Най-важното от урока
- Корен \(n\)-ти: Четните корени (\(\sqrt[2k]{a}\)) са дефинирани само за \(a \ge 0\) и дават неотрицателен резултат. Нечетните корени (\(\sqrt[2k+1]{a}\)) са дефинирани за всяко реално число и запазват знака му.
- Степен с рационален показател: Връзката с корените е \( a^{\frac{p}{q}} = \sqrt[q]{a^p} \) и е дефинирана само при \(a \ge 0\). Всички свойства на целите показатели са в сила.
- Тъждествени преобразувания: Често се използват изнасяне на общ множител и формули за съкратено умножение (като разлика на квадрати или кубове) приложени върху дробни степени (напр. \(x - y = (x^{\frac{1}{2}} - y^{\frac{1}{2}})(x^{\frac{1}{2}} + y^{\frac{1}{2}})\)).
- Показателна функция (\(y = a^x\)): Дефинирана за \(x \in \mathbb{R}\), приемаща само положителни стойности. Ако \(a > 1\) – функцията е растяща. Ако \(0 < a < 1\) – функцията е намаляваща.
Корен \(n\)-ти от числото \(a\) (\(\sqrt[n]{a}\)) се нарича числото \(b\), за което \(b^n = a\). Числото \(n \ge 2\) е естествено число и се нарича коренен показател.
\[ \sqrt[n]{a} = b \Leftrightarrow b^n = a \]
Съществува съществена разлика в дефиницията в зависимост от това дали коренният показател \(n\) е четно или нечетно число.
| Коренен показател \(n\) - ЧЕТНО число | Коренен показател \(n\) - НЕЧЕТНО число |
|---|---|
|
|
Четен показател: \(\sqrt[4]{81} = 3 \ge 0\) (докато \(\sqrt[4]{-16}\) не съществува).
Нечетен показател: \(\sqrt[5]{-32} = -2\), защото \((-2)^5 = -32\).
Нечетен показател: \(\sqrt[5]{-32} = -2\), защото \((-2)^5 = -32\).
Пресметнете стойността на изразите \(\sqrt[3]{-125}\) и \(\sqrt[4]{(-3)^4}\).
\(\sqrt[3]{-125} = \sqrt[3]{(-5)^3} = -5\) (нечетен корен запазва знака).
\(\sqrt[4]{(-3)^4} = |-3| = 3\) (четен корен дава абсолютната стойност).
\(\sqrt[4]{(-3)^4} = |-3| = 3\) (четен корен дава абсолютната стойност).
Правилата за действия с корен \(n\)-ти са аналогични на правилата за квадратен корен. Те са валидни за всички стойности, за които корените са дефинирани.
- Коренуване на произведение: \(\sqrt[n]{ab} = \sqrt[n]{a}\sqrt[n]{b}\)
- Коренуване на частно: \(\sqrt[n]{\frac{a}{b}} = \frac{\sqrt[n]{a}}{\sqrt[n]{b}}\), \(b \ne 0\)
- Коренуване на степен: \(\sqrt[n]{a^k} = (\sqrt[n]{a})^k\)
- Коренуване на корен: \(\sqrt[n]{\sqrt[m]{a}} = \sqrt[nm]{a}\)
- Разширяване/съкращаване на коренен показател: \(\sqrt[n]{a} = \sqrt[nk]{a^k}\) (при \(a \ge 0\))
Свойството \(\sqrt[n]{a} = \sqrt[nk]{a^k}\) е изключително полезно при привеждане на корени към общ коренен показател, за да могат да бъдат умножавани, делени или сравнявани.
Сравняване на \(\sqrt{2}\) и \(\sqrt[3]{3}\):
Намираме общ коренен показател (НОК на 2 и 3 е 6).
\(\sqrt{2} = \sqrt[6]{2^3} = \sqrt[6]{8}\)
\(\sqrt[3]{3} = \sqrt[6]{3^2} = \sqrt[6]{9}\)
Тъй като \(8 < 9\), следва че \(\sqrt{2} < \sqrt[3]{3}\).
Намираме общ коренен показател (НОК на 2 и 3 е 6).
\(\sqrt{2} = \sqrt[6]{2^3} = \sqrt[6]{8}\)
\(\sqrt[3]{3} = \sqrt[6]{3^2} = \sqrt[6]{9}\)
Тъй като \(8 < 9\), следва че \(\sqrt{2} < \sqrt[3]{3}\).
Пресметнете израза \(\sqrt[3]{2} \cdot \sqrt[4]{2}\) като го запишете с един корен.
