Най-важното от урока
Събиране с преминаване: Извършва се от дясно наляво. Ако сборът в разред е \(\ge 10\), се пренася \(1\) към по-високия съседен разред (\(9 + 4 = 13 \rightarrow\) пишем \(3\), пренасяме \(1\)).
Изваждане с преминаване (заемане): Ако цифрата в умаляемото е по-малка от тази в умалителя, се заема \(1\) от по-високия разред, която носи \(10\) в текущия (\(12 - 7 = 5\)). При заемане през нули всяка междинна нула става \(9\).
Неизвестни компоненти:
Мерни единици: При изваждане се съобразява съотношението между мерките (\(1\text{ kg} = 1\,000\text{ g}\)).
Изваждане с преминаване (заемане): Ако цифрата в умаляемото е по-малка от тази в умалителя, се заема \(1\) от по-високия разред, която носи \(10\) в текущия (\(12 - 7 = 5\)). При заемане през нули всяка междинна нула става \(9\).
Неизвестни компоненти:
- \(a + x = b \implies x = b - a\)
- \(x - a = b \implies x = b + a\)
- \(a - x = b \implies x = a - b\)
Мерни единици: При изваждане се съобразява съотношението между мерките (\(1\text{ kg} = 1\,000\text{ g}\)).
Събираемите се записват едно под друго така, че разредите да съвпадат: единици под единици, десетици под десетици, стотици под стотици и т.н.
Събирането започва от дясно наляво - от най-ниския разред (единиците) към по-високите.
Когато сборът в даден разред е равен на или надхвърля \(10\), цифрата на единиците от този сбор се записва в текущия разред, а десетиците (преминаващата единица) се прибавят към следващия по-висок разред.
Пресмятане на \(1079 + 56\):
\[
\begin{array}{r@{\quad}cr}
& 1\,079 \\
+ & \phantom{1\,0}56 \\
\hline
& 1\,135
\end{array}
\]
- Единици: \(9 + 6 = 15\) - записваме \(5\), пренасяме \(1\) към десетиците.
- Десетици: \(7 + 5 + 1\) (пренесено) \(= 13\) - записваме \(3\), пренасяме \(1\) към стотиците.
- Стотици: \(0 + 1\) (пренесено) \(= 1\) - записваме \(1\).
- Хиляди: \(1 + 0 = 1\) - записваме \(1\).
При събиране с кръгло число (напр. \(125\,528 + 8\,000\)) може да се събира директно по разреди: \(125\text{ хил.} + 8\text{ хил.} = 133\text{ хил.}\), а разредът на единиците (\(528\)) се запазва непроменен: \(133\,528\).
Пресметнете сбора: \(342\,859 + 4\).
В разряда на единиците: \(9 + 4 = 13\). Записваме \(3\), а \(1\) преминава в десетиците: \(5 + 1 = 6\). Останалите разреди остават същите.
\[ 342\,859 + 4 = 342\,863 \]
Умаляемото и умалителят се записват едно под друго по разреди (единици под единици, десетици под десетици и т.н.).
Изваждането започва винаги от най-ниския разред (единиците).
Ако цифрата в умаляемото е по-малка от цифрата в умалителя за даден разред, се заема \(1\) единица от следващия по-висок разред. Тази единица се превръща в \(10\) единици в текущия разред. Заемането се отбелязва с точка над намаления по-висок разред.
Пресмятане на \(7862 - 4347\):
\[
\begin{array}{r@{\quad}cr}
& 7\,862 \\
- & 4\,347 \\
\hline
& 3\,515
\end{array}
\]
- Единици: От \(2\) не можем да извадим \(7\). Заемаме \(1\) от десетиците \(\rightarrow 12 - 7 = 5\).
- Десетици: От останалите \(5\) десетици изваждаме \(4 \rightarrow 5 - 4 = 1\).
- Стотици: \(8 - 3 = 5\).
- Хиляди: \(7 - 4 = 3\).
Заемане през нули: Когато по-високият разред съдържа нула (напр. \(1\,000 - 765\)), заемането се предава последователно през всички нули, докато се достигне първата ненулева цифра. Така междинните нули стават равни на \(9\), а крайният разред получава \(10\).
Пресметнете разликата: \(1014 - 997\).
\[
\begin{array}{r@{\quad}cr}
& 1\,014 \\
- & \phantom{1\,}997 \\
\hline
& \phantom{1\,0}17
\end{array}
\]
- Единици: Заемаме \(1\) от десетиците: \(14 - 7 = 7\).
- Десетици: В десетиците остава \(0\). Заемаме от хилядите през стотиците: \(10 - 9 = 1\).
- Стотици: От хилядата остават \(9\) стотици: \(9 - 9 = 0\).
