Външната политика на България (1956

Най-важното от урока

План-резюме

След кулминацията на „студената война“ светът постепенно преминава от конфронтация към разведряване и диалог. 1.1 След Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа в Хелзинки (1975), се осъществява многостранно международно сътрудничество.
България в Източния блок (1956 - 1989 г.) 2.1 България играе ролята на верен сателит на СССР. 2.2 Българското партийно ръководство предлага „обединяване“ и „сливане“ на България със СССР на пленума на ЦК на БКП на 4 декември 1963 г. Предложението е отклонено от Москва. 2.3 Съветският съюз е най-големият външнотърговски партньор на България. 2.4 България е верен съюзник и във Варшавския договор - в август 1968 г. български войски участват във военната интервенция на страните от Договора в Чехословакия.
България и страните от Запада 3.1 България следва политика на мирно съвместно съществуване, укрепвайки и разширявайки своите икономически, политически, културни и други връзки със Запада. 3.2 Дипломатическите отношения със САЩ, прекъснати през 1950 г., са възстановени през 1959 г. 3.3 Първо място във външната търговия на България със страните от Западна Европа заема Федерална република Германия.
Връзките на България със страните от Азия, Африка и Латинска Америка 4.1 През 70-те години на XX в. многостранните връзки на България с т. нар. развиващи се страни се засилват.
Балканската политика на България 5.1 Политическите отношения между България и Югославия през 1956-1980 г. се развиват на приливи и отливи. 5.2 Различията между България и Румъния по редица двустранни и международни въпроси не се оказват пречка за поддържане на добросъседски отношения. 5.3 През юли 1964 г. в Атина между България и Гърция са подписани 12 спогодби, които откриват нова страница в българо-гръцките отношения. 5.4 „Възродителният процес“ в България през 1984 - 1989 г. рязко влошава отношенията с Турция.
През периода 1956 - 1989 г. външната политика на България е изцяло зависима от СССР.

Урокът в дати

1950 г. | Прекъсване на дипломатическите отношения със САЩ

В отношенията си със западните страни България започва да следва политика на мирно съвместно съществуване, укрепвайки и разширявайки своите икономически, политически, културни и други връзки с тях. Дипломатическите отношения със САЩ, прекъснати през 1950 г.

1959 г. | Възстановяване на дипломатическите отношения със САЩ

Дипломатическите отношения със САЩ, прекъснати през 1950 г., са възстановени през 1959 г. През следващите години българският експорт за САЩ се увеличава, въпреки че не е премахната дискриминацията в търговските отношения.

4 декември 1963 г. | Решение на пленума на ЦК на БКП за „обединяване“ и „сливане“ на България със СССР

През периода 1956 - 1989 г. България продължава да играе ролята на верен и послушен сателит на СССР. Българското партийно ръководство дотолкова се увлича в провеждането на курса на „тясно сближение“ и „всестранно сътрудничество“ със СССР, че се стига до решението на пленума на ЦК на БКП на 4 декември 1963 г., в което се предлага бъдещо „обединяване“ и „сливане“ на България със Съветския съюз.

юли 1964 г. | Подписване на спогодби между България и Гърция

След продължителни и трудни преговори през юли 1964 г. в Атина между България и Гърция са подписани 12 спогодби, които откриват нова страница в българо-гръцките отношения. С тях са разчистени натрупаните от десетилетия сложни въпроси и са създадени необходимите предпоставки за широко сътрудничество в областта на икономиката, културата, туризма, транспорта и съобщенията.

август 1968 г. | Участие на български войски във военната интервенция на страните от Варшавския договор в Чехословакия

България е верен съюзник и във Варшавския договор - през август 1968 г. български войски участват във военната интервенция на страните от Договора в Чехословакия за смазване на „Пражката пролет”.

декември 1973 г. | Установяване на дипломатически отношения между България и Федерална република Германия

Първо място във външната търговия на България със страните от Западна Европа заема Федерална република Германия. През декември 1973 г. са установени и дипломатически отношения между двете страни.

1975 г. | Конференция за сигурност и сътрудничество в Европа в Хелзинки

След кулминацията на „студената война“ светът постепенно тръгва от конфронтация към разведряване и диалог. След Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, състояла се в Хелзинки (1975), се осъществява многостранно международно сътрудничество.

1978 г. | Убийство на Георги Марков в Лондон

Великобритания прилага дискриминационни мерки в областта на търговията с България. Убийството на писателя - политически емигрант Георги Марков в Лондон (1978) става повод за разгръщане на силна антибългарска кампания в Обединеното кралство.

13 май 1981 г. | Атентат срещу папа Йоан Павел II в Рим

Отношенията между България и Италия обаче са помрачени от обвиненията за съучастие на България в атентата срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г. в Рим.

януари 1989 г. | Посещение на френския държавен глава Франсоа Митеран в България

Двустранните отношения на България с Франция се развиват на добра договорноправна основа. През януари 1989 г. за първи път френски държавен глава посещава България. Визитата на Франсоа Митеран оставя дълбока следа в българо-френските отношения със „закуската“, която френският президент дава на група български интелектуалци, включително и дисиденти.

22 август 1989 г. | Едностранно затваряне на границата от Турция

„Възродителният процес“ в България през 1984 - 1989 г. рязко влошава отношенията с Турция. „Голямата екскурзия“ през лятото на 1989 г. още повече обтяга отношенията между двете страни - особено след едностранното затваряне на границата от Турция на 22 август 1989 г.

България в Източния блок

По време на "студената война" от 1956 до 1989 г. България играе ролята на верен съюзник на СССР. Българското ръководство толкова се увлича в курса на „тясно сближение“ и „всестранно сътрудничество“ със СССР, че през 1963 г. предлага „обединяване“ и „сливане“ на България със Съветския съюз. Въпреки че Москва отклонява това предложение, то показва готовността на българското ръководство да жертва независимостта и суверенитета на страната в името на комунистическите идеали.

През 1968 г., като част от Варшавския договор, българските войски участват във военната интервенция в Чехословакия за смазване на „Пражката пролет”.

България и страните от Запада

Въпреки трудните отношения със Съветския съюз, България започва да следва политика на мирно съвместно съществуване със западните страни, укрепвайки своите икономически, политически и културни връзки с тях. Въпреки някои напрежения, като обвиненията за участие в атентата срещу папа Йоан Павел II и убийството на българския писател Георги Марков в Лондон, България поддържа стабилни връзки с много западни държави.

Връзките на България със страните от Азия, Африка и Латинска Америка

През 70-те години на XX век, България засилва своите връзки с развиващите се страни, наричани още страни от Третия свят. България подкрепя позициите и действията на Движението на необвързаните държави и се стреми да развива отношения с държави, които се определят като „социалистически ориентирани“.

Балканската политика на България

Политическите отношения на България с балканските държави през 1956-1980 г. са променливи. Въпреки трудностите с Югославия и Румъния, България поддържа добросъседски отношения с тези страни. През 1964 г., след продължителни преговори, България и Гърция подписват 12 спогодби, които отварят нова страница в билатералните им отношения. Отношенията с Турция обаче се влошават през 1984 - 1989 г. заради „Възродителния процес“ в България.

Въпреки зависимостта си от СССР, България търси своето място в международните отношения и осъществява своите външнополитически инициативи.

66. Външната политика на България (1956 - 1989)