Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

а)
\[ \begin{cases} x-1 = (x-7)^2 \\ x-7 \ge 0 \end{cases} \iff \begin{cases} x-1 = x^2 - 14x + 49 \\ x \ge 7 \end{cases} \]\[ x^2 - 15x + 50 = 0 \]\[ D = 225 - 200 = 25 \]\[ x_1 = \frac{15+5}{2} = 10 \ge 7 \]\[ x_2 = \frac{15-5}{2} = 5 < 7 \]\[ x = 10 \]
б)
\[ \begin{cases} 2x-3 = (x-3)^2 \\ x-3 \ge 0 \end{cases} \iff \begin{cases} 2x-3 = x^2 - 6x + 9 \\ x \ge 3 \end{cases} \]\[ x^2 - 8x + 12 = 0 \]\[ D = 64 - 48 = 16 \]\[ x_1 = \frac{8+4}{2} = 6 \ge 3 \]\[ x_2 = \frac{8-4}{2} = 2 < 3 \]\[ x = 6 \]
в)
\[ \begin{cases} 8-7x = (3x-4)^2 \\ 3x-4 \ge 0 \end{cases} \iff \begin{cases} 8-7x = 9x^2 - 24x + 16 \\ x \ge \frac{4}{3} \end{cases} \]\[ 9x^2 - 17x + 8 = 0 \]\[ D = 289 - 288 = 1 \]\[ x_1 = \frac{17+1}{18} = 1 < \frac{4}{3} \]\[ x_2 = \frac{17-1}{18} = \frac{\cancel{16}^8}{\cancel{18}_9} = \frac{8}{9} < \frac{4}{3} \]\[ x \in \emptyset \]
г)
\[ \begin{cases} 4(2x-3) = (x+2)^2 \\ x+2 \ge 0 \end{cases} \iff \begin{cases} 8x-12 = x^2 + 4x + 4 \\ x \ge -2 \end{cases} \]\[ x^2 - 4x + 16 = 0 \]\[ D = 16 - 64 = -48 < 0 \]\[ x \in \emptyset \]
д)
\[ \begin{cases} x^2+2x+3 = (2x-1)^2 \\ 2x-1 \ge 0 \end{cases} \iff \begin{cases} x^2+2x+3 = 4x^2 - 4x + 1 \\ x \ge \frac{1}{2} \end{cases} \]\[ 3x^2 - 6x - 2 = 0 \]\[ D' = 9 - 3 \cdot (-2) = 15 \]\[ x_1 = \frac{3+\sqrt{15}}{3} \ge \frac{1}{2} \]\[ x_2 = \frac{3-\sqrt{15}}{3} < \frac{1}{2} \]\[ x = \frac{3+\sqrt{15}}{3} \]

Подробно решение

а) \( \sqrt{x-1} = x-7 \)

Стъпка 1: Съставяне на еквивалентна система

Уравнението от вида \( \sqrt{f(x)} = g(x) \) е еквивалентно на системата: \[ \begin{cases} x-1 = (x-7)^2 \\ x-7 \ge 0 \end{cases} \]

Стъпка 2: Решаване на уравнението-следствие

Разкриваме скобите и преобразуваме в квадратно уравнение: \[ x-1 = x^2 - 14x + 49 \] \[ x^2 - 15x + 50 = 0 \] Намираме корените чрез формулата за квадратно уравнение: \[ D = (-15)^2 - 4 \cdot 1 \cdot 50 = 225 - 200 = 25 \] \[ x_1 = \frac{15 + 5}{2} = 10 \] \[ x_2 = \frac{15 - 5}{2} = 5 \]

Стъпка 3: Проверка спрямо условието за еквивалентност

Условието е \( x \ge 7 \): - За \( x_1 = 10 \): \( 10 \ge 7 \) (вярно) - За \( x_2 = 5 \): \( 5 \ge 7 \) (невярно, чужд корен) Следователно единственият корен е \( x = 10 \).

б) \( \sqrt{2x-3} = x-3 \)

Стъпка 1: Съставяне на еквивалентна система

\[ \begin{cases} 2x-3 = (x-3)^2 \\ x-3 \ge 0 \end{cases} \]

Стъпка 2: Решаване на квадратното уравнение

\[ 2x-3 = x^2 - 6x + 9 \] \[ x^2 - 8x + 12 = 0 \] \[ D = (-8)^2 - 4 \cdot 1 \cdot 12 = 64 - 48 = 16 \] \[ x_1 = \frac{8 + 4}{2} = 6 \] \[ x_2 = \frac{8 - 4}{2} = 2 \]

Стъпка 3: Проверка спрямо условието

Условието е \( x \ge 3 \): - За \( x_1 = 6 \): \( 6 \ge 3 \) (вярно) - За \( x_2 = 2 \): \( 2 \ge 3 \) (невярно, чужд корен) Следователно решението е \( x = 6 \).

в) \( \sqrt{8-7x} = 3x-4 \)

Стъпка 1: Съставяне на еквивалентна система

\[ \begin{cases} 8-7x = (3x-4)^2 \\ 3x-4 \ge 0 \end{cases} \]

Стъпка 2: Решаване на квадратното уравнение

\[ 8-7x = 9x^2 - 24x + 16 \] \[ 9x^2 - 17x + 8 = 0 \] \[ D = (-17)^2 - 4 \cdot 9 \cdot 8 = 289 - 288 = 1 \] \[ x_1 = \frac{17 + 1}{2 \cdot 9} = \frac{18}{18} = 1 \] \[ x_2 = \frac{17 - 1}{2 \cdot 9} = \frac{\cancel{16}^8}{\cancel{18}_9} = \frac{8}{9} \]

Стъпка 3: Проверка спрямо условието

Условието е \( 3x \ge 4 \iff x \ge \frac{4}{3} \approx 1,33 \): - За \( x_1 = 1 \): \( 1 \ge \frac{4}{3} \) (невярно) - За \( x_2 = \frac{8}{9} \): \( \frac{8}{9} \ge \frac{4}{3} \) (невярно) Следователно уравнението няма реални корени.

г) \( 2\sqrt{2x-3} = x+2 \)

Стъпка 1: Съставяне на еквивалентна система

Повдигаме двете страни на квадрат при неотрицателна дясна страна: \[ \begin{cases} (2\sqrt{2x-3})^2 = (x+2)^2 \\ x+2 \ge 0 \end{cases} \] \[ \begin{cases} 4(2x-3) = x^2 + 4x + 4 \\ x \ge -2 \end{cases} \]

Стъпка 2: Решаване на квадратното уравнение

\[ 8x - 12 = x^2 + 4x + 4 \] \[ x^2 - 4x + 16 = 0 \] Пресмятаме дискриминантата: \[ D = (-4)^2 - 4 \cdot 1 \cdot 16 = 16 - 64 = -48 < 0 \] Тъй като дискриминантата е отрицателна, квадратното уравнение няма реални корени. Следователно даденото уравнение няма решение.

д) \( \sqrt{x^2+2x+3} = 2x-1 \)

Стъпка 1: Съставяне на еквивалентна система

\[ \begin{cases} x^2+2x+3 = (2x-1)^2 \\ 2x-1 \ge 0 \end{cases} \]

Стъпка 2: Решаване на квадратното уравнение

\[ x^2 + 2x + 3 = 4x^2 - 4x + 1 \] \[ 3x^2 - 6x - 2 = 0 \] Използваме съкратената формула за дискриминантата при \( k = -3 \): \[ D' = (-3)^2 - 3 \cdot (-2) = 9 + 6 = 15 \] \[ x_{1,2} = \frac{3 \pm \sqrt{15}}{3} = 1 \pm \frac{\sqrt{15}}{3} \]

Стъпка 3: Проверка спрямо условието

Условието е \( x \ge \frac{1}{2} = 0,5 \): - За \( x_1 = \frac{3+\sqrt{15}}{3} \approx 1 + 1,29 = 2,29 \ge 0,5 \) (вярно) - За \( x_2 = \frac{3-\sqrt{15}}{3} \approx 1 - 1,29 = -0,29 \ge 0,5 \) (невярно) Следователно единственото решение е \( x = \frac{3+\sqrt{15}}{3} \).

Кратък запис на решението:

а)

\( x-1=(x-7)^2, x \ge 7 \implies x^2-15x+50=0 \implies x_1=10, x_2=5 \implies x=10 \)

б)

\( 2x-3=(x-3)^2, x \ge 3 \implies x^2-8x+12=0 \implies x_1=6, x_2=2 \implies x=6 \)

в)

\( 8-7x=(3x-4)^2, x \ge \frac{4}{3} \implies 9x^2-17x+8=0 \implies x_1=1, x_2=\frac{8}{9} \implies x \in \emptyset \)

г)

\( 4(2x-3)=(x+2)^2, x \ge -2 \implies x^2-4x+16=0 \implies D=-48<0 \implies x \in \emptyset \)

д)

\( x^2+2x+3=(2x-1)^2, x \ge \frac{1}{2} \implies 3x^2-6x-2=0 \implies x=\frac{3+\sqrt{15}}{3} \)

Най-важното от урока

Ключови стъпки при решаване на ирационални уравнения:
  • Дефиниционно множество (Д.С.): Винаги започвай с намиране на стойностите на \(x\), за които изразите под корените са \(\geq 0\).
  • Условия за еквивалентност: Преди да повдигнеш на квадрат уравнение от вида \( \sqrt{f(x)} = g(x) \), увери се, че \( g(x) \geq 0 \).
  • Повдигане на квадрат: Основният метод за премахване на корените. Понякога се налага да се направи повече от веднъж.
  • Проверка за "чужди" корени: Всяко намерено решение трябва да бъде проверено дали удовлетворява Д.С. и всички междинни условия.
  • Полагане: При по-сложни уравнения, търси повтарящи се изрази, които можеш да заместиш с нова променлива.
Ирационален израз е алгебричен израз, който съдържа променлива под знака за корен (радикал).
Ирационално уравнение е уравнение, в което неизвестното се намира под знака за корен.
Изразът \( \sqrt{x-5} \) е ирационален.
Уравнението \( \sqrt{x-5} = 3 \) е ирационално.
Кое от следните уравнения е ирационално: а) \( x\sqrt{2} = 4 \), б) \( \sqrt{x+1} = 5 \)?
Отговор: б), защото неизвестното \(x\) се намира под знака за корен. В уравнение а) \(x\) се умножава по константата \( \sqrt{2} \).
За да бъде дефиниран един ирационален израз с квадратен корен, изразът под корена трябва да бъде неотрицателен (по-голям или равен на нула).
За израза \( \sqrt{f(x)} \), допустимите стойности се намират от неравенството \( f(x) \geq 0 \).
За да намерим Д.С. на израза \( \sqrt{5-x^2} \), решаваме неравенството: \( 5-x^2 \geq 0 \Leftrightarrow (\sqrt{5}-x)(\sqrt{5}+x) \geq 0 \) Решението е \( x \in [-\sqrt{5}; \sqrt{5}] \).
{Хоризонтална числова ос, етикетирана с \(x\). Маркер за 0 е поставен в центъра. Отляво на 0 е маркирана точката \(-\sqrt{5}\), а отдясно на 0 – точката \(\sqrt{5}\), като двете са симетрично разположени. Върху маркировките за \(-\sqrt{5}\) и \(\sqrt{5}\) са изобразени плътни кръгове, указващи, че тези точки са включени в интервала. Сегментът от числовата ос между \(-\sqrt{5}\) и \(\sqrt{5}\) е удебелен и/или оцветен, за да обозначи интервала на допустими стойности. Краищата на числовата ос са със стрелки, показващи посоката и безкрайността.}
Намерете допустимите стойности за уравнението \( \sqrt{x-3} = 1-x \).
Трябва изразът под корена да е неотрицателен: \( x-3 \geq 0 \Rightarrow x \geq 3 \).
Отговор: Д.С. е \( x \in [3; +\infty) \).
Основният метод за решаване на ирационални уравнения е повдигането на двете страни на квадрат. Това елиминира корена, но може да въведе "чужди" корени.
Намираме допустимите стойности (Д.С.) за \(x\).
Поставяме условие дясната страна на уравнението да е неотрицателна, тъй като коренът не може да бъде отрицателно число.
Повдигаме двете страни на квадрат и решаваме полученото уравнение.
Проверяваме дали намерените корени принадлежат на общото дефиниционно множество от стъпки 1 и 2.
Да решим уравнението \( \sqrt{2x^2-9x+4} = x-2 \).
  1. Д.С. за корена: \( 2x^2-9x+4 \geq 0 \Rightarrow x \in (-\infty; \frac{1}{2}] \cup [4; +\infty) \).
  2. Условие за дясната страна: \( x-2 \geq 0 \Rightarrow x \geq 2 \).
  3. Общо Д.С.: Пресичаме двете множества и получаваме \( x \in [4; +\infty) \).
  4. Повдигаме на квадрат: \( 2x^2-9x+4 = (x-2)^2 \Rightarrow 2x^2-9x+4 = x^2-4x+4 \Rightarrow x^2-5x=0 \). Корените са \(x_1=0, x_2=5\).
  5. Проверка: \(x_1=0\) не принадлежи на \( [4; +\infty) \) и е чужд корен. \(x_2=5\) принадлежи на \( [4; +\infty) \).
Отговор: Уравнението има един корен \(x=5\).
Решете уравнението \( \sqrt{x+7} = 3 \).
Д.С.: \(x+7 \geq 0 \Rightarrow x \geq -7\). Дясната страна (3) е положителна. Повдигаме на квадрат: \( x+7 = 3^2 \Rightarrow x+7=9 \Rightarrow x=2 \). Проверяваме: \( 2 \geq -7 \). Следователно \(x=2\) е решение.
При уравнения, в които един и същ ирационален израз се повтаря, можем да използваме метода на заместването (полагане), за да ги опростим.
Да решим уравнението \( \sqrt{\frac{x+9}{x}} + \sqrt{\frac{x}{x+9}} = 2\frac{1}{2} \).
  1. Полагаме: \( u = \sqrt{\frac{x+9}{x}} \). Тогава \( \sqrt{\frac{x}{x+9}} = \frac{1}{u} \). Условието е \( u > 0 \).
  2. Получаваме ново уравнение: \( u + \frac{1}{u} = \frac{5}{2} \).
  3. Решаваме за u: \( 2u^2 - 5u + 2 = 0 \), с корени \( u_1=2 \) и \( u_2=\frac{1}{2} \).
  4. Връщаме се към x:
    • \( \sqrt{\frac{x+9}{x}} = 2 \Rightarrow \frac{x+9}{x} = 4 \Rightarrow x=3 \).
    • \( \sqrt{\frac{x+9}{x}} = \frac{1}{2} \Rightarrow \frac{x+9}{x} = \frac{1}{4} \Rightarrow x=-12 \).
Отговор: Уравнението има два корена \(x=3\) и \(x=-12\). (И двата корена са в Д.С.)
Какво полагане ще използвате за решаване на уравнението \( x^2+1 - 3\sqrt{x^2+1} + 2 = 0 \)?
Полагаме \( u = \sqrt{x^2+1} \), като \( u \geq 1 \). Уравнението става \( u^2 - 3u + 2 = 0 \).

