внук Петър Делян с център Белград, което е потушено.
- 1072 г.: Въстание, водено от болярина Георги Войтех от Скопие, което също търпи неуспех.
- До края на XI в. избухват бунтове в Средец, Несебър и Пловдив.
-
Освободителното въстание на Петър и Асен (1185 – 1197 г.)
- 1185 г.: Налагането на извънреден данък от император Исак II Ангел дава повод за въстанието, обявено в църквата „Св. Димитър Солунски“ в Търново.
- Водачи: Търновските боляри братя Петър (коронясан за български цар) и Асен, които целят освобождение и обединение на българските земи.
- Военно-дипломатически успехи:
- 1188 г.: Сключване на примирие в Ловеч, с което Византия реално признава възобновеното Българско царство.
- 1190 г.: Решителна победа над император Исак Ангел в Тревненския проход.
- Цар Асен освобождава Средец и прониква в Тракия до Егейско море.
- Трагичен край на първите Асеневци:
- 1196 г.: Цар Асен е убит от братовчед си Иванко.
- 1197 г.: Цар Петър е убит в болярски заговор.
-
Управлението на цар Калоян (1197 – 1207 г.)
- Най-малкият брат от Асеневци продължава войната с Византия.
- Дипломация и международно признание:
- 1204 г.: След преговори с папа Инокентий III е сключена уния с Римската църква, която е политически съюз.
- Резултат: Цар Калоян получава кралска титла и авторитетно международно признание, като запазва православието в България.
- Конфликт с новия съсед – Латинската империя:
- 14 април 1205 г.: Войските на Калоян разбиват „цвета на западното рицарство“ в Битката при Одрин и пленяват латинския император Балдуин Фландърски.
- Смърт: Цар Калоян е убит от заговорници по време на обсадата на Солун (1207 г.).
-
Изход: В края на XII и началото на XIII век, братята Петър, Асен и Калоян възстановяват Българското царство и извоюват неговия авторитет в Европа.
Урокът в дати
11 век | Нашествия на номадски племена и бунтове през XI век
През века населението страда от набезите на печенези, узи и кумани. До края на столетието избухват бунтове в Средец, Несебър и Пловдив.
1018 г. | Начало на византийското владычество
България губи своята независимост, което влошава живота на народа. Страната е разделена на области, патриаршията е понижена в архиепископия, а империята налага нови данъци.
1040 г. | Въстание на Петър Делян
Белград става център на голямо въстание срещу византийската власт. Внукът на Самуил – Петър Делян, е провъзгласен за български цар, но империята потушава бунта.
1072 г. | Въстание на Георги Войтех
Българският болярин от Скопие Георги Войтех оглавява ново въстание срещу византийската власт, което също завършва без успех.
1185 г. | Край на византийското владычество
Кризата във Византия и въстанието на Асеневци слагат край на периода на византийска власт над българските земи.
1185 г. | Въстание на Асен и Петър
Повод за недоволството е извънреден данък, наложен от император Исак II Ангел. Търновските боляри Петър и Асен оглавяват въстанието, а по-възрастният брат Петър е коронясан за цар. Началото е оповестено при освещаването на църквата „Св. Димитър Солунски“ в Търново през есента.
1188 г. | Примирие в Ловеч
След тримесечна неуспешна обсада на Ловешката крепост, император Исак II Ангел сключва примирие с цар Асен, с което реално признава възобновеното Българско царство.
1190 г. | Битката в Тревненския проход
Войската на цар Асен печели решителна победа над император Исак II Ангел, който преди това неуспешно обсажда Търново. Тази победа затвърждава успеха на въстанието.
1196 г. | Смъртта на цар Асен I
В разгара на настъплението срещу Византия в Тракия, цар Асен е убит от своя братовчед Иванко.
1197 г. | Възкачване на цар Калоян на престола
След като цар Петър става жертва на болярски заговор, управлението поема най-малкият брат от Асеневци – Калоян (управлява до 1207 г.).
1204 г. | Уния с Римската църква
След преговори между България и папа Инокентий III е сключена уния. Цар Калоян получава кралска титла и международно признание, като запазва православието в страната.
14 април 1205 г. | Битката при Одрин
Войските на цар Калоян нанасят тежко поражение на Латинската империя. Българите разгромяват рицарите с умела засада и пленяват император Балдуин Фландърски.
1207 г. | Смъртта на цар Калоян
Докато обсажда Солун, цар Калоян е убит от заговорници, с което приключва управлението на първите Асеневци, възстановили България.
Българите под властта на Византия (1018 – 1185)
През този период българският народ понася тежки икономически и религиозни промени, включително превръщането на Патриаршията в архиепископия и въвеждането на нови налози. Външните заплахи от степни племена като узи и кумани, както и разпространението на богомилството, допълнително дестабилизират ежедневието. Българите организират мащабни съпротивителни движения, като най-значими са бунтовете на Петър Делян през 1040 г. и на Георги Войтех през 1072 г. Въпреки че биват потушени от империята, тези действия демонстрират непрекъснатия стремеж към възстановяване на държавността.
Освободителното въстание на Петър и Асен (1185 – 1188)
През 1185 г. недоволството от извънредните данъци на Исак II Ангел провокира мащабен бунт в Търново, предвождан от братята боляри Петър и Асен. След коронацията на Петър въстаниците постигат серия от успехи, довели до мирния договор в Ловеч през 1188 г., който де факто легитимира новата власт. Решителният разгром на византийците в Тревненския проход през 1190 г. окончателно утвърждава българските позиции и позволява освобождаването на Средец. Въпреки трагичната смърт на двамата владетели при заговори съответно през 1196 и 1197 г., те успяват да изградят здравите териториални основи на Второто българско царство.
Цар Калоян (1197 – 1207): Блестящ воин и дипломат
Управлението на най-малкия брат, Калоян, се характеризира с мащабни военни успехи и активна международна дейност. През 1204 г. той сключва църковна уния с папа Инокентий III, чрез която си осигурява кралска корона и висок международен авторитет. Отношенията с новосъздадената Латинска империя обаче ескалират в открит конфликт. На 14 април 1205 г. в битката при Одрин българските войски постигат исторически триумф над рицарите, а император Балдуин попада в плен. Калоян намира смъртта си по време на обсада на Солун през 1207 г., оставяйки България като водеща политическа сила на Балканите.