Най-важното от урока
План-резюме
- Освободителни движения на Балканите през XIX век
- Великите европейски сили са свързани с тези движения, тъй като имат различни интереси към бъдещето на Османската империя.
- Русия води девет войни с Османската империя в търсене на достъп до топлите морета.
- Априлското въстание от 1876 г.
- Разтърсващите доклади на американския журналист Макгахан излизат в европейския печат.
- Анкетна комисия от представители на европейските велики сили и САЩ установява на място убийствата и палежите във въстаналите райони.
- Възникват масови движения в подкрепа на българите във Великобритания и Франция.
- Руско-турска освободителна война (1877 - 1878)
- Обявена е на 12 април 1877 година.
- Войната се води на три фронта, с освобождаването на градове като Свищов, Търново, и Стара Загора.
- Руската армия обкръжава и осаждат Плевен, който се предава през ноември.
- София е освободена на 4 януари 1878 година.
- Санстефански и Берлински договор
- Санстефанският договор подписан на 3 март 1878 година, предвижда свободна България като автономно княжество.
- Берлинският договор подписан на 13 юли 1878 година, разделя и разпокъсва българските земи, създава Княжество България и автономната провинция Източна Румелия.
- Резултати
- Руско-турската война от 1877 - 1878 г. завършва успешно за българите, които отхвърлят османската власт и създават Княжество България.
- Княжеството получава международно признание чрез Берлинския договор.
- Оставянето на области, населени с българи, под османска власт и в границите на други балкански държави, създава условия за бъдещи конфликти.
Урокът в дати
май 1876 г. | Европейските велики сили и САЩ установяват на място убийствата и палежите във въстаналите райони
След кървавия погром на Априлското въстание, анкетна комисия от представители на европейските велики сили и САЩ установява на място убийствата и палежите във въстаналите райони. Османските насилия предизвикват гневен отзвук в европейските държави.
декември 1876 г. | Свикване на конференция на посланиците на великите сили в Цариград
В Цариград е свикана конференция на посланиците на великите сили. Дипломатите предлагат да се даде самоуправление на българите, но султанът отказва.
12 април 1877 г. | Обявяване на Руско-турска освободителна война
На 12 април 1877 г. Русия обявява война на Османската империя. Във войната за своето освобождение се включат хиляди български родолюбци, като доброволно опълчение. Следват широкообхватни военни действия на юг от река Дунав в три направления - към областта на Русе-Силистра-Шумен-Варна, Стара Загора и старопланинските проходи около Габрово, и обсадата над Плевен.
4 януари 1878 г. | Освобождаване на София
В зимни условия отрядът на генерал Гурко преминава Балкана и на 4 януари 1878 г. освобождава София.
19 февруари 1878 г. | Сключване на Санстефанския мирен договор
На 19 февруари (3 март) 1878 г. Руската и Османската империя сключват предварителен мирен договор в градчето Сан Стефано, близо до Цариград. В него се предвижда свободна България да бъде автономно княжество.
1 юли 1878 г. | Подписване на Берлинския договор
На 1 (13) юли 1878 г. в Берлин, Германия, шестте европейски сили подписват нов договор с Османската империя. Берлинският договор разделя и разпокъсва земите, в които се образува българската нация, призната чрез Екзархията.
Международният отзвук от Априлското въстание
През XIX век, освободителните движения на Балканите се преплитат с интересите на великите европейски сили. Западните държави, с търговски предимства в Османската империя, искат нейното запазване, докато Русия, с дългогодишни стремежи за разширение към топлите морета, води девет войни срещу нея. След 1876 г. въпросът за независимостта на българите става част от сложната европейска политика.
Априлското въстание от 1876 г. и бруталното му потушаване от Османската империя предизвиква голям международен отзвук. Дописките на американския журналист Макгахан в европейската преса разкриват ужасите на въстанието, което води до образуването на Анкетна комисия от представители на великите сили и САЩ. Османските насилия предизвикват гняв в Европа, водещ до масово движение в подкрепа на българите и настояване за реформи в Османската империя.
Руско-турска освободителна война (1877 - 1878)
На 12 април 1877 г. Русия обявява война на Османската империя, мотивирана от желанието да помогне на българите и да разшири своите територии. Настъплението на руските войски се разгръща в три направления и включва преминаването на р. Дунав при Свищов, освобождаването на Търново и превземането на Стара Загора. Войната завършва с освобождаването на София на 4 януари 1878 г.
Санстефански и Берлински договор
На 19 февруари (3 март) 1878 г. Руската и Османската империя сключват предварителен мирен договор в Сан Стефано, който предвижда създаването на автономно българско княжество. Но това не е прието добре от другите велики сили, Сърбия и Гърция, които виждат в новата държава заплаха за своите интереси. Затова през лятото на 1878 г., в Берлин, Германия, се провежда конгрес на шестте европейски сили, който води до подписването на Берлинския договор на 1 (13) юли. Договорът разделя и разпокъсва земите на българите, създавайки Княжество България и автономната провинция Източни Румелия, която остава част от Османската империя, докато Македония е върната под властта на султана.
Руско-турската война от 1877 - 1878 г. завършва с появата на новата държава Княжество България на картата на Европа. Въпреки това, разделянето на българските земи създава предпоставки за бъдещи конфликти.
