Най-важното от урока
План-резюме
- Балканското просвещение:
- Процес на модернизация и национално пробуждане, оформящ се през XVIII и XIX век.
- Духовното пробуждане започва от гърците и сърбите, които откриват училища и пишат книги за просвета и идеи за освобождение.
- Балканските християни поддържат атонските манастири, отварят училища и издават книги.
- През XVIII век израстват първите български просветители, които работят за самоосъзнаването и достойнството на българите.
- Паисий Хилендарски (ок. 1722 - 1773):
- Първият български просветител, чиято усърдна работа допринася за националното пробуждане и самоосъзнаване на българите.
- Написва „История славянобългарска“ (1762), книга която разказва за величието на българската средновековна държава и призовава българите да се гордеят със своята история и произход.
- Разнася своята история в градове и села, давайки я свободно на свещеници и учители да я четат и преписват.
- Софроний Врачански (1739 - ок. 1813):
- Пръв преписва „История славянобългарска" вдъхновен от идеите на Паисий.
- Работи като свещеник и учител в Котел, преди да бъде прогонен от гръцките църковни власти.
- Ръкоположен е за епископ на Враца и се грижи за епархията си във Видин.
- Емигрира в Букурещ. Там се посвещава на усилена книжовна и родолюбива дейност.
- Написва „Житие и страдание греитаго Софроний”, смятана за първата автобиографична творба в новата българска литература.
- Съставя първата печатна книга на говорим български език - сборника с християнски поучения „Неделник“.
- Обобщение:
- Духовното възраждане на българите е част от Балканското просвещение и започва с дейността на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и техните последователи.
- То се характеризира с формиране на модерни национални общности, насърчени от интереса към образование и преоткриване на собственото ни минало.
- Делото на просветителите вдъхва на българите самочувствие и родолюбие, и насочва погледа им към по-светло бъдеще.
Урокът в дати
1722 г. | Роден е Паисий Хилендарски
Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Приема се, че е роден в семейство на заможен търговец от Банско.
1739 г. | Роден е Софроний Врачански
През 1765 г. в Котел Паисий се среща с младия свещеник Стойко Владиславов, който пръв преписва „История славянобългарска“. Стойко, останал рано сирак, работи дълго време като свещеник и учител в родния си град.
1762 г. | Паисий Хилендарски завършва „История славянобългарска”
След дълга подготовка Паисий се усамотява в килията си в Зографския манастир и завършва ръкописа на своята „История славянобългарска”. В нея разказва за величието на българската средновековна държава, за делата на царете Симеон и Иван Асен II.
1806 г. | Софроний Врачански пише обръщение до сънародниците си
По време на Руско-турската война от 1806 - 1812 г. Софроний написва обръщение до сънародниците си, в което ги призовава да помагат на руските войски. С неговото съдействие е образуван български отряд, който се сражава в състава на руската армия.
1844 г. | Издаване на „Царственик“
Паисиевата творба става основа за първия печатен учебник по българска история, известен като „Царственик“.
Балканското просвещение
В XVIII и XIX век започват да се формират модерните европейски национални общности. Балканските християнски народи, потиснати от османската власт, търсят своето място сред останалите. Духовното пробуждане започва от гърците и сърбите, които откриват училища и пишат книги, призоваващи народите си да работят за просвета и освобождение. Балканските християни поддържат атонските манастири и предприемат активна просветна дейност, като това движение е наречено Балканско просвещение. През XVIII век се появяват и първите български книжовни дейци, работещи за националното пробуждане и самоосъзнаване на своите сънародници.
Паисий Хилендарски (ок. 1722 - 1773)
Паисий Хилендарски е първият будител на българската нация. Роден е в Банско в заможно семейство и доброволно се замонашва в Хилендарския манастир в Атон. Там той започва да сравнява положението на българите с другите балкански християни, слушайки упреците на гръцките монаси, че българите нямат славна история и култура. Решава да напише история, която да сплоти българите като обикаля и събира всички хроники и царски документи, запазени в манастирските библиотеки на полуострова.
„История славянобългарска“ (1762)
През 1762 г., Паисий Хилендарски завършва ръкописа на "История славянобългарска". Той разказва за величието на българската средновековна държава, делата на царете Симеон и Иван Асен II и припомня, че българите са първи сред славяните, които придобиват писменост и книги на своя език. Разказва за българските светци и призовава българите да се гордеят с историята и езика си. Разпространява своята история в градове и села и дава на свещеници и учители да я четат и преписват. Творбата му става основа за първия печатен учебник по българска история, известен като „Царственик“ (1844).
Софроний Врачански (1739 - ок. 1813)
През 1765 г., Паисий се среща с младия свещеник Стойко Владиславов, който пръв преписва „История славянобългарска". Стойко работи дълго време като свещеник и учител в Котел и по-късно е ръкоположен за епископ във Враца, където приема името Софроний. През XIX век, Софроний емигрира в Букурещ и посвещава живота си на книжовна и родолюбива дейност. Той е съставител на първата печатна книга на говорим български език - сборника с християнски поучения „Неделник“.
Духовното възраждане на българите започва с дейността на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и техните последователи. То е част от Балканското просвещение през XVIII – XIX век, което формира модерните национални общности на Балканите, чрез образование и преоткриване на собственото им минало.
