Най-важното от урока
План-резюме
- Уводни думи:
- Разделение на света след Втората световна война въздейства на развитието на културните процеси в страните и предизвиква многообразието на Европа.
- Управление на българската култура след 17 септември 1944 г.:
- Ликвидация на старите органи за пропаганда и прекратяване на издания с „реакционна насоченост“.
- Конфискуване на книги и учебници с фашистко или антисъветско съдържание.
- Масови уволнения на учители, преподаватели във висшите училища, учени от БАН.
- Отстраняване на много студенти и изключване на десетки членове от творческите съюзи.
- Налагане на марксизма-ленинизма като държавна идеология, възвеличаване на Комунистическата партия и нейния вожд.
- Формиране на нова „социалистическа“ интелигенция от средите на работниците и селяните.
- Ролята на Главното управление по въпросите на литературата и издателствата (Главлит) като цензурен орган.
- Управление на духовната култура от висшите партийни органи, както и от едноличните указания и разпореждания на В. Червенков.
- Създаване на ново Шесто управление в Държавна сигурност през 1967 г. за контрол на интелигенцията.
- Влияние на културата в условията на разведряване (края на 70-те и началото на 80-те години):
- Откриване на Националният дворец на културата в София през 1981 г. и на Националната галерия за чуждестранно изкуство през 1985 г.
- Образование и научна дейност:
- Промени в образователната система в духа на програмата на ОФ.
- Отваряне на нови гимназии и средни професионални училища.
- Приемане на нов Закон за народната просвета през 1948 г., определящ задължително и безплатно образование до 15-годишна възраст.
- Приемане на Закон за висшето образование през 1948 г., въвеждащ задължителното изучаване на руски език и на идеологически дисциплини.
- Поставяне на Българската академия на науките под надзора на Министерския съвет със Закона за Българската академия на науките (1947).
- Художествена култура:
- Обявяване на социалистическия реализъм за основен художествен метод.
- Развитие на българската литература, театър, кино, музика и изобразително изкуство.
- Принос от автори като Димитър Талев, Димитър Димов, Дора Габе, Емилиян Станев, Йордан Радичков, Георги Марков, Валери Петров и мн. др.
- Резонанс на книгата на Желю Желев „Фашизмът“ през 1982 г.
- Известност на оперните изпълнители Борис Христов, Елена Николай, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова и др.
- Възникване на ново поколение художници, като Димитър Киров, Светлин Русев, Георги Баев, Димитър Казаков и др.
- Заключение:
- България запазва определена автономност и оставя трайни следи в културното наследство през втората половина на XX век въпреки идеологическия и административния натиск, репресиите и забраните от страна на режима.
Урокът в дати
17 септември 1944 г. | Ликвидация на старите органи за пропаганда
В изпълнение на програмата на ОФ от 17 септември 1944 г., властта ликвидира всички стари органи за пропаганда и спира изданията с „реакционна насоченост“. Следват масови уволнения на учители, преподаватели във висшите училища, учени от БАН.
1948 г. | Промени в образователната система
През 1948 г. са приети нов Закон за народната просвета и Закон за висшето образование, които довеждат до промени в образователната система.
1956 г. | Смекчаване на натискът на режима върху творците
След 1956 г. натискът на режима върху творците се смекчава, но контролът се запазва под други форми - с партийни постановления и традиционните срещи на Живков с творческите съюзи.
1967 г. | Създаване на Шесто управление в Държавна сигурност
През 1967 г. в Държавна сигурност е създадено ново Шесто управление „за борба с идеологическата диверсия“. Една от задачите му е да контролира интелигенцията, като следи, наблюдава и „разработва“ творци на изкуството и културата до края на режима.
1981 г. | Откриване на Националния дворец на културата в София
През 1981 г. е открит Националният дворец на културата в София, което е значимо културно събитие.
1982 г. | Широк обществен резонанс на книгата на Желю Желев „Фашизмът“
През 1982 г. книгата на Желю Желев „Фашизмът“, в която се прави прикрита аналогия между фашисткия и комунистическия тоталитарен режим, предизвиква широк обществен резонанс.
1985 г. | Откриване на Националната галерия за чуждестранно изкуство
През 1985 г. е открита Националната галерия за чуждестранно изкуство.
1989 г. | Край на комунистическия режим в България
През 1989 г. комунистическият режим в България приключва, което означава край на една историческа епоха.
Уводни думи
След Втората световна война светът се разделя на две, което оказва силно въздействие върху културните процеси в отделните страни, включително и България.
Управление на българската култура
След 17 септември 1944 г., властта в България, изпълнявайки програмата на ОФ, ликвидира всички стари органи за пропаганда и спира изданията с „реакционна насоченост“. Масови уволнения на учители, преподаватели във висшите училища, учени от БАН следват, както и отстраняване на студенти и изключване на множество членове от творческите съюзи. Марксизмът-ленинизмът се превръща в държавна идеология, което води до продължаване на репресиите над видни творци.
Влиянието на комунизма върху културата
Превръщането на комунизма в държавна идеология води до налагане на задължителни изисквания към художествените творби, възвеличаване на Комунистическата партия и нейния вожд. Особени усилия се полагат за формиране на нова „социалистическа“ интелигенция от средите на работниците и селяните. Вследствие на това, бруталната намеса на държавата в духовния живот довежда до откъсването на културната дейност от общите процеси в развитието на световната култура.
Образование и научна дейност
Промените в образователната система след войната са в духа на програмата на ОФ за осигуряване на „достъпна и широка народна просвета“. През 1948 г. е приет нов Закон за народната просвета, който определя задължителния и безплатен характер на образованието до 15-годишна възраст. Преустройството на образователната система се извършва изцяло върху „принципите на съветската педагогическа наука“ и по „примера на съветското социалистическо училище“.
Художествена култура
В областта на художествената култура социалистическият реализъм е обявен за основен художествен метод, а комунистическата идейност - за висш принцип в творческата дейност. През 60-те, 70-те и 80-те години се утвърждава ново поколение художници, като Димитър Киров, Светлин Русев, Георги Баев, Димитър Казаков и др., чиито търсения са в съзвучие с модерните влияния и същевременно са носител на ярка българска самобитност.
Въпреки идеологическия и административния натиск, репресиите и забраните от страна на режима, образованието, науката и художествената култура запазват определена автономност и остават трайни следи в културното наследство на България през втората половина на XX в.
