Най-важното от урока
- Местоименията насочват, без да назовават: този посочва, кой пита, никой отрича, някой означава неопределеност, всеки обобщава, който свързва изречения.
- За лица: кой дойде – кого видя; някой дойде – видях някого. За предмети: часовникът, който купих.
- Правопис: чий брат – чии братя; някой ученик – някои ученици. След няколко: града, но ученици.
- Причастия: четящ – извършва действие; прочетен – върху него е извършено действие. Сравнение: четящи, но видени.
- Деепричастие: четейки – неизменяемо; общ вършител и едновременност; отделя се със запетаи. Пише се не знаейки.
- Синтаксис: едно сказуемо – просто изречение; две или повече – сложно. Еднородните части имат еднаква служба: чай и сок.
- Запетаи: при изброяване, пред а, но и пред втората част на двоен съюз; обикновено без запетая пред еднократно и, или. Сравнение: Не знам кой идва. – Видях човека, който идва.
- Четене с разбиране: отделят се тема и факти: магнезий – Mg; минерал; набавя се главно чрез растителни храни.
Местоимението е изменяема част на речта, но някои местоименни форми са неизменяеми.
Десет вида: лични, възвратни лични, притежателни, възвратни притежателни, показателни, въпросителни, отрицателни, неопределителни, обобщителни и относителни.
| Вид | Основни примери |
|---|---|
| Лични | аз, ти, той; мене/ме, тебе/те, него/го; на мене/ми, на тебе/ти, на него/му |
| Възвратни лични | себе си/се; на себе си/си |
| Притежателни | мой/ми, твой/ти, негов/му; моя, мое; наш/ни, ваш/ви, техен/им |
| Възвратни притежателни | свой, своя, свое, свои/си |
| Форма | Близост | Отдалеченост | Признак |
|---|---|---|---|
| М. р., ед. ч. | този (тоя) | онзи (оня) | такъв |
| Ж. р., ед. ч. | тази (тая) | онази (оная) | такава |
| Ср. р., ед. ч. | това (туй) | онова (онуй) | такова |
| Мн. ч. | тези (тия) | онези (ония) | такива |
За количество: толкова.
„Да сме здрави и да се обичаме – това е важно.“ Местоимението обобщава вече казаното.
„Запомни това: добротата има значение.“ Местоимението насочва към следващото съобщение.
- Равностойни варианти: този/тоя, тази/тая, тези/тия; онзи/оня, онази/оная, онези/ония.
- Това, онова са подходящи и за официално общуване; туй, онуй са силно разговорни.
- Поетически съкратени форми: тоз, таз, тез, оназ, онез.
- Емоционална употреба: „Такава красота!“; „Толкова е красиво!“ – изразяват силно чувство и висока степен.
| Форма | Лица и предмети | Признаци | Принадлежност |
|---|---|---|---|
| М. р., ед. ч. | кой/кого | какъв | чий |
| Ж. р., ед. ч. | коя | каква | чия |
| Ср. р., ед. ч. | кое | какво | чие |
| Мн. ч. | кои | какви | чии |
За количество: колко.
- Реторичен въпрос: не изисква отговор, а подчертава мисъл: „Кой не знае това!“ = „Всеки знае това!“
- Възклицателна употреба: „Каква хубава мелодия!“; „Колко е красиво!“ – изразяват чувство и оценка.
| Значение | Форми |
|---|---|
| Лица и предмети | никой/никого, никоя, никое, никои |
| Признаци | никакъв, никаква, никакво, никакви |
| Принадлежност | ничий, ничия, ничие, ничии |
| Количество | николко |
| Предмети и животни | нищо |
Нищо няма множествено число. В употреба като съществително може да се членува: „Тръгна от нищото“.
| Значение | Форми |
|---|---|
| Лица и предмети | всеки/всекиго, всяка, всяко; всеки/всички |
| Признаци | всякакъв, всякаква, всякакво, всякакви |
| Количество | всичкият/всичкия, всичката, всичкото, всички/всичките |
| Предмети и животни | всичко |
- Образуват се с все-/вся-: всеки, но всяка, всяко, всякакъв.
- Всеки насочва към отделните членове: „Всеки участник получи награда“; всички обхваща цялото множество: „Всички участници получиха награди“.
- В съчетания за групи е възможно всеки петима участници, всеки сто билета.
- За цялото количество в ед. ч. формите са членувани: всичкият хляб, всичката пица, всичкото сладко. Значението е близко до целият, цялата, цялото.
- Всекиму е остаряла форма със значение „на всеки“: „Всекиму според заслугите“.
| Значение | Форми |
|---|---|
| Лица и предмети | някой/някого, някоя, някое, някои |
| Признаци | някакъв, някаква, някакво, някакви |
| Принадлежност | нечий, нечия, нечие, нечии |
| Количество | няколко |
| Предмети и животни | нещо |
Други начини на образуване:
- еди-кой, еди-какъв – полуслято, с дефис;
- кой-годе, какъв-годе – полуслято; остарели форми;
- кой да е, какъв да е – разделно.
Нещо може да се превърне в съществително със значение „вещ“ и тогава има множествено число и членувани форми: неща, нещата.
| Вид | Подлог | Допълнение, включително след предлог |
|---|---|---|
| Въпросително | кой | кого, за кого |
| Отрицателно | никой | никого, за никого |
| Неопределително | някой | някого, за някого |
| Обобщително | всеки | всекиго, с всекиго |
| Относително | който | когото, за когото |
След колко, няколко, николко съществителните от мъжки род се употребяват така:
| Какво означават? | Форма | Примери |
|---|---|---|
| Предмети и животни | Бройна форма | колко града, няколко вълка |
| Лица | Обикновено множествено число | колко ученици, няколко учители |
Самостоятелно употребените местоимения могат да бъдат подлози и допълнения. Местоименията, които поясняват съществително, могат да бъдат определения.
Този пристигна. - „Този“: подлог; „пристигна“: сказуемо.
Потърсих някого. - „Потърсих“: сказуемо; „някого“: допълнение; подразбиращ се подлог „аз“.
Ничий отговор не прозвуча. - „Ничий“: съгласувано определение; „отговор“: подлог; „не прозвуча“: сказуемо.
Всеки участник получи награда. - „Всеки“: съгласувано определение; „участник“: подлог; „получи“: сказуемо; „награда“: допълнение.
Прочетох няколко книги. - „Няколко“: несъгласувано определение; „книги“: допълнение; „прочетох“: сказуемо; подразбиращ се подлог „аз“.
Тичах толкова. - „Толкова“: обстоятелствено пояснение; „тичах“: сказуемо; подразбиращ се подлог „аз“.
- Съгласувани определения: местоимения за лица и предмети, признаци и принадлежност, употребени към съществително: този филм, какъв подарък, нечий съвет, всякакви книги.
- Несъгласувани определения: количествените колко, няколко, николко, толкова към съществително.
- Обобщителните за количество се съгласуват: всичката боя, всичкото мляко.
Въпросителните местоимения могат да въвеждат косвен въпрос в сложно изречение.
Когато въведеното изречение е след главното, обикновено няма запетая пред въпросителната дума: „Не знам кой звъни.“
Когато е отпред, след него има запетая: „Кой звъни, не знам.“
Тези съобщителни изречения завършват с точка, а не с въпросителен знак.
| Значение | Форми |
|---|---|
| Лица и предмети | който/когото, която, което, които |
| Признаци | какъвто, каквато, каквото, каквито |
| Принадлежност | чийто, чиято, чието, чиито |
| Количество | колкото |
- „Прочетох книгата, която ми даде.“ – „която“ насочва към „книгата“.
- „Поздравих човека, когото видях.“ – за лице, допълнение.
- „Сложих часовника, който ми подариха.“ – за предмет.
- „Това е момчето, чиито успехи ни радват.“ – формата „чиито“ се съгласува с „успехи“.
Относителното местоимение може да няма изрично назована предходна дума: „Който внимава, печели.“ Въведеното изречение отново се отделя със запетая.
| Вид | Примери |
|---|---|
| Показателни | тук, така |
| Въпросителни | кога, откога, докога, къде, накъде, докъде, откъде, как, защо |
| Отрицателни | никога, никъде, наникъде, отникъде, никак |
| Обобщителни | винаги, завинаги, навсякъде, всякак |
| Неопределителни | някога, някъде, нанякъде, отнякъде, някак |
| Относителни | когато, където, откъдето, както, защото |
| Група | Видове |
|---|---|
| Деятелни | сегашно деятелно; минало свършено деятелно; минало несвършено деятелно |
| Страдателни | минало страдателно |
Деятелните представят носителя на признака като извършител на действието; страдателните – като лице или предмет, върху който е извършено действието.
Изменя се по род и число и се членува: четящ, четяща, четящо, четящи, четящият. Нарича се и глаголно прилагателно.
- Я се запазва и в множествено число: четящи, вървящи, летящи, шумящи.
- Правилни форми: любещ, пишещ, плачещ, служещ, учещ, мълчащ, стърчащ, живеещ, говорещ.
- Не обикновено се пише слято: неработещ, нестихващ. При подчертано противопоставяне – отделно: „Не слизащите, а качващите се пътници…“
Синтактична служба: определение към съществително или местоимение.
Пеещите деца пристигнаха. - „Пеещите“: определение; „деца“: подлог; „пристигнаха“: сказуемо.
„Децата, пеещи на сцената, се усмихваха.“ – разширеното определение след съществителното се обособява.
„Ние, имащите право на глас, решаваме.“ – след местоимение причастната форма е членувана.
- Самостоятелна употреба: „Подрастващите се нуждаят от подкрепа“.
- Термини: миеща мечка, двойнодишащи риби, плаващи ребра.
- Сложни думи: правостоящ, здравомислещ, властимащ, диворастящ.
- Преобразуване: „Пеещите деца“ → „децата, които пеят“.
Изменя се по род и число и се членува: решен, решена, решено, решени, решената.
- При променливо я в множествено число се пише е: видян – видени; спрян – спрени; заподозрян – заподозрени.
- Някои форми са дублети: облян/облят.
- Не обикновено се пише слято: неосъществена мечта, нерешена задача. При подчертано противопоставяне – отделно: „Не чаканите, а неочакваните събития…“
Синтактична служба: определение или част от сказуемото.
Нерешената задача остана. - „Нерешената“: определение; „задача“: подлог; „остана“: сказуемо.
Ирина е поканена. - „Ирина“: подлог; „е поканена“: сказуемо с минало страдателно причастие.
- Може да стои пред съществителното или след него: изоставените кучета → кучетата, изоставени от стопаните си.
- Към местоимение стои след него и е членувано: „Аз, роденият на тази земя…“
- Самостоятелна употреба: „Написаното остава“; „Задържаните останаха в ареста“.
- Сложни думи: високопоставен, новосформиран, общоприет.
- Преобразуване: „Одобрените кандидати“ → „кандидатите, които са одобрени“.
- Кратки изрази и надписи: „Решено!“; „Дадено!“; „Речено-сторено!“; „Без скрито-покрито!“; „Достъпът отказан!“
Образува се само от глаголи от несвършен вид: играе → играейки; чете → четейки; чака → чакайки; поставя → поставяйки.
- Не се пише отделно: не знаейки, не искайки.
- Когато не- е част от изходния глагол, се запазва слятото писане: недовиждайки, недочувайки, недоволствайки.
Усмихвайки се, Ива поздрави. - „Усмихвайки се“: обстоятелствено пояснение за начин; „Ива“: подлог; „поздрави“: сказуемо.
Ива едновременно се усмихва и поздравява.
Пунктуация: деепричастният израз се отделя със запетаи според мястото си:
- „Усмихвайки се, Ива поздрави.“
- „Ива, усмихвайки се, поздрави.“
- „Ива поздрави, усмихвайки се.“
Преобразуване: „Вера слушаше, ядeйки бавно“ → „Вера слушаше, докато ядеше бавно“. Изразът става просто изречение в състава на сложно, въведено с като или докато.
Неправилно: „Писателят описва конете, прескачайки препятствия.“ Получава се, че писателят прескача. Правилно: „Писателят описва конете, които прескачат препятствия.“
Неправилно: „Колумб открива Америка, тръгвайки от Испания.“ Действията не са едновременни. Правилно: „Колумб тръгва от Испания и по-късно открива Америка.“
Деепричастията са по-характерни за писмената реч.
Части на речта: съществително, прилагателно, числително, местоимение, глагол, наречие и др.
| Част на изречението | Основна функция |
|---|---|
| Сказуемо | Означава действието или състоянието; изразява се с глаголна форма. |
| Подлог | Назовава носителя на действието или състоянието. |
| Допълнение | Означава обекта на действието. |
| Обстоятелствено пояснение | Показва къде, кога, как, в какво количество се извършва действието. |
| Определение | Пояснява съществително име. |
| Приложение | Пояснява съществително чрез друго название. |
Главни части: подлог и сказуемо. Второстепенни: останалите.
Съюзите са неизменяеми части на речта. Свързват части на простото изречение или прости изречения в сложно. Според функцията си са съчинителни и подчинителни.
Могат да бъдат подлози, допълнения, обстоятелствени пояснения, определения и приложения. Изразяват се със съществителни, местоимения, прилагателни, наречия и словосъчетания.
Иван и Петър закъсняха. - Еднородни подлози: „Иван“, „Петър“; сказуемо: „закъсняха“.
Купих чай и сок. - Еднородни допълнения: „чай“, „сок“; сказуемо: „купих“; подразбиращ се подлог „аз“.
Той говореше ясно и силно. - Еднородни обстоятелствени пояснения: „ясно“, „силно“; подлог: „той“; сказуемо: „говореше“.
Еднородни определения: признаците се изброяват като равнопоставени; може да се вмъкне и: весела, жизнерадостна песен.
Разнородни определения: означават различен тип признаци и не се разделят със запетая: весела народна песен.
Съчинителната връзка се осъществява чрез съчинителни съюзи или безсъюзно.
| Отношение | Пример |
|---|---|
| Последователност | Учителят влезе, поздрави и седна. |
| Едновременност | Тя вървеше и се оглеждаше. |
| Паралелни действия | Момичетата украсяваха, а момчетата подреждаха. |
| Противопоставяне | Умен е, но не учи достатъчно. |
Единични съюзи: и, а, но, или. Двойни: или–или, ту–ту, нито–нито, хем–хем, ли–или, дали–или. Последните два се употребяват във въпросителни изречения.
„Когато слънцето изгря, птиците запяха.“ – първото изречение пояснява кога става действието във второто; връзката е подчинителна.
- При безсъюзно свързване се прави пауза.
- Обаче е съюз при противопоставяне: „Ще дойда, обаче ще закъснея“. Вътре в изречението може да е частица и не се огражда със запетаи: „Той обаче отказа“.
- Та, па, че могат да свързват съчинително в разговорната реч.
- Едновременни действия с общ вършител могат да се представят и с деепричастие: „Тя вървеше и се усмихваше“ → „Тя вървеше, усмихвайки се“.
- Възможен е израз с отглаголно съществително: „На тръгване тя се сети за задачата“.
| Свързване | Правило | Пример |
|---|---|---|
| Без съюз | Пише се запетая. | Купих ябълки, круши, сливи. Той влезе, всички станаха. |
| Еднократно и, или | Обикновено няма запетая. | Чай или сок? Ще чета и ще записвам. |
| а, но, ала, ама, обаче | Пред съюза се пише запетая. | Малък, но удобен дом. Исках да дойда, но закъснях. |
| Двойни съюзи | Запетая пред втората част. | Нито чай, нито сок. Или ще четеш, или ще пишеш. |
Тема: магнезият и значението му за човешкия организъм.
- За нормалното функциониране на тялото са необходими витамини и минерали.
- Магнезият е химичен елемент с означение Mg и е алкалоземен метал.
- Съдържа се в почти всяка клетка и участва в производството на аденозинтрифосфат – основен носител на енергия за клетките.
- Набавя се най-вече чрез растителни храни; концентрацията му в животинските храни е по-ниска.
- Недостигът му се свързва с отслабена имунна система, депресивни състояния, отпадналост и липса на апетит.
Задачи за упражнение
1. Лесна. Определете вида на думите: този, кого, никой, всички, няколко, който, някъде. Кой е главният хранителен източник на магнезий според изложената информация?
Този – показателно; кого – въпросително; никой – отрицателно; всички – обобщително; няколко – неопределително; който – относително местоимение; някъде – неопределително местоименно наречие.
Магнезият се набавя най-вече чрез храни на растителна основа.
2. Средна. Изберете правилната форма:
- Не видях (никой/никого).
- Попитах учителя, (който/когото) срещнах.
- Това са (нечий/нечии) тетрадки.
- Видях няколко (вълка/вълци) и няколко (ученика/ученици).
- Никого – самостоятелно употребено допълнение за лице.
- Когото – допълнение за лице в м. р., ед. ч.
- Нечии – множествено число, съгласувано с „тетрадки“.
- Вълка – бройна форма за животни; ученици – множествено число за лица.
3. Средна. Образувайте сегашно деятелно причастие и деепричастие от чета. Поставете видян в множествено число. Запишете правилно: не + работещ; не + решена; не + знаейки.
Четящ – сегашно деятелно причастие; четейки – деепричастие.
Видени – минало страдателно причастие в множествено число.
Неработещ, нерешена, не знаейки. При двата вида причастия не обикновено е слято, а при деепричастието – отделно.
4. Трудна. Поставете запетаите и определете строежа на първите две изречения. Направете синтактичен разбор на третото.
- Иван и Мария четат пишат и рисуват.
- Не знам кой пристигна но знам кого поканиха.
- Този ученик купи няколко книги.
1. „Иван и Мария четат, пишат и рисуват.“ – сложно съчинено изречение с три прости изречения според сказуемите четат, пишат, рисуват. „Иван“ и „Мария“ са еднородни подлози.
2. „Не знам кой пристигна, но знам кого поканиха.“ – сложно изречение с четири прости изречения: не знам, пристигна, знам, поканиха. Съчетава съчинителна и подчинителна връзка. Няма запетая пред въпросителните местоимения.
3. Този ученик купи няколко книги.
„Този“ – съгласувано определение; „ученик“ – подлог; „купи“ – сказуемо; „няколко“ – несъгласувано определение; „книги“ – допълнение.
5. Трудна. Поправете грешките и обяснете защо:
- Вървейки към училище, заваля дъжд.
- Никой дойде в стаята.
- Прочетох книгата която ми даде.
Преобразувайте „Пеещите деца се усмихваха“ с относително местоимение.
- „Докато вървях към училище, заваля дъжд.“ – вървящият човек и дъждът имат различни действия и различни носители; деепричастието е неуместно.
- „Никой не дойде в стаята.“ – необходимо е двойно отрицание.
- „Прочетох книгата, която ми даде.“ – запетая пред относителното местоимение.
Преобразуване: „Децата, които пееха, се усмихваха.“ Запазена е едновременността на пеенето и усмихването.