Най-важното от урока
План-резюме
- Процесът по опознаване на света:
- Преди ХVIII век, малко българи са наясно с промените в Европа и далечните континенти.
- През Възраждането, търговски контакти и знания от книгите помагат за разширяване на кръгозора.
- Български търговци пътуват до източни пазари в Багдад, Дамаск, Кайро, Александрия и западни дестинации като Австрия, Германия, Франция и Англия.
- Иван Добровски е първият българин, който посещава Съединените американски щати в средата на ХIХ век.
- Стотици български младежи учат в гимназии и университети в Русия и Западна Европа.
- Градовете - центрове на промяна:
- Новото време носи видими промени в градовете с растящо българско население.
- Ислямските религиозни сгради, бани и безистени все по-малко определят градския облик.
- Появяват се множество дюкяни, складове и кафенета на български собственици.
- Промени в архитектурата и инфраструктурата на градовете, чрез строежи на: часовникови кули, църкви, училищни сгради, трайни и устойчиви калдъръмени улици, красиви административни сгради в европейски стил.
- След Кримската война отварят първите книжарници, аптеки и магазини.
- Промени в ежедневието на българите:
- Животът се характеризира с усилен труд - занаятчии и търговци, работещи от зори до здрач.
- Селяните и жените също са заети с труд от рано до късно.
- Българските деца са приучавани да участват в трудовото всекидневие от ранна възраст.
- Традиции и новости в живота на българите:
- Домът е център на семейството, символизиращ сигурност, стабилност и успех.
- Замогналите занаятчии и търговци строят големи къщи с работилници и магазини.
- Промени в бита включват украса на домовете със стенописи, резбовани тавани и мебели.
- Храненето се променя с въвеждането на нови храни като фасул, картофи, пипер и царевица.
- Европейската мода прониква и в българското облекло.
- Традиционни и нови празници през Възраждането:
- Българите продължават да спазват християнските празници, сватби и местни събори.
- Въвеждат се нови празници свързани с почитта към знанието и науката, като годишния училищен изпит и денят на св. св. Кирил и Методий - 11 май.
- Неделята се приема като ден за разходки и развлечения, включително театрални представления и танцови вечеринки.
Урокът в дати
19 век | Българите опознават света
Преди ХVIII в. малцина българи имат представа за промените в светогледа на европейците, както и далечните континенти, достигнати от великите откриватели. През Възраждането оживените търговски контакти и географските знания от книгите допринасят за опознаването им. Готови на риск, търговци пътуват до източните пазари в Багдад и Дамаск, до Кайро и Александрия (в Египет), а други търгуват и на запад – в Австрия, Германия, Франция и Англия.
19 век | Градовете – центрове на промяната
Новото време донася видими промени в градовете, където българското население непрекъснато се увеличава. Ислямските религиозни сгради, бани и безистени все по-малко определят градския облик.
19 век | Промяната в начина на живот
За възрожденските българи домът е център на семейството. Той дава сигурност, стабилност и спокойствие. В същото време показва трудолюбие и успех в живота.
19 век | Промяната в начина на хранене
През Възраждането се променя начинът на хранене на българите. Освен традиционните зърнени култури, зеленчуци и плодове все по-често на трапезата присъстват храни като фасул, картофи, пипер, царевица, внесени от Америка.
19 век | Промяната в облеклото
Друга промяна е проникването на европейската мода в облеклото. Търговците, заможните занаятчии и учителите постепенно заменят традиционното облекло с панталони и сака, а техните съпруги – от носиите към цветни рокли.
19 век | Новите празници през Възраждането
Въвеждат се нови празници като денят на годишния училищен изпит и на св. св. Кирил и Методий – 11 май. Празниците са свързани с почитта на българите към знанието и науката и с уважението към създателите на славянската писменост.
1850 г. | Иван Добровски посещава Съединените американски щати
В средата на ХIХ в. Иван Добровски е първият българин, който посещава Съединените американски щати, преминавайки през Атлантическия океан в западна посока.
1850 г. | Отварят врати първите книжарници, аптеки и магазини
След Кримската война в българските градове се появяват първите книжарници, аптеки и магазини.
Българите опознават света
През ХVIII век малцина българи имат представа за промените в кръгозора на европейците и знаят далечните континенти, достигнати от велики откриватели. Възраждането допринася за разширяване на тяхната осведоменост благодарение на оживените търговски контакти и географските познания от книгите. Български търговци, приели риска, пътуват до източните пазари в Багдад и Дамаск, до Кайро и Александрия в Египет, а други търгуват на запад – в Австрия, Германия, Франция и Англия. Иван Добровски става първият българин, който посещава Съединените американски щати в средата на ХIХ век.
Градовете – центрове на промяната
В градовете, където българското население непрекъснато се увеличава, новото време донася видими промени. Ислямските религиозни сгради, бани и безистени все по-малко определят градския облик. На чаршиите изникват множество дюкяни (магазини с работилница), складове, кафенета, притежавани от българи. Самочувствието на българите расте и те издигат часовникови кули, красиви църкви, просторни училищни сгради. По разпореждане на властта улиците са застлани с калдъръм (обли камъни), градските пазари – благоустроени. Първите книжарници, аптеки и магазини отварят врати в българските градове след Кримската война.
Всекидневието
Животът на възрожденските българи преминава в усилен труд. Звънът на камбаните от часовниковите кули оповестява началото на работния ден с изгрева на слънцето. Занаятчии и търговци затварят дюкяните си едва с настъпването на вечерта. В ранни зори се захващат за работа и селяните. Жените, освен че се грижат за къщата, храната, облеклото и отглеждането на децата, помагат на мъжете в работата на полето или в двора. Българските деца от ранна възраст са приучавани от семействата си да участват в трудовото всекидневие.
Традиция и новости в живота на българите
През Възраждането домът е център на семейството. Той дава сигурност, стабилност и спокойствие. Замогналите се занаятчии и търговци строят в градовете големи къщи на два-три етажа с прозорци към улицата. На долния етаж се намират работилниците и магазините. През Възраждането се променя начинът на хранене на българите. Нараства консумацията на месо, но християнската традиция налага ограничения и то се яде предимно на празници, дори от най-заможните. Проникването на европейската мода в облеклото е друга промяна през Възраждането.
Традиционни и нови празници през Възраждането
Възрожденските българи спазват празниците в християнския календар – Коледа и Великден, както и дните на почитани светци. Нови празници през Възраждането са денят на годишния училищен изпит и на св. св. Кирил и Методий – 11 май.
