Силата на словото според III-та глава на "Немили-недраги"

Анализ 2220 думи 24.04.2023 val***@abv.bg ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

III глава на повестта представя следваща поредица от събития, в които участват познатите на читателя герои - българските хъшове. Тя ги поставя в нови ситуации, които позволяват да бъдат опознати колкото се може повече аспекти от тяхната същност.
 
На фона на обстановката в шумната многолюдна кръчма, приютила изгладнелите български емигранти на обяд, ставаме свидетели на резки обрати в настроенията на героите, а в центъра на събитията напълно естествено се откроява Странджата - обединител и духовен наставник на своите другари. Да проследим в каква последователност са подредени отделните епизоди в III глава и кои са техните съдържателни особености: 

1. Описанието на обстановката в кръчмата на Странджата и на прииждащите посетители
В това описание, както в битовото в I глава, Вазов не се впуска в подробности, а избира да насочи вниманието на читателя към отделни детайли, които обаче са съществени за смисъла и посланието на творбата. Тенджерата с фасул, свалена току-що от огнището; длъгнестата маса в средата на кръчмата; нарастващата глъчка; лъжиците в ръцете на хъшовете и блюдата пред тях - всички тези елементи от началното описание в III глава създават усещането за уют, сплотеност и оживление.

2. Разпаленият разговор на хъшовете за чорбаджиите
Разпалени от виното, с пламнали очи, хъшовете едновременно дъвчат изгладнели и разговарят все по-разгорещено, не се изслушват, прекъсват се и думите им се изпъстрят с ругатни и закани по адрес на някакъв богаташ българин. Начинът, по който се държат, ги представя като грубовати хора, които нямат добри обноски. Думите им пък изразяват омраза към онези, които не откликват на народното дело и са погълнати единствено от личния си материален интерес.

3. Свадата между Димитрото и Мравката
Петко Мравката, назован „върл читател на вестник „Свобода“, гръмко изразява убеждението си, че хъшовете най-напред трябва да насочат усилията си срещу чорбаджиите, като се обосновава, че те „се хранят с потта на сиромасите“. На мнението му дръзва да се противопостави Димитрото, който изтъква, че чорбаджиите не работят, за да дават парите си на Петко Мравката. Това става повод за истински словесен двубой между хъшовете, повечето от които са на страната на Мравката, защото виждат в лицето на чорбаджиите свои социални врагове.

4. Намесата на Странджата в спора
Свадата между хъшовете е прекъсната от Странджата, който единствен запазва спокойствие и намира добри думи за всеки от спорещите. Знаменосеца изтъква, че Димитрото е герой и че сам го е видял в битка, а на гневната реплика на Хаджият, че хъшовете не искат съдия, отвръща с човешко разбиране, споделяйки, че мъченичеството е обща съдба на всички изгнаници.

5. Наздравицата в чест на Странджата и речта, с която той се обръща към своите братя по съдба
Македонски - най-шумният и най-темпераментен сред хъшовете, вдига наздравица в чест на Странджата. Този жест става повод Знаменосеца да се обърне към своите братя с прочувствено слово.

•    В речта си той говори за миналото, настоящето и бъдещето на хъшовете. Най-напред изтъква героизма, проявен от тях в отминалите битки, и посочва заслугите им към отечеството: с примера си те са събудили порива към свободата у сънародниците си.

•    Знаменосеца не премълчава истината за страданието, на което са осъдени хъшовете в чуждата страна - с много болка той подчертава, че изгнаническата участ е изпитание за всички негови братя и за него самия. Това обаче е единственият начин да постигнат най-ценното за тях - личната си свобода. Странджата изразява своята увереност, че мъченичеството на хъшовете е саможертва в името на България. Израз на неговото разбиране са мъдрите думи, с които той обобщава оценката си за саможертвата да приемеш изгнаничеството като своя участ: „Народ без жертви не е народ“.

•    В края на речта Знаменосеца отправя поглед към бъдещето. Той окуражава другарите си, че ще дочакат нови славни битки в Балкана и ще докажат с дела синовната си преданост към отечеството.

6. Реакцията на хъшовете след речта
Възторжен вик повтаря последните думи на Знаменосеца - „Да живей България!“. Този вик е израз на патриотичния възторг, който речта поражда у хъшовете. Детайлите от описанието им ги представят в нова, коренно различна светлина - лицата им, до преди малко „груби и свирепи“, сега са озарени от „изражение на благородство и решителност“, очите им са пламнали.

7. Реакцията на Бръчков след речта
Повествователят отделя специално внимание на реакцията на Бръчков. Очите му светят, бузите му пламтят, цялото му тяло се тресе от възторг. Думите на Странджата ехтят в ушите му. Спонтанен израз на неговото благоговение пред Странджата е наздравицата, която той вдига и която става повод за кръщението му в хъшовството. След гръмките думи на Македонски в прослава на българската младеж жилестите ръце на хъшовете вдигат смутения момък нагоре - така, както миг преди това са вдигнали Странджата.

8. Запяването на песента „Тръба звучи, Балкан стене...“
Възторжен израз на достигналото до връхна точка патриотично въодушевление на хъшовете е запяването на песента „Тръба звучи, Балкан стене...“. Мъжките ѝ звуци по думите на повествователя изпълват подземието, излизат на улицата и прескачат по-нататък, за да възвестят съществуването на хора с буден и висок дух, превърнали свободата на отечеството в свой идеал, а саможертвата - в достоен избор, придаващ смисъл на живота им. Ето защо толкова нелепа изглежда реакцията на местните граждани, които минават покрай кръчмата и не разбирайки какво изпитват хъшовете, с презрение подхвърлят, че българите са пияни.

9. Идването на Владиков и решението да се направи представление с цел събиране на пари, за да бъде убит султан Абдул Азис
Идването на Владиков в кръчмата на Странджата рязко променя ситуацията. Идеята да се направи представление, средствата от което да се използват за убиването на султан Абдул Азис, бива приета от хъшовете с въодушевление. Македонски напористо иска героическа роля и е радостен, че в пиесата ще има кръвопролития и боеве; Мравката „скромно“ иска да е воевода, но безропотно склонява да играе отредената му роля на бабичка; Хаджият с въодушевление приема да е татарин; Бръчков с известно смущение се съгласява да играе една от главните роли - на изгубената Станка, а за Странджата остава да бъде на бюфета, макар че по думите на Владиков неговата сцена е Стара планина, а най-прилягащата му роля - да бъде със знамето в ръка.

Постройката на III глава има следните важни особености:
•    в контекста на цялата повест, образно казано, тя нарежда нови елементи от пъзела, който представя разноликата истина за българския хъш - едновременно и герой, и мъченик, и съдържа идейно-емоционалния център на творбата - речта на Странджата, която пряко изразява Вазовото послание за героите от най-славната епоха в историята ни;
•    в отделните епизоди от III глава виждаме българския хъш с различни лица:
-    разгневен и забравил добрите нрави - чрез разказа за свадата между Димитрото и Мравката;
-    мъдър, благороден и прозорлив - чрез вложената в текста реч на Странджата;
-    възторжен и ентусиазиран - чрез детайлите, отразяващи как се преобразяват хъшовете след речта на Знаменосеца, и чрез мъжките звуци на песента, въплътила мечтите и стремежите им;
-    пожелал да бъде герой като другите - чрез пламъка в очите на младия Бръчков и чрез неудържимото му вълнение, избликнало в наздравицата в чест на Странджата;
-    готов да приеме предизвикателствата на изкуството - чрез начина, по който хъшовете приемат да участват в представлението. 

Епизодите в III глава следват както общата логика на повестта, така и своя вътрешна логика - свадата между хъшовете става конкретен повод Странджата да се намеси и да произнесе своята вдъхновяваща реч. Тя пък на свой ред дава повод вниманието да се насочи към младия Бръчков и тъкмо в този момент той да получи своето кръщение в хъшовството. Началният и финалният епизод оформят своеобразна „рамка“ на III глава - и двата епизода представят колективния образ на хъшовете, но докато в началото те са разединени и спорят ожесточено, то в края отново са сплотени от общия идеал, на който са избрали да служат.

Повествователят и героите:

И в III глава се проявява Вазовият стил на разказване, който по принцип се отличава с активното присъствие на повествователя в света на творбата. Тук обаче това присъствие е по-малко осезаемо, защото е изместено от яркото присъствие на най-авторитетния сред героите - Странджата, както и на останалите герои, въвлечени в наситени с емоции диалози. В словото на Знаменосеца, а не в това на повествователя са вложени преките оценки и разсъждения за хъшовете. Репликите на героите пък са провокация към читателя сам да направи своите изводи за всеки от тях. В хода на III глава повествователят прави само няколко вмятания - след гръмкия възглас на Македонски „Да живее комуната!“ следва уточнението: „По онова време комуната беше нещо ново и затова на мода“, а малко по-нататък, след запяването на песента, повествователят ще поясни кои песни по това време се наричат народни - „всичките патриотически песни, що тайнствено и с ръкопис се разнасяха и пееха из цяла България“. Много важно за смисъла на цялата повест е и уточнението, което повествователят прави, след като хъшовете вдигат на ръце младия Бръчков: „Това обстоятелство беше, тъй да се каже, кръщението на Бръчкова в хъшовството“.

Кратките странични вмятания спрямо основните събития от повествователя в III глава придават достоверност на повествованието и допълват представата на читателя за духа на времето, за което се разказва.

III глава е една от частите в повестта, в които присъстват много хъшове. Епизодите, в които са представени техните разговори и действия, дават възможност на читателя да конкретизира впечатленията, които вече има от лирическото отстъпление от предходната II глава. Посетителите на кръчмата на Странджата викат и се нахвърлят един срещу друг с груби думи, когато спорят разгорещено; мълчат многозначително, когато слушат вдъхновеното слово на Странджата; вдигат наздравици; пеят бунтовни песни; палят се от възможността да се превърнат в актьори. Това са същите тези герои на епохата, които в лирическото отстъпление от II глава повествователят определя като „нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава“. Сред множеството в индивидуална светлина са представени Димитрото, Мравката, Македонски, Хаджият, Владиков - все хъшове, които, макар и различни по характер и разбирания по някои въпроси, са братя по идеи и по участ. 

Наред с епизодите, които представят масови сцени, в III глава се съдържат и епизоди, в центъра на които са поставени отделни герои.

В центъра на вниманието безспорно е Странджата - обединителят на хъшовете, който печели доверието и обичта на другарите си със своето благородство и с героичния си дух; той е пламенен оратор, който намира най-точните думи, за да изрази това, което чувства и мисли всеки от хъшовете. В образа на този герой Вазов влага своя идеал за хъш и за човек въобще.

Специално внимание в главата е отделено и на младия Бръчков - попаднал при хъшовете случайно, пленен от мъжеството им, в лицето на Знаменосеца той открива своя кумир. Ето защо след речта на стария хъш очите на момъка светят, бузите му пламтят, цялото му тяло се тресе от възторг. Вдигнат от ръцете на новите си другари, Бръчков е и смутен, и щастлив, защото вече е един от хъшовете.

Героите в III глава са характеризирани чрез речта и действията си като горещи родолюбци, които не могат да бъдат разединени, защото имат общо минало, обща участ в настоящето и общи мечти за бъдещето. Идеите и делото им се подемат от младите и това е гаранция, че свободата ще бъде извоювана.

АКЦЕНТИТЕ НАКРАТКО:
1.    Сюжетът: Повествованието продължава сюжетната линия от I и II глава, доколкото става дума за същите герои и за събития, които следват в естествена времева последователност. В текста е вложена речта на Странджата, която се определя като идейно-емоционален център на цялата повест, защото в нея по силно емоционален начин е осъществена кратка, но максимално точна и изчерпателна нравствена характеристика на хъшовете. Началото и краят на главата извеждат на сцената на действието хъшовете, които в началото изглеждат заплашени от разединение, но в края благодарение на яркото въздействие на думите на Странджата са сплотени от високия идеал, на който са се посветили.
2.    Повествователят и героите: Присъствието на повествователя в III глава е по-ограничено в сравнение с I и II глава. Тук то отстъпва пред по-интензивното участие на самите герои, чието слово ги представя в светлината и на трагичното, и на героичното. Вниманието е специално насочено към Странджата и към Бръчков - най-стария и най-младия, за да се открои една от основните идеи на Възраждането - идеята за приемствеността между поколенията.