Привеждаме към общ показател 12:
\(\sqrt[3]{2} = \sqrt[12]{2^4}\)
\(\sqrt[4]{2} = \sqrt[12]{2^3}\)
\(\sqrt[12]{2^4} \cdot \sqrt[12]{2^3} = \sqrt[12]{2^4 \cdot 2^3} = \sqrt[12]{2^7} = \sqrt[12]{128}\).
\(\sqrt[3]{2} = \sqrt[12]{2^4}\)
\(\sqrt[4]{2} = \sqrt[12]{2^3}\)
\(\sqrt[12]{2^4} \cdot \sqrt[12]{2^3} = \sqrt[12]{2^4 \cdot 2^3} = \sqrt[12]{2^7} = \sqrt[12]{128}\).
Степента с рационален (дробен) показател е директно свързана с корен \(n\)-ти. За да се избегнат двусмислия със знаците, тя се дефинира само за неотрицателни основи.
Ако \(p\) и \(q \ge 2\) са естествени числа:
\[ a^{\frac{p}{q}} = \sqrt[q]{a^p}, \text{ при } a \ge 0 \]
\[ a^{-\frac{p}{q}} = \frac{1}{\sqrt[q]{a^p}}, \text{ при } a > 0 \]
Всички свойства на степените с цял показател важат и за степените с рационален показател (при \(a > 0, b > 0\)):
- \(a^r \cdot a^s = a^{r+s}\)
- \(\frac{a^r}{a^s} = a^{r-s}\)
- \((a^r)^s = a^{rs}\)
- \((ab)^r = a^r b^r\)
\(64^{\frac{2}{3}} = \sqrt[3]{64^2} = (\sqrt[3]{64})^2 = 4^2 = 16\)
\(\left(\frac{1}{8}\right)^{-\frac{1}{3}} = (8^1)^{\frac{1}{3}} = 8^{\frac{1}{3}} = \sqrt[3]{8} = 2\)
\(\left(\frac{1}{8}\right)^{-\frac{1}{3}} = (8^1)^{\frac{1}{3}} = 8^{\frac{1}{3}} = \sqrt[3]{8} = 2\)
Пресметнете \(25^{\frac{1}{6}} : 5^{\frac{2}{3}}\).
Представяме \(25\) като \(5^2\):
\((5^2)^{\frac{1}{6}} : 5^{\frac{2}{3}} = 5^{\frac{2}{6}} : 5^{\frac{2}{3}} = 5^{\frac{1}{3}} : 5^{\frac{2}{3}}\)
Прилагаме свойството за деление на степени с равни основи:
\(5^{\frac{1}{3} - \frac{2}{3}} = 5^{-\frac{1}{3}} = \frac{1}{\sqrt[3]{5}}\).
\((5^2)^{\frac{1}{6}} : 5^{\frac{2}{3}} = 5^{\frac{2}{6}} : 5^{\frac{2}{3}} = 5^{\frac{1}{3}} : 5^{\frac{2}{3}}\)
Прилагаме свойството за деление на степени с равни основи:
\(5^{\frac{1}{3} - \frac{2}{3}} = 5^{-\frac{1}{3}} = \frac{1}{\sqrt[3]{5}}\).
В зависимост от степенния показател, графиките на степенните функции имат различен вид и дефиниционна област.
Дефинирана само за \(x \ge 0\). Графиката е разположена изцяло в първи квадрант и е растяща.
Дефинирана за всяко \(x\). Графиката е разположена в първи и трети квадрант и е симетрична спрямо началото на координатната система (т. \(O\)). Функцията е строго растяща.
Дефинирана за всяко \(x\). Графиката е разположена в първи и трети квадрант, симетрична спрямо т. \(O\). Растяща е, но нараства по-бавно от \(y = x^3\).
Функцията \(f(x) = a^x\), където \(a > 0\) и \(a \ne 1\), се нарича показателна функция.
Дефиниционната ѝ област е \(x \in (-\infty; +\infty)\), а множеството от стойности е \(y \in (0; +\infty)\) (графиката е винаги над оста Ox). Всички графики минават през точката \((0; 1)\).
| Когато \(a > 1\) (напр. \(y = 2^x\)) | Когато \(0 < a < 1\) (напр. \(y = (0,5)^x\)) |
|---|---|
|
|
Графиките на функциите \(y = a^x\) и \(y = \left(\frac{1}{a}\right)^x\) (напр. \(2^x\) и \(0,5^x\)) са симетрични една на друга спрямо ординатната ос Oy.
