Урок 1 съдържа следните групи задачи:

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Най-важното от урока

  • Местоименията насочват, без да назовават: този посочва, кой пита, никой отрича, някой означава неопределеност, всеки обобщава, който свързва изречения.
  • За лица: кой дойде – кого видя; някой дойде – видях някого. За предмети: часовникът, който купих.
  • Правопис: чий брат – чии братя; някой ученик – някои ученици. След няколко: града, но ученици.
  • Причастия: четящ – извършва действие; прочетен – върху него е извършено действие. Сравнение: четящи, но видени.
  • Деепричастие: четейки – неизменяемо; общ вършител и едновременност; отделя се със запетаи. Пише се не знаейки.
  • Синтаксис: едно сказуемо – просто изречение; две или повече – сложно. Еднородните части имат еднаква служба: чай и сок.
  • Запетаи: при изброяване, пред а, но и пред втората част на двоен съюз; обикновено без запетая пред еднократно и, или. Сравнение: Не знам кой идва. – Видях човека, който идва.
  • Четене с разбиране: отделят се тема и факти: магнезий – Mg; минерал; набавя се главно чрез растителни храни.
Местоименията не назовават лица, предмети и признаци, а насочват към тях. Заместват съществителни, прилагателни и числителни имена, словосъчетания или цели изречения.

Местоимението е изменяема част на речта, но някои местоименни форми са неизменяеми.

Десет вида: лични, възвратни лични, притежателни, възвратни притежателни, показателни, въпросителни, отрицателни, неопределителни, обобщителни и относителни.

ВидОсновни примери
Личниаз, ти, той; мене/ме, тебе/те, него/го; на мене/ми, на тебе/ти, на него/му
Възвратни личнисебе си/се; на себе си/си
Притежателнимой/ми, твой/ти, негов/му; моя, мое; наш/ни, ваш/ви, техен/им
Възвратни притежателнисвой, своя, свое, свои/си
Въпросителните, отрицателните, неопределителните, обобщителните и относителните местоимения образуват сродни редове: кой – никой – някой – всеки – който.
Показателните местоимения посочват лица, предмети, признаци и количество. Насочват и към вече казано или към предстоящо да бъде казано.
ФормаБлизостОтдалеченостПризнак
М. р., ед. ч.този (тоя)онзи (оня)такъв
Ж. р., ед. ч.тази (тая)онази (оная)такава
Ср. р., ед. ч.това (туй)онова (онуй)такова
Мн. ч.тези (тия)онези (ония)такива

За количество: толкова.

„Да сме здрави и да се обичаме – това е важно.“ Местоимението обобщава вече казаното.

„Запомни това: добротата има значение.“ Местоимението насочва към следващото съобщение.

Значението се уточнява от ситуацията или текста. Местоименията поддържат темата и осигуряват смислова свързаност: „Прочетох нова книга. Това е най-интересната история за мен.“
  • Равностойни варианти: този/тоя, тази/тая, тези/тия; онзи/оня, онази/оная, онези/ония.
  • Това, онова са подходящи и за официално общуване; туй, онуй са силно разговорни.
  • Поетически съкратени форми: тоз, таз, тез, оназ, онез.
  • Емоционална употреба: „Такава красота!“; „Толкова е красиво!“ – изразяват силно чувство и висока степен.
С въпросителните местоимения се пита за лица и предмети, признаци, принадлежност и количество.
ФормаЛица и предметиПризнациПринадлежност
М. р., ед. ч.кой/когокакъвчий
Ж. р., ед. ч.коякаквачия
Ср. р., ед. ч.коекаквочие
Мн. ч.коикаквичии

За количество: колко.

Какво може да замества признак: „Какво момче е той?“ → „Добро момче“; или предмет: „Какво обича?“ → „Спорта“.
  • Реторичен въпрос: не изисква отговор, а подчертава мисъл: „Кой не знае това!“ = „Всеки знае това!“
  • Възклицателна употреба: „Каква хубава мелодия!“; „Колко е красиво!“ – изразяват чувство и оценка.
Отрицателните местоимения отричат наличието на лица, предмети, признаци, принадлежност или количество.
ЗначениеФорми
Лица и предметиникой/никого, никоя, никое, никои
Признациникакъв, никаква, никакво, никакви
Принадлежностничий, ничия, ничие, ничии
Количествониколко
Предмети и животнинищо
Двойно отрицание: отрицателното местоимение обикновено се съчетава с отрицателна глаголна форма: „Никой не дойде.“; „Нямам никакви затруднения.“
В самостоятелен отговор е възможно само местоимение: „Кого видя? – Никого.“

Нищо няма множествено число. В употреба като съществително може да се членува: „Тръгна от нищото“.

Обобщителните местоимения означават обобщено лица и предмети, всички разновидности на признак или цялото количество.
ЗначениеФорми
Лица и предметивсеки/всекиго, всяка, всяко; всеки/всички
Признацивсякакъв, всякаква, всякакво, всякакви
Количествовсичкият/всичкия, всичката, всичкото, всички/всичките
Предмети и животнивсичко
  • Образуват се с все-/вся-: всеки, но всяка, всяко, всякакъв.
  • Всеки насочва към отделните членове: „Всеки участник получи награда“; всички обхваща цялото множество: „Всички участници получиха награди“.
  • В съчетания за групи е възможно всеки петима участници, всеки сто билета.
  • За цялото количество в ед. ч. формите са членувани: всичкият хляб, всичката пица, всичкото сладко. Значението е близко до целият, цялата, цялото.
  • Всекиму е остаряла форма със значение „на всеки“: „Всекиму според заслугите“.
Неопределителните местоимения се използват, когато лицето, предметът, признакът, притежателят или количеството не са уточнени.
ЗначениеФорми
Лица и предметинякой/някого, някоя, някое, някои
Признацинякакъв, някаква, някакво, някакви
Принадлежностнечий, нечия, нечие, нечии
Количествоняколко
Предмети и животнинещо
Запазва се я във форми като някой, някоя, някакъв; пише се е във форми като някои, нечий, нещо.

Други начини на образуване:

  • еди-кой, еди-какъв – полуслято, с дефис;
  • кой-годе, какъв-годе – полуслято; остарели форми;
  • кой да е, какъв да е – разделно.
Един, една, едно могат да означават неопределеност: „Имало един цар“ = „някакъв цар“. Когато означават точен брой, са числителни: „един, а не двама“. Едни има неопределително значение: „Търсиха те едни хора“.

Нещо може да се превърне в съществително със значение „вещ“ и тогава има множествено число и членувани форми: неща, нещата.

При самостоятелна употреба за лица в м. р., ед. ч. формата зависи от синтактичната служба.
ВидПодлогДопълнение, включително след предлог
Въпросителнокойкого, за кого
Отрицателноникойникого, за никого
Неопределителнонякойнякого, за някого
Обобщителновсекивсекиго, с всекиго
Относителнокойтокогото, за когото
За неодушевени предмети не се използват формите на -кого: „Кой молив избра?“; „Ще взема някой“; „Часовникът, който купих“.
Й или и? Единствено число: кой, чий, никой, ничий, някой, нечий. Множествено число: кои, чии, никои, ничии, някои, нечии.
някой човек – някои хора; ничий брат – ничии братя; чий проект – чии проекти.

След колко, няколко, николко съществителните от мъжки род се употребяват така:

Какво означават?ФормаПримери
Предмети и животниБройна формаколко града, няколко вълка
ЛицаОбикновено множествено числоколко ученици, няколко учители
„Ученици“ е форма за множествено число, а не бройна форма.

Самостоятелно употребените местоимения могат да бъдат подлози и допълнения. Местоименията, които поясняват съществително, могат да бъдат определения.

Този пристигна. - „Този“: подлог; „пристигна“: сказуемо.

Потърсих някого. - „Потърсих“: сказуемо; „някого“: допълнение; подразбиращ се подлог „аз“.

Ничий отговор не прозвуча. - „Ничий“: съгласувано определение; „отговор“: подлог; „не прозвуча“: сказуемо.

Всеки участник получи награда. - „Всеки“: съгласувано определение; „участник“: подлог; „получи“: сказуемо; „награда“: допълнение.

Прочетох няколко книги. - „Няколко“: несъгласувано определение; „книги“: допълнение; „прочетох“: сказуемо; подразбиращ се подлог „аз“.

Тичах толкова. - „Толкова“: обстоятелствено пояснение; „тичах“: сказуемо; подразбиращ се подлог „аз“.

  • Съгласувани определения: местоимения за лица и предмети, признаци и принадлежност, употребени към съществително: този филм, какъв подарък, нечий съвет, всякакви книги.
  • Несъгласувани определения: количествените колко, няколко, николко, толкова към съществително.
  • Обобщителните за количество се съгласуват: всичката боя, всичкото мляко.
Нещо, нищо, всичко могат да заместват съществителни: „Нещо падна“; „Нищо не се случи“; „Разбрах всичко“. Службата се определя от изречението, а не само от вида на местоимението.

Въпросителните местоимения могат да въвеждат косвен въпрос в сложно изречение.

Когато въведеното изречение е след главното, обикновено няма запетая пред въпросителната дума: „Не знам кой звъни.“

Когато е отпред, след него има запетая: „Кой звъни, не знам.“

Тези съобщителни изречения завършват с точка, а не с въпросителен знак.

Относителните местоимения свързват прости изречения, като въведеното изречение най-често пояснява съществително или местоимение. Образуват се от въпросителните с наставката -то.
ЗначениеФорми
Лица и предметикойто/когото, която, което, които
Признацикакъвто, каквато, каквото, каквито
Принадлежностчийто, чиято, чието, чиито
Количествоколкото
Пред относителното местоимение се поставя запетая. Ако има предлог, запетаята е пред предлога: „Видях учителя, за когото говорихме“.
  • „Прочетох книгата, която ми даде.“ – „която“ насочва към „книгата“.
  • „Поздравих човека, когото видях.“ – за лице, допълнение.
  • „Сложих часовника, който ми подариха.“ – за предмет.
  • „Това е момчето, чиито успехи ни радват.“ – формата „чиито“ се съгласува с „успехи“.

Относителното местоимение може да няма изрично назована предходна дума: „Който внимава, печели.“ Въведеното изречение отново се отделя със запетая.

Местоименните наречия насочват към време, място, начин и други обстоятелства. За разлика от изменяемите местоимения те са неизменяеми.
ВидПримери
Показателнитук, така
Въпросителникога, откога, докога, къде, накъде, докъде, откъде, как, защо
Отрицателниникога, никъде, наникъде, отникъде, никак
Обобщителнивинаги, завинаги, навсякъде, всякак
Неопределителнинякога, някъде, нанякъде, отнякъде, някак
Относителникогато, където, откъдето, както, защото
Такова е изменяема форма на показателното местоимение такъв, а не неизменяемо наречие.
Причастията са нелични глаголни форми: не се изменят по лице, но се изменят по род и число. Означават признак, свързан с действие.
ГрупаВидове
Деятелнисегашно деятелно; минало свършено деятелно; минало несвършено деятелно
Страдателниминало страдателно

Деятелните представят носителя на признака като извършител на действието; страдателните – като лице или предмет, върху който е извършено действието.

пишещ ученик – ученикът пише; написано писмо – някой е написал писмото.
Означава признак от действие, което носителят извършва едновременно с действието на сказуемото.
Образува се само от глаголи от несвършен вид с наставката -щ. Практически може да се използва формата за 1 л., ед. ч., минало несвършено време, като -х се замени с -щ.
играех → играещ; говорех → говорещ; стоях → стоящ; чаках → чакащ; четях → четящ.

Изменя се по род и число и се членува: четящ, четяща, четящо, четящи, четящият. Нарича се и глаголно прилагателно.

  • Я се запазва и в множествено число: четящи, вървящи, летящи, шумящи.
  • Правилни форми: любещ, пишещ, плачещ, служещ, учещ, мълчащ, стърчащ, живеещ, говорещ.
  • Не обикновено се пише слято: неработещ, нестихващ. При подчертано противопоставяне – отделно: „Не слизащите, а качващите се пътници…“

Синтактична служба: определение към съществително или местоимение.

Пеещите деца пристигнаха. - „Пеещите“: определение; „деца“: подлог; „пристигнаха“: сказуемо.

„Децата, пеещи на сцената, се усмихваха.“ – разширеното определение след съществителното се обособява.

„Ние, имащите право на глас, решаваме.“ – след местоимение причастната форма е членувана.

  • Самостоятелна употреба: „Подрастващите се нуждаят от подкрепа“.
  • Термини: миеща мечка, двойнодишащи риби, плаващи ребра.
  • Сложни думи: правостоящ, здравомислещ, властимащ, диворастящ.
  • Преобразуване: „Пеещите деца“ → „децата, които пеят“.
Означава признак от действие, извършено върху лице или предмет преди или едновременно с действието на сказуемото. В м. р., ед. ч. завършва на -н или -т.
Образува се с наставките -н, -т от глаголната основа: играх → игран; държах → държан; завих → завит; бих → бит.

Изменя се по род и число и се членува: решен, решена, решено, решени, решената.

  • При променливо я в множествено число се пише е: видян – видени; спрян – спрени; заподозрян – заподозрени.
  • Някои форми са дублети: облян/облят.
  • Не обикновено се пише слято: неосъществена мечта, нерешена задача. При подчертано противопоставяне – отделно: „Не чаканите, а неочакваните събития…“
Развит и развят не са дублети: развит е от „развия“, а развят – от „развея“.

Синтактична служба: определение или част от сказуемото.

Нерешената задача остана. - „Нерешената“: определение; „задача“: подлог; „остана“: сказуемо.

Ирина е поканена. - „Ирина“: подлог; „е поканена“: сказуемо с минало страдателно причастие.

  • Може да стои пред съществителното или след него: изоставените кучета → кучетата, изоставени от стопаните си.
  • Към местоимение стои след него и е членувано: „Аз, роденият на тази земя…“
  • Самостоятелна употреба: „Написаното остава“; „Задържаните останаха в ареста“.
  • Сложни думи: високопоставен, новосформиран, общоприет.
  • Преобразуване: „Одобрените кандидати“ → „кандидатите, които са одобрени“.
  • Кратки изрази и надписи: „Решено!“; „Дадено!“; „Речено-сторено!“; „Без скрито-покрито!“; „Достъпът отказан!“
Деепричастието е неизменяема нелична глаголна форма с наставка -йки. Нарича се и глаголно наречие.

Образува се само от глаголи от несвършен вид: играе → играейки; чете → четейки; чака → чакайки; поставя → поставяйки.

При II спрежение пред -йки се използва е: говори → говорейки; стои → стоейки; лети → летейки; спи → спейки.
Проверка за несвършен вид: „продължавам да правя“ → правейки. От направя, кажа не се образуват деепричастия.
  • Не се пише отделно: не знаейки, не искайки.
  • Когато не- е част от изходния глагол, се запазва слятото писане: недовиждайки, недочувайки, недоволствайки.
Две задължителни условия: действието на деепричастието и действието на сказуемото имат един и същ вършител и протичат едновременно.

Усмихвайки се, Ива поздрави. - „Усмихвайки се“: обстоятелствено пояснение за начин; „Ива“: подлог; „поздрави“: сказуемо.

Ива едновременно се усмихва и поздравява.

Пунктуация: деепричастният израз се отделя със запетаи според мястото си:

  • „Усмихвайки се, Ива поздрави.“
  • „Ива, усмихвайки се, поздрави.“
  • „Ива поздрави, усмихвайки се.“

Преобразуване: „Вера слушаше, ядeйки бавно“ → „Вера слушаше, докато ядеше бавно“. Изразът става просто изречение в състава на сложно, въведено с като или докато.

Неправилно: „Писателят описва конете, прескачайки препятствия.“ Получава се, че писателят прескача. Правилно: „Писателят описва конете, които прескачат препятствия.“

Неправилно: „Колумб открива Америка, тръгвайки от Испания.“ Действията не са едновременни. Правилно: „Колумб тръгва от Испания и по-късно открива Америка.“

Деепричастията са по-характерни за писмената реч.

Част на речта е граматичният вид на думата; част на изречението е службата ѝ в конкретното изречение.

Части на речта: съществително, прилагателно, числително, местоимение, глагол, наречие и др.

Част на изречениетоОсновна функция
СказуемоОзначава действието или състоянието; изразява се с глаголна форма.
ПодлогНазовава носителя на действието или състоянието.
ДопълнениеОзначава обекта на действието.
Обстоятелствено пояснениеПоказва къде, кога, как, в какво количество се извършва действието.
ОпределениеПояснява съществително име.
ПриложениеПояснява съществително чрез друго название.

Главни части: подлог и сказуемо. Второстепенни: останалите.

Съюзите са неизменяеми части на речта. Свързват части на простото изречение или прости изречения в сложно. Според функцията си са съчинителни и подчинителни.

Еднородните части изпълняват една и съща синтактична служба и са свързани съчинително – със съюз или безсъюзно.

Могат да бъдат подлози, допълнения, обстоятелствени пояснения, определения и приложения. Изразяват се със съществителни, местоимения, прилагателни, наречия и словосъчетания.

Иван и Петър закъсняха. - Еднородни подлози: „Иван“, „Петър“; сказуемо: „закъсняха“.

Купих чай и сок. - Еднородни допълнения: „чай“, „сок“; сказуемо: „купих“; подразбиращ се подлог „аз“.

Той говореше ясно и силно. - Еднородни обстоятелствени пояснения: „ясно“, „силно“; подлог: „той“; сказуемо: „говореше“.

При еднородни подлози, свързани съединително с и, сказуемото е в множествено число: „Оризът и памукът се отглеждат в топъл климат“.
Две сказуеми означават две прости изречения в състава на сложно: „Слънцето изгря и стопли земята“.

Еднородни определения: признаците се изброяват като равнопоставени; може да се вмъкне и: весела, жизнерадостна песен.

Разнородни определения: означават различен тип признаци и не се разделят със запетая: весела народна песен.

Просто изречение: едно сказуемо. Сложно изречение: две или повече сказуеми; броят на сказуемите показва броя на съставящите прости изречения.
Сложното съчинено изречение се състои от равнопоставени, относително самостоятелни прости изречения. Никое не пояснява част от друго.

Съчинителната връзка се осъществява чрез съчинителни съюзи или безсъюзно.

ОтношениеПример
ПоследователностУчителят влезе, поздрави и седна.
ЕдновременностТя вървеше и се оглеждаше.
Паралелни действияМомичетата украсяваха, а момчетата подреждаха.
ПротивопоставянеУмен е, но не учи достатъчно.

Единични съюзи: и, а, но, или. Двойни: или–или, ту–ту, нито–нито, хем–хем, ли–или, дали–или. Последните два се употребяват във въпросителни изречения.

„Слънцето изгря, птиците запяха.“ – съчинителна връзка.
„Когато слънцето изгря, птиците запяха.“ – първото изречение пояснява кога става действието във второто; връзката е подчинителна.
  • При безсъюзно свързване се прави пауза.
  • Обаче е съюз при противопоставяне: „Ще дойда, обаче ще закъснея“. Вътре в изречението може да е частица и не се огражда със запетаи: „Той обаче отказа“.
  • Та, па, че могат да свързват съчинително в разговорната реч.
  • Едновременни действия с общ вършител могат да се представят и с деепричастие: „Тя вървеше и се усмихваше“ → „Тя вървеше, усмихвайки се“.
  • Възможен е израз с отглаголно съществително: „На тръгване тя се сети за задачата“.
Излишното повторение на и се избягва чрез безсъюзно свързване: „Отидох при него, зададох въпроса си, той ми обясни всичко и се сдобрихме“.
СвързванеПравилоПример
Без съюзПише се запетая.Купих ябълки, круши, сливи.
Той влезе, всички станаха.
Еднократно и, илиОбикновено няма запетая.Чай или сок?
Ще чета и ще записвам.
а, но, ала, ама, обачеПред съюза се пише запетая.Малък, но удобен дом.
Исках да дойда, но закъснях.
Двойни съюзиЗапетая пред втората част.Нито чай, нито сок.
Или ще четеш, или ще пишеш.
Важно е какво свързва съюзът: „Иван и Петър четат“ е просто изречение с еднородни подлози; „Иван чете и Петър пише“ е сложно съчинено изречение.

Тема: магнезият и значението му за човешкия организъм.

  • За нормалното функциониране на тялото са необходими витамини и минерали.
  • Магнезият е химичен елемент с означение Mg и е алкалоземен метал.
  • Съдържа се в почти всяка клетка и участва в производството на аденозинтрифосфат – основен носител на енергия за клетките.
  • Набавя се най-вече чрез растителни храни; концентрацията му в животинските храни е по-ниска.
  • Недостигът му се свързва с отслабена имунна система, депресивни състояния, отпадналост и липса на апетит.
При четене с разбиране се отделят темата, основната информация и конкретните факти. Термините, химичното означение и неутралното изложение са характерни за енциклопедичния текст.

Задачи за упражнение

1. Лесна. Определете вида на думите: този, кого, никой, всички, няколко, който, някъде. Кой е главният хранителен източник на магнезий според изложената информация?

Този – показателно; кого – въпросително; никой – отрицателно; всички – обобщително; няколко – неопределително; който – относително местоимение; някъде – неопределително местоименно наречие.

Магнезият се набавя най-вече чрез храни на растителна основа.

2. Средна. Изберете правилната форма:

  1. Не видях (никой/никого).
  2. Попитах учителя, (който/когото) срещнах.
  3. Това са (нечий/нечии) тетрадки.
  4. Видях няколко (вълка/вълци) и няколко (ученика/ученици).
  1. Никого – самостоятелно употребено допълнение за лице.
  2. Когото – допълнение за лице в м. р., ед. ч.
  3. Нечии – множествено число, съгласувано с „тетрадки“.
  4. Вълка – бройна форма за животни; ученици – множествено число за лица.

3. Средна. Образувайте сегашно деятелно причастие и деепричастие от чета. Поставете видян в множествено число. Запишете правилно: не + работещ; не + решена; не + знаейки.

Четящ – сегашно деятелно причастие; четейки – деепричастие.

Видени – минало страдателно причастие в множествено число.

Неработещ, нерешена, не знаейки. При двата вида причастия не обикновено е слято, а при деепричастието – отделно.

4. Трудна. Поставете запетаите и определете строежа на първите две изречения. Направете синтактичен разбор на третото.

  1. Иван и Мария четат пишат и рисуват.
  2. Не знам кой пристигна но знам кого поканиха.
  3. Този ученик купи няколко книги.

1. „Иван и Мария четат, пишат и рисуват.“ – сложно съчинено изречение с три прости изречения според сказуемите четат, пишат, рисуват. „Иван“ и „Мария“ са еднородни подлози.

2. „Не знам кой пристигна, но знам кого поканиха.“ – сложно изречение с четири прости изречения: не знам, пристигна, знам, поканиха. Съчетава съчинителна и подчинителна връзка. Няма запетая пред въпросителните местоимения.

3. Този ученик купи няколко книги.

„Този“ – съгласувано определение; „ученик“ – подлог; „купи“ – сказуемо; „няколко“ – несъгласувано определение; „книги“ – допълнение.

5. Трудна. Поправете грешките и обяснете защо:

  1. Вървейки към училище, заваля дъжд.
  2. Никой дойде в стаята.
  3. Прочетох книгата която ми даде.

Преобразувайте „Пеещите деца се усмихваха“ с относително местоимение.

  1. „Докато вървях към училище, заваля дъжд.“ – вървящият човек и дъждът имат различни действия и различни носители; деепричастието е неуместно.
  2. „Никой не дойде в стаята.“ – необходимо е двойно отрицание.
  3. „Прочетох книгата, която ми даде.“ – запетая пред относителното местоимение.

Преобразуване: „Децата, които пееха, се усмихваха.“ Запазена е едновременността на пеенето и усмихването.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

104411 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас