Най-важното от урока
План-резюме
- Стопанската криза по време и след Първата световна война:
- Военните действия водят до голяма криза в стопанството, с над 700 000 мъже, напуснали работа, за да воюват.
- Загубите от войната са значителни, включително губенето на Южна Добруджа и прекъсването на достъпа до Егейско море.
- Репарациите по Ньойския договор са непосилни за българската икономика.
- Българското земеделие:
- Производството се възстановява бавно, достигайки предвоенното си ниво през 1926 г.
- Световната икономическа криза (1929 - 1933) води до обедняване на селското население и раздробяване на обработваемата земя.
- Въпреки това, втората половина на 30-те години е характеризирана със стабилизация и развитие, с увеличаване на производството на технически култури, плодове и зеленчуци, и животновъдство.
- Промишленост и финанси:
- Производството се възстановява бързо, като през 1921 г. надминава довоенното си ниво.
- Между 1921 и 1929 г. индустриалната продукция се удвоява, с развитие на производството на памучни тъкани, електроенергия и розово масло.
- Бежанският заем (1926) и Стабилизационният заем (1928) допринасят за финансовата стабилизация.
- Въпреки това, българската индустрия продължава да изостава от напредналите индустриални държави.
- Транспорт и търговия:
- Продължава строителството на железопътни линии и автомобилния транспорт започва да играе все по-важна роля.
- Стабилизацията на стопанството води до увеличение на търговския обмен с външния свят, особено с Германия.
- Тютюнът става основен продукт за износ, заедно с плодовете, зеленчуците и животинските продукти.
- В навечерието на Втората световна война държавата засилва своята роля в икономиката, контролирайки банките и търговията.
- Обобщение:
- Междувоенният период е характеризиран с бавно възстановяване от военната криза, стабилизация и развитие на земеделието и индустрията. Въпреки това България остава земеделска страна със слабо развита промишленост.
Урокът в дати
1914 г. | Начало на Първата световна война и стопанска криза
По време на Първата световна война стопанството изпада в криза. Над 700 хиляди мъже в трудоспособна възраст напускат работа, за да воюват. Снабдяването е нарушено, настъпва глад.
1918 г. | Край на Първата световна война и задълбочаване на стопанската криза
След края на войната кризата се задълбочава. Хиляди български мъже загиват във войната или са ранени и осакатени. Загубена е житницата на България - Южни Добруджа.
1921 г. | Бързо възстановяване на промишленото производство
Промишленото производство се съвзема бързо. През 1921 г. довоенното равнище е надминато.
1926 г. | Възстановяване на земеделското производство
Земеделското производство се възстановява бавно. Едва през 1926 г. то достига равнището отпреди войната.
1926 г. | Бежанският заем
Бежанският заем (1926) в размер на 1194 млн. лв. с сключен главио е американски и британски банки. Чрез него 100 хиляди бежанци са снабдени със земя и за тях са построени 10 хиляди жилища.
1928 г. | Стабилизационният заем
Стабилизационният заем (1928) в размер на 2754.6 млн. лв. е използван за заздравяване на трите държавни банки, за жп транспорта и за справяне със щетите от катастрофалното Чирпанско земетресение през 1928 г.
1929 г. | Начало на световната икономическа криза
Световната икономическа криза (1929 - 1933) прекъсва стабилизацията. Земеделските продукти поевтиняват, а цените на индустриалните стоки стават недостъпни за много хора.
19 май 1934 г. | Преврат на 19 май 1934 г.
След световната икономическа криза и преврата на 19 май 1934 г. индустрията престава да бъде „галеното дете“ на държавата. Политиката на насърчаване на местното производство е изоставена. Държавата засилва своя контрол в икономиката.
Стопанска криза по време на войната и след нея
Във времето на Първата световна война, стопанството претърпява криза. Над 700 хиляди мъже напускат работа и се включват във войната. Снабдяването се прекъсва и настъпва глад. Войната приключва с големи загуби за България - много мъже са загинали или ранени, а Южна Добруджа, житницата на България, е загубена. Също така, отнемането на достъпа до Егейско море през Тракия се отразява неблагоприятно върху външната търговия. В допълнение, репарациите по Ньойския договор, равняващи се на 2,25 милиарда златни франка, са голямо тегло за българската икономика.
Българското земеделие
След войната земеделското производство се възстановява бавно и достига предвоенното си равнище едва през 1926 година. Броят на земеделските машини се увеличава значително, но сравнение с развитите държави, те са от 15 до 20 пъти по-малко. Световната икономическа криза (1929 - 1933) прекъсва стабилизацията. Земеделските продукти поевтиняват, а цените на индустриалните стоки стават недостъпни за много хора.
Промишленост и финанси
Промишленото производство се съживява бързо след войната, като довоенното равнище е надминато вече през 1921 година. От 1921 до 1929 година, индустриалната продукция се удвоява, с най-бързо развиващото се производство на памучни тъкани, електроенергия и розово масло. Въпреки положителните промени, техническите новости трудно намират приложение в промишлеността.
Транспорт и търговия
Строителството на железопътни линии продължава. Купуват се нови локомотиви и вагони, а автомобилният транспорт играе все по-важна роля. Стабилизирането на стопанството влияе положително на търговския обмен с външния свят, като особено активна е търговията с Германия.
В общи линии, през междувоенния период земеделското производство променя своя облик и се доближава до пазарния тип. Индустриалното производство се увеличава, но България все още изостава от развитите индустриални държави, оставайки земеделска страна със слаборазвита промишленост.