Определете знака на \(x\), ако се знае, че \(0,3^x = 5\).
Основата \(a = 0,3\) е между 0 и 1, следователно функцията \(y = 0,3^x\) е строго намаляваща.
Стойността \(5\) е по-голяма от \(1\). Според свойствата на намаляващата показателна функция, стойности по-големи от \(1\) се получават при отрицателни аргументи.
Следователно, \(x < 0\).
Стойността \(5\) е по-голяма от \(1\). Според свойствата на намаляващата показателна функция, стойности по-големи от \(1\) се получават при отрицателни аргументи.
Следователно, \(x < 0\).
Задачи за упражнение
Лесна: Пресметнете стойността на израза: \( 8^{\frac{2}{3}} \).
Представяме степента с рационален показател чрез радикал или използваме свойствата на степените:
\( 8^{\frac{2}{3}} = \sqrt[3]{8^2} = (\sqrt[3]{8})^2 \)
Тъй като \(\sqrt[3]{8} = 2\), тогава:
\( 2^2 = 4 \).
Отговор: 4
\( 8^{\frac{2}{3}} = \sqrt[3]{8^2} = (\sqrt[3]{8})^2 \)
Тъй като \(\sqrt[3]{8} = 2\), тогава:
\( 2^2 = 4 \).
Отговор: 4
Средна: Изнесете множител пред знака за корен и опростете израза: \( \sqrt[4]{32} + \sqrt[4]{162} \).
Разлагаме подкоренните величини, търсейки множители, които са точни четвърти степени:
\(\sqrt[4]{32} = \sqrt[4]{16 \cdot 2} = \sqrt[4]{2^4 \cdot 2} = 2\sqrt[4]{2}\)
\(\sqrt[4]{162} = \sqrt[4]{81 \cdot 2} = \sqrt[4]{3^4 \cdot 2} = 3\sqrt[4]{2}\)
Събираме получените изрази:
\( 2\sqrt[4]{2} + 3\sqrt[4]{2} = 5\sqrt[4]{2} \).
Отговор: \(5\sqrt[4]{2}\)
\(\sqrt[4]{32} = \sqrt[4]{16 \cdot 2} = \sqrt[4]{2^4 \cdot 2} = 2\sqrt[4]{2}\)
\(\sqrt[4]{162} = \sqrt[4]{81 \cdot 2} = \sqrt[4]{3^4 \cdot 2} = 3\sqrt[4]{2}\)
Събираме получените изрази:
\( 2\sqrt[4]{2} + 3\sqrt[4]{2} = 5\sqrt[4]{2} \).
Отговор: \(5\sqrt[4]{2}\)
Трудна: Съкратете дробта \( \frac{x - 27}{x^{\frac{1}{3}} - 3} \) за \( x \ge 0, x \ne 27 \).
Представяме числителя като разлика на кубове, за да можем да приложим формулата за съкратено умножение \(a^3 - b^3 = (a-b)(a^2 + ab + b^2)\):
Нека \(a = x^{\frac{1}{3}}\) и \(b = 3\). Тогава \(a^3 = x\) и \(b^3 = 27\).
\(x - 27 = (x^{\frac{1}{3}})^3 - 3^3 = (x^{\frac{1}{3}} - 3)(x^{\frac{2}{3}} + 3x^{\frac{1}{3}} + 9)\)
Заместваме в дробта:
\( \frac{(x^{\frac{1}{3}} - 3)(x^{\frac{2}{3}} + 3x^{\frac{1}{3}} + 9)}{x^{\frac{1}{3}} - 3} \)
Съкращаваме на \((x^{\frac{1}{3}} - 3)\):
Отговор: \(x^{\frac{2}{3}} + 3x^{\frac{1}{3}} + 9\)
Нека \(a = x^{\frac{1}{3}}\) и \(b = 3\). Тогава \(a^3 = x\) и \(b^3 = 27\).
\(x - 27 = (x^{\frac{1}{3}})^3 - 3^3 = (x^{\frac{1}{3}} - 3)(x^{\frac{2}{3}} + 3x^{\frac{1}{3}} + 9)\)
Заместваме в дробта:
\( \frac{(x^{\frac{1}{3}} - 3)(x^{\frac{2}{3}} + 3x^{\frac{1}{3}} + 9)}{x^{\frac{1}{3}} - 3} \)
Съкращаваме на \((x^{\frac{1}{3}} - 3)\):
Отговор: \(x^{\frac{2}{3}} + 3x^{\frac{1}{3}} + 9\)