Най-важното от урока
План-резюме
-
Образование и наука
- След Освобождението, образователният процес в България се развива значително, с грамотността достигаща 34% и специфичната грамотност - 75% в навечерието на войните.
- В Търновската конституция се залагат принципите на задължително и безплатно първоначално образование за децата от двата пола.
- Създават се класически и реални гимназии, специализирани земеделски, занаятчийски, търговски и педагогически училища.
- През 1888 г. в София се създава първото висше училище, което през началото на XX век се преобразува в Софийски университет.
- През 1881 г. Българското книжовно дружество възобновява дейността си в София и през 1911 г. се преобразува в Българска академия на науките.
-
Културни институти и източници
- Читалищата, библиотеките и музеите се установяват като важни културни центрове.
- Периодичният печат и книгоиздаването изживяват възход, с множество вестници и списания, които се специализират в разглеждането на стопански, научни или културни въпроси.
-
Литература, театър, музика
- Българската литература влиза в Европа с романа на Иван Вазов „Под игото“.
- Българският театър се професионализира, създават се първата професионална театрална трупа в Пловдив и "Народен театър" в София.
- През 1908 г. е основана Оперна дружба и през 1915 г. е заснет първият български филм „Българан е галант“.
- Българската музика минава на ново равнище, с първите български професионални композитори и създаване на първите български опери и симфонии.
-
Изобразително изкуство и архитектура
- Българските художници и архитекти са обучени в Европа и прилагат европейски техники и стилове в своето творчество.
- Чуждестранни художници като Ярослав Вешин и Иван Мърквичка работят в София.
- В България се създава Рисувално училище, където се обучава известният художник Владимир Димитров - Майстора.
- Българската архитектура дава своя принос за модернизацията на страната, съчетавайки български традиции с постиженията на съвременната архитектура.
Урокът в дати
1881 г. | Възобновяване на дейността на Българското книжовно дружество
През 1881 г. Българското книжовно дружество възобновява своята дейност в София.
1888 г. | Създаване на първото висше училище в България
На управленските, образователните и духовните потребности на българите налага откриването на собствено висше училище. То е създадено през 1888 г. в София.
1889 г. | Приемане на закон за издирване на старини и подпомагане на научни и книжовни дружества
През 1889 г. е приет специален закон за издирване на старини и подпомагане на научни и книжовни дружества, който слага началото на модерното музейно дело в страната.
1890 г. | Създаване на Рисувално училище в София
През 90-те години на XIX в. е създадено Рисувално училище в София.
1892 г. | Създаване на театралната трупа „Сълза и смях“ в София
През 1892 г. е създадена театралната трупа „Сълза и смях“ в столицата София.
1907 г. | Откриване на здание за Народен театър в София
През 1907 г. „Народен театър“ се сдобива с великолепно здание в центъра на столицата.
1908 г. | Основаване на Оперна дружба в България
През 1908 г. е основана и Оперна дружба в България.
1911 г. | Преобразуване на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките
През 1911 г. със закон Българското книжовно дружество се преобразува в Българска академия на науките.
1915 г. | Заснемане на първият български филм „Българан е галант“
През 1915 г. е заснет и първият български филм „Българан е галант“.
Образование и наука
След Освобождението на България, образованието и науката придобиват нови измерения. Само 3% от българите са грамотни и по-малко от 700 души имат висше образование. За първостроителите на новата България, просветата и образованието са основни двигатели за прогрес. В Търновската конституция се приемат принципите за задължително и безплатно начално образование за децата от двата пола. Държавата и общините инвестират значително в първоначалното образование, където децата получават не само знания, но и възпитание в дух на патриотизъм и граждански добродетели.
Създават се специализирани земеделски, занаятчийски, търговски и педагогически училища. Грамотността се увеличава до 34%, а специфичната - до 75%. В първоначалните училища учат 80% от децата.
Собствено висше училище е създадено през 1888 г. в София. През началото на 20-ти век, то се преобразува в Софийски университет с три факултета - Историко-филологически, Физико-математически и Юридически. Университетът става център за обучение на учители, юристи, чиновници и развитие на българската наука.
Културни институти и източници
Читалищата, библиотеките и музеите стават главни духовни и културни центрове след училищата. Читалищата продължават да бъдат център на културния живот в села и градове. Библиотеките и музеите са нови явления в живота на българите. Те съхраняват свидетелства за родното минало и традиционната култура, и служат като мост към европейската и световна наука и изкуство.
Литература, театър, музика
Българската литература влиза в Европа с романа на Иван Вазов "Под игото". Възхвалата на националноосвободителните борби и критиката на новата действителност заемат основно място в класическите творби на Захари Стоянов и Алеко Константинов.
След Освобождението, българският театър се превръща от любителски в професионален. Първата професионална театрална трупа се появява в началото на 80-те години в Пловдив. През 1892 г. е създадена театралната трупа "Сълза и смях" в София.
Българската музика също минава на ново равнище. Появяват се първите български професионални композитори - Емануил Манолов, Добри Христов, Панайот Пипков. Създадени са първите български опери и първата българска симфония.
Изобразително изкуство и архитектура
Развитието на българското изобразително изкуство е пряко повлияно от Европа. В София се установяват и работят художници чужденци, като Ярослав Вешин и Иван Мърквичка. В България се обучават и първите български професионални художници, като Антон Митов, Иван Ангелов и др.
Българската архитектура също дава своя принос за модернизацията на страната и изгражда нов облик на българските градове, близък до европейските образци.
