Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: \( \triangle ABC, \angle C = 90^\circ, c = 2a \) Търсим: \( \cos\alpha', \cos\beta', \cos\gamma' \) (външни ъгли) От свойството на правоъгълен триъгълник или чрез тригонометрична функция:\[ \sin\alpha = \frac{a}{c} = \frac{\cancel{a}}{2\cancel{a}} = \frac{1}{2} \]\[ \alpha = 30^\circ \]\[ \beta = 90^\circ - 30^\circ = 60^\circ \]\[ \gamma = 90^\circ \]Използваме формулата за приведение \( \cos(180^\circ - x) = -\cos x \): 1. За външния ъгъл при върха \( A \):\[ \cos\alpha' = \cos(180^\circ - 30^\circ) = -\cos 30^\circ = -\frac{\sqrt{3}}{2} \]2. За външния ъгъл при върха \( B \):\[ \cos\beta' = \cos(180^\circ - 60^\circ) = -\cos 60^\circ = -\frac{1}{2} \]3. За външния ъгъл при върха \( C \):\[ \cos\gamma' = \cos(180^\circ - 90^\circ) = -\cos 90^\circ = 0 \]

Подробно решение

1. Анализ на условието и чертеж

Разглеждаме правоъгълен триъгълник \( \triangle ABC \) с прав ъгъл при върха \( C \) (\( \angle C = 90^\circ \)). По условие хипотенузата е два пъти по-голяма от един от катетите. Нека означим хипотенузата с \( c \), а катета срещу върха \( A \) с \( a \). Тогава \( c = 2a \). Търсим косинусите на външните ъгли на триъгълника, които ще означим с \( \alpha' \), \( \beta' \) и \( \gamma' \).
Начертайте правоъгълен триъгълник ABC с прав ъгъл при върха C. Поставете върха C в долния ляв ъгъл на чертежа. Върхът B да е разположен хоризонтално надясно от C, а върхът A да е разположен вертикално нагоре от C. Катетът BC (с дължина 'a') да е по хоризонталната ос, а катетът AC (с дължина 'b') да е по вертикалната ос. Хипотенузата AB (с дължина 'c') свързва върховете A и B. Уверете се, че катетът BC ('a') е видимо два пъти по-къс от хипотенузата AB ('c'). Катетът AC ('b') е по-дългият катет, като съотношението между дължините на страните BC : AC : AB е 1 : \(\sqrt{3}\) : 2. Това означава, че вътрешният ъгъл при върха A е \(\alpha = 30^\circ\), а вътрешният ъгъл при върха B е \(\beta = 60^\circ\). Вътрешният ъгъл при върха C е \(\gamma = 90^\circ\). За да отбележите външните ъгли: 1. Продължете страната AC надолу, след върха C. Отбележете външния ъгъл при върха C с \(\gamma'\), разположен между продължената линия AC (от A през C надолу) и страната CB. 2. Продължете страната CB надясно, след върха B. Отбележете външния ъгъл при върха B с \(\beta'\), разположен между продължената линия CB (от C през B надясно) и хипотенузата BA. 3. Продължете хипотенузата BA нагоре-наляво, след върха A. Отбележете външния ъгъл при върха A с \(\alpha'\), разположен между продължената линия BA (от B през A нагоре-наляво) и страната AC. Отбележете вътрешните ъгли с \(\alpha\) при върха A, \(\beta\) при върха B и \(\gamma = 90^\circ\) при върха C. Отбележете дължините на страните BC с 'a', AC с 'b' и AB с 'c'.

2. Намиране на вътрешните ъгли на триъгълника

Ще използваме дефиницията за синус на остър ъгъл в правоъгълен триъгълник, която гласи, че синусът е равен на отношението на срещулежащия катет към хипотенузата. За ъгъл \( \alpha \) (при върха \( A \)) имаме: \[ \sin\alpha = \frac{a}{c} \] Заместваме даденото по условие отношение \( c = 2a \): \[ \sin\alpha = \frac{\cancel{a}^1}{2\cancel{a}_1} = \frac{1}{2} \] Тъй като \( \alpha \) е остър ъгъл в правоъгълен триъгълник, ъгълът, чийто синус е \( \frac{1}{2} \), е \( 30^\circ \). Следователно: \[ \alpha = 30^\circ \] Сумата от острите ъгли в правоъгълен триъгълник е \( 90^\circ \). Намираме другия остър ъгъл \( \beta \) (при върха \( B \)): \[ \beta = 90^\circ - \alpha = 90^\circ - 30^\circ = 60^\circ \] Третият ъгъл е правият ъгъл: \[ \gamma = 90^\circ \]

3. Изчисляване на косинусите на външните ъгли

Външният ъгъл на триъгълник и съответният му вътрешен ъгъл са съседни, следователно техният сбор е \( 180^\circ \). Тоест външният ъгъл е равен на \( 180^\circ \) минус вътрешния. Ще използваме основното тригонометрично тъждество: \[ \cos(180^\circ - x) = -\cos x \] Намираме косинуса на външния ъгъл при върха \( A \) (\( \alpha' \)): \[ \cos\alpha' = \cos(180^\circ - \alpha) = -\cos\alpha \] Заместваме \( \alpha = 30^\circ \): \[ \cos\alpha' = -\cos 30^\circ = -\frac{\sqrt{3}}{2} \] Намираме косинуса на външния ъгъл при върха \( B \) (\( \beta' \)): \[ \cos\beta' = \cos(180^\circ - \beta) = -\cos\beta \] Заместваме \( \beta = 60^\circ \): \[ \cos\beta' = -\cos 60^\circ = -\frac{1}{2} \] Намираме косинуса на външния ъгъл при върха \( C \) (\( \gamma' \)): \[ \cos\gamma' = \cos(180^\circ - \gamma) = -\cos\gamma \] Заместваме \( \gamma = 90^\circ \): \[ \cos\gamma' = -\cos 90^\circ = 0 \]

Кратък запис на решението:

\( \triangle ABC, \angle C = 90^\circ, c = 2a \Rightarrow \sin\alpha = \frac{1}{2} \Rightarrow \alpha = 30^\circ, \beta = 60^\circ \) \( \cos\alpha' = \cos(180^\circ - 30^\circ) = -\cos 30^\circ = -\frac{\sqrt{3}}{2} \) \( \cos\beta' = \cos(180^\circ - 60^\circ) = -\cos 60^\circ = -\frac{1}{2} \) \( \cos\gamma' = \cos(180^\circ - 90^\circ) = -\cos 90^\circ = 0 \)

Най-важното от урока

Ключови формули за ъгли от II квадрант \((90^\circ < \alpha < 180^\circ)\):
  • Синусът е положителен: \( \sin(180^\circ - \alpha) = \sin \alpha \). Пример: \( \sin 150^\circ = \sin 30^\circ = \frac{1}{2} \).
  • Косинусът е отрицателен: \( \cos(180^\circ - \alpha) = -\cos \alpha \). Пример: \( \cos 135^\circ = -\cos 45^\circ = -\frac{\sqrt{2}}{2} \).
  • Тангенсът е отрицателен: \( \text{tg}(180^\circ - \alpha) = -\text{tg} \alpha \). Пример: \( \text{tg} 120^\circ = -\text{tg} 60^\circ = -\sqrt{3} \).
Стратегия за решаване: 1. Намерете стойностите на всички тригонометрични функции в израза. 2. Заместете ги. 3. Изчислете крайния резултат.
Стойностите на тригонометричните функции за ъгли \(\alpha\) в интервала \( (90^\circ; 180^\circ) \) се намират, като се сведат до стойностите на остър ъгъл \( (180^\circ - \alpha) \) чрез следните формули:
\[ \sin(180^\circ - \alpha) = \sin \alpha \] \[ \cos(180^\circ - \alpha) = -\cos \alpha \] \[ \text{tg}(180^\circ - \alpha) = -\text{tg} \alpha \] \[ \text{cotg}(180^\circ - \alpha) = -\text{cotg} \alpha \]
Обърнете внимание, че само синусът запазва знака си. Косинус, тангенс и котангенс стават с отрицателен знак.
За да намерим \( \cos 150^\circ \), го представяме като \( \cos(180^\circ - 30^\circ) \).
Прилагаме формулата: \( \cos(180^\circ - 30^\circ) = -\cos 30^\circ = -\frac{\sqrt{3}}{2} \).
Пресметнете стойността на \( \text{tg} 135^\circ \).
\( \text{tg} 135^\circ = \text{tg}(180^\circ - 45^\circ) = -\text{tg} 45^\circ = -1 \).
Стойностите на тригонометричните функции за най-често използваните ъгли от 0° до 180° са обобщени в таблица.
\[ \begin{array}{|c|c|c|c|c|c|c|c|c|c|} \hline \alpha & 0^\circ & 30^\circ & 45^\circ & 60^\circ & 90^\circ & 120^\circ & 135^\circ & 150^\circ & 180^\circ \\ \hline \sin \alpha & 0 & 1/2 & \sqrt{2}/2 & \sqrt{3}/2 & 1 & \sqrt{3}/2 & \sqrt{2}/2 & 1/2 & 0 \\ \hline \cos \alpha & 1 & \sqrt{3}/2 & \sqrt{2}/2 & 1/2 & 0 & -1/2 & -\sqrt{2}/2 & -\sqrt{3}/2 & -1 \\ \hline \text{tg} \alpha & 0 & \sqrt{3}/3 & 1 & \sqrt{3} & \text{–} & -\sqrt{3} & -1 & -\sqrt{3}/3 & 0 \\ \hline \text{cotg} \alpha & \text{–} & \sqrt{3} & 1 & \sqrt{3}/3 & 0 & -\sqrt{3}/3 & -1 & -\sqrt{3} & \text{–} \\ \hline \end{array} \]
От таблицата намираме, че \( \sin 120^\circ = \frac{\sqrt{3}}{2} \).
Като използвате таблицата, намерете стойността на \( \cos 135^\circ \).
Отговор: \( -\frac{\sqrt{2}}{2} \)
За да пресметнем стойността на израз, съдържащ тригонометрични функции, първо заместваме всяка функция с нейната числена стойност (от таблицата или чрез изчисление) и след това извършваме аритметичните действия.
Да пресметнем израза \( \text{tg}^2 135^\circ + 2\sin 120^\circ \).
Намираме стойностите: \( \text{tg} 135^\circ = -1 \) и \( \sin 120^\circ = \frac{\sqrt{3}}{2} \).
Заместваме в израза: \( (-1)^2 + 2 \cdot \frac{\sqrt{3}}{2} \).
Изчисляваме: \( 1 + \sqrt{3} \).
Пресметнете стойността на израза \( 3\sin 150^\circ - \cos 180^\circ \).
Знаем, че \( \sin 150^\circ = \frac{1}{2} \) и \( \cos 180^\circ = -1 \).
Заместваме: \( 3 \cdot \frac{1}{2} - (-1) = \frac{3}{2} + 1 = \frac{5}{2} = 2.5 \).

Задачи за упражнение

Лесна: Пресметнете \( \sin 60^\circ \cdot \cos 150^\circ \).
\( \sin 60^\circ = \frac{\sqrt{3}}{2} \)
\( \cos 150^\circ = -\cos 30^\circ = -\frac{\sqrt{3}}{2} \)
\( \frac{\sqrt{3}}{2} \cdot \left(-\frac{\sqrt{3}}{2}\right) = -\frac{3}{4} \)
Средна: Пресметнете стойността на израза \( A = 2\cos^2 135^\circ - \text{tg} 120^\circ \cdot \text{cotg} 120^\circ \).
Знаем, че \( \cos 135^\circ = -\frac{\sqrt{2}}{2} \) и \( \text{tg} 120^\circ \cdot \text{cotg} 120^\circ = 1 \).
Заместваме в израза: \[ A = 2 \left(-\frac{\sqrt{2}}{2}\right)^2 - 1 = 2 \cdot \frac{2}{4} - 1 = 2 \cdot \frac{1}{2} - 1 = 1 - 1 = 0 \]
Трудна: Пресметнете стойността на израза \( B = \frac{\sin 120^\circ \cos 150^\circ - \cos 120^\circ \sin 150^\circ}{\text{tg}^2 135^\circ} \).
Намираме стойностите:
  • \( \sin 120^\circ = \frac{\sqrt{3}}{2} \)
  • \( \cos 150^\circ = -\frac{\sqrt{3}}{2} \)
  • \( \cos 120^\circ = -\frac{1}{2} \)
  • \( \sin 150^\circ = \frac{1}{2} \)
  • \( \text{tg} 135^\circ = -1 \)
Заместваме в израза: \[ B = \frac{\frac{\sqrt{3}}{2} \cdot \left(-\frac{\sqrt{3}}{2}\right) - \left(-\frac{1}{2}\right) \cdot \frac{1}{2}}{(-1)^2} = \frac{-\frac{3}{4} - \left(-\frac{1}{4}\right)}{1} = -\frac{3}{4} + \frac{1}{4} = -\frac{2}{4} = -\frac{1}{2} \]

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

103886 решения

1942 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас