Обложка

21. Температура. Топлообмен

Урок 21 съдържа следните групи задачи:

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: \(t_1 = 15^{\circ}\text{C}\) \(t_2 = 60^{\circ}\text{C}\) \(T[\text{K}] = t[^{\circ}\text{C}] + 273\) Превръщане в келвини: \(T_1 = 15 + 273 = 288 \text{ K}\) \(T_2 = 60 + 273 = 333 \text{ K}\) Сравнение: \(T_2 > T_1\) Кинетичната енергия на молекулите при \(60^{\circ}\text{C}\) е по-голяма от тази при \(15^{\circ}\text{C}\).

Подробно решение

Стъпка 1: Дефиниране на физичната величина

Температурата \(t\) е макроскопична величина, която е пряка мярка за средната кинетична енергия на хаотичното топлинно движение на молекулите на дадено вещество. Колкото по-висока е температурата на тялото, толкова по-голяма е средната кинетична енергия на неговите градивни частици.

Стъпка 2: Преобразуване на температурите

За да сравним енергията, превръщаме температурите в абсолютната скала на Келвин (K): \[ T_1 = 15^{\circ}\text{C} + 273 = 288 \text{ K} \] \[ T_2 = 60^{\circ}\text{C} + 273 = 333 \text{ K} \]

Стъпка 3: Сравнение

Тъй като \(T_2 > T_1\) (\(333 \text{ K} > 288 \text{ K}\)), средната кинетична енергия на молекулите на водата при \(60^{\circ}\text{C}\) е по-голяма от тази на молекулите на водата при \(15^{\circ}\text{C}\).

Стъпка 4: Заключение

Средната кинетична енергия на молекулите е правопропорционална на абсолютната температура. По-високата температура означава по-интензивно хаотично движение на молекулите.

Кратък запис на решението:

\(T_1 = 15 + 273 = 288 \text{ K}\) \(T_2 = 60 + 273 = 333 \text{ K}\) Тъй като \(T_2 > T_1\), средната кинетична енергия при \(60^{\circ}\text{C}\) е по-голяма.

Най-важното от урока

Топлообмен: Пренасяне на енергия (количество топлина, \(Q\)) от по-топло към по-студено тяло.
Специфичен топлинен капацитет (\(c\)): Свойство на веществото, показващо колко топлина е нужна за загряване на 1 kg от него с 1°C. Вещества с нисък \(c\) (метали) се нагряват и охлаждат бързо, а с висок \(c\) (вода) – бавно.
Формула за количество топлина: \(Q = c \cdot m \cdot \Delta t\), където \(m\) е масата, а \(\Delta t\) е промяната в температурата.
Енергията, която едно тяло получава или отдава при топлообмен с друго тяло с различна температура.
Основната мерна единица е джаул (J). Често се използва и калория (cal), като \(1 \text{ cal} \approx 4.18 \text{ J}\).
Илюстрация на двата основни начина за топлообмен, разположени един до друг.

Вляво: **Топлопроводност**. Изобразен е хоризонтален правоъгълен метален прът с един край, нагряван от пламък отдолу. Топлината се разпространява по дължината на пръта, визуализирано с червеникав цветови градиент от нагрятия край и стрелки, показващи посоката на топлинния поток по протежение на твърдото тяло. Над тази част стои надпис 'Топлопроводност'.

Вдясно: **Конвекция**. Изобразен е прозрачен съд (напр. химическа колба или стъклен чайник), съдържащ вода, поставен върху пламък, нагряващ дъното му. Във водата са показани конвекционни течения чрез извити стрелки, демонстриращи как топлата вода се издига от дъното нагоре, а по-студената се спуска надолу. Цветът на водата е по-наситен (червен) в долната, нагрята част и постепенно избледнява към върха. Над тази част стои надпис 'Конвекция'.
Топлообменът протича от тяло с по-висока температура към тяло с по-ниска температура, докато температурите им се изравнят (топлинно равновесие).
Когато държите чаша с горещ чай, ръката ви получава количество топлина от чашата и се затопля.
Едно тяло отдава 200 J количество топлина. Вътрешната му енергия намалява или се увеличава?
Отговор: Намалява, защото тялото губи енергия.
Физична величина, която показва какво количество топлина е необходимо, за да се повиши температурата на 1 kg от дадено вещество с 1°C.
Мерната единица е джаул на килограм-градус Целзий \( \text{J}/(\text{kg}\cdot\degree\text{C}) \).
Сравнителен експеримент. Изобразени са два еднакви прозрачни стъклени цилиндрични съда (бехери), поставени един до друг на хоризонтална повърхност. Всеки съд е нагряван отдолу от идентичен източник на топлина (две еднакви спиртни лампи с активни пламъци, по една под всеки съд). Левият съд съдържа вода, обозначена с 'Вода', а десният съд съдържа спирт, обозначен с 'Спирт'. И двете течности са с равни маси, представени от еднакво ниво на течността във всеки съд. Във всяка течност е потопен вертикален термометър, без да докосва дъното. След еднакъв период на нагряване, термометърът, потопен в спирта, показва значително по-висока температура (по-високо ниво на оцветената течност в капиляра на термометъра, с числова стойност, напр. 60°C) в сравнение с термометъра, потопен във водата (по-ниско ниво на течността, с числова стойност, напр. 30°C). До термометъра в спирта има стрелка, сочеща нагоре, с надпис 'по-бързо покачване на температурата'.
Водата има висок специфичен топлинен капацитет (\(c_{вода} = 4180 \text{ J}/(\text{kg}\cdot\degree\text{C})\)), което означава, че поглъща или отдава много топлина при малка промяна в температурата си. За сравнение, желязото има много по-нисък капацитет (\(c_{желязо} = 450 \text{ J}/(\text{kg}\cdot\degree\text{C})\)) и се нагрява/охлажда много по-бързо.
За нагряването на 1 kg от вещество А с 1°C са нужни 900 J, а за вещество Б - 130 J. Кое вещество има по-висок специфичен топлинен капацитет?
Отговор: Вещество А, защото изисква повече енергия за същото температурно изменение.
Количеството топлина \(Q\), което тяло с маса \(m\) и специфичен топлинен капацитет \(c\) получава или отдава при промяна на температурата си \(\Delta t\), се изчислява по формула.
\[ Q = c \cdot m \cdot \Delta t \] Където \(\Delta t\) е разликата между крайната и началната температура (\(t_2 - t_1\)) при нагряване, или началната и крайната (\(t_1 - t_2\)) при охлаждане.
Количеството топлина, необходимо за нагряване на 2 kg вода от \(10 \degree\text{C}\) до \(60 \degree\text{C}\) (\(c_{вода} = 4180\)) е:
\(\Delta t = 60 \degree\text{C} - 10 \degree\text{C} = 50 \degree\text{C}\)
\(Q = 4180 \frac{\text{J}}{\text{kg}\cdot\degree\text{C}} \cdot 2 \text{ kg} \cdot 50 \degree\text{C} = 418 000 \text{ J} = 418 \text{ kJ}\)
Какво количество топлина ще отдаде меден предмет (\(c = 390 \text{ J}/(\text{kg}\cdot\degree\text{C})\)) с маса 0.5 kg, когато се охлади с 20°C?
\(Q = c \cdot m \cdot \Delta t = 390 \cdot 0.5 \cdot 20 = 3900 \text{ J}\) или \(3.9 \text{ kJ}\).

Задачи за упражнение

Лесна: Пресметнете количеството топлина, необходимо за нагряване на 3 kg спирт (\(c = 2400 \text{ J}/(\text{kg}\cdot\degree\text{C})\)) от 20°C до 70°C.
Промяната на температурата е \(\Delta t = 70 \degree\text{C} - 20 \degree\text{C} = 50 \degree\text{C}\).
\(Q = c \cdot m \cdot \Delta t = 2400 \cdot 3 \cdot 50 = 360 000 \text{ J} = 360 \text{ kJ}\).
Средна: Желязно тяло (\(c = 450 \text{ J}/(\text{kg}\cdot\degree\text{C})\)) с маса 2 kg отдава 18 000 J топлина. С колко градуса се е охладило то?
От формулата \(Q = cm\Delta t\) изразяваме \(\Delta t\):
\[ \Delta t = \frac{Q}{c \cdot m} = \frac{18000 \text{ J}}{450 \frac{\text{J}}{\text{kg}\cdot\degree\text{C}} \cdot 2 \text{ kg}} = \frac{18000}{900} = 20 \degree\text{C} \] Отговор: Тялото се е охладило с 20°C.
Трудна: Два предмета с еднаква маса, единият от олово (\(c = 130 \text{ J}/(\text{kg}\cdot\degree\text{C})\)), а другият от стъкло (\(c = 840 \text{ J}/(\text{kg}\cdot\degree\text{C})\)), са потопени за кратко във вряща вода и след това извадени. Кой от тях ще се охлади по-бързо до стайна температура и защо?
Оловният предмет ще се охлади по-бързо. Тъй като има много по-нисък специфичен топлинен капацитет, той е "складирал" по-малко количество топлина при нагряването. Следователно, ще му е необходимо да отдаде по-малко топлина на околната среда, за да се охлади, което ще стане за по-кратко време.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

80424 решения

2146 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
Активни отстъпки
ПРО (1 месец) 12 € → 9 € -25% ПРО (1 година) 49 € → 39 € -21%