Най-важното от урока
План-резюме
- Разгром на Русия в Кримската война и последиците:
- След разгрома на Русия в Кримската война влиянието й като велика сила рязко спада.
- Виенската система върви към своя разпад.
- Обединение на нациите:
- Васалните княжества Влашко и Молдова се обединяват в държавата Румъния (1859).
- Обединението на Италия (1860).
- Обединението на Германия (1871).
- Българското освободително движение:
- В края на 60-те години на XIX в. българското освободително движение навлиза в нова фаза.
- Неуспехите на четничеството подтикват патриотите да търсят нова тактика.
- Избистрянето й е свързано с имената на Любен Каравелов и Васил Левски.
- Любен Каравелов и БРЦК:
- През 1869 г. Каравелов се установява в Букурещ и издава в. „Свобода“.
- Формира се политически кръг около редакцията на вестника, който води до създаването на Български революционен централен комитет (БРЦК).
- На 1 август 1870 г. Каравелов публикува първата програма на комитета в сп. „Народное дело“ в Женева.
- Програмата предвижда създаване на „правителство“, избрано от народа, и учредяване на южнославянска конфедерация по модела на Швейцария.
- В брошурата „Български глас“ Каравелов стига до извода, че българите трябва да се уповават само на своите сили.
- Васил Левски и Вътрешната революционна организация (ВРО):
- Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 6 юли 1837 г. в Карлово.
- През 1861 г. решава да се посвети на борбата за свобода.
- Участие в Първата и Втората българска легия.
- През 1869 г. започва първата си опознавателна обиколка из българските селища и създава Вътрешната революционна организация (ВРО).
- Левски поставя началото на ВРО, създавайки местни комитети в различни градове.
- През август 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ.
- Левски изгражда стройна революционна мрежа със стотици комитети.
- В Проектоустава на ВРО („Нареда до работниците за освобождението на българския народ“, 1871), Левски формулира целта на революцията за създаване на демократска република.
- Общо събрание на БРЦК (1872):
- През април-май 1872 г. в Букурещ се провежда общо събрание на емигрантските и вътрешните дейци.
- Приема се програма и устав на БРЦК и нов състав на комитета.
- Левски запазва ръководната си роля във ВРО и с пълномощно от Комитета се завръща в България, за да подготви въстанието.
- Провалът във ВРО и гибелта на Левски:
- През септември 1872 г. Димитър Общи организира самоволно обир на османската поща.
- Признанията на заловените извършители разкриват мащабите на ВРО.
- Левски е арестуван в Къкринското ханче и обесен на 6 (18) февруари 1873 г.
- Криза в организацията след гибелта на Левски (1873-1874):
- Движението изпада в дълбока криза.
- Противоречията между емигрантските и вътрешните дейци се разпалват отново.
- През май 1873 г. в Букурещ се провежда ново общо събрание.
- БРЦК определя Стефан Стамболов за заместник на Левски през есента на 1874 г.
- Христо Ботев начело на БРЦК:
- Христо Ботев изразява най-радикалните среди сред българските революционери.
- През декември 1874 г. започва да издава в. „Знаме“.
- Обосновава идеята за революцията като единствено средство за освобождение на българите.
- Подкрепя идеята за обединение на балканските народи във федерация.
- Комитетско десетилетие (1866-1875):
- Формиране и израстване на плеяда революционери от европейски мащаб.
- Българската нация доказва готовността си за самостоятелен политически живот.
- Новото раздвижване на Източния въпрос през лятото на 1875 г. приближава българската свобода.
Урокът в дати
1859 г. | Обединение на Влашко и Молдова в държавата Румъния
Васалните княжества Влашко и Молдова се обединяват в държавата Румъния през 1859 година.
1860 г. | Обединение на Италия
През 1860 година е осъществено обединението на Италия.
1861 г. | Васил Левски решава да се посвети на борбата за свобода
През 1861 година Васил Левски решава да се посвети на борбата за свобода и участва в Първата българска легия.
1868 г. | Васил Левски стига до важен извод за борбата
През пролетта на 1868 година Васил Левски стига до извода, че ако спечели, печели за цял народ, а ако загуби, губи само себе си.
1869 г. | Любен Каравелов се утвърждава сред българската емиграция
През 1869 година Любен Каравелов се утвърждава като една от най-активните и образовани личности сред младата българска емиграция в Румъния.
август 1869 г. | Левски участва в създаването на БРЦК
През август 1869 година Левски отива в Букурещ и участва в създаването на Български революционен централен комитет (БРЦК).
1870 г. | Левски се завръща в България
През пролетта на 1870 година Левски се завръща в България и започва да изгражда комитетската мрежа на Вътрешната революционна организация (ВРО).
1 август 1870 г. | Любен Каравелов публикува първата програма на БРЦК
На 1 август 1870 година Любен Каравелов публикува първата програма на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в сп. „Народное дело“ в Женева.
1871 г. | Обединение на Германия
През 1871 година е осъществено обединението на Германия.
1871 г. | Левски формулира целта на революцията
През 1871 година Левски формулира целта на революцията в Проектоустава на Вътрешната революционна организация (ВРО), наречен „Нареда до работниците за освобождението на българския народ“.