- Хиляди: Остават \(0\) хиляди.
\[ \text{Неизвестно събираемо} = \text{Сбор} - \text{Известно събираемо} \]
Пример: \(x + 50\,000 = 100\,000 \implies x = 100\,000 - 50\,000 = 50\,000\)
\[ \text{Неизвестно умаляемо} = \text{Разлика} + \text{Умалител} \]
Пример: \(x - 200\,000 = 700\,000 \implies x = 700\,000 + 200\,000 = 900\,000\)
\[ \text{Неизвестен умалител} = \text{Умаляемо} - \text{Разлика} \]
Пример: \(100\,000 - x = 93\,000 \implies x = 100\,000 - 93\,000 = 7\,000\)
Намерете неизвестното умаляемо, ако умалителят е равен на произведението \(69 \cdot 8\), а разликата е \(10\,000\).
1. Намираме умалителя: \(69 \cdot 8 = 552\).
2. Намираме неизвестното умаляемо: \(\text{умаляемо} = \text{разлика} + \text{умалител}\): \[ 10\,000 + 552 = 10\,552 \]
2. Намираме неизвестното умаляемо: \(\text{умаляемо} = \text{разлика} + \text{умалител}\): \[ 10\,000 + 552 = 10\,552 \]
При изваждане на именувани числа превръщаме една единица от по-големия вид в съответния брой от по-малкия:
\[ 1\text{ kg} = 1\,000\text{ g}, \quad 1\text{ km} = 1\,000\text{ m} \]
Изваждане на \(17\text{ kg } 765\text{ g}\) от \(100\text{ kg}\):
- Изваждаме килограмите: \(100\text{ kg} - 17\text{ kg} = 83\text{ kg}\).
- Заемаме \(1\text{ kg}\) (\(= 1\,000\text{ g}\)) за изваждане на грамовете: \(83\text{ kg} - 1\text{ kg} = 82\text{ kg}\).
- Изваждаме грамовете: \(1\,000\text{ g} - 765\text{ g} = 235\text{ g}\).
- Краен резултат: \(82\text{ kg } 235\text{ g}\).
При сравняване на величини изразът „с ... по-голямо/по-дълго“ означава събиране с разликата, а „с ... по-малко/по-късо“ означава изваждане на разликата.
Задачи за упражнение
Задача 1 (Лесна): Пресметнете сбора и разликата:
а) \(57\,008\,000 + 5\,316\,407\)
б) \(3\,074\,512 - 816\,001\)
а) \(57\,008\,000 + 5\,316\,407\)
б) \(3\,074\,512 - 816\,001\)
а)
\[
\begin{array}{r@{\quad}cr}
& 57\,008\,000 \\
+ & \phantom{0}5\,316\,407 \\
\hline
& 62\,324\,407
\end{array}
\]
б)
\[
\begin{array}{r@{\quad}cr}
& 3\,074\,512 \\
- & \phantom{0}816\,001 \\
\hline
& 2\,258\,511
\end{array}
\]
Задача 2 (Средна): Намерете неизвестното число \(x\), ако:
\[ 990\,000 - x = 777\,777 \]
Числото \(x\) е неизвестен умалител. Намира се чрез изваждане на разликата от умаляемото:
\[ x = 990\,000 - 777\,777 \]
Извършваме изваждането в колона с последователно заемане през нулите:
\[
\begin{array}{r@{\quad}cr}
& 990\,000 \\
- & 777\,777 \\
\hline
& 212\,223
\end{array}
\]
Отговор: \(x = 212\,223\).
Задача 3 (Средна): Разстоянието от София до Истанбул е \(549\text{ km}\) и е със \(190\text{ km}\) по-дълго от разстоянието от София до Букурещ. Колко километра е разстоянието от София до Букурещ и какво е общото разстояние по маршрута Букурещ – София – Истанбул?
1. Намираме разстоянието София – Букурещ:
\[ 549 - 190 = 359\text{ km} \]
2. Намираме общото разстояние:
\[ 359 + 549 = 908\text{ km} \]
Отговор: София – Букурещ е \(359\text{ km}\); общото разстояние е \(908\text{ km}\).
Задача 4 (Трудна): В сладкарски цех произвели общо \(1\,345\) сладки от три вида. Сладките от първия и втория вид общо били \(1\,096\), а от втория и третия вид общо били \(960\). По колко сладки от всеки вид са произведени?
1. Сладките от III вид намираме, като извадим сбора на I и II вид от общото количество:
\[ 1\,345 - 1\,096 = 249\text{ сладки} \]
2. Сладките от I вид намираме, като извадим сбора на II и III вид от общото количество:
\[ 1\,345 - 960 = 385\text{ сладки} \]
3. Сладките от II вид намираме, като от сбора на I и II вид извадим сладките от I вид:
\[ 1\,096 - 385 = 711\text{ сладки} \]
Проверка: \(385 + 711 + 249 = 1\,345\).
Отговор: I вид: \(385\); II вид: \(711\); III вид: \(249\).
Отговор: I вид: \(385\); II вид: \(711\); III вид: \(249\).