Най-важното от урока
- Дискусия: мнение + аргументи + изслушване + учтивост. Например: „Не съм съгласен, защото…“
- Отговор на нравствен въпрос: теза → доказателства и примери → заключение. Например: безкористието се защитава чрез постъпката на Серафим.
- Подготовка: анализ на заглавието, информация, теза, доказателства и план.
- Писане: всяка подтема се развива в отделен, свързан абзац.
- Редактиране: съкращаване, прибавяне, заместване и разместване за по-точен и ясен изказ.
- Коригиране: поправяне на езикови грешки - „сто ученици“, „въпреки че“, „изтеглям“.
- Самопроверка: тема, теза, аргументи, абзаци, точност, яснота, богатство и книжовни норми.
Участниците обменят мнения, защитават идеи и се стремят да постигнат съгласие. Темите могат да бъдат от науката, изкуството, спорта и други области.
- да си имат доверие и да казват истината;
- да имат сходни познания за обсъждания предмет;
- да се съобразяват с ролите си и с обстановката;
- да следват целите на общуването и да се стремят към желания резултат.
- Логичност: становището и доводите се излагат последователно и убедително.
- Изслушване: събеседникът не се прекъсва; думата се взема, когато водещият я даде.
- Осмисляне: внимателното слушане не означава задължително съгласие.
- Контрааргументи: доводи, с които се оборва чуждо становище или неговата обосновка.
- Речева учтивост: запазват се добрият тон, уважението и самообладанието дори при несъгласие.
Мнение с аргумент: „Доброволчеството е полезно, защото чрез него хората помагат на нуждаещите се и развиват отговорност.“
Учтиво несъгласие: „Не споделям това мнение, защото…“
Преди обсъждането се избира водещ и се определят изказващите се участници и слушателите.
| Роля | Задължения |
|---|---|
| Водещ | Набелязва основните въпроси; дава думата; не допуска отклонения от темата; обобщава мненията; изисква спазване на добрия тон. |
| Изказващи се | Говорят конкретно и по същество; изказват се кратко; спазват определеното време; изслушват внимателно и търпеливо останалите. |
| Слушатели | Слушат, без да се намесват и без да вземат страна. |
Разсъжденията могат да се основават на художествено произведение или на собствен житейски опит.
- Теза: основното твърдение, което изразява и защитава личната позиция.
- Антитеза: противоположно становище, което може да бъде представено и оборено.
- Доказателства: аргументи, подкрепени с примери и подходящи цитати.
- Заключение: най-важният извод, който читателят трябва да запомни.
Несполучлива теза: „Важно е да обичаш родината си, защото тя ти е родина.“ - Обяснението е кръгово и не изяснява отговора.
Сполучлива теза: „Да обичаш родината си, означава да уважаваш родителите си, да обичаш родния дом и да пазиш родния език.“
Първо се пише чернова. Текстът се организира в начална, същинска и заключителна част.
- Тезисен абзац: представя основното становище.
- Доказателствени абзаци: развиват аргументите; всяко доказателство се представя в отделен абзац.
- Заключителен абзац: формулира обобщаващия извод.
На всяка подтема съответства отделен абзац, започващ на нов ред. Изреченията в него трябва да бъдат смислово и граматично свързани.
- Теза: безкористният човек помага, без да очаква лична изгода.
- Доказателство: помощта е продиктувана от съпричастност, а не от награда.
- Пример: Серафим помага на Павлина, макар да знае, че тя не може да му върне парите.
- Извод: безкористието поставя чуждата нужда пред личната полза.
Преобразуване е например замяната на обособена част, деепричастие или сегашно деятелно причастие с подчинено изречение, както и промяната на глаголно време или наклонение.
| Вид | Предназначение | Пример |
|---|---|---|
| Съкращаване | Премахва излишни думи и повторения. | „Той е висок, красив и хубав.“ → „Той е висок и красив.“ |
| Прибавяне | Добавя необходима информация. | „Той взе медал.“ → „Той взе златен медал.“ |
| Заместване | Заменя неподходяща или повторена дума. | „Разказвачът разказва за съдбата на българина.“ → „Писателят разказва за съдбата на българина.“ |
| Разместване | Променя словореда за по-ясен смисъл. | „Давам пари на непознати с добри намерения.“ → „С добри намерения давам пари на непознати.“ |
| Вид грешка | Как се проявява | Правилна употреба |
|---|---|---|
| Граматична | Неправилен избор на граматична форма. | „Сто ученици“, а не „сто ученика“ - назовават се лица. |
| Правописна | Неправилно изписване на дума. | Правилни форми: „история“, „изтеглям“. |
| Пунктуационна | Липсващ, излишен или неправилно избран знак. | „Той се колебаеше да замине на село, въпреки че там го очакваха.“ - Запетаята е пред целия съюз „въпреки че“. |
| Лексикална | Неподходяща дума поради непознаване на значението ѝ. | „Честен“ не означава „честолюбив“; „икономичен“ и „икономически“ не са взаимозаменяеми. |
- Неточност: „Елин Пелин е майстор описвач…“ → „Елин Пелин е майстор разказвач, който пише за българското село.“
- Неяснота: „Фирмата свързва хора с идеи.“ → „Фирмата свързва хора, които имат идеи.“ - Уточнява се търсеният смисъл.
- Повторения и многословие: „Няма друга алтернатива.“ → „Няма алтернатива.“ или „Няма друга възможност.“
Проверка на целия текст:
- Правилно ли е разбрана задачата и спазена ли е темата?
- Подходящи ли са подтемите и композицията?
- Точен, ясен и богат ли е изказът?
- Спазени ли са граматичните, правописните и пунктуационните норми?
Проверка на тезата: отговаря ли на темата; съдържа ли спорно твърдение; изразява ли лична позиция; организира ли целия текст чрез микротези - подтези, които развиват отделни нейни страни?
Проверка на всеки абзац: има ли своя подтема и изречение, което я назовава; свързани ли са изреченията смислово и граматично; изпълнява ли предназначението си; отделен ли е с нов ред?
- Открива се несъответствието между замисъла и изразяването.
- Уточнява се какво трябва да бъде казано.
- Подбират се подходящи начини и езикови средства.
- Редактира се изречението или текстът.
- Проверява се дали новият вариант предава точно замисъла според контекста и задачата.
Задачи за упражнение
1. Лесна: Участник прекъсва събеседника си и казва: „Не си прав! Няма какво да обяснявам.“ Кои правила нарушава? Предложете уместна реплика.
Нарушени са правилата за изслушване, речева учтивост и аргументиране. Участникът трябва да изчака да получи думата.
Възможна реплика: „Не съм съгласен с това становище, защото…“ Следва конкретен довод.
2. Средна: Редактирайте изразите и определете вида на промяната:
- „Нейният приятел е красив и хубав.“
- „Разказвачът разказва за селото.“
- „На срещата дойдоха сто ученика.“
- „Той остана въпреки, че бързаше.“
- „Нейният приятел е красив.“ - Съкращаване на излишна дума.
- „Писателят разказва за селото.“ - Заместване за избягване на повторението.
- „На срещата дойдоха сто ученици.“ - Коригиране на граматична грешка.
- „Той остана, въпреки че бързаше.“ - Коригиране на пунктуационна грешка.
3. Средна: По въпроса „Какво означава да бъдеш отговорен?“ съставете теза, два аргумента и заключение. Избягвайте кръгово обяснение.
Теза: „Да бъдеш отговорен, означава да изпълняваш поетите задължения и да приемаш последиците от постъпките си.“
Първи аргумент: Спазването на обещанията изгражда доверие между хората.
Втори аргумент: Признаването на собствените грешки позволява те да бъдат поправени, вместо вината да се прехвърля върху друг.
Заключение: Отговорността се доказва с действия и готовност да се понесат последствията от личния избор.
4. Трудна: Подобрете отговора на въпроса „Какво означава да бъдеш добър?“. Създайте тезисен, доказателствен и заключителен абзац. Назовете основните слабости на първоначалния текст.
„Добре е да си добър, защото добротата е добра. Добрият човек е добър и хубав. Серафим дава пари на Павлина. Това е всичко.“
Да бъдеш добър, означава да забелязваш чуждото страдание и да помагаш, без да очакваш награда.
Добротата се проявява чрез конкретни постъпки. В разказа „Серафим“ на Йордан Йовков героят помага на Павлина, макар да знае, че тя не може да му върне парите. Постъпката му показва съпричастност и безкористие.
Следователно добротата не е само намерение или дума, а готовност да направиш нещо за другия.
Поправени слабости: кръгово обяснение, дразнещи повторения, неточни думи, необяснен пример и липса на съдържателен извод. Използвани са съкращаване, заместване и прибавяне.