1872 г. | Общо събрание на БРЦК
През април - май 1872 година в Букурещ се провежда общо събрание на емигрантските и вътрешните дейци, което приема програма и устав на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
септември 1872 г. | Обир на османската поща в Арабаконашкия проход
През септември 1872 година Димитър Общи организира обир на османската поща в Арабаконашкия (Ботевградския) проход.
6 февруари 1873 г. | Гибел на Васил Левски
На 6 (18) февруари 1873 година Васил Левски е обесен край София.
май 1873 г. | Криза в организацията след гибелта на Левски
През май 1873 година в Букурещ се провежда общо събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), което отменя устава на организацията.
1874 г. | Стефан Стамболов е определен за заместник на Левски
През есента на 1874 година Българският революционен централен комитет (БРЦК) определя Стефан Стамболов за заместник на Левски.
1875 г. | Любен Каравелов се оттегля от революционната дейност
В началото на 1875 година Любен Каравелов се оттегля от революционната дейност и започва да издава сп. „Знание“.
декември 1875 г. | Христо Ботев започва да издава в. „Знаме“
През декември 1875 година Христо Ботев започва да издава в. „Знаме“.
След Кримската война и обединението на нациите
След поражението на Русия в Кримската война (1853-1856), нейното влияние като велика сила рязко намалява. Виенската система, която регулира отношенията между европейските държави, започва да се разпада, поставяйки въпроса за обединението на нациите на дневен ред. През 1859 г. васалните княжества Влашко и Молдова се обединяват в държавата Румъния. През 1860 г. се осъществява обединението на Италия, а през 1871 г. и на Германия. В края на 60-те години на XIX век българското освободително движение навлиза в нова фаза. Неуспехите на четническото движение подтикват патриотите в страната и в емиграция да търсят нова тактика. Този процес е свързан с имената на Любен Каравелов и Васил Левски.
Любен Каравелов и Българският революционен централен комитет
През 1869 г. Любен Каравелов се утвърждава като една от най-активните и образовани личности сред младата българска емиграция в Румъния. Той се установява в Букурещ и започва да издава вестник „Свобода“, който става орган на младите дейци, търсещи нови пътища за революцията. Около редакцията на вестника се формира политически кръг, който създава Българския революционен централен комитет (БРЦК), начело с Каравелов. На 1 август 1870 г. Каравелов публикува първата програма на комитета в сп. „Народное дело“ в Женева, предвиждаща създаването на „правителство“, избрано от народа, и учредяване на южнославянска конфедерация по модел на Швейцарския съюз. Тези идеи са доразвити в брошурата „Български глас“. Каравелов смята, че българите трябва да разчитат само на своите сили и делото трябва да се подготви във вътрешността на страната от „народна организация“. Неговите революционни идеи обединяват патриотите в емиграция, но част от тях осъзнават, че за освобождението са нужни решителни действия. Изразител на тази група е Васил Левски.
Васил Левски и Вътрешната революционна организация
Васил Иванов Кунчев, известен като Левски, е роден на 6 юли 1837 г. в Карлово. Учи в местното килийно училище и след това в градското взаимно училище. Смъртта на баща му го принуждава да се грижи за семейството си от ранна възраст. Става манастирски послушник и през 1858 г. се замонашва под името Игнатий. През 1861 г. решава да се посвети на борбата за свобода. Участва в Първата българска легия и получава прозвището Левски. През 1869 г. започва първата си опознавателна обиколка из българските селища, а през 1870 г. създава Вътрешната революционна организация (ВРО), изграждайки местни комитети в различни градове.
През август 1869 г. Левски отново отива в Букурещ и участва в създаването на БРЦК. Той настоява, че подготовката на въстанието трябва да се пренесе „вътре в Българско“ и да се скъсат връзките с външни сили. След разочарование от емигрантските кръгове, през пролетта на 1870 г. Левски се завръща в България, за да изгради комитетската мрежа. За седалище на ВРО определя Ловеч и изгражда стройна революционна мрежа със стотици селски и градски частни комитети.
Общо събрание на БРЦК (1872)
През април - май 1872 г. в Букурещ се провежда общо събрание на емигрантските и вътрешните дейци, което приема програма и устав на БРЦК и нов състав на комитета. Левски запазва ръководната си роля във ВРО и се завръща в България, за да подготви въстанието. Той изгражда окръжни центрове, тайна полиция, тайна поща и други структури, превръщайки ВРО в реална сила.
Провалът във ВРО и гибелта на Левски
След общото събрание на БРЦК, Димитър Общи организира обир на османската поща през септември 1872 г., което води до разкриване на мащабите на ВРО от османските власти. Левски е арестуван в Къкринското ханче и след съдебен процес е обесен на 6 (18) февруари 1873 г. край София.
Криза в организацията след гибелта на Левски (1873 -1874)
След гибелта на Левски движението изпада в криза. Противоречията между емигрантските и вътрешните дейци се разпалват. Провеждат се няколко общи събрания, които не успяват да възстановят единството и ефективността на БРЦК. Христо Ботев поема ръководството на БРЦК и възприема радикални идеи за революцията като единствено средство за освобождение.
Христо Ботев начело на БРЦК
Христо Ботев, добре образован и с широка култура, сътрудничи на Каравелов и издава свои вестници, където публикува революционни идеи. Той отхвърля просветителството и обосновава революцията като единствено средство за освобождение на българите. Ботев издига идеята за обединение на балканските народи в демократична федерация и вярва, че българският въпрос трябва да се реши със силите на българския народ.
