Най-важното от урока
План-резюме
-
България започва своето самостоятелно съществуване в епохата на Втората индустриална революция.
- Населението е преимуществено земеделско и примитивно обработва земята.
- Занаятчийското производство е в упадък и липсват модерни транспортни мрежи и финансови институции.
-
Стопанските промени след Освобождението
- Голяма част от обработваемите площи преминават в ръцете на българските селяни.
- Модернизацията на стопанството започва при управлението на Стамболов, който залага на свобода на частната инициатива и държавен протекционизъм.
- Строителството на пътища, жп линии и пристанища свързва България със Западна Европа.
- Управлението на Константин Стоилов продължава политиката на подпомагане на местното стопанство.
-
Възход на индустрията в началото на XX век
- Промишлеността се развива с бързи темпове, особено текстилната и хранителната.
- Създават се две нови държавни банки, които отпускат изгодни кредити на предприемачите.
- Българската индустрия се изравнява с тази в Сърбия и задминава Гърция и Турция, но все още изостава от напредналите държави.
-
Развитие на земеделието
- Промените са по-бавни, но държавата полага сериозни усилия за подпомагане на земеделието.
- Селяните започват да се обединяват в кооперации.
-
Развитие на вътрешната и външната търговия
- Вътрешната търговия се развива благодарение на развитието на индустрията и селското стопанство.
- Външната търговия нараства, като главни партньори са Австро-Унгария, Германия, Великобритания и Османската империя.
-
Стопанското развитие на България от Освобождението до началото на войните характеризира с бърз напредък и приспособяване към европейската икономическа среда.
Урокът в дати
1878 г. | Началото на самостоятелното съществуване на България
След Освобождението, България започва своето самостоятелно съществуване. Въпреки подема в Западна Европа и САЩ през втората половина на XIX в., българското стопанство е в своя прединдустриален етап. Огромната част от населението се изхранва със земеделие, а земята се обработва по примитивен начин.
1887 г. | Самостоятелно управление на Стамболово
Модернизацията на стопанството започва при управлението на Стамболов. То залага на два принципа: свобода на частната инициатива и държавен протекционизъм. Със държавна помощ са построени десетки промишлени предприятия. България сключва първите самостоятелни външнотърговски договори, като въведените нови вносни мита защитават местното производство и интересите на Българската държава.
1895 г. | Приемане на Закон за насърчаване на местната индустрия
През 1895 г. парламентът приема специален Закон за насърчаване на местната индустрия, който гарантира държавни привилегии за собствениците на по-едри промишлени предприятия.
1905 г. | Възход на индустрията в началото на XX век
След преживяната стопанска криза в самия край на XIX в., новото столетие бележи началото на продължителен стопански подем. Напредъкът се проявява най-вече в развитието на промишлеността. През 1905 и 1909 г. са приети нови протекционистични закони, които създават още по-благоприятни условия за откриването на промишлени предприятия и увеличаване на производството.
1910 г. | Развитие на земеделието в България
През 1910 г. само 18% от стопанствата орат с железен плуг, вместо обичайното дървено рало. Основно се отглеждат зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица), които представляват 3/4 от общото производство. Нараства производството на индустриални и фуражни растения, както и на прочутата българска роза.
1911 г. | Развитие на промишлеността в България
През 1911 г. броят на едрите индустриални предприятия достига 345, което е пет пъти повече в сравнение с 1895 г. Произведените фабрични стоки през същия период се утрояват и вече задоволяват почти половината от нуждите на страната. Интензивното строителство създава възможности за увеличаване на производството на строителни материали, цимент, керамика, стъкло.
1911 г. | Развитие на търговията в България
Появяват се и първите стокови борси. Три пъти повече са стоките, продадени в страната през 1911 г., в сравнение с 1887 г. В навечерието на войните търговията на България с другите страни се увеличава два пъти в сравнение с годините след Съединението.
България и Втората индустриална революция
В момента, в който България започва своето самостоятелно съществуване, Западна Европа и САЩ влизат в епохата на Втората индустриална революция. Все пак, българската стопанска система остава в прединдустриален етап през втората половина на XIX век. Голяма част от населението се изхранва със земеделие, а земята се обработва по примитивен начин. Липсата на капитали и опит пречат на развитието на фабричната промишленост.
Стопански промени след Освобождението
След Руско-турската война, голяма част от земите преминават в ръцете на българските селяни. Модернизацията на стопанството започва при управлението на Стефан Стамболов, като с държавна помощ се построяват десетки промишлени предприятия и се сключват първите външнотърговски договори.
Възход на индустрията в началото на XX век
Началото на XX век бележи началото на продължителен стопански подем, особено в развитието на промишлеността. Законът за насърчаване на местната индустрия от 1895 година осигурява гаранции и привилегии за собствениците на по-едри промишлени предприятия. През 1911 година броят на едрите индустриални предприятия достига 345, което е пет пъти повече в сравнение с 1895 година.
Развитие на земеделието
В земеделието промените са по-бавни, но държавата полага сериозни грижи за подпомагане на сектора. Намалява се данъчната тежест, което дава възможност на земеделците да вложат повече средства за разширяване на обработваемите площи и подобряване на тяхната обработка.
Вътрешна и външна търговия
Развитието на индустрията и селското стопанство се отразява положително и върху вътрешната търговия. В навечерието на войните търговията на България с другите страни се увеличава два пъти в сравнение с годините след Съединението.
Въпреки направените стъпки напред, България все още изостава от развитите индустриални държави. Въпреки това, страната е направила значителен прогрес по пътя на модернизацията и приспособяването към европейската икономическа среда.
