Признаване на Независимостта на България

Най-важното от урока

План-резюме

България в началото на ХХ в.:
- Финансовите затруднения в края на ХIХ в. пораждат политическа нестабилност в България.
- Общественото недоволство расте, правителствата често се сменят и има селски бунтове, които са потушени със сила.
- Княз Фердинанд налага своя едноличен режим и през 1904 г. ограничава свободата на словото.
- Свободолюбивата част от българското общество открито се противопоставя срещу този акт, включително студенти и преподаватели.
Подготовка за обявяване на Независимостта:
- През първите три десетилетия от развитието на Княжество България българските управляващи се съобразяват с Берлинския договор.
- Княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов започват подготовка за обявяване на Независимостта на България.
- През лятото на 1908 г. управлението използва Младотурската революция в Османската империя за да постигнат споразумение с Австро-Унгария за обявяване на независимост.
Обявяване на Независимостта:
- На 15 септември 1908 г. е отзован българският дипломат в Цариград.
- На 19 септември Българската държава се намесва за да спре стачка, която затруднява движението на влакове по „Хиршовата” железопътна линия.
- На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд прочита манифест, с който провъзгласява Независимостта. Княжеството е обявено за независимо царство, а Фердинанд – за „цар на България”.
Признаване на Независимостта:
- Османската империя и повечето велики сили отказват да признаят българската независимост.
- След преговори и съдействие от Русия, през април 1909 г. българската независимост е призната от Османската империя, Русия и останалите велики сили.
- България се задължава да изплати на Русия дълг от 82 млн. лева в продължение 75 години.
Резултати:
- Обявяването на независимостта на Княжество България премахва ограниченията на Берлинския договор.
- България се утвърждава в международните отношения като самостоятелна държава, което ѝ позволява да води самостоятелна политика на Балканите и в Европа.

Урокът в дати

1904 г. | Княз Фердинанд налага специален закон за защита на него и семейството му от критики в печата

Монархът започва да сваля и качва правителства, без да се съобразява обсъжданията на партиите при избора на министър-председател. Законът ограничава свободата на словото, едно от гражданските права, заложени и гарантирани от Търновската конституция.

1908 г. | Българското правителство започва подготовка за обявяване на Независимостта

Княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов от Демократическата партия внимателно избират подходящия момент и предварително търсят международна подкрепа.

1908 г. | Османската империя е разтърсена от Младотурската революция

Превратът в Цариград предизвиква объркване в империята. Българското правителство веднага се възползва и търси сътрудничеството и на други държави, заинтересовани от промени на Балканите.

15 септември 1908 г. | Българският дипломат е отзован от Цариград

Българското правителство приема неуважителното отношение на султана като обида към страната и решава да отзове своя дипломат.

19 септември 1908 г. | България става контролираща власт на „Хиршовата” железопътна линия

Българската държава се намесва и спира стачката, която затруднява движението на влакове по железопътната линия, частична собственост на турска държава.

22 септември 1908 г. | Обявяване на Независимостта на България

Княз Фердинанд, заедно с цялото правителство, пристига в старата българска столица Търново. На историческия хълм Царевец, в църквата „Св. 40 мъченици”, след благодарствен молебен князът прочита манифест, с който провъзгласява Независимостта.

април 1909 г. | Признаване на Независимостта на България

През април 1909 г. българската независимост е призната от Османската империя, Русия и останалите велики сили. България се задължава да изплати на Русия дълг от 82 млн. лева в продължение 75 години.

България в началото на ХХ век

В началото на ХХ век, България се бори с финансови затруднения, причинени от политическата нестабилност в края на предишния век. Общественото недоволство продължава да расте и правителствата често се сменят. В резултат на това се стига до селски бунтове, които се потушават със сила. Българите осъзнават, че мнозина от политическите партии се стремят към управление с цел облагодетелстване на своите привърженици и активни деятели. Известно като „партизанщина”, тези действия са крайно непопулярни и неблаготворни.

В този контекст, княз Фердинанд успява да наложи своя едноличен режим, сваляйки и назначавайки правителства без да се съобразява с партиите. Той става толкова силен, че през 1904 година налага закон, който ограничава свободата на словото за защита на него и неговото семейство от критика. Този закон противоречи на гражданските права, гарантирани от Търновската конституция, което води до още по-голямо обществено недоволство.

Подготовка за обявяване на Независимостта

През първите три десетилетия след създаването на Княжество България, българските управители следват Берлинския договор и зависимостта от султана, заложена в него. Въпреки че е формална, тази зависимост ограничава свободата на действие в стопанството, вътрешната и външната политика на страната. Правителствата внимателно следят промените в международните отношения, търсейки възможност да прекратят дори формалната връзка с Османската империя, без да застрашават сигурността на България.

Обявяване на Независимостта

През лятото на 1908 година, Османската империя е разтърсена от Младотурската революция, което предизвиква сериозни колебания в империята. Българското правителство използва тази възможност, за да обяви независимостта на България. На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд, заедно с цялото правителство, обявява независимостта на страната в старата българска столица - Търново.