Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: Правоъгълен паралелепипед \(ABCDA_1B_1C_1D_1\) Да се докаже: а) \(AB \parallel C_1D_1\); б) \(AB_1 \parallel DC_1\); в) \(AC \perp DD_1\); г) \(BD \perp CC_1\)
а)
Разглеждаме правоъгълниците \(ABCD\) и \(CDD_1C_1\):\[ AB \parallel CD \]\[ CD \parallel C_1D_1 \]От транзитивността на успоредните прави следва:\[ AB \parallel C_1D_1 \]
б)
Разглеждаме стените \(ABCD\) и \(BCC_1B_1\):\[ AD \parallel BC \text{ и } AD = BC \]\[ B_1C_1 \parallel BC \text{ и } B_1C_1 = BC \]Следователно за четириъгълника \(AB_1C_1D\) е в сила:\[ AD \parallel B_1C_1 \text{ и } AD = B_1C_1 \]\[ \Rightarrow AB_1C_1D \text{ е успоредник} \]\[ \Rightarrow AB_1 \parallel DC_1 \]
в)
От свойствата на правоъгълния паралелепипед околният ръб е перпендикулярен на основата:\[ DD_1 \perp (ABCD) \]Понеже диагоналът \(AC\) лежи в основата:\[ AC \in (ABCD) \]\[ \Rightarrow DD_1 \perp AC \]
г)
Аналогично на подточка в):\[ CC_1 \perp (ABCD) \]Понеже диагоналът \(BD\) лежи в основата:\[ BD \in (ABCD) \]\[ \Rightarrow CC_1 \perp BD \]

Подробно решение


Начертайте правоъгълен паралелепипед \(ABCDA_1B_1C_1D_1\) в триизмерна перспектива, така че предната, горната и дясната стена да са видими. Нека долната основа \(ABCD\) има връх \(A\) в долния ляв ъгъл, а останалите върхове \(B, C, D\) следват в ред, обратен на часовниковата стрелка. Горната основа \(A_1B_1C_1D_1\) да е разположена така, че всеки връх \(A_1, B_1, C_1, D_1\) е директно над съответния връх \(A, B, C, D\). Всички върхове на паралелепипеда да бъдат ясно обозначени с техните имена. Начертайте всички ръбове на паралелепипеда: \(AB, BC, CD, DA, AA_1, BB_1, CC_1, DD_1, A_1B_1, B_1C_1, C_1D_1, D_1A_1\). Видимите ръбове (тези на предната, горната и дясната страна) да са плътни, а невидимите ръбове (тези на задната, долната и лявата страна) да са с прекъсната линия. След това, начертайте отсечките \(AB_1\) и \(DC_1\) с плътна линия. И накрая, начертайте диагоналите \(AC\) и \(BD\) на долната основа \(ABCD\) с плътна линия.
За да решим задачата, ще използваме основните свойства на правоъгълния паралелепипед. По определение всички негови стени са правоъгълници, а околните му ръбове са перпендикулярни на равнините на основите.

а) правите \(AB\) и \(C_1D_1\) са успоредни

Стъпка 1: Използване на свойствата на стените

Разглеждаме долната основа на паралелепипеда, която е правоъгълникът \(ABCD\). От свойствата на правоъгълника знаем, че срещуположните му страни са успоредни: \[ AB \parallel CD \] След това разглеждаме задната околна стена, която е правоъгълникът \(CDD_1C_1\). Неговите срещуположни страни също са успоредни: \[ CD \parallel C_1D_1 \]

Стъпка 2: Прилагане на транзитивност на успоредността

Ако две прави са успоредни на трета, то те са успоредни помежду си. Тъй като правата \(AB\) и правата \(C_1D_1\) са успоредни на една и съща права \(CD\), следва че: \[ AB \parallel C_1D_1 \] С това твърдението е доказано.

б) правите \(AB_1\) и \(DC_1\) са успоредни

Стъпка 1: Доказване, че четириъгълникът \(AB_1C_1D\) е успоредник

Ще разгледаме отсечките \(AD\) и \(B_1C_1\). От правоъгълника \(ABCD\) (долната основа) имаме: \[ AD \parallel BC \] \[ AD = BC \] От правоъгълника \(BCC_1B_1\) (дясната околна стена) имаме: \[ BC \parallel B_1C_1 \] \[ BC = B_1C_1 \] От тези две двойки твърдения следва, че: \[ AD \parallel B_1C_1 \] \[ AD = B_1C_1 \]

Стъпка 2: Извод за успоредност

Тъй като две срещуположни страни в четириъгълника \(AB_1C_1D\) са едновременно равни и успоредни, то този четириъгълник е успоредник. По определение срещуположните страни в успоредника са успоредни, следователно: \[ AB_1 \parallel DC_1 \] Твърдението е доказано.

в) правите \(AC\) и \(DD_1\) са перпендикулярни

Стъпка 1: Използване на перпендикулярност на права и равнина

Тъй като \(ABCDA_1B_1C_1D_1\) е правоъгълен паралелепипед, то той е прав паралелепипед. Това означава, че всеки негов околен ръб е перпендикулярен на равнината на основата. Следователно, за околния ръб \(DD_1\) е в сила: \[ DD_1 \perp (ABCD) \]

Стъпка 2: Прилагане на определението

Ако една права е перпендикулярна на дадена равнина, то тя е перпендикулярна на всяка права, която лежи в тази равнина. Тъй като диагоналът \(AC\) лежи изцяло в равнината на долната основа \((ABCD)\), следва че: \[ DD_1 \perp AC \] Твърдението е доказано.

г) правите \(BD\) и \(CC_1\) са перпендикулярни

Стъпка 1: Аналогично доказателство за перпендикулярност

Както в предната подточка, околният ръб \(CC_1\) е перпендикулярен на равнината на долната основа: \[ CC_1 \perp (ABCD) \]

Стъпка 2: Извод за правите

Правата \(BD\), която е диагонал на правоъгълника \(ABCD\), лежи в равнината \((ABCD)\). Понеже правата \(CC_1\) е перпендикулярна на равнината, тя е перпендикулярна и на \(BD\): \[ CC_1 \perp BD \] Твърдението е доказано.

Кратък запис на решението:

а)

\[ AB \parallel CD \parallel C_1D_1 \Rightarrow AB \parallel C_1D_1 \]

б)

\[ AD \parallel BC \parallel B_1C_1 \] \[ AD = BC = B_1C_1 \] \[ \Rightarrow AB_1C_1D \text{ е успоредник} \Rightarrow AB_1 \parallel DC_1 \]

в)

\[ DD_1 \perp (ABCD) \text{ и } AC \in (ABCD) \Rightarrow DD_1 \perp AC \]

г)

\[ CC_1 \perp (ABCD) \text{ и } BD \in (ABCD) \Rightarrow CC_1 \perp BD \]

Най-важното от урока

Определяне на равнина: Равнина се определя от 3 неколинеарни точки, права и точка извън нея, 2 пресичащи се или 2 успоредни прави.
Взаимно положение на прави: В пространството две прави са пресичащи се, успоредни (лежат в 1 равнина) или кръстосани (не лежат в 1 равнина).
Ъгъл между кръстосани прави: За да намерим ъгъла между \(a\) и \(b\), "преместваме" едната права, докато пресече другата. Например, ако \(a'\parallel a\) и \(a'\) пресича \(b\), то \(\angle(a,b) = \angle(a',b)\).
Една равнина е еднозначно определена от:
  • Три точки, които не лежат на една права (Аксиома 1).
    Начертайте равнина, представена като светлосив успоредник, и я означете с α. Върху тази равнина разположете три различни точки A, B и C, така че да не лежат на една права. Свържете точките A, B и C със солидни линии, за да образуват триъгълник, който лежи изцяло в равнината α. Уверете се, че всички точки A, B, C и равнината α са ясно надписани, и изображението е в 3D перспектива.
  • Права и точка, нележаща на правата.
    Начертайте равнина α, изобразена като леко оцветен, полупрозрачен успоредник в триизмерна перспектива. Върху тази равнина начертайте права a като безкрайна линия и точка C, така че точка C да е ясно разположена извън правата a. Визуализирайте как права a и точка C лежат в и еднозначно определят равнината α. Етикетирайте правата като 'a', точката като 'C' и равнината като 'α'.
  • Две пресичащи се прави.
    Начертайте равнина α, представена като светъл, полупрозрачен успоредник в тримерна перспектива. В равнината начертайте две пресичащи се прави a и b, които лежат изцяло в нея. Отбележете точката на пресичане на правите като O. Етикетирайте равнината с α, правите с a и b, и точката на пресичане с O.
  • Две успоредни прави.
    Нарисувай равнина α, представена като светъл, полупрозрачен успоредник в перспектива. Върху тази равнина, нарисувай две прави, a и b, които са успоредни една на друга и ясно лежат в равнината. Етикетирай правите с 'a' и 'b', а равнината с 'α'.
Върховете \(A, B, C\) на един куб \(ABCDA_1B_1C_1D_1\) определят равнината на основата \((ABC)\). Също така, пресичащите се прави \(AC\) и \(BD\) определят същата равнина.
Колко равнини могат да минат през три точки, които лежат на една и съща права?
Отговор: Безброй много. Три точки на една права не определят еднозначно равнина. Те определят права, около която равнината може да се "върти".
Две различни прави в пространството могат да бъдат:
  • Пресичащи се: лежат в една равнина и имат една обща точка.
  • Успоредни: лежат в една равнина и нямат общи точки.
  • Кръстосани: не лежат в една и съща равнина.
Триизмерна илюстрация на куб с върхове ABCDA1B1C1D1, където ABCD е долната основа, A1B1C1D1 е горната, а връх A е позициониран в долния ляв преден ъгъл, като невидимите ръбове са пунктирани. Кубът илюстрира взаимното положение на прави в пространството: пресичащи се прави (ръбовете DC и BC, които се срещат в точка C на долната основа), успоредни прави (ръбовете D1C1 на горната основа и DC на долната основа), и кръстосани прави (ръбовете BC на долната основа и вертикалния ръб AA1).
В куб \(ABCDA_1B_1C_1D_1\):
  • Правите \(AB\) и \(BC\) са пресичащи се в точка \(B\).
  • Правите \(AB\) и \(C_1D_1\) са успоредни.
  • Правите \(AB\) и \(CC_1\) са кръстосани.
В куб \(ABCDA_1B_1C_1D_1\), какво е взаимното положение на правите \(AC\) и \(B_1D_1\)?
Отговор: Успоредни. Те са диагонали на срещуположни стени на куба и лежат в една равнина \((ACB_1D_1)\) без да се пресичат.
Ъгълът между две кръстосани прави \(a\) и \(b\) е ъгълът между две пресичащи се прави \(a_1\) и \(b_1\), които са съответно успоредни на \(a\) и \(b\).
За да намерим ъгъла, избираме произволна точка \(O\), построяваме през нея \(a_1 \parallel a\) и \(b_1 \parallel b\) и намираме ъгъла между \(a_1\) и \(b_1\). Обикновено за точка \(O\) се избира точка от едната от двете прави.
Илюстрация на ъгъл φ между две кръстосани прави a и b.
Покажете две кръстосани прави `a` и `b`, които не лежат в една равнина и не се пресичат. Права `a` е разположена така, че да минава над права `b` без да я пресича.
Изберете произволна точка `O` върху права `b`.
През точка `O` прекарайте права `a1`, която е успоредна на права `a`.
Права `b1` е успоредна на права `b` и преминава през `O`, следователно права `b1` съвпада с права `b`.
Означете ъгъла `φ` между пресичащите се прави `a1` и `b1` (която е права `b`) в точка `O`.
Всички прави (`a`, `b`, `a1`) трябва да бъдат изобразени с плътни линии.
Ясно обозначете правите с `a`, `b`, `a1`, `b1` и точката `O`.
Ясно обозначете ъгъла `φ`.
Даден е куб \(ABCDA_1B_1C_1D_1\). За да намерим ъгъла между кръстосаните прави \(AC\) и \(D_1C_1\), постъпваме така:
  1. Забелязваме, че \(D_1C_1 \parallel DC\).
  2. Ъгълът между \(AC\) и \(D_1C_1\) е равен на ъгъла между \(AC\) и \(DC\).
  3. Тъй като \(ABCD\) е квадрат, \(\angle ACD = 45^\circ\).
Следователно, \(\angle(AC, D_1C_1) = 45^\circ\).
В куб \(ABCDA_1B_1C_1D_1\), намерете ъгъла между кръстосаните прави \(AB\) и \(DD_1\).
Тъй като \(DD_1 \parallel AA_1\), ъгълът е равен на \(\angle(AB, AA_1)\). Стената \(ABB_1A_1\) е квадрат, следователно \(AB \perp AA_1\).
Отговор: \(90^\circ\).

Задачи за упражнение

Лесна: Даден е куб \(ABCDA_1B_1C_1D_1\). Намерете ъгъла между правите \(BC\) и \(A_1D_1\).
Правите са успоредни, тъй като \(BC \parallel AD \parallel A_1D_1\). Ъгълът между успоредни прави е \(0^\circ\).
Отговор: \(0^\circ\).
Средна: Дадена е правилна триъгълна призма \(ABCA_1B_1C_1\), чиято основа е равностранен триъгълник. Намерете ъгъла между кръстосаните прави \(AC\) и \(B_1C_1\). Правилна триъгълна призма с върхове ABCA1B1C1. Основите са равностранни триъгълници ABC (долна) и A1B1C1 (горна), като A1B1C1 е директно над ABC. Долната основа ABC е ориентирана така, че върхът A е отпред-вляво, B е отпред-вдясно, а C е отзад (скрит). Страничните ръбове AA1, BB1, CC1 са перпендикулярни на основите. Призмата е начертана в 3D перспектива, като ръбовете, които са скрити от видимост, са пунктирани. Всички върхове A, B, C, A1, B1, C1 са ясно обозначени.
Тъй като \(B_1C_1 \parallel BC\), търсеният ъгъл е равен на \(\angle(AC, BC)\). Това е ъгъл \(\angle ACB\) в основата.
Основата \(\triangle ABC\) е равностранен триъгълник, следователно \(\angle ACB = 60^\circ\).
Отговор: \(60^\circ\).
Трудна: Даден е куб \(ABCDA_1B_1C_1D_1\). Намерете ъгъла между кръстосаните диагонали на стени \(BC_1\) и \(CD_1\). Начертайте куб ABCDA1B1C1D1 с долна основа ABCD и горна основа A1B1C1D1. Върхът A е в долния ляв ъгъл на основата. Осигурете перспектива, при която предната (ABCD), горната (A1B1C1D1) и дясната (BCC1B1) страни са видими. Невидимите ръбове на куба трябва да са с пунктирни линии. Обозначете всички върхове на куба. Начертайте диагонала BC1 на стената BCC1B1. Начертайте диагонала CD1 на стената CDD1C1. Начертайте диагонала AD1 на стената ADD1A1. Начертайте диагонала AC на основата ABCD. Използвайте по-дебели линии за диагоналите BC1, CD1, AD1 и AC. Маркирайте ъгъла AD1C в триъгълника AD1C.
Построяваме права, успоредна на едната, която пресича другата. Забелязваме, че \(AD_1 \parallel BC_1\).
Ъгълът \(\angle(BC_1, CD_1)\) е равен на \(\angle(AD_1, CD_1)\). Това е \(\angle AD_1C\).
Разглеждаме \(\triangle AD_1C\). Неговите страни \(AD_1\), \(CD_1\) и \(AC\) са диагонали на стени на куба. Следователно те са равни.
Тъй като \(\triangle AD_1C\) е равностранен, всичките му ъгли са по \(60^\circ\).
Отговор: \(\angle AD_1C = 60^\circ\).

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

104411 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас