Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: \(\alpha' = 60^\circ\) \(\beta' = 140^\circ\) Търсим: \(\alpha, \beta, \gamma\) \(\alpha = 180^\circ - \alpha' = 180^\circ - 60^\circ = 120^\circ\) \(\beta = 180^\circ - \beta' = 180^\circ - 140^\circ = 40^\circ\) \(\alpha + \beta + \gamma = 180^\circ\) \(120^\circ + 40^\circ + \gamma = 180^\circ\) \(160^\circ + \gamma = 180^\circ\) \(\gamma = 180^\circ - 160^\circ = 20^\circ\)

Подробно решение

Стъпка 1: Построяване на чертеж


Начертайте произволен триъгълник \( ABC \), като върхът \( A \) е в долния ляв ъгъл, върхът \( B \) е в долния десен ъгъл, а върхът \( C \) е разположен над отсечката \( AB \), така че триъгълникът да е общ (неравностранен, неправоъгълен). За да означите външните ъгли: 1. Продължете отсечката \( BA \) отвъд точка \( A \) до точка \( D \). 2. Продължете отсечката \( AB \) отвъд точка \( B \) до точка \( E \). 3. Продължете отсечката \( AC \) отвъд точка \( C \) до точка \( F \). Означете вътрешните ъгли на триъгълника при върховете \( A \), \( B \) и \( C \) съответно с \(\alpha\), \(\beta\) и \(\gamma\). Поставете тези етикети вътре в триъгълника, близо до съответните върхове. Означете съответните външни ъгли: 1. При върха \( A \), ъгъла между продължението \( AD \) и страната \( AC \) с \(\alpha'\). 2. При върха \( B \), ъгъла между продължението \( BE \) и страната \( BC \) с \(\beta'\). 3. При върха \( C \), ъгъла между продължението \( CF \) и страната \( CB \) с \(\gamma'\). Поставете етикетите на външните ъгли извън триъгълника, близо до съответните върхове и между линиите, които ги образуват.

Стъпка 2: Определяне на връзката между вътрешен и външен ъгъл

Всеки външен ъгъл на триъгълника е съседен на съответния вътрешен ъгъл. Тъй като сборът на съседни ъгли е \(180^\circ\), можем да намерим два от вътрешните ъгли на триъгълника. Нека означим дадените външни ъгли като: \[ \alpha' = 60^\circ \] \[ \beta' = 140^\circ \]

Стъпка 3: Пресмятане на първите два вътрешни ъгъла

Намираме ъгъл \(\alpha\): \[ \alpha = 180^\circ - \alpha' = 180^\circ - 60^\circ = 120^\circ \] Намираме ъгъл \(\beta\): \[ \beta = 180^\circ - \beta' = 180^\circ - 140^\circ = 40^\circ \]

Стъпка 4: Намиране на третия вътрешен ъгъл

Използваме теоремата за сбор на ъглите в триъгълник, която гласи, че \(\alpha + \beta + \gamma = 180^\circ\). \[ 120^\circ + 40^\circ + \gamma = 180^\circ \] \[ 160^\circ + \gamma = 180^\circ \] \[ \gamma = 180^\circ - 160^\circ \] \[ \gamma = 20^\circ \]

Стъпка 5: Проверка чрез сбора на външните ъгли

За да сме сигурни в резултата, можем да проверим третия външен ъгъл \(\gamma' = 180^\circ - 20^\circ = 160^\circ\). Сборът на външните ъгли трябва да е \(360^\circ\): \[ 60^\circ + 140^\circ + 160^\circ = 360^\circ \] Изчисленията са верни.

Кратък запис на решението:

\(\alpha = 180^\circ - 60^\circ = 120^\circ\) \(\beta = 180^\circ - 140^\circ = 40^\circ\) \(\gamma = 180^\circ - (120^\circ + 40^\circ) = 180^\circ - 160^\circ = 20^\circ\)

Най-важното от урока

Неравенство на триъгълника: Сборът на две страни е винаги по-голям от третата (\(a+b > c\)). Ако \(a+b=c\), точките лежат на една права.
Изпъкнал многоъгълник: "Няма вдлъбнати" върхове.
Сбор на ъгли (n-ъгълник): \((n-2) \cdot 180^\circ\). Пример за шестоъгълник: \((6-2) \cdot 180^\circ = 720^\circ\).
Брой диагонали (n-ъгълник): \(\frac{n(n-3)}{2}\). Пример за шестоъгълник: \(\frac{6(6-3)}{2} = 9\).
За кои да е три точки A, B и C е изпълнено неравенството \(AC \le AB + BC\). Равенство се достига само когато точките лежат на една права и B е между A и C.
В триъгълник сборът от дължините на кои да е две страни е винаги по-голям от дължината на третата страна.
\(a + b > c\), \(a + c > b\), \(b + c > a\)
{Илюстрация на три точки A, B, C. В единия случай те образуват триъгълник, където е вярно, че AC < AB + BC. В другия случай точките са на една права (колинеарни) с B между A и C, където е вярно AC = AB + BC. Това илюстрира неравенството на триъгълника.}
Може ли да съществува триъгълник със страни 3 cm, 4 cm и 8 cm?
Проверяваме: \(3 + 4 = 7\). Тъй като \(7 < 8\), такова неравенство \(3+4>8\) не е изпълнено. Следователно такъв триъгълник не може да съществува.
Проверете дали може да се построи триъгълник със страни 7 cm, 10 cm и 15 cm.
Проверяваме трите неравенства:
  • \(7 + 10 = 17 > 15\) (Вярно)
  • \(7 + 15 = 22 > 10\) (Вярно)
  • \(10 + 15 = 25 > 7\) (Вярно)
Тъй като всички неравенства са изпълнени, такъв триъгълник може да съществува.
Един многоъгълник се нарича изпъкнал, ако за всяка негова страна всички останали върхове лежат в една и съща полуравнина спрямо правата, съдържаща тази страна.
{Илюстрация на изпъкнал четириъгълник, където всички върхове са 'навън' и вдлъбнат (неизпъкнал) четириъгълник, където един от върховете е насочен 'навътре'.}
Квадратът, правоъгълникът и ромбът са изпъкнали четириъгълници. Фигура с формата на звезда е пример за неизпъкнал многоъгълник.
Даден е четириъгълник ABCD. Върховете C и D лежат в различни полуравнини спрямо правата AB. Изпъкнал ли е четириъгълникът?
Не. За да бъде изпъкнал, всички останали върхове (в случая C и D) трябва да са в една и съща полуравнина спрямо правата, съдържаща страната AB.
Сборът на вътрешните ъгли на изпъкнал n-ъгълник се намира, като се умножи броят на триъгълниците, на които се разделя (\(n-2\)), по \(180^\circ\).
\[ S_n = (n - 2) \cdot 180^\circ \] където \(n\) е броят на страните (върховете) на многоъгълника.
{Изображение на изпъкнал седмоъгълник, разделен на 5 триъгълника чрез диагонали, изтеглени от един връх (А), за да се илюстрира как се изчислява сборът на ъглите.}
За изпъкнал седмоъгълник (\(n=7\)), сборът на ъглите е:
\(S_7 = (7 - 2) \cdot 180^\circ = 5 \cdot 180^\circ = 900^\circ\)
Намерете сбора на вътрешните ъгли в изпъкнал петоъгълник.
За петоъгълник \(n=5\).
\(S_5 = (5 - 2) \cdot 180^\circ = 3 \cdot 180^\circ = 540^\circ\).
Броят на всички диагонали в изпъкнал n-ъгълник може да бъде изчислен по формула.
\[ D_n = \frac{n \cdot (n - 3)}{2} \] където \(n\) е броят на страните (върховете) на многоъгълника.
{Изображение на изпъкнал седмоъгълник, което показва четирите диагонала, излизащи от връх А, за да илюстрира метода на броене.}
За изпъкнал седмоъгълник (\(n=7\)), броят на диагоналите е:
\(D_7 = \frac{7 \cdot (7 - 3)}{2} = \frac{7 \cdot 4}{2} = \frac{28}{2} = 14\)
Намерете броя на диагоналите в изпъкнал десетоъгълник.
За десетоъгълник \(n=10\).
\(D_{10} = \frac{10 \cdot (10 - 3)}{2} = \frac{10 \cdot 7}{2} = \frac{70}{2} = 35\) диагонала.

Задачи за упражнение

Лесна: Може ли да съществува триъгълник със страни 4 cm, 9 cm и 14 cm?
Проверяваме неравенството за най-малките страни: \(4 + 9 = 13\).
Тъй като \(13 < 14\), неравенството на триъгълника не е изпълнено.
Отговор: Не, такъв триъгълник не може да съществува.
Средна: Намерете сбора на ъглите и броя на диагоналите на изпъкнал деветоъгълник (\(n=9\)).
Сбор на ъглите:
\(S_9 = (9 - 2) \cdot 180^\circ = 7 \cdot 180^\circ = 1260^\circ\)
Брой на диагоналите:
\(D_9 = \frac{9 \cdot (9 - 3)}{2} = \frac{9 \cdot 6}{2} = \frac{54}{2} = 27\)
Отговор: Сборът на ъглите е \(1260^\circ\), а броят на диагоналите е 27.
Трудна: Сборът от вътрешните ъгли на изпъкнал многоъгълник е \(1800^\circ\). Намерете броя на страните му.
Използваме формулата \(S_n = (n - 2) \cdot 180^\circ\).
\(1800^\circ = (n - 2) \cdot 180^\circ\)
Делим двете страни на \(180^\circ\):
\(10 = n - 2\)
\(n = 10 + 2 = 12\)
Отговор: Многоъгълникът има 12 страни (дванадесетоъгълник).

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

103886 решения

1942 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас