Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Нека \(s\) е дължината на страната на квадратчето, \(s=2\text{ cm}\) .
а)
Успоредни прави
\(a \parallel b\), \(a \parallel c\), \(a \parallel n\), \(b \parallel c\), \(b \parallel n\), \(c \parallel n\), \(d \parallel m\).
б)
Перпендикулярни прави
\(a \perp d\), \(a \perp m\), \(b \perp d\), \(b \perp m\), \(c \perp d\), \(c \perp m\), \(n \perp d\), \(n \perp m\).
в)
Разстоянията между успоредните прави
Разстояние между \(a\) и \(b\): \(3 \cdot s = 3 \cdot 2 = 6\text{ cm}\) . Разстояние между \(a\) и \(c\): \(4 \cdot s = 4 \cdot 2 = 8\text{ cm}\) . Разстояние между \(a\) и \(n\): \(6 \cdot s = 6 \cdot 2 = 12\text{ cm}\) . Разстояние между \(b\) и \(c\): \(1 \cdot s = 1 \cdot 2 = 2\text{ cm}\) . Разстояние между \(b\) и \(n\): \(3 \cdot s = 3 \cdot 2 = 6\text{ cm}\) . Разстояние между \(c\) и \(n\): \(2 \cdot s = 2 \cdot 2 = 4\text{ cm}\) . Разстояние между \(d\) и \(m\): \(2 \cdot s = 2 \cdot 2 = 4\text{ cm}\) .

Подробно решение

а) Успоредни прави

Стъпка 1: Разглеждане на чертежа

Разглеждаме чертежа и търсим прави, които са успоредни. Успоредни прави са тези, които никога не се пресичат, дори и да ги продължим безкрайно в двете посоки. На чертежа, тези прави имат еднаква "посока" - или са вертикални, или са хоризонтални, или са наклонени под един и същ ъгъл.

Стъпка 2: Идентифициране на успоредните прави

От чертежа виждаме, че: - Правите \(a\), \(b\), \(c\), \(n\) са вертикални. Всички вертикални прави в една квадратна мрежа са успоредни една на друга. - Правите \(d\) и \(m\) са хоризонтални. Всички хоризонтални прави в една квадратна мрежа са успоредни една на друга.

Стъпка 3: Записване на двойките успоредни прави

Всички двойки от вертикалните прави са успоредни: - \( a \parallel b \) - \( a \parallel c \) - \( a \parallel n \) - \( b \parallel c \) - \( b \parallel n \) - \( c \parallel n \) Всички двойки от хоризонталните прави са успоредни: - \( d \parallel m \) Общо имаме \(7\) двойки успоредни прави.

б) Перпендикулярни прави

Стъпка 1: Разглеждане на чертежа

Разглеждаме чертежа и търсим прави, които се пресичат под прав ъгъл (\(90\) градуса).

Стъпка 2: Идентифициране на перпендикулярните прави

От чертежа виждаме, че вертикалните прави \(a\), \(b\), \(c\), \(n\) се пресичат с хоризонталните прави \(d\) и \(m\) под прав ъгъл.

Стъпка 3: Записване на двойките перпендикулярни прави

Всяка вертикална права е перпендикулярна на всяка хоризонтална права: - \( a \perp d \) - \( a \perp m \) - \( b \perp d \) - \( b \perp m \) - \( c \perp d \) - \( c \perp m \) - \( n \perp d \) - \( n \perp m \) Общо имаме \(8\) двойки перпендикулярни прави.

в) Разстоянията между успоредните прави

Стъпка 1: Разстояние между вертикалните прави

Страната на квадратчето е \(2\text{ cm}\). За да намерим разстоянието между две успоредни вертикални прави, трябва да преброим броя на квадратчетата между тях по хоризонтална линия и да умножим по дължината на страната на квадратчето. - Разстояние между \(a\) и \(b\): Между \(a\) и \(b\) има \(3\) квадратчета. Разстоянието е \(3 \cdot 2\text{ cm} = 6\text{ cm}\). - Разстояние между \(a\) и \(c\): Между \(a\) и \(c\) има \(4\) квадратчета. Разстоянието е \(4 \cdot 2\text{ cm} = 8\text{ cm}\). - Разстояние между \(a\) и \(n\): Между \(a\) и \(n\) има \(6\) квадратчета. Разстоянието е \(6 \cdot 2\text{ cm} = 12\text{ cm}\). - Разстояние между \(b\) и \(c\): Между \(b\) и \(c\) има \(1\) квадратче. Разстоянието е \(1 \cdot 2\text{ cm} = 2\text{ cm}\). - Разстояние между \(b\) и \(n\): Между \(b\) и \(n\) има \(3\) квадратчета. Разстоянието е \(3 \cdot 2\text{ cm} = 6\text{ cm}\). - Разстояние между \(c\) и \(n\): Между \(c\) и \(n\) има \(2\) квадратчета. Разстоянието е \(2 \cdot 2\text{ cm} = 4\text{ cm}\).

Стъпка 2: Разстояние между хоризонталните прави

За да намерим разстоянието между две успоредни хоризонтални прави, трябва да преброим броя на квадратчетата между тях по вертикална линия и да умножим по дължината на страната на квадратчето. - Разстояние между \(d\) и \(m\): Между \(d\) и \(m\) има \(2\) квадратчета. Разстоянието е \(2 \cdot 2\text{ cm} = 4\text{ cm}\).

Най-важното от урока

Успоредник: Четириъгълник с две двойки успоредни срещуположни страни (\(AB \parallel CD\), \(AD \parallel BC\)).
Свойство на успоредника: Срещуположните страни са равни (\(AB=CD\), \(AD=BC\)).
Ромб: Успоредник, на който и четирите страни са равни.
Връзки: Квадратът е едновременно ромб и правоъгълник.
Четириъгълник, на който срещуположните страни са успоредни, се нарича успоредник.
{Схематична диаграма на успоредник ABCD, при който страната AB е успоредна на страната CD, а страната AD е успоредна на страната BC.}
В успоредник ABCD е изпълнено:
  • \(AB \parallel CD\) (страната AB е успоредна на CD)
  • \(AD \parallel BC\) (страната AD е успоредна на BC)
Един четириъгълник има само една двойка успоредни срещуположни страни. Успоредник ли е той?
Отговор: Не. За да бъде успоредник, трябва и двете двойки срещуположни страни да са успоредни. (Такъв четириъгълник се нарича трапец).
Срещуположните страни в успоредника са не само успоредни, но и равни по дължина.
{Схематична диаграма на успоредник ABCD, на която срещуположните страни са означени с еднакви букви, за да се покаже, че са равни: AB=CD=a и AD=BC=b.}
\[ AB = CD \quad \text{и} \quad AD = BC \]
Ако в успоредник ABCD страната AB е 10 cm, а съседната страна BC е 6 cm, тогава страната CD също е 10 cm, а страната AD е 6 cm.
Даден е успоредник MNPQ със страни MN = 12 cm и NP = 7 cm. Намерете дължините на страните PQ и QM.
PQ е срещуположна на MN, следователно \(PQ = 12\) cm.
QM е срещуположна на NP, следователно \(QM = 7\) cm.
Ромбът е успоредник, на който две съседни страни са равни. От това следва, че и четирите му страни са равни помежду си.
{Схематична диаграма на ромб, при който и четирите страни са означени с буквата 'a', за да се покаже, че са равни.}
Ако в успоредник ABCD страните AB и BC са равни (например по 5 cm), то този успоредник е ромб и всичките му страни (AB, BC, CD, DA) са по 5 cm.
Периметърът на ромб е 36 cm. Колко е дълга една негова страна?
Ромбът има 4 равни страни. Дължината на една страна е \(36 : 4 = 9\) cm.
Правоъгълникът и ромбът са специални видове успоредници. Квадратът е най-специалният случай – той е едновременно правоъгълник и ромб.
{Йерархична диаграма на четириъгълници. От 'Успоредник' излизат две стрелки към 'Правоъгълник' и 'Ромб'. От 'Правоъгълник' и 'Ромб' излизат стрелки, които се събират в 'Квадрат'.}
Квадратът има свойствата на ромб (4 равни страни) и на правоъгълник (4 прави ъгъла).
Вярно ли е твърдението: "Всеки ромб е квадрат"?
Отговор: Не, не е вярно. Ромбът има 4 равни страни, но ъглите му не са задължително прави, за разлика от квадрата. Обратното твърдение ("Всеки квадрат е ромб") е вярно.

Задачи за упражнение

Лесна: Даден е успоредник със страни 15 cm и 8 cm. Намерете неговия периметър.
Срещуположните страни са равни, следователно страните на успоредника са 15, 8, 15, 8 cm.
Периметърът е \(P = 15 + 8 + 15 + 8 = 46\) cm.
Средна: Периметърът на успоредник е 40 cm. Едната му страна е с 4 cm по-дълга от другата. Намерете дължините на страните.
Нека едната страна е \(x\) cm, тогава другата е \(x+4\) cm.
Периметърът е \(P = 2 \cdot x + 2 \cdot (x+4)\).
\(40 = 2x + 2x + 8\)
\(40 = 4x + 8\)
\(32 = 4x \implies x = 8\) cm.
Отговор: Страните са 8 cm и 12 cm.
Трудна: Периметърът на един успоредник е 28 cm. Едната му страна е 7 cm. Този успоредник ромб ли е? Обосновете се.
Нека едната страна е \(a=7\) cm, а другата е \(b\).
Периметърът е \(P = 2a + 2b\).
\(28 = 2 \cdot 7 + 2b\)
\(28 = 14 + 2b\)
\(14 = 2b \implies b = 7\) cm.
Тъй като двете съседни страни са равни (\(a=b=7\) cm), успоредникът е ромб.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

103886 решения

1942 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас