Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: \( AB = 20 \) cm \( AA_1 \perp \alpha \), \( BB_1 \perp \alpha \) \( AA_1 = 3 \) cm, \( BB_1 = 15 \) cm Търсим: \( A_1B_1 = ? \) Начертайте успоредник, който да изобразява равнината \(\alpha\) в тримерна перспектива, позициониран хоризонтално. Над равнината начертайте отсечка \(AB\) с дължина \(AB = 20\) cm, разположена диагонално, така че точка \(A\) да е по-близо до равнината от точка \(B\). От точка \(A\) спуснете пунктиран перпендикуляр \(AA_1\) към равнината \(\alpha\), с дължина \(AA_1 = 3\) cm. От точка \(B\) спуснете пунктиран перпендикуляр \(BB_1\) към равнината \(\alpha\), с дължина \(BB_1 = 15\) cm. Точките \(A_1\) и \(B_1\) са петите на тези перпендикуляри върху равнината \(\alpha\). Свържете точките \(A_1\) и \(B_1\) с плътна линия; тази отсечка \(A_1B_1\) е ортогоналната проекция на \(AB\) върху равнината \(\alpha\). Фигурата \(AA_1B_1B\) представлява правоъгълен трапец, тъй като \(AA_1 \parallel BB_1\) и ъглите при \(A_1\) и \(B_1\) са прави (\(\angle AA_1B_1 = 90^\circ\) и \(\angle BB_1A_1 = 90^\circ\)). От точка \(A\) спуснете пунктиран перпендикуляр \(AT\) към отсечката \(BB_1\), отбелязвайки пресечната точка с \(T\). Тази отсечка \(AT\) трябва да е успоредна на \(A_1B_1\). По този начин се образува правоъгълник \(AA_1B_1T\), където \(TB_1 = AA_1 = 3\) cm, и правоъгълен триъгълник \(\triangle ATB\), с прав ъгъл при \(T\) (\(\angle ATB = 90^\circ\)). Дължината на катета \(BT\) в триъгълника е \(BB_1 - TB_1 = 15 - 3 = 12\) cm. От \( AA_1 \perp \alpha \) и \( BB_1 \perp \alpha \implies AA_1 \parallel BB_1 \). Следователно четириъгълникът \( AA_1B_1B \) е правоъгълен трапец. Построяваме \( AT \perp BB_1 \ (T \in BB_1) \). Четириъгълникът \( AA_1B_1T \) е правоъгълник. От свойствата на правоъгълника следва:\[ AT = A_1B_1 \]\[ TB_1 = AA_1 = 3 \text{ cm} \]За отсечката \( BB_1 \) имаме:\[ BB_1 = BT + TB_1 \implies BT = BB_1 - TB_1 \]\[ BT = 15 - 3 = 12 \text{ cm} \]Разглеждаме правоъгълния \(\triangle ATB\) (\(\angle ATB = 90^\circ\)). Прилагаме Питагорова теорема:\[ AB^2 = AT^2 + BT^2 \]\[ AT = \sqrt{AB^2 - BT^2} \]\[ AT = \sqrt{20^2 - 12^2} = \sqrt{400 - 144} = \sqrt{256} = 16 \text{ cm} \]Тъй като \( A_1B_1 = AT \):\[ A_1B_1 = 16 \text{ cm} \]

Подробно решение


Начертайте успоредник, който да изобразява равнината \(\alpha\) в тримерна перспектива, позициониран хоризонтално. Над равнината начертайте отсечка \(AB\) с дължина \(AB = 20\) cm, разположена диагонално, така че точка \(A\) да е по-близо до равнината от точка \(B\). От точка \(A\) спуснете пунктиран перпендикуляр \(AA_1\) към равнината \(\alpha\), с дължина \(AA_1 = 3\) cm. От точка \(B\) спуснете пунктиран перпендикуляр \(BB_1\) към равнината \(\alpha\), с дължина \(BB_1 = 15\) cm. Точките \(A_1\) и \(B_1\) са петите на тези перпендикуляри върху равнината \(\alpha\). Свържете точките \(A_1\) и \(B_1\) с плътна линия; тази отсечка \(A_1B_1\) е ортогоналната проекция на \(AB\) върху равнината \(\alpha\). Фигурата \(AA_1B_1B\) представлява правоъгълен трапец, тъй като \(AA_1 \parallel BB_1\) и ъглите при \(A_1\) и \(B_1\) са прави (\(\angle AA_1B_1 = 90^\circ\) и \(\angle BB_1A_1 = 90^\circ\)). От точка \(A\) спуснете пунктиран перпендикуляр \(AT\) към отсечката \(BB_1\), отбелязвайки пресечната точка с \(T\). Тази отсечка \(AT\) трябва да е успоредна на \(A_1B_1\). По този начин се образува правоъгълник \(AA_1B_1T\), където \(TB_1 = AA_1 = 3\) cm, и правоъгълен триъгълник \(\triangle ATB\), с прав ъгъл при \(T\) (\(\angle ATB = 90^\circ\)). Дължината на катета \(BT\) в триъгълника е \(BB_1 - TB_1 = 15 - 3 = 12\) cm.

Анализ на задачата и свойства на фигурата

Тъй като \(AA_1\) и \(BB_1\) са ортогонални проекции (перпендикуляри) към една и съща равнина, те са успоредни помежду си: \[ AA_1 \parallel BB_1 \] Това означава, че точките \(A\), \(B\), \(B_1\) и \(A_1\) лежат в една равнина и образуват четириъгълник \(AA_1B_1B\). Тъй като ъглите при \(A_1\) и \(B_1\) са прави, този четириъгълник е правоъгълен трапец.

Построяване на спомагателен правоъгълен триъгълник

За да намерим дължината на проекцията \(A_1B_1\), свеждаме задачата до решаване на правоъгълен триъгълник. Построяваме права през точка \(A\), която е успоредна на \(A_1B_1\). Нека тя пресича \(BB_1\) в точка \(T\). Тъй като \(AT \parallel A_1B_1\) и \(AA_1 \parallel TB_1\), фигурата \(AA_1B_1T\) е правоъгълник. От свойствата на правоъгълника следва: \[ AT = A_1B_1 \] \[ TB_1 = AA_1 = 3 \text{ cm} \]

Намиране на катетите в получения триъгълник

Разглеждаме \(\triangle ATB\), който е правоъгълен с хипотенуза дадената отсечка \(AB = 20\) cm. Трябва да намерим катета \(BT\), който представлява разликата между разстоянията от двете точки до равнината: \[ BT = BB_1 - TB_1 \] \[ BT = 15 - 3 = 12 \text{ cm} \]

Изчисляване на търсената проекция

Прилагаме Питагоровата теорема за правоъгълния \(\triangle ATB\) (\(\angle ATB = 90^\circ\)), за да намерим катета \(AT\): \[ AB^2 = AT^2 + BT^2 \] \[ 20^2 = AT^2 + 12^2 \] \[ AT^2 = 400 - 144 \] \[ AT^2 = 256 \] \[ AT = \sqrt{256} = 16 \text{ cm} \] Тъй като \(A_1B_1 = AT\), то дължината на ортогоналната проекция е 16 cm.

Кратък запис на решението:

\( BT = BB_1 - AA_1 = 15 - 3 = 12 \text{ cm} \) \( A_1B_1 = \sqrt{AB^2 - BT^2} = \sqrt{20^2 - 12^2} = \sqrt{400 - 144} = \sqrt{256} = 16 \text{ cm} \)

Най-важното от урока

Ортогонална проекция: "Сянката", която фигура хвърля върху равнина, когато светлината идва перпендикулярно отгоре.
Ъгъл между права и равнина: Ъгълът, който правата сключва със своята "сянка" (проекция).
Формула за дължина на проекция: \(L_{проекция} = L_{оригинал} \cdot \cos{\varphi}\). Пример: Ако прът от 2m е наклонен под \(60^\circ\), сянката му е \(2 \cdot \cos{60^\circ} = 1\) m.
Теорема за трите перпендикуляра: Наклонена е перпендикулярна на права в равнината \(\iff\) нейната проекция е перпендикулярна на същата права.
Разстояние: Най-късият път от точка до равнина винаги е по перпендикуляра.
Ортогонална проекция на точка \(M\) върху равнина \(\pi\) е точката \(M_1\), в която перпендикулярът, спуснат от \(M\) към \(\pi\), пресича равнината. Проекцията на фигура е множеството от проекциите на всички нейни точки.
Диаграма в 3D перспектива, показваща точка M, разположена над равнина π. Равнината π е представена като хоризонтален, леко наклонен успоредник. От точка M е спусната перпендикулярна отсечка MM₁ до равнината π. Точка M₁ лежи в равнината π и е ортогоналната проекция на M върху равнината. В точка M₁ е означен прав ъгъл, показващ перпендикулярността на отсечката MM₁ спрямо равнината π.
Проекцията на права, перпендикулярна на равнината, е точка.
Проекцията на права, която не е перпендикулярна на равнината, е права.
Даден е куб \(ABCDA_1B_1C_1D_1\). Каква е ортогоналната проекция на отсечката \(A_1C_1\) върху равнината на основата \((ABCD)\)?
Проекцията на \(A_1\) е \(A\), а проекцията на \(C_1\) е \(C\). Следователно, проекцията на отсечката \(A_1C_1\) е отсечката \(AC\).
Ъгъл между права и равнина е острият ъгъл \(\varphi\), който правата сключва със своята ортогонална проекция върху равнината.
Диаграма в 3D. Равнина π е представена като сив, наклонен успоредник. Права 'a', представена като отсечка PR, пресича равнината π в точка P. Точка R е разположена над равнината. От точка R е спуснат пунктиран перпендикуляр RR₁ към равнината π, като точка R₁ лежи в равнината и формира прав ъгъл с RR₁ и равнината. Ортогоналната проекция на права 'a' върху равнината π е права 'a₁', представена като отсечка PR₁, която лежи изцяло в равнината. Острият ъгъл φ е означен между права 'a' (отсечка PR) и нейната проекция 'a₁' (отсечка PR₁) при върха P. Всички точки P, R, R₁ и прави 'a', 'a₁', π са ясно етикетирани.
Ако правата е успоредна на равнината, ъгълът е \(0^\circ\). Ако е перпендикулярна на равнината, ъгълът е \(90^\circ\).
Дължината на ортогоналната проекция \(A_1B_1\) на отсечка \(AB\) се изчислява по формулата: \[ A_1B_1 = AB \cdot \cos{\varphi} \] където \(\varphi\) е ъгълът между правата \(AB\) и равнината.
Отсечка с дължина 10 cm сключва ъгъл \(60^\circ\) с равнина. Намерете дължината на нейната ортогонална проекция.
Прилагаме формулата: \(L_{проекция} = 10 \cdot \cos{60^\circ} = 10 \cdot \frac{1}{2} = 5\) cm.
Нека \(a\) е права, наклонена към равнина \(\pi\), а \(a_1\) е нейната ортогонална проекция. Права \(b\), лежаща в \(\pi\), е перпендикулярна на наклонената \(a\) тогава и само тогава, когато е перпендикулярна на проекцията \(a_1\). \[ b \subset \pi, \quad b \perp a \iff b \perp a_1 \]
Диаграма, илюстрираща Теоремата за трите перпендикуляра (ТТП). Изобразена е равнина π, разположена хоризонтално в перспектива. Права 'a' (наклонена) пробожда равнината π в точка P. Точка A е разположена на права 'a' над равнината. От точка A е спуснат перпендикуляр AA₁ към равнината π, като точка A₁ лежи в равнината π. Отсечката AA₁ е показана с пунктирана линия, обозначаваща перпендикулярност към равнината π. Права 'a₁' е ортогоналната проекция на права 'a' върху равнината π, като минава през точки P и A₁. В равнината π е начертана права 'b', която също преминава през точка P. Показано е, че ако права 'b' е перпендикулярна на нейната проекция 'a₁' (отбелязано с прав ъгъл при точка P между права 'b' и права 'a₁'), тогава права 'b' е перпендикулярна и на наклонената права 'a' (отбелязано с прав ъгъл при точка P между права 'b' и права 'a').
Даден е куб \(ABCDA_1B_1C_1D_1\). Проекцията на пространствения диагонал \(AC_1\) върху основата \((ABCD)\) е диагоналът \(AC\). Тъй като диагоналите в квадрата са перпендикулярни (\(BD \perp AC\)), от ТТП следва, че \(BD\) е перпендикулярна и на наклонената \(AC_1\).
От върха \(A\) на \(\triangle ABC\) е издигнат перпендикуляр \(AD\) към равнината на триъгълника. Ако \(AB=AC\), докажете, че \(DM \perp BC\), където \(M\) е средата на \(BC\).
Проекцията на наклонената \(DM\) в равнината \((ABC)\) е медианата \(AM\). Тъй като \(\triangle ABC\) е равнобедрен, медианата към основата \(AM\) е и височина, т.е. \(AM \perp BC\). От ТТП следва, че щом проекцията \(AM\) е перпендикулярна на \(BC\), то и наклонената \(DM\) е перпендикулярна на \(BC\).
Разстояние от точка до равнина е дължината на перпендикуляра, спуснат от точката към равнината. Перпендикулярът е най-късото разстояние. Всяка друга отсечка от точката до равнината се нарича наклонена.
Диаграма, показваща точка M, разположена над равнина α. От M към равнината е спуснат перпендикуляр MM₁, където M₁ е точка в равнината α. От точка M до точки A и B, които също лежат в равнината α, са прекарани две наклонени отсечки MA и MB. Отсечките M₁A и M₁B са ортогоналните проекции на MA и MB върху равнината α. Перпендикулярът MM₁ е обозначен с прав ъгъл при M₁ между MM₁ и M₁A, за да се покаже неговата перпендикулярност към равнината. Равнината α е изобразена в перспектива като полупрозрачен успоредник.
  • Перпендикулярът е по-къс от всяка наклонена. (\(MM_1 < MA\))
  • Наклонени с равни проекции върху равнината са равни. (\(M_1A = M_1B \implies MA = MB\))
  • От две наклонени, по-дълга е тази с по-дълга проекция. (\(M_1A > M_1B \implies MA > MB\))
От точка \(M\), вън от равнина \(\alpha\), са прекарани перпендикуляр \(MO\) и наклонена \(MA=13\) cm. Ако проекцията \(OA=5\) cm, намерете разстоянието от \(M\) до равнината.
\(\triangle MOA\) е правоъгълен (\(\angle MOA=90^\circ\)). От Питагорова теорема: \(MO^2 = MA^2 - OA^2 = 13^2 - 5^2 = 169 - 25 = 144\).
Разстоянието е \(MO = \sqrt{144} = 12\) cm.

Задачи за упражнение

Лесна: Отсечка с дължина 16 cm образува ъгъл \(30^\circ\) с равнина. Намерете дължината на нейната ортогонална проекция.
\(L_{проекция} = L \cdot \cos{\varphi} = 16 \cdot \cos{30^\circ} = 16 \cdot \frac{\sqrt{3}}{2} = 8\sqrt{3}\) cm.
Средна: От точка, отдалечена на 8 cm от дадена равнина, е прекарана наклонена с дължина 17 cm. Намерете дължината на проекцията на наклонената и косинуса на ъгъла между наклонената и равнината.
Нека перпендикулярът е \(h=8\), а наклонената е \(l=17\). Дължината на проекцията \(p\) намираме от Питагорова теорема:
\(p^2 = l^2 - h^2 = 17^2 - 8^2 = 289 - 64 = 225 \implies p = 15\) cm.
Косинусът на ъгъла \(\varphi\) е отношението на проекцията към наклонената:
\(\cos{\varphi} = \frac{p}{l} = \frac{15}{17}\).
Трудна: От върха \(C\) на квадрат \(ABCD\) със страна 6 cm е издигнат перпендикуляр \(CM\) към равнината на квадрата. Намерете дължината на \(CM\), ако разстоянието от точка \(M\) до диагонала \(BD\) е 5 cm.
1. Разстоянието от \(M\) до \(BD\) е дължината на перпендикуляра от \(M\) до \(BD\). Нека петата на този перпендикуляр е точка \(O\). Значи \(MO=5\) cm и \(MO \perp BD\).
2. Проекцията на наклонената \(MO\) в равнината \((ABCD)\) е отсечката \(CO\), където \(O\) е пресечната точка на диагоналите.
3. Тъй като \(MO \perp BD\), от ТТП следва, че и проекцията \(CO \perp BD\). Това е вярно, защото диагоналите на квадрата са перпендикулярни.
4. Намираме дължината на \(CO\). Диагоналът \(AC = \sqrt{6^2+6^2} = \sqrt{72} = 6\sqrt{2}\) cm. Точка \(O\) е средата на \(AC\), следователно \(CO = \frac{1}{2}AC = 3\sqrt{2}\) cm.
5. Разглеждаме правоъгълния \(\triangle MCO\) (\(\angle MCO = 90^\circ\)). От Питагорова теорема: \(CM^2 + CO^2 = MO^2\).
\(CM^2 + (3\sqrt{2})^2 = 5^2\)
\(CM^2 + 18 = 25\)
\(CM^2 = 7 \implies CM = \sqrt{7}\) cm.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

105123 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
Активни отстъпки
ПРО+AI (1 месец) 17 € → 14 € -18% ПРО+AI (1 година) 89 € → 73 € -18%