Най-важното от урока
План-резюме
- Изграждане на новата българска държавност:
- Установено е Временно руско управление за период от девет месеца според Берлинския договор.
- Въведена е военна служба за 30 000 млади българи. Открито е военно училище в София.
- Българската войска получава оръжие от руската армия.
- Откриване на Народната библиотека и създаване на Българската народна банка.
- Княжеството остава във васални отношения към Османската империя, но тази зависимост е формална.
- Учредителното събрание в Търново:
- Изработването на конституцията е въпрос от критична важност.
- Българите се опасяват, че Русия ще предложи проект за конституция със силна монархическа власт и с ограничени граждански права.
- Учредителното събрание е свикано на 10 февруари 1879 г. в Търново.
- Оформят се първите български политически партии – консерватори и либерали.
- Приемане на Търновската конституция и избора на княз:
- Търновската конституция е приета на 16 април 1879 г. и обявява българската държава за конституционна монархия с умерено либерално управление.
- Князът и парламентът (Народно събрание) си разпределят властта.
- София е определена за столица.
- На 17 април 1879 г., Първото Велико народно събрание избира за български княз Александър I Батенберг.
- Политическият живот на Княжеството до 1885 г.:
- Либералната партия има надмощие, но не е единна.
- Консерваторите съставят първите български правителства.
- Изборните победи на либералите принуждават княза да предостави на Др. Цанков и П. Каравелов съставянето на правителство.
- Княз Александър I отменя Търновската конституция през 1881 г. и въведе централизирано княжеско управление за 7 години, наречено „режим на пълномощията”.
- Търновската конституция е възстановена през 1883 – 1884 г., в резултат от което Консервативната партия се разпада, а Либералната се разцепва на две.
- Обобщение:
- Българската държава е наследствена конституционна монархия по европейски модел.
- Първите български партии следват европейските идеи, като се разделят на либерали и консерватори.
Урокът в дати
1878 г. | Временното руско управление в България
С висок ентусиазъм, в продължение на девет месеца Временно руско управление се заема със създаването на държавните институции. Въведена е военна служба за 30 хиляди млади българи, като е открито военно училище в София. Българската войска получава оръжие от руската армия. Открита е Народната библиотека, създадена е Българската народна банка.
10 февруари 1879 г. | Учредителното събрание в Търново
За изработване на българската конституция на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Търново се свиква Учредително събрание. Още в началото на работата му започват спорове, в резултат на които се оформят първите български политически партии на консерватори и либерали.
16 април 1879 г. | Приемане на Търновската конституция
С приемането на Търновската конституция българската държава е обявена за конституционна монархия с умерено либерално управление. Основният закон определя кои са водещите държавни институции. София е определена за столица.
17 април 1879 г. | Изборът на княз
Свикано е Първото Велико народно събрание, което избира за български княз Александър I Батенберг. Той получава подкрепата на Русия и другите велики сили.
1881 г. | Отмяна на Търновската конституция
Стремежът на княз Александър да се освободи от ограниченията на Търновската конституция, го кара да я отмени през 1881 г. Въведено е централизирано княжеско управление за 7 години, наречено „режим на пълномощията”.
1883 г. | Възстановяване на Търновската конституция
Съпротивата на либералите и неуспехите на княжеския режим водят до възстановяване на Търновската конституция (1883 – 1884 г.). В резултат на това Консервативната партия се разпада, а Либералната се разцепва на две.
Временно руско управление и изграждане на българската държавност
Създаването на новата българска държава започва с патриотичен подем. Според споразумението на Берлинския договор, Временното руско управление се заема с изграждането на държавните институции през следващите девет месеца. През този период е въведена военна служба за 30 хиляди млади българи и е открито военно училище в София. Откриват се Народните библиотека и банка, докато княжеството остава във васални отношения с Османската империя.
Учредителното събрание в Търново и изработване на конституцията
На 10 февруари 1879 г. в Търново се свиква Учредително събрание за изработване на българската конституция. От протичането на тази дейност се оформят първите български политически партии – консерватори и либерали. Консерваторите се опасяват от потенциалното безвластие и лошо управление, докато либералите смятат, че българският народ е готов свободно да упражнява властта. Либералите имат мнозинство и първата българска конституция следва техните виждания.
Приемане на Търновската конституция и избор на княз
Търновската конституция е приета на 16 април 1879 г. и определя българската държава за конституционна монархия с умерено либерално управление. София е определена за столица и конституцията осигурява демократични граждански права. На следващия ден, Първото Велико народно събрание избира за български княз Александър I Батенберг.
Политически живот на Княжеството до 1885 г.
Либералната партия има надмощие в Учредителното събрание, но не е единна. В нея участват Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков и други. Консерваторите съставят първите български правителства, но губят парламентарните избори и остават в опозиция. Изборните победи на либералите принуждават княза да предостави на Др. Цанков и П. Каравелов възможността за съставяне на правителство. Въпреки съпротивата на либералите и неуспехите на княжеския режим, Търновската конституция се възстановява през 1883 – 1884 г.
В заключение, България е наследствена конституционна монархия по европейски модел. Първите български партии следват европейските идеи, като се разделят на либерали и консерватори.
