Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

\[ \sum P = 1 \]\[ \frac{1}{12} + \frac{1}{6} + k^2 + \cancel{1} - k = \cancel{1} \]\[ k^2 - k + \frac{3}{12} = 0 \]\[ k^2 - k + \frac{\cancel{3}^1}{\cancel{12}_4} = 0 \]\[ k^2 - k + \frac{1}{4} = 0 \]\[ D = (-1)^2 - 4 \cdot 1 \cdot \frac{1}{4} = 1 - 1 = 0 \]\[ k = -\frac{-1}{2 \cdot 1} = \frac{1}{2} \]\[ P(1 \le X < 3) = P(X = 1) + P(X = 2) = \frac{1}{6} + k^2 = \frac{1}{6} + \left(\frac{1}{2}\right)^2 = \frac{1}{6} + \frac{1}{4} = \frac{2}{12} + \frac{3}{12} = \frac{5}{12} \]

Подробно решение

Намиране на стойността на \( k \)

Сумата от вероятностите на всички възможни стойности на случайната величина \( X \) е равна на \( 1 \): \[ \sum_{i} P(X = x_i) = 1 \] Заместваме стойностите от таблицата: \[ \frac{1}{12} + \frac{1}{6} + k^2 + 1 - k = 1 \] Съкращаваме числото \( 1 \) от двете страни на равенството: \[ \frac{1}{12} + \frac{1}{6} + k^2 + \cancel{1} - k = \cancel{1} \] \[ k^2 - k + \frac{1}{12} + \frac{2}{12} = 0 \] \[ k^2 - k + \frac{\cancel{3}^1}{\cancel{12}_4} = 0 \] \[ k^2 - k + \frac{1}{4} = 0 \] Полученото квадратно уравнение може да се реши чрез формула за съкратено умножение: \[ \left(k - \frac{1}{2}\right)^2 = 0 \] \[ k = \frac{1}{2} \] Проверяваме дали вероятностите са неотрицателни при \( k = \frac{1}{2} \): \[ P(X = 2) = k^2 = \left(\frac{1}{2}\right)^2 = \frac{1}{4} \ge 0 \] \[ P(X = 3) = 1 - k = 1 - \frac{1}{2} = \frac{1}{2} \ge 0 \] Условието за вероятностите е изпълнено.

Намиране на вероятността \( P(1 \le X < 3) \)

Тъй като стойностите на \( X \) са цели числа, неравенството \( 1 \le X < 3 \) включва стойностите \( X = 1 \) и \( X = 2 \). Вероятността за събитието е: \[ P(1 \le X < 3) = P(X = 1) + P(X = 2) \] Заместваме съответните вероятности: \[ P(1 \le X < 3) = \frac{1}{6} + k^2 = \frac{1}{6} + \left(\frac{1}{2}\right)^2 \] \[ P(1 \le X < 3) = \frac{1}{6} + \frac{1}{4} = \frac{2}{12} + \frac{3}{12} = \frac{5}{12} \]

Кратък запис на решението:

\[ \frac{1}{12} + \frac{1}{6} + k^2 + \cancel{1} - k = \cancel{1} \Leftrightarrow k^2 - k + \frac{1}{4} = 0 \Rightarrow \left(k - \frac{1}{2}\right)^2 = 0 \Rightarrow k = \frac{1}{2} \] \[ P(1 \le X < 3) = P(X = 1) + P(X = 2) = \frac{1}{6} + \left(\frac{1}{2}\right)^2 = \frac{1}{6} + \frac{1}{4} = \frac{5}{12} \]

