Най-важното от урока
Геометрична вероятност върху права: Изчислява се като отношение на дължини: \(P = \frac{\text{благоприятна дължина}}{\text{обща дължина}}\).
Намиране на дължини: За интервал \([a; b]\) дължината е \(b - a\). В координатна система се използва формулата за разстояние между две точки.
Ключово умение: "Превеждане" на словесни условия (напр. "по-късото парче да е поне 10 cm") в конкретен интервал (напр. \([10, 30]\) за 40 cm пръчка).
Намиране на дължини: За интервал \([a; b]\) дължината е \(b - a\). В координатна система се използва формулата за разстояние между две точки.
Ключово умение: "Превеждане" на словесни условия (напр. "по-късото парче да е поне 10 cm") в конкретен интервал (напр. \([10, 30]\) за 40 cm пръчка).
Геометрична вероятност се използва, когато възможните изходи от даден опит са безкрайно много (неизброими) и са равновероятни. Пример за такъв опит е случаен избор на точка от отсечка.
Ако всички възможни изходи образуват отсечка \(AB\), а благоприятните изходи образуват отсечка \(MN\), която е част от \(AB\), то вероятността е:
\[ P = \frac{\text{дължина на } MN}{\text{дължина на } AB} \]
Избира се случайно число от интервала \([0; 10]\). Каква е вероятността то да е в интервала \([3; 8]\)?
Общата дължина е \(10 - 0 = 10\).
Благоприятната дължина е \(8 - 3 = 5\).
Вероятността е \(P = \frac{5}{10} = \frac{1}{2}\).
Общата дължина е \(10 - 0 = 10\).
Благоприятната дължина е \(8 - 3 = 5\).
Вероятността е \(P = \frac{5}{10} = \frac{1}{2}\).
От интервала \([-5; 5]\) е избрана случайна точка. Намерете вероятността тя да принадлежи на интервала \([-2; 1]\).
Дължината на целия интервал е \(5 - (-5) = 10\).
Дължината на благоприятния интервал е \(1 - (-2) = 3\).
Вероятността е \(P = \frac{3}{10}\).
Дължината на благоприятния интервал е \(1 - (-2) = 3\).
Вероятността е \(P = \frac{3}{10}\).
В много задачи благоприятният интервал се определя от едно или няколко условия. Трябва да "преведем" тези условия в конкретен интервал върху отсечката на всички възможни изходи.
Пръчка с дължина 40 cm се счупва на две части. Намерете вероятността по-късото парче да има дължина, не по-малка от 10 cm.
Анализ: Нека пръчката е отсечка \([0, 40]\). Ако мястото на счупване е \(x\), двете части са с дължини \(x\) и \(40-x\). Искаме \(\min(x, 40-x) \ge 10\). Това е изпълнено, ако \(x \ge 10\) и едновременно \(40-x \ge 10\) (което означава \(x \le 30\)).
Следователно, благоприятният интервал за точката на счупване е \([10, 30]\).
Решение: Обща дължина: 40 cm. Благоприятна дължина: \(30 - 10 = 20\) cm.
Вероятност: \(P = \frac{20}{40} = \frac{1}{2}\).
Анализ: Нека пръчката е отсечка \([0, 40]\). Ако мястото на счупване е \(x\), двете части са с дължини \(x\) и \(40-x\). Искаме \(\min(x, 40-x) \ge 10\). Това е изпълнено, ако \(x \ge 10\) и едновременно \(40-x \ge 10\) (което означава \(x \le 30\)).
Следователно, благоприятният интервал за точката на счупване е \([10, 30]\).
Решение: Обща дължина: 40 cm. Благоприятна дължина: \(30 - 10 = 20\) cm.
Вероятност: \(P = \frac{20}{40} = \frac{1}{2}\).
От лента с дължина 10 m се отрязва парче. Каква е вероятността оставащата част да е поне 8 m?
За да останат поне 8 m, трябва отрязаното парче да е не повече от 2 m. Това може да стане от двата края на лентата (отсечка \([0, 10]\)).
Благоприятните интервали за срязване са \([0, 2]\) или \([8, 10]\).
Общата благоприятна дължина е \((2-0) + (10-8) = 2 + 2 = 4\) m.
Общата дължина е 10 m.
Вероятността е \(P = \frac{4}{10} = \frac{2}{5}\).
Благоприятните интервали за срязване са \([0, 2]\) или \([8, 10]\).
Общата благоприятна дължина е \((2-0) + (10-8) = 2 + 2 = 4\) m.
Общата дължина е 10 m.
Вероятността е \(P = \frac{4}{10} = \frac{2}{5}\).
Принципът на отношение на дължини се прилага и за отсечки в координатна система. Дължините се изчисляват спрямо координатите на точките.
За хоризонтална отсечка между \(A(x_1, y)\) и \(B(x_2, y)\), дължината е \(|x_2 - x_1|\).
За вертикална отсечка между \(A(x, y_1)\) и \(B(x, y_2)\), дължината е \(|y_2 - y_1|\).
В общия случай, за отсечка между \(A(x_1, y_1)\) и \(B(x_2, y_2)\), дължината е \(\sqrt{(x_2-x_1)^2 + (y_2-y_1)^2}\).
За вертикална отсечка между \(A(x, y_1)\) и \(B(x, y_2)\), дължината е \(|y_2 - y_1|\).
В общия случай, за отсечка между \(A(x_1, y_1)\) и \(B(x_2, y_2)\), дължината е \(\sqrt{(x_2-x_1)^2 + (y_2-y_1)^2}\).
Дадени са точките A\((-4; 4)\) и B\((6; 4)\). По случаен начин се избира точка от отсечката AB. Намерете вероятността тя да лежи в I квадрант.
Решение: Отсечката AB е хоризонтална.
Обща дължина: \(|x_B - x_A| = |6 - (-4)| = 10\).
I квадрант е там, където \(x > 0\). Отсечката пресича оста Oy в точка C\((0; 4)\).
Благоприятната част е отсечката CB. Нейната дължина е \(|x_B - x_C| = |6 - 0| = 6\).
Вероятността е \(P = \frac{6}{10} = \frac{3}{5}\).
Решение: Отсечката AB е хоризонтална.
Обща дължина: \(|x_B - x_A| = |6 - (-4)| = 10\).
I квадрант е там, където \(x > 0\). Отсечката пресича оста Oy в точка C\((0; 4)\).
Благоприятната част е отсечката CB. Нейната дължина е \(|x_B - x_C| = |6 - 0| = 6\).
Вероятността е \(P = \frac{6}{10} = \frac{3}{5}\).
Дадени са точки A\((2; -3)\) и B\((2; 5)\). Избира се случайна точка от отсечката AB. Намерете вероятността тя да има положителна ордината (y-координата).
Отсечката е вертикална. Общата ѝ дължина е \(|5 - (-3)| = 8\).
Търсим частта от отсечката, за която \(y > 0\). Това е частта от пресечната точка с оста Ox, C\((2; 0)\), до точка B\((2; 5)\).
Дължината на благоприятната отсечка CB е \(|5 - 0| = 5\).
Вероятността е \(P = \frac{5}{8}\).
Търсим частта от отсечката, за която \(y > 0\). Това е частта от пресечната точка с оста Ox, C\((2; 0)\), до точка B\((2; 5)\).
Дължината на благоприятната отсечка CB е \(|5 - 0| = 5\).
Вероятността е \(P = \frac{5}{8}\).
Задачи за упражнение
Лесна: Телефонен разговор може да се проведе по всяко време между 14:00 и 15:00. Каква е вероятността разговорът да започне в първите 15 минути на този час?
Общият интервал от време е 60 минути.
Благоприятният интервал е 15 минути.
Вероятността е \(P = \frac{15}{60} = \frac{1}{4}\).
Благоприятният интервал е 15 минути.
Вероятността е \(P = \frac{15}{60} = \frac{1}{4}\).
Средна: Върху отсечка AB с дължина 25 cm по случаен начин се избира точка C. Намерете вероятността тя да е на разстояние повече от 5 cm от точка A и същевременно на повече от 10 cm от точка B.
Нека отсечката AB лежи на оста от 0 до 25.
Условието "повече от 5 cm от A" означава \(x > 5\).
Условието "повече от 10 cm от B" означава, че разстоянието до точка 25 е над 10, т.е. \(25 - x > 10 \Rightarrow x < 15\).
Благоприятният интервал е \((5, 15)\). Дължината му е \(15 - 5 = 10\) cm.
Общата дължина е 25 cm.
Вероятността е \(P = \frac{10}{25} = \frac{2}{5}\).
Условието "повече от 5 cm от A" означава \(x > 5\).
Условието "повече от 10 cm от B" означава, че разстоянието до точка 25 е над 10, т.е. \(25 - x > 10 \Rightarrow x < 15\).
Благоприятният интервал е \((5, 15)\). Дължината му е \(15 - 5 = 10\) cm.
Общата дължина е 25 cm.
Вероятността е \(P = \frac{10}{25} = \frac{2}{5}\).
Трудна: По случаен начин се избира точка от отсечката, свързваща точките A\((-3; -3)\) и B\((4; 4)\). Намерете вероятността избраната точка да не принадлежи на III квадрант.
Отсечката AB лежи на правата \(y=x\) и минава през началото на координатната система O\((0;0)\).
Дължината на цялата отсечка AB е \(|AB| = |AO| + |OB|\).
\(|AO| = \sqrt{(0-(-3))^2 + (0-(-3))^2} = \sqrt{9+9} = \sqrt{18} = 3\sqrt{2}\).
\(|OB| = \sqrt{(4-0)^2 + (4-0)^2} = \sqrt{16+16} = \sqrt{32} = 4\sqrt{2}\).
Обща дължина: \(|AB| = 3\sqrt{2} + 4\sqrt{2} = 7\sqrt{2}\).
Частта в III квадрант (\(x<0, y<0\)) е отсечката AO с дължина \(3\sqrt{2}\).
Благоприятният изход е точката да не е в III квадрант, т.е. да е в отсечката OB (тъй като O не е в никой квадрант).
Благоприятна дължина: \(|OB| = 4\sqrt{2}\).
Вероятността е \(P = \frac{4\sqrt{2}}{7\sqrt{2}} = \frac{4}{7}\).
Дължината на цялата отсечка AB е \(|AB| = |AO| + |OB|\).
\(|AO| = \sqrt{(0-(-3))^2 + (0-(-3))^2} = \sqrt{9+9} = \sqrt{18} = 3\sqrt{2}\).
\(|OB| = \sqrt{(4-0)^2 + (4-0)^2} = \sqrt{16+16} = \sqrt{32} = 4\sqrt{2}\).
Обща дължина: \(|AB| = 3\sqrt{2} + 4\sqrt{2} = 7\sqrt{2}\).
Частта в III квадрант (\(x<0, y<0\)) е отсечката AO с дължина \(3\sqrt{2}\).
Благоприятният изход е точката да не е в III квадрант, т.е. да е в отсечката OB (тъй като O не е в никой квадрант).
Благоприятна дължина: \(|OB| = 4\sqrt{2}\).
Вероятността е \(P = \frac{4\sqrt{2}}{7\sqrt{2}} = \frac{4}{7}\).