Задачи за упражнение

Лесна: Решете уравнението \( \sqrt{2x-1} = 5 \).
Д.С.: \( 2x-1 \geq 0 \Rightarrow x \geq \frac{1}{2} \).
Повдигаме на квадрат: \( 2x-1 = 25 \Rightarrow 2x = 26 \Rightarrow x=13 \).
Коренът \(x=13\) е в Д.С.
Отговор: \( x=13 \).
Средна: Решете уравнението \( \sqrt{x^2-3x+5} = x-1 \).
1. Д.С. за корена: \( x^2-3x+5 \geq 0 \). Дискриминантата е \( D = 9-20 < 0 \), така че изразът е винаги положителен. Д.С. е всяко \(x\).
2. Условие за дясната страна: \( x-1 \geq 0 \Rightarrow x \geq 1 \).
3. Повдигаме на квадрат при \( x \geq 1 \):
\( x^2-3x+5 = (x-1)^2 \Rightarrow x^2-3x+5 = x^2-2x+1 \).
\( -3x+5 = -2x+1 \Rightarrow -x = -4 \Rightarrow x=4 \).
4. Проверка: \( 4 \geq 1 \).
Отговор: \( x=4 \).
Трудна: Решете уравнението \( \sqrt{3x+1} - \sqrt{x-4} = 3 \).
1. Д.С.: \( 3x+1 \geq 0 \Rightarrow x \geq -\frac{1}{3} \) и \( x-4 \geq 0 \Rightarrow x \geq 4 \). Общо Д.С.: \( x \geq 4 \).
2. Изолираме единия корен: \( \sqrt{3x+1} = 3 + \sqrt{x-4} \). Двете страни са положителни.
3. Повдигаме на квадрат: \( 3x+1 = (3+\sqrt{x-4})^2 \Rightarrow 3x+1 = 9 + 6\sqrt{x-4} + (x-4) \).
\( 3x+1 = x+5 + 6\sqrt{x-4} \Rightarrow 2x-4 = 6\sqrt{x-4} \).
Разделяме на 2: \( x-2 = 3\sqrt{x-4} \).
4. Отново повдигаме на квадрат. Условието \( x-2 \geq 0 \) е изпълнено, тъй като \( x \geq 4 \).
\( (x-2)^2 = (3\sqrt{x-4})^2 \Rightarrow x^2-4x+4 = 9(x-4) \).
\( x^2-4x+4 = 9x-36 \Rightarrow x^2 - 13x + 40 = 0 \).
\( (x-5)(x-8)=0 \). Корените са \( x_1=5, x_2=8 \).
5. Проверка: И двата корена са в Д.С. (\( \geq 4 \)).
Отговор: Уравнението има два корена \( x=5 \) и \( x=8 \).

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

103886 решения

1942 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас