Най-важното от урока
План-резюме
- Второ управление на Демократичния сговор (1926 - 1931):
- В началото на 1926 г. министър-председател става Андрей Ляпчев.
- Политическа стабилизация и амнистия на затворници, осъдени за политически престъпления.
- Приети са заеми от американски и английски банки с цел подпомагане на бежанците и за заздравяване на банките и държавните финанси в страната.
- В САЩ избухва тежка икономическа криза (1929), която засяга и България.
- Растящо недоволство сред обществото. Нараства влиянието на опозиционните партии, обединени в коалицията Народен блок.
- Управление на Народния блок (1931 - 1934):
- Победа на Народния блок на парламентарните избори през 1931 г.
- Правителството е оглавено от Александър Малинов, който по-късно отстъпва поста на Никола Мушанов.
- Установени са свобода на печата и гаранции за демократичните права и свободи.
- Мерки за подобряване на положението на селяните с контрол върху цените на основни стоки.
- Повишава се влиянието на комунистите. Създадена е нова партия от проф. Александър Цанков.
- Военният съюз и кръга "Звено" се подготвят за превземане на властта.
- Оставка на правителството на Никола Мушанов (май 1934 г.)
- Към безпартийно управление (1934 - 1938):
- На 19 май 1934 г. е осъществен държавен преврат от Военният съюз и политическия кръг "Звено".
- Кимон Георгиев е назначен за министър-председател.
- Управлението присвоява законодателната власт, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии.
- Местното самоуправление е унищожено и кметовете се назначават от централната власт.
- Възникват противоречия между кръгът "Звено" и военнита заради контрола над управлението.
- Оставка на правителството през януари 1935 г. Цар Борис III се намесва, като назначава Георги Кьосеиванов за нов министър-председател.
- Установен е монархически авторитарен режим.
- През 1938 г. се провеждат парламентарни избори без участието на политически партии.
- Обобщение:
- След преврата от 1934 г. е унищожен демократичният ред, установен с Търновската конституция.
- Цар Борис III изгражда личен авторитарен режим, който се стреми към укрепване на монархията, възприета като основен стълб на държавата и обществото.
- Периода отхвърля крайните фашистки и комунистически идеи.
Урокът в дати
1926 г. | Второ управление на Демократическия сговор
В началото на 1926 г. министър-председател става Андрей Ляпчев. Управлението му започва в нова обстановка. След политическите и стопанските сътресения из Европа, в България настъпва кратко успокоение.
1929 г. | Начало на световната икономическа криза
През 1929 г. в САЩ избухва тежка икономическа криза, която обхваща Западна Европа и България. Трудностите във фабричното производство увеличават безработицата. Земеделските продукти трудно намират пазар и се обезценяват.
1931 г. | Управление на Народния блок
През 1931 г. Народният блок печели парламентарните избори. Новото правителство е оглавено от Александър Малинов, който отстъпва поста на Никола Мушанов.
май 1934 г. | Оставка на правителството на Никола Мушанов
Притиснато отляво и отдясно, раздирано от противоречията между демократи и земеделци, през май 1934 г. правителството на Никола Мушанов подава оставка.
19 май 1934 г. | Държавен преврат на Военния съюз и кръга „Звено“
На 19 май 1934 г. Военният съюз и политическия кръг „Звено“, без да срещнат съпротива, извършват нов държавен преврат. Съставено е правителство начело с Кимон Георгиев.
1934 г. | Отменяне на демократичния ред
Забраната на партиите и сливането на изпълнителната със законодателната власт след преврата от 1934 г. унищожава демократичния ред, установен с Търновската конституция.
януари 1935 г. | Оставка на правителството на Кимон Георгиев
През януари 1935 г. правителството подава оставка. Намесва се цар Борис III, недоволен от опитите да бъдат ограничени правомощията му.
1935 г. | Встъпване на Георги Кьосеиванов на поста министър-председател
Способният дипломат и началник на царската канцелария Георги Кьосеиванов става министър-председател в края на 1935 г.
1938 г. | Парламентарни избори без участие на партии
През 1938 г. са проведени парламентарни избори, но партии не са допуснати да участват в тях. Въпреки това една трета от избраните депутати открито се обявяват против безпартийното управление.
Второ управление на Демократическия сговор (1926 - 1931)
През 1926 г. Андрей Ляпчев става министър-председател и води страната в период на политическо и икономическо спокойствие. Под неговото управление, парламентът гласува амнистии за политически престъпления и осигурява условия за нормалното действие на опозицията. Средствата от заеми от американски и английски банки се използват за подпомагане на бежанци и стабилизиране на банковата система и държавните финанси. Одобряването на правителството обаче дава начало на икономическа криза, която води до увеличаване на безработицата и обедняване на населението.
Управление на Народния блок (1931 - 1934)
Народният блок, коалиция на различни политически сили, печели парламентарните избори през 1931 г. Под управлението на Александър Малинов и последващо на Никола Мушанов, правителството осигурява свобода на печата и гаранции за демократичните права и свободи, както и подобрява положението на селяните. Въпреки това, в страната нараства социалното недоволство и усилия за вземане на властта от различни групи.
Към безпартийно управление
През май 1934 г. Военният съюз и "Звено" извършват държавен преврат, като формират правителство под ръководството на Кимон Георгиев. Те присвояват както изпълнителната, така и законодателната власт, разпускат Народното събрание и забраняват политическите партии. Търновската конституция остава формално в сила, но не се зачита.
През януари 1935 г. правителството подава оставка и цар Борис III започва да назначава свои предани чиновници на важни държавни постове, което довежда до налагане на монархически авторитарен режим. През 1938 г. се провеждат парламентарни избори, но без участието на политически партии.
Преврата от 1934 г. унищожава демократичния ред, установен с Търновската конституция, и позволява на цар Борис III да изгради свой личен авторитарен режим, при който монархията е основен стълб на държавата и обществото.
