Най-важното от урока
План-резюме
- Промени в земеделието:
- Това е основното занимание през Възраждането.
- По време на реформите (Танзимат), на българите е позволено да бъдат собственици на малки парчета земя.
- Появяват се големи стопанства - чифлици. Те са притежание на богати турци. Произвеждат продукти предимно за градските пазари.
- Плугът заменя ралото. Това позволява по-ефективна обработка на земята и по-големи добиви.
- В различните райони се отглеждат характерни земеделски култури:
- пшеница (Добруджа)
- ориз (Тракия)
- памук (Македония)
- маслодайна роза (Подбалканските котловини)
- големи стада с овце (планинските райони)
- Българските занаятчии:
- В епохата на Възраждането, градовете в Стара планина и край големите търговски пътища и реки процъфтяват.
- Османските реформи насърчават развитието на различни занаяти, като:
- абаджийство (шиене на дрехи от груб вълнен плат)
- гайтанджийство (сплитане на нишки, служещи за декорация на платове)
- кожухарство и кожарство
- копринарство (отглеждане на буби за коприна)
- железарство
- Българските занаятчии натрупват благосъстояние и се заемат все по-усилено с градското управление.
- Водната енергия е важен фактор в подобряването на занаятчийската техника.
- Истанбул става притегателен център за сезонно гурбетчийство.
- Първите манифактури и фабрики:
- През ХIХ век единствено богатите българи успяват да организират манифактури.
- В работилниците на занаятчиите се извършват строго определени дейности (пране, боядисване и предене на вълна).
- Развитието на индустриалното производство се ускорява, но обикновеното производство все още преобладава.
- През 1834 г. Добри Желязков открива първата текстилна фабрика в Сливен. За неговата дейност се използват модерни европейски машини.
- До Особождението са създадени 11 фабрики.
- Работната инициатива е предимно в ръцете на чужденци, заради беззаконието в Османската империя.
- Търговия, пазари и панаири:
- Търговията се извършва на седмичните пазари (петък).
- Панаирите са по-оживени търговски средища. Там идват търговци от далечни земи.
- Нова форма на търговска дейност са магазините (купчийници).
- Българските търговци изнасят за чужбина земеделски продукти, суровини и занаятчийски стоки.
- Предприемчиви фамилии откриват кантори в чужбина и трупат богатсво:
- братя Георгиеви (Карлово)
- Априлови (Габрово)
- Тъпчилещови и Гешови (Пловдив)
- Робеви (Охрид)
- Вносът предимно е от фабрични стоки за бита и лукса.
- Транспорт:
- В Османската империя са построени първите железопътни линии:
- Русе – Варна (1866 г.)
- Белово – Одрин (1874 г.)
- Оживява се търговското корабоплаване по р. Дунав.
- Започват усилени строежи на пътища в Дунавския вилает (административна област).
- С работата на първите телеграфни станции се ускорява потокът на пощенските съобщения.
- В Османската империя са построени първите железопътни линии:
- Заключение:
- Въпреки високите данъци и липсата на сигурност, в условията на османска власт много българи натрупват състояние и богатство.
- Оформя се група от богати и влиятелни българи, които с инициатива и благотворителност подпомагат напредъка на обществото.
Урокът в дати
19 век | Начало на Възраждането
През Възраждането в българските земи навлизат промени в земеделието и занаятите. Българите създават оживени търговски контакти в границите на Османската империя и из Европа. Настъпва период на модерно стопанско развитие за България, при който нараства ролята на градската инициатива.
1834 г. | Откриване на първата фабрика за текстил в Сливен
Добри Желязков открива в Сливен текстилна фабрика с модерни машини, която произвежда облекло за нуждите на османската армия. Този момент поставя началото на фабричното производство в Османската империя и в българските земи.
1866 г. | Построяване на първата железопътна линия в Османската империя
В Османската империя се построява първата железопътна линия между Русе и Варна. Това пробужда търговското корабоплаване по р. Дунав и стимулира стопанския растеж на българските градове в поречието на реката.
1874 г. | Построяване на железопътна линия Белово - Одрин
В Османската империя се построява железопътна линия между Белово и Одрин. Изграждането на тази инфраструктура спомага за развитието на търговията и стопанството в този вътрешен регион от империята.
Промени в земеделието
През Възраждането земеделието в българските земи се развива усилено. По време на османските реформи Танзимат, спахийската войска е премахната и това позволява на все повече българи да бъдат собственици на малки парчета земя. Появяват се големи стопанства - чифлици, които са собственост предимно на богати турци. Те произвеждат продукти за градските пазари. Българите постепенно заменят ралото с плуга, който обработват земята по-лесно и ефективно. Различни райони от българските земи се специализират в отглеждането на разнообразни земеделски култури.
Българските занаятчии
Благодарение на реформите в Османската империя, възрожденските градове стават оживени центрове на занаятите. Еснафските организации укрепват положението си и българските занаятчии заемат все по-важни позиции в общностите. Макар организацията в работилниците да се запазва - майстор с по един до двама помощници, в производствата се въвеждат механизми (подобрения), задвижвани от водната енергия. Те значително подобряват занаятчийската техника.
Първите манифактури и фабрики
През ХIХ век богатите български занаятчии организират първите манифактури. През 1834 г. Добри Желязков открива първата текстилна фабрика в Сливен. Тя използва модерни западни машини и произвежда платове за нуждите на османската армия.
До Освобождението из българските земи са създадени общо 11 фабрики. Те са собственост предимно на чужденци, заради условията на беззаконие в Османската империя, които разколебават инициативата в българите.
Търговия, пазари и панаири
Търговията в Османската империя се извършва по време на седмичните пазари. Панаирите са по-оживени търговски средища, където пристигат богати търговци от далечни страни.
Отварянето на империята към европейските пазари ускорява и засилва търговския обмен. Много български търговски фамилии забогатяват. Те откриват собствени кантори във Влахия, Русия, Австрия.
Транспорт
През втората половина на XIX век, в Османската империя са построени първите железопътни линии. Корабоплаването по река Дунав се оживява и българските градове по поречието ѝ процъфтяват. Започват усилени строежи на пътища в земите между р. Дунав и Стара планина. Заработват първите телеграфни станции.
Възраждането е период на икономически промени и напредък, при който българите започват своето модерно стопанско развитие.
