Най-важното от урока
План-резюме
- Ранносредновековна Европа и България
- Варварските кралства господстват в Европа.
- Византия запазва обществената система от Късната античност.
- Българската държава формира собствен държавен модел, основан на наследството на древните българи и заимствани от Византия форми.
- Централизация на властта в България
- Предприета от владетелите Крум и Омуртаг.
- Българите преобладават във вътрешните области Добруджа и Северна България.
- Славянските племена имат частична автономия и свои князе.
- Военно-административно устройство на България
- Кан (княз) стои начело на държавата.
- Престолонаследникът (канартикин) играе съществена роля.
- Болярството е съставено от боили и багаини.
- Кавханът разполага с най-много власт след владетеля.
- Българската църква
- Създаване на българска архиепископия през 870 г.
- Процес на автономизация и ставане на автокефална църква през 879 г.
- Признаване на патриаршески статут от Константинопол през 927 г.
- Стопанство и социална структура на българското общество
- Земеделието е главен стопански отрасъл.
- Преобладават частните стопанства на свободни селяни.
- Аристокрацията дължи своето имотно състояние на обвързаността си с военната и държавната служба.
- Обедняване на свободните селяни и ускоряване на икономическата зависимост през X - XI в.
- Причини: войни, нашествия, неплодородни години, демографски подем.
- Данъчна система
- България се слави с приемлива и справедлива данъчна система.
- През XI - XII в. българите идеализират порядките в своето царство в сравнение с новите реалности, наложени от византийската власт.
Урокът в дати
864 г. | Покръстването на българите
След 864 г. е основана и Църквата. Значителен е слоят от богати селяни, които вземат под аренда земите на свои обеднели съседи, използват наемна работна ръка, а в редки случаи - роби военнопленници.
870 г. | България се сдобива със своя архиепископия
През 870 г. на Константинополския събор в резултат на гъвкавата дипломация на княз Борис-Михаил България се сдобива със своя архиепископия. Неин пръв духовен глава е Йосиф (Стефан).
879 г. | Българската църква става автокефална
Макар отначало да е само автономна, още през 879 г. Българската църква става автокефална.
927 г. | Константинопол признава патриаршеския статут на Българската църква
С мирния договор от 927 г. Константинопол признава патриаршеския статут на Българската църква.
971 г. | Император Йоан Цимисхи окупира източните български земи
Когато през 971 г. император Йоан Цимисхи окупира източните български земи, патриарх Дамян търси убежище в Средец под закрилата на комитопулите.
1018 г. | Завладяването на България от император Василий II
След завладяването на България през 1018 г. император Василий II превръща патриаршията в архиепископия с център Охрид, но запазва нейната автономия.
1037 г. | Смъртта на архиепископ Йоан
След смъртта на архиепископ Йоан в Охрид са изпращани близки до византийския двор духовници.
Ранносредновековна Европа и България
В ранния средновековен период, варварските кралства господстват из Европа, докато Византия запазва обществената система от Късната античност, въпреки наличие на съществени промени. Българската държава създава свой собствен държавен модел, базиран на наследството на древните българи, макар че постепенно интегрира форми, заимствани от Византия. Първоначално българите преобладават във вътрешната област (Добруджа и Северна България), а славянските племена имат частична автономия със свои князе. В следствие реформите на владетелите Крум и Омуртаг създават процес на централизация и така се формира държавна структура, която остава почти непроменена до падането на България под византийска власт.
Военно-административно устройство
Държавата е ръководена „от Бога владетелят“ - кан (княз), който през X век става цар. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ, съдия, а през езическата епоха и върховен жрец. Престолонаследникът (канартикин) играе съществена роля - в някои случаи предвожда войската и управлява част от държавната територия. Вторият син на владетеля носи титлата боила-таркан. Аристокрацията се състои от боили и багаини, към които се присъединяват първенците сред славяните, завареното антично население и покорените авари. На второ място по мощ след владетеля е кавханът, който се възприема и като „втори“ владетел - „съобщник“ във властта.
Българската църква
През 870 г. на Константинополския събор, в резултат на гъвкавата дипломация на княз Борис-Михаил, България получава своя архиепископия. От 879 г. Българската църква става автокефална. Този статут се утвърждава след замяната на гръцкото духовенство с българско и въвеждането на старобългарския език в богослужението и държавната администрация. Център на архиепископията става столицата Плиска. Учредяват се епархии, оглавени от епископи във Видин, Средец, Белград, Срем, Охрид, Воден и други. С мирния договор от 927 г. Константинопол признава патриаршеския статут на Българската църква.
Стопанство и социална структура на българското общество
След създаването на Дунавска България, главният стопански отрасъл е земеделието. Под въздействието на данъчната система и на завареното наследство, аграрните отношения придобиват по-развита форма. През IX век преобладават частните стопанства на свободни селяни, организирани в общини. Значителен е слоят от богати селяни, които вземат под аренда земите на свои обеднели съседи, използват наемна работна ръка, в редки случаи - роби военнопленници.
