Най-важното от урока
План-резюме
- Полагане на основите на модерната българска държава (1878)
- Успехът при Руско-турската война поставя основите на ново управление, което заменя османското.
- Създадената от руското правителство "Канцелария за гражданско управление на освободените зад Дунава земи" в края на 1876 г. започва градивна политика на управление българите
- Изгражда се нова местна власт и съдебни органи.
- Създава се българската войска, обучавана от руски офицери, чрез откриването на българско военно училище.
- Управлението на модерната българска държава (1878-1879)
- Ръководството е възложено на руския императорски комисар - княз Александър Дондуков-Корсаков за срок от две години.
- Съветът на руския комисар има седем отдела, действащи като министерства.
- Берлинският договор намалява срока на руското управление на девет месеца.
- Учредена е Българската народна банка.
- Учредителното събрание и изработване на Конституция (10 февруари 1879)
- В Търново е свикано Учредителното събрание.
- В него участват 229 народни представители.
- Изработен е проект за Конституция с помощта на руски специалисти.
- Консерватори и либерали водят бурни дебати относно принципите на държавното устройство.
- Търновска Конституция (16 април 1879)
- Първата българска конституция е приета на 16 април и е известна като Търновска.
- Въвеждат се принципи на разделение на властта на законодателна, изпълнителна и съдебна.
- Българската държава е "конституционни монархия с народно представителство".
- Ролята на Княза е да бъде "върховен представител и глава на държавата".
- Разделение на народното събрание на Обикновено и Велико.
- Гаранция за широки граждански и политически права.
- Избор на княз (17 април 1979)
- Свикване на Първото Велико народно събрание.
- За български княз е избран немския принц Александър фон Батенберг.
- Заключение
- През 1877 – 1879 г. са създадени условия за свободно развитие и напредък на българите.
- Положени са основите на модерната българска държавност.
- Приета е демократична конституция и е избран за княз млад и амбициозен владетел.
- Търновската конституция става символ на българската демокрация.
Урокът в дати
1876 г. | Създаване на „Канцелария за гражданско управление на освободените зад Дунава земи”
В края на 1876 г. руското правителство създава „Канцелария за гражданско управление на освободените зад Дунава земи”. Изграждат се нова местна власт и съдебни органи.
1878 г. | Появяване на модерната българска държава
През лятото на 1878 г. на европейската карта се появява модерната българска държава. Полагат се основите на ново управление, което да замени османското и да създаде условия за напредък на българската нация.
10 февруари 1879 г. | Свикване на Учредителното събрание в Търново
На 10 февруари 1879 г. в старата столица Търново е свикано Учредително събрание с цел да бъде подготвен основен закон на Княжество България.
16 април 1879 г. | Приемане на първата българска конституция (Търновската)
На 16 април 1879 г. е приета първата българска конституция, която въвежда модерните принципи на разделение на властта - на законодателна, изпълнителна и съдебна.
17 април 1879 г. | Избиране на Александър фон Батенберг за български княз
На 17 април 1979 г. Първото Велико народно събрание избира за български княз предложения от Русия немски принц Александър фон Батенберг.
Полагане на основите
През лятото на 1878 г., след приключването на Руско-турската война, се формира модерната българска държава. Основите на новото управление се полагат от "Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи", създадена от руското правителство през 1876 г. Новата власт в освободените земи се поема от руски офицери, подпомагани от образовани и авторитетни българи. Създават се нова местна власт и съдебни органи, а български доброволци стават полицейски стражи, поемайки грижата за вътрешния ред на страната. След войната, управлението е възложено на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Поставя се начало в изграждането на българската войска, обучавана от руски офицери, и се открива държавно военно училище. Берлинският договор съкращава срока на руското управление до девет месеца, което ускорява изграждането на новата администрация.
Учредителното събрание: изработване на българската конституция
Основна задача на руските власти е подготовката на основния закон на Княжество България. Проектът, изработен от руски специалисти, трябва да бъде одобрен и приет от Учредителното събрание, свикано на 10 февруари 1879 г. в Търново. В него участват 229 народни представители от най-влиятелните и уважавани българи и представители на други общности. След бурни разисквания, конституцията е приета на 16 април 1879 г.
Търновската конституция
Като основен закон, Търновската конституция въвежда принципите на разделението на властта на законодателна, изпълнителна и съдебна. Българската държава е определена като „конституционна монархия с народно представителство". Князът е „върховен представител и глава на държавата". Народното събрание е разделено на Обикновено и Велико, с различни правомощия. Българите получават широки граждански и политически права. За столица на Княжеството е избрана София. Търновската конституция е една от най-демократичните за времето си в Европа.
През 1877-1879 г. се създават условия за свободно развитие и напредък на българите. Полагат се основите на модерната българска държавност, приета е демократична конституция и е избран млад и амбициозен владетел. Търновската конституция става символ на българската демокрация и определя нейното развитие.
