Урок 25 съдържа следните групи задачи:

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Най-важното от урока

  • Дискусия: мнение + аргументи + изслушване + учтивост. Например: „Не съм съгласен, защото…“
  • Отговор на нравствен въпрос: теза → доказателства и примери → заключение. Например: безкористието се защитава чрез постъпката на Серафим.
  • Подготовка: анализ на заглавието, информация, теза, доказателства и план.
  • Писане: всяка подтема се развива в отделен, свързан абзац.
  • Редактиране: съкращаване, прибавяне, заместване и разместване за по-точен и ясен изказ.
  • Коригиране: поправяне на езикови грешки - „сто ученици“, „въпреки че“, „изтеглям“.
  • Самопроверка: тема, теза, аргументи, абзаци, точност, яснота, богатство и книжовни норми.
Дискусията е обсъждане на спорен или конфликтен въпрос с цел да се намери правилно решение. Думата означава и разискване или изказване по научен въпрос.

Участниците обменят мнения, защитават идеи и се стремят да постигнат съгласие. Темите могат да бъдат от науката, изкуството, спорта и други области.

Успешното общуване изисква участниците:
  • да си имат доверие и да казват истината;
  • да имат сходни познания за обсъждания предмет;
  • да се съобразяват с ролите си и с обстановката;
  • да следват целите на общуването и да се стремят към желания резултат.
Не е достатъчно да се заяви мнение. То трябва да се подкрепи с логично подбрани и подредени аргументи - доводи и доказателства.
  • Логичност: становището и доводите се излагат последователно и убедително.
  • Изслушване: събеседникът не се прекъсва; думата се взема, когато водещият я даде.
  • Осмисляне: внимателното слушане не означава задължително съгласие.
  • Контрааргументи: доводи, с които се оборва чуждо становище или неговата обосновка.
  • Речева учтивост: запазват се добрият тон, уважението и самообладанието дори при несъгласие.
Необосновано мнение: „Доброволчеството е полезно.“
Мнение с аргумент: „Доброволчеството е полезно, защото чрез него хората помагат на нуждаещите се и развиват отговорност.“
Учтиво несъгласие: „Не споделям това мнение, защото…“

Преди обсъждането се избира водещ и се определят изказващите се участници и слушателите.

РоляЗадължения
Водещ Набелязва основните въпроси; дава думата; не допуска отклонения от темата; обобщава мненията; изисква спазване на добрия тон.
Изказващи се Говорят конкретно и по същество; изказват се кратко; спазват определеното време; изслушват внимателно и търпеливо останалите.
Слушатели Слушат, без да се намесват и без да вземат страна.
Проблем е въпрос, който допуска различни отговори. Нравственият въпрос се отнася до ценности като добро, справедливост, чест, родолюбие и отговорност.

Разсъжденията могат да се основават на художествено произведение или на собствен житейски опит.

Отговорът на нравствен въпрос е текст разсъждение, в който се тълкува въпросът, заявява се лична позиция и се защитава с доказателства.
  • Теза: основното твърдение, което изразява и защитава личната позиция.
  • Антитеза: противоположно становище, което може да бъде представено и оборено.
  • Доказателства: аргументи, подкрепени с примери и подходящи цитати.
  • Заключение: най-важният извод, който читателят трябва да запомни.
Добрата теза отговаря пряко на въпроса, изразява лична гледна точка и съдържа спорно твърдение - такова, което подлежи на обсъждане и доказване.
Въпрос: „Какво означава да обичаш родината си?“
Несполучлива теза: „Важно е да обичаш родината си, защото тя ти е родина.“ - Обяснението е кръгово и не изяснява отговора.
Сполучлива теза: „Да обичаш родината си, означава да уважаваш родителите си, да обичаш родния дом и да пазиш родния език.“
Работата преминава през три етапа: подготовка → писане → проверка и редактиране.
Определят се ключовите думи и точният смисъл на въпроса. Значението на нравствените понятия се проверява в речник.
Подбират се само сведения, свързани с темата. Използват се записки, дневник, мозъчна атака или мрежа от ключови думи.
Съставя се пробна теза. Проверява се дали може да бъде защитена, след което се оформя окончателно.
Подбират се аргументи, примери от живота и художествени произведения, цитати, мъдри мисли и пословици. Те трябва да доказват тезата или да опровергават антитезата.
Определят се подтемите и логичният ред за тяхното разглеждане.

Първо се пише чернова. Текстът се организира в начална, същинска и заключителна част.

  • Тезисен абзац: представя основното становище.
  • Доказателствени абзаци: развиват аргументите; всяко доказателство се представя в отделен абзац.
  • Заключителен абзац: формулира обобщаващия извод.

На всяка подтема съответства отделен абзац, започващ на нов ред. Изреченията в него трябва да бъдат смислово и граматично свързани.

Кратък план по въпроса „Какво означава да бъдеш безкористен?“:
  1. Теза: безкористният човек помага, без да очаква лична изгода.
  2. Доказателство: помощта е продиктувана от съпричастност, а не от награда.
  3. Пример: Серафим помага на Павлина, макар да знае, че тя не може да му върне парите.
  4. Извод: безкористието поставя чуждата нужда пред личната полза.
Редактиране е подобряване на текста, за да съответства речевото изразяване на авторовия замисъл.
Коригиране е поправяне на грешки - отклонения от книжовните норми.
Преобразуване (трансформация) е промяна на езиковата форма, която сама по себе си не цели усъвършенстване на текста.

Преобразуване е например замяната на обособена част, деепричастие или сегашно деятелно причастие с подчинено изречение, както и промяната на глаголно време или наклонение.

Когато промяната се прави с цел подобряване на текста, тя е редактиране.
Чернова е работният вариант, в който се записват и развиват идеите. Белова е окончателният вариант след проверка и подобряване.
ВидПредназначениеПример
Съкращаване Премахва излишни думи и повторения. „Той е висок, красив и хубав.“ → „Той е висок и красив.“
Прибавяне Добавя необходима информация. „Той взе медал.“ → „Той взе златен медал.“
Заместване Заменя неподходяща или повторена дума. „Разказвачът разказва за съдбата на българина.“ → „Писателят разказва за съдбата на българина.“
Разместване Променя словореда за по-ясен смисъл. „Давам пари на непознати с добри намерения.“ → „С добри намерения давам пари на непознати.“
При подобряване на един текст често се съчетават няколко вида редактиране.
Грешка е отклонение от книжовна норма.
Вид грешкаКак се проявяваПравилна употреба
Граматична Неправилен избор на граматична форма. „Сто ученици“, а не „сто ученика“ - назовават се лица.
Правописна Неправилно изписване на дума. Правилни форми: „история“, „изтеглям“.
Пунктуационна Липсващ, излишен или неправилно избран знак. „Той се колебаеше да замине на село, въпреки че там го очакваха.“ - Запетаята е пред целия съюз „въпреки че“.
Лексикална Неподходяща дума поради непознаване на значението ѝ. „Честен“ не означава „честолюбив“; „икономичен“ и „икономически“ не са взаимозаменяеми.
Слабост е разминаване между замисъла и речевото му изразяване. Тя нарушава точността, яснотата или богатството на изказа.
  • Неточност: „Елин Пелин е майстор описвач…“ → „Елин Пелин е майстор разказвач, който пише за българското село.“
  • Неяснота: „Фирмата свързва хора с идеи.“ → „Фирмата свързва хора, които имат идеи.“ - Уточнява се търсеният смисъл.
  • Повторения и многословие: „Няма друга алтернатива.“ → „Няма алтернатива.“ или „Няма друга възможност.“
Понякога трябва да се преработи целият израз, а не само отделна дума. Водещи са контекстът и комуникативната задача.

Проверка на целия текст:

  • Правилно ли е разбрана задачата и спазена ли е темата?
  • Подходящи ли са подтемите и композицията?
  • Точен, ясен и богат ли е изказът?
  • Спазени ли са граматичните, правописните и пунктуационните норми?

Проверка на тезата: отговаря ли на темата; съдържа ли спорно твърдение; изразява ли лична позиция; организира ли целия текст чрез микротези - подтези, които развиват отделни нейни страни?

Проверка на всеки абзац: има ли своя подтема и изречение, което я назовава; свързани ли са изреченията смислово и граматично; изпълнява ли предназначението си; отделен ли е с нов ред?

  1. Открива се несъответствието между замисъла и изразяването.
  2. Уточнява се какво трябва да бъде казано.
  3. Подбират се подходящи начини и езикови средства.
  4. Редактира се изречението или текстът.
  5. Проверява се дали новият вариант предава точно замисъла според контекста и задачата.

Задачи за упражнение

1. Лесна: Участник прекъсва събеседника си и казва: „Не си прав! Няма какво да обяснявам.“ Кои правила нарушава? Предложете уместна реплика.

Нарушени са правилата за изслушване, речева учтивост и аргументиране. Участникът трябва да изчака да получи думата.

Възможна реплика: „Не съм съгласен с това становище, защото…“ Следва конкретен довод.

2. Средна: Редактирайте изразите и определете вида на промяната:

  1. „Нейният приятел е красив и хубав.“
  2. „Разказвачът разказва за селото.“
  3. „На срещата дойдоха сто ученика.“
  4. „Той остана въпреки, че бързаше.“
  1. „Нейният приятел е красив.“ - Съкращаване на излишна дума.
  2. „Писателят разказва за селото.“ - Заместване за избягване на повторението.
  3. „На срещата дойдоха сто ученици.“ - Коригиране на граматична грешка.
  4. „Той остана, въпреки че бързаше.“ - Коригиране на пунктуационна грешка.

3. Средна: По въпроса „Какво означава да бъдеш отговорен?“ съставете теза, два аргумента и заключение. Избягвайте кръгово обяснение.

Теза: „Да бъдеш отговорен, означава да изпълняваш поетите задължения и да приемаш последиците от постъпките си.“

Първи аргумент: Спазването на обещанията изгражда доверие между хората.

Втори аргумент: Признаването на собствените грешки позволява те да бъдат поправени, вместо вината да се прехвърля върху друг.

Заключение: Отговорността се доказва с действия и готовност да се понесат последствията от личния избор.

4. Трудна: Подобрете отговора на въпроса „Какво означава да бъдеш добър?“. Създайте тезисен, доказателствен и заключителен абзац. Назовете основните слабости на първоначалния текст.

„Добре е да си добър, защото добротата е добра. Добрият човек е добър и хубав. Серафим дава пари на Павлина. Това е всичко.“

Да бъдеш добър, означава да забелязваш чуждото страдание и да помагаш, без да очакваш награда.

Добротата се проявява чрез конкретни постъпки. В разказа „Серафим“ на Йордан Йовков героят помага на Павлина, макар да знае, че тя не може да му върне парите. Постъпката му показва съпричастност и безкористие.

Следователно добротата не е само намерение или дума, а готовност да направиш нещо за другия.

Поправени слабости: кръгово обяснение, дразнещи повторения, неточни думи, необяснен пример и липса на съдържателен извод. Използвани са съкращаване, заместване и прибавяне.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

104411 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас