Животът и смъртта в „До моето първо либе“

Анализ 1061 думи 17.12.2022 neh*******@gmail.com ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

          Вие познавате част от Ботевите стихотворения и знаете кои са основните проблеми в тях. „До моето първо либе“ има много важна роля, тъй като осъществява идейна връзка между ранните Ботеви творби и стихотворението „Моята молитва“. Нека да си припомним най-същественото за ранните творби на поета. В „Майце си“ Аз-ът споделя болката, която изпитва от това, че е сам и неразбран от останалите. Той търси утеха от своята майка, защото не успява да намери хармония между личното и социалното. Стихотворението „Към брата си“ Аз-ът се дистанцира от хората и дори ги нарича „глупци неразбрани“. От тези две творби става ясно, че Аз-ът е самотен и неразбран от останалите. Неговият живот е осмислен имено от саможертвата. Тя присъства като основен мотив в стихотворенията „До моето първо либе“ и „На прощаване в 1868 г.“. Общото между двете творби е, че в тях лирическия герой приема отдадеността на народа и родината за своя житейска мисия. 

          В „До моето първо либе“ лирическия герой споделя с любимата, че не може пълноценно да изживее своето лично щастие, докато целия народ страда. А в „На прощаване в 1868 г.“ напуска дома, който е в поробената родина и тръгва по страшния, но славен път на борбата. Кое е общото между двете творби? В тях лирическия герой прави съдбовен избор и приема отдадеността на родината за своя житейска мисия. 

          В Ботевата поезия, основната идея е за премахване на робството и извоюването на духовната свобода и националната независимост. Затова в стихотворението „Елегия“ е отправен упрек към залъгването на българския народ: „Търпи, и ще си спасиш душата?!“. Ако четете внимателно отделните Ботеви творби, ще ви направи впечатление, че в тях присъства изповеден тон и диалогичност. Робството вече е непоносимо за българския народ и хората не могат повече да приемат издевателствата. Дошло е време заблудите да бъдат отхвърлени и псевдопатриотите – изобличени. От всички хора с ясно изградена ценностна система се очаква да превъзмогнат чувствата си и да се посветят на родината. Това е техен дълг. Трябва да имате в предвид, че именно чувствата пренареждат ценностите и дават увереност в избора на житейския път. Лирическият герой не се страхува от смъртта, защото ако загине ще умре в името на свободата. Животът и смъртта са осмислени в борбата за свобода.

          Според изучените Ботеви творби се убеждаваме, че Аз-ът споделя с майката, братята, любимата и народа своите размисли за решението му да поеме по пътя на борбата. От тях той очаква да го разберат и подкрепят. Пример за това е стихотворението „До моето първо либе“. В тази творба Аз-ът споделя с любимата за направения от него избор. За него, любовта по време на робство сковава, а борбата разкъсва оковите на този свят. Той ясно осъзнава, че не може да изживее пълноценно личното си щастие, докато целия народ стада. Любовта носи измамно усещане за пълноценно изживян живот. Тя контролира човешкия ум и превръща човека в роб на собствените му чувства и мечти. Но, не трябва да забравяме, че това е любов в света на робството и Аз-ът ясно осъзнава, че го отклонява от пътя на борбата. Затова той очаква от своята любима да го разбере и подкрепи. 

          За образа на любимата от стихотворението „До моето първо либе“, научаваме само, че има чуден глас. По-важното е, че любимата влиза в ролята на негов изповедник и трябва да му стане съмишленик. Затова той споделя с нея най-съкровените си мисли. Едва тогава, душата на Аз-а се освобождава от болката, тревогата и колебанията. 

          За българина семейството и родът са опора в годините на робство. Този свят се съхранява благодарение на вярата, езика, традициите и паметта на хората. В името на рода е и саможертвата на юнака, тръгнал по пътя на борбата. В творбата, бурята е символ на борба. Тя едновременно е трагична и величава. Притежава стихийна сила. В резултат на бурята, българската земя се превръща в пространство на рушене. В поезията на Ботев можем да открием единство между рушене и възкръсване. Стихотворенията „Борба“ и „На прощаване в 1868 г.“ борбата е представена в романтическа светлина, докато в „До моето първо либе“ тя е разкрита и в трагичния си облик „и пищи в тях зърно от свинец“. Въпреки това, Аз-ът е категоричен в решението си, което показва, че е надмогнал своите колебания. Това проличава от думите му „Запей, или млъкни, махни се!“. Любовта вече не го задържа в робското пространство и това му дава възможност да посрещне смъртта, която е неговата истинска любима.

          В стихотворението „До моето първо либе“ можем да открием антитезата „млад съм аз, но младост не помня“, която показва бушуващите тревоги у Аз-а. Той отрича миналото си за да преосмисли настоящето. За него патриархалният свят е свързан преди всичко с ограничения. В тази Ботева творба, лирическия герой е категоричен в желанието си да надмогне всичко от миналото „…пък и да помня, не ровя“. Неговите спомени са нерадостни, а любовните песни трябва да замлъкнат за да бъде чута песента на гората. Героичната смърт се възприема като белег на пълноценно изживян живот.

Помогни на потребителите на domashno.bg, като качиш материал!

Ако материалът е одобрен, можеш да спечелиш безплатен абонамент!

Влез или се регистрирай.

Надвий
домашното
с хиляди решения, материали и резюмета:

Математика

47311 решени задачи
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
4 клас

Литература

773 материали
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
4 клас