Най-важното от урока

Пълна група несъвместими събития: Набор от събития, при които точно едно от тях задължително се случва при даден опит. Например, при хвърляне на зар, падането на {1, 2, 3, 4, 5, 6} е такава група.
Основно свойство: Сборът от вероятностите на всички събития в пълна група е винаги 1.
Практическо приложение: Ако знаем вероятностите на всички изходи без един, можем да намерим последния. Например, ако \(P(\text{успех}) = 0.8\), то \(P(\text{неуспех}) = 1 - 0.8 = 0.2\).
Това е група от събития, които отговарят на две условия:
  1. Несъвместими са: Настъпването на едно от събитията изключва настъпването на което и да е от останалите. (При хвърляне на монета не може да се падне едновременно "ези" и "тура").
  2. Изчерпват всички възможности: При провеждане на опита едно от събитията в групата задължително ще настъпи. (При хвърляне на монета задължително ще се падне или "ези", или "тура").
При хвърляне на стандартен зар, събитията \(A_1\)= {пада се 1}, \(A_2\)= {пада се 2}, ..., \(A_6\)= {пада се 6} образуват пълна група несъвместими събития.
В една ваза има само лалета и рози. Избира се едно цвете. Кои две събития образуват пълна група?
Събитията A = {избраното цвете е лале} и B = {избраното цвете е роза}.
Ако събитията \(A_1, A_2, \dots, A_n\) образуват пълна група несъвместими събития, то сборът от техните вероятности е винаги равен на 1.
\[ P(A_1) + P(A_2) + \dots + P(A_n) = 1 \]
В кутия има 6 бели, 8 червени и 5 сини топки (общо 19). Събитията \(A_1\)= {бяла}, \(A_2\)= {червена}, \(A_3\)= {синя} образуват пълна група.
Вероятностите им са: \(P(A_1) = \frac{6}{19}\), \(P(A_2) = \frac{8}{19}\), \(P(A_3) = \frac{5}{19}\).
Проверка на сумата: \( \frac{6}{19} + \frac{8}{19} + \frac{5}{19} = \frac{6+8+5}{19} = \frac{19}{19} = 1 \).
Вероятността утре да вали дъжд е 0.4, а да вали сняг е 0.15. Ако това са единствените възможни валежи, каква е вероятността утре да няма валежи?
Събитията {дъжд}, {сняг} и {няма валеж} образуват пълна група.
\(P(\text{няма валеж}) = 1 - P(\text{дъжд}) - P(\text{сняг}) = 1 - 0.4 - 0.15 = 0.45\).
За да се опише пълна група събития за даден опит, е удобно да се състави таблица. В нея се показват всички възможни несъвместими изходи и техните вероятности. Сумата от всички вероятности в таблицата трябва да бъде 1.
При хвърляне на два зара, възможните сборове от точки са от 2 до 12. Това са нашите несъвместими събития \(A_2, A_3, \dots, A_{12}\).
{Таблица, илюстрираща всички 36 комбинации при хвърляне на два зара. Редовете и колоните показват резултатите от всеки зар (1 до 6). Клетките съдържат сбора от точките. Това позволява лесно преброяване на благоприятните изходи за всяка сума. Например, за сбор 4 има 3 комбинации: (1,3), (2,2), (3,1), следователно P(сбор=4) = 3/36.} Таблицата на разпределение изглежда така:

Събитие (сбор) \(A_2\) \(A_3\) \(A_4\) \(A_5\) \(A_6\) \(A_7\) \(A_8\) \(A_9\) \(A_{10}\) \(A_{11}\) \(A_{12}\)
Вероятност \(\frac{1}{36}\) \(\frac{2}{36}\) \(\frac{3}{36}\) \(\frac{4}{36}\) \(\frac{5}{36}\) \(\frac{6}{36}\) \(\frac{5}{36}\) \(\frac{4}{36}\) \(\frac{3}{36}\) \(\frac{2}{36}\) \(\frac{1}{36}\)
Сумата на вероятностите е \(\frac{1+2+3+4+5+6+5+4+3+2+1}{36} = \frac{36}{36} = 1\).

Задачи за упражнение

Лесна: Колело на късмета е разделено на 4 равни сектора: червен, син, жълт и зелен. Каква е вероятността да не се падне червен сектор?
Събитията {червен}, {син}, {жълт} и {зелен} образуват пълна група и всяко има вероятност \(\frac{1}{4}\).
Нека A = {не се пада червен}. Това е обединение на събитията {син}, {жълт}, {зелен}.
\(P(A) = P(\text{син}) + P(\text{жълт}) + P(\text{зелен}) = \frac{1}{4} + \frac{1}{4} + \frac{1}{4} = \frac{3}{4}\).
Алтернативно: \(P(\text{не червен}) = 1 - P(\text{червен}) = 1 - \frac{1}{4} = \frac{3}{4}\).
Средна: В партида от 20 детайла има 12 стандартни. Вероятността да се избере стандартен детайл е \(\frac{12}{20} = 0.6\). Каква е вероятността да се избере нестандартен детайл?
Събитията {избран е стандартен детайл} и {избран е нестандартен детайл} образуват пълна група.
Следователно \(P(\text{нестандартен}) = 1 - P(\text{стандартен}) = 1 - 0.6 = 0.4\).
Трудна: Баскетболист стреля 3 пъти към коша. Вероятността за 0 попадения е \(\frac{1}{64}\), за 1 попадение е \(\frac{9}{64}\), а за 3 попадения е \(\frac{27}{64}\). Каква е вероятността баскетболистът да направи точно 2 попадения?
Събитията \(A_0\)= {0 попадения}, \(A_1\)= {1 попадение}, \(A_2\)= {2 попадения} и \(A_3\)= {3 попадения} образуват пълна група.
Сборът от вероятностите им е 1: \(P(A_0) + P(A_1) + P(A_2) + P(A_3) = 1\).
Заместваме известните стойности: \(\frac{1}{64} + \frac{9}{64} + P(A_2) + \frac{27}{64} = 1\).
\(P(A_2) = 1 - \left(\frac{1}{64} + \frac{9}{64} + \frac{27}{64}\right) = 1 - \frac{37}{64} = \frac{27}{64}\).

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

104411 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас