Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

а)
\(\begin{cases} 5x - 2y = 1 \\ x + 3y = 7 \end{cases}\)
Преобразуваме уравненията във вида \(y = kx + n\): \(5x - 2y = 1 \Rightarrow -2y = 1 - 5x \Rightarrow y = \frac{5}{2}x - \frac{1}{2}\) \(x + 3y = 7 \Rightarrow 3y = 7 - x \Rightarrow y = -\frac{1}{3}x + \frac{7}{3}\) Таблица за \(y = \frac{5}{2}x - \frac{1}{2}\):\[ \begin{array}{|c|c|c|} \hline x & 1 & 0 \\ \hline y & 2 & -\frac{1}{2} \\ \hline \end{array} \]Таблица за \(y = -\frac{1}{3}x + \frac{7}{3}\):\[ \begin{array}{|c|c|c|} \hline x & 1 & 7 \\ \hline y & 2 & 0 \\ \hline \end{array} \]Построяваме правоъгълна координатна система с оси \(Ox\) и \(Oy\), пресичащи се в началото \((0;0)\), с обозначени стрелки за положителните посоки и единични деления. Нанасяме точката \(P(1; 2)\). Нанасяме точката \(A(0; -0.5)\). Построяваме правата, която минава през точките \(P(1; 2)\) и \(A(0; -0.5)\), като я обозначаваме с \(l_1\). Нанасяме точката \(B(7; 0)\). Построяваме правата, която минава през точките \(P(1; 2)\) и \(B(7; 0)\), като я обозначаваме с \(l_2\). Пресечната точка на двете прави \(l_1\) и \(l_2\), която е \(P(1; 2)\), трябва да бъде ясно отбелязана като решение. От графиката виждаме, че пресечната точка е \((1; 2)\). Следователно решението е \((x; y) = (1; 2)\).
б)
\(\begin{cases} x + y = 9 \\ x - y = 1 \end{cases}\)
Преобразуваме уравненията във вида \(y = kx + n\): \(x + y = 9 \Rightarrow y = 9 - x\) \(x - y = 1 \Rightarrow -y = 1 - x \Rightarrow y = x - 1\) Таблица за \(y = 9 - x\):\[ \begin{array}{|c|c|c|} \hline x & 0 & 9 \\ \hline y & 9 & 0 \\ \hline \end{array} \]Таблица за \(y = x - 1\):\[ \begin{array}{|c|c|c|} \hline x & 0 & 1 \\ \hline y & -1 & 0 \\ \hline \end{array} \]Построяваме правоъгълна Декартова координатна система с оси \(Ox\) и \(Oy\), стрелки в положителна посока и маркирани деления. Обхват на осите: \(x\) от \(-2\) до \(10\) и \(y\) от \(-2\) до \(10\). Нанасяме точките \((0; 9)\) и \((9; 0)\) като малки кръгчета и ги етикетираме с техните координати. Построяваме правата \(l_1\), която минава през тези две точки, като я изчертаваме с плътна линия и я етикетираме като \(l_1\). Нанасяме точките \((0; -1)\) и \((1; 0)\) също като малки кръгчета и ги етикетираме с техните координати. Построяваме правата \(l_2\), която минава през тези две точки, като я изчертаваме с плътна линия и я етикетираме като \(l_2\). Обозначаваме пресечната точка на правите \(l_1\) и \(l_2\), която е \((5; 4)\), с кръгче и я етикетираме с нейните координати. От графиката виждаме, че пресечната точка е \((5; 4)\). Следователно решението е \((x; y) = (5; 4)\).
в)
\(\begin{cases} x + 3 = 0 \\ 2x - y = 0 \end{cases}\)
Преобразуваме уравненията във вида \(y = kx + n\): \(x + 3 = 0 \Rightarrow x = -3\) \(2x - y = 0 \Rightarrow -y = -2x \Rightarrow y = 2x\) Таблица за \(y = 2x\):\[ \begin{array}{|c|c|c|} \hline x & 0 & -3 \\ \hline y & 0 & -6 \\ \hline \end{array} \]Построяваме правоъгълна координатна система с оси \(Ox\) и \(Oy\), пресичащи се в началото \((0;0)\), с обозначени стрелки за положителните посоки и единични деления. Построяваме правата \(l_1\), която е вертикална права \(x = -3\), преминаваща през точката \(A(-3; 0)\) на оста \(Ox\). Нанасяме точката \(B(0; 0)\) (началото на координатната система) и точката \(C(-3; -6)\). Построяваме правата \(l_2\), която минава през точките \(B(0; 0)\) и \(C(-3; -6)\). Пресечната точка на правите \(l_1\) и \(l_2\), която е \(C(-3; -6)\), трябва да бъде ясно отбелязана като решение. От графиката виждаме, че пресечната точка е \((-3; -6)\). Следователно решението е \((x; y) = (-3; -6)\).

Подробно решение

а) \(\begin{cases} 5x - 2y = 1 \\ x + 3y = 7 \end{cases}\)

Стъпка 1: Преобразуване на уравненията във вида \(y = kx + n\)

За да решим системата графично, трябва да представим всяко уравнение като линейна функция \(y = kx + n\). Първо уравнение: \(5x - 2y = 1\) Изваждаме \(5x\) от двете страни: \(-2y = 1 - 5x\) Делим на \(-2\): \(y = \frac{1 - 5x}{-2}\) \(y = -\frac{1}{2} + \frac{5}{2}x\) Или: \(y = \frac{5}{2}x - \frac{1}{2}\) Второ уравнение: \(x + 3y = 7\) Изваждаме \(x\) от двете страни: \(3y = 7 - x\) Делим на \(3\): \(y = \frac{7 - x}{3}\) \(y = \frac{7}{3} - \frac{1}{3}x\) Или: \(y = -\frac{1}{3}x + \frac{7}{3}\) Така системата става: \[ \begin{cases} y = \frac{5}{2}x - \frac{1}{2} \\ y = -\frac{1}{3}x + \frac{7}{3} \end{cases} \]

Стъпка 2: Съставяне на таблици с координати на точки за всяка функция

За функцията \(y = \frac{5}{2}x - \frac{1}{2}\) избираме две стойности за \(x\) и намираме съответните \(y\). При \(x = 1\): \(y = \frac{5}{2}(1) - \frac{1}{2} = \frac{5}{2} - \frac{1}{2} = \frac{4}{2} = 2\) При \(x = 0\): \(y = \frac{5}{2}(0) - \frac{1}{2} = -\frac{1}{2}\) Таблица 1: \[ \begin{array}{|c|c|c|} \hline x & 1 & 0 \\ \hline y & 2 & -\frac{1}{2} \\ \hline \end{array} \] За функцията \(y = -\frac{1}{3}x + \frac{7}{3}\) избираме две стойности за \(x\) и намираме съответните \(y\). При \(x = 1\): \(y = -\frac{1}{3}(1) + \frac{7}{3} = -\frac{1}{3} + \frac{7}{3} = \frac{6}{3} = 2\) При \(x = 7\): \(y = -\frac{1}{3}(7) + \frac{7}{3} = -\frac{7}{3} + \frac{7}{3} = 0\) Таблица 2: \[ \begin{array}{|c|c|c|} \hline x & 1 & 7 \\ \hline y & 2 & 0 \\ \hline \end{array} \]

Стъпка 3: Построяване на графиките


Построяваме правоъгълна координатна система с оси \(Ox\) и \(Oy\), пресичащи се в началото \((0;0)\), с обозначени стрелки за положителните посоки и единични деления. Нанасяме точката \(P(1; 2)\). Нанасяме точката \(A(0; -0.5)\). Построяваме правата, която минава през точките \(P(1; 2)\) и \(A(0; -0.5)\), като я обозначаваме с \(l_1\). Нанасяме точката \(B(7; 0)\). Построяваме правата, която минава през точките \(P(1; 2)\) и \(B(7; 0)\), като я обозначаваме с \(l_2\). Пресечната точка на двете прави \(l_1\) и \(l_2\), която е \(P(1; 2)\), трябва да бъде ясно отбелязана като решение.

Стъпка 4: Определяне на пресечната точка

От графиката виждаме, че двете прави се пресичат в точка с координати \((1; 2)\). Това е решението на системата.

б) \(\begin{cases} x + y = 9 \\ x - y = 1 \end{cases}\)

Стъпка 1: Преобразуване на уравненията във вида \(y = kx + n\)

Първо уравнение: \(x + y = 9\) Изваждаме \(x\) от двете страни: \(y = 9 - x\) Второ уравнение: \(x - y = 1\) Изваждаме \(x\) от двете страни: \(-y = 1 - x\) Умножаваме по \(-1\): \(y = -1 + x\) Или: \(y = x - 1\) Така системата става: \[ \begin{cases} y = 9 - x \\ y = x - 1 \end{cases} \]

Стъпка 2: Съставяне на таблици с координати на точки за всяка функция

За функцията \(y = 9 - x\) избираме две стойности за \(x\) и намираме съответните \(y\). При \(x = 0\): \(y = 9 - 0 = 9\) При \(x = 9\): \(y = 9 - 9 = 0\) Таблица 1: \[ \begin{array}{|c|c|c|} \hline x & 0 & 9 \\ \hline y & 9 & 0 \\ \hline \end{array} \] За функцията \(y = x - 1\) избираме две стойности за \(x\) и намираме съответните \(y\). При \(x = 0\): \(y = 0 - 1 = -1\) При \(x = 1\): \(y = 1 - 1 = 0\) Таблица 2: \[ \begin{array}{|c|c|c|} \hline x & 0 & 1 \\ \hline y & -1 & 0 \\ \hline \end{array} \]

Стъпка 3: Построяване на графиките


Построяваме правоъгълна Декартова координатна система с оси \(Ox\) и \(Oy\), стрелки в положителна посока и маркирани деления. Обхват на осите: \(x\) от \(-2\) до \(10\) и \(y\) от \(-2\) до \(10\). Нанасяме точките \((0; 9)\) и \((9; 0)\) като малки кръгчета и ги етикетираме с техните координати. Построяваме правата \(l_1\), която минава през тези две точки, като я изчертаваме с плътна линия и я етикетираме като \(l_1\). Нанасяме точките \((0; -1)\) и \((1; 0)\) също като малки кръгчета и ги етикетираме с техните координати. Построяваме правата \(l_2\), която минава през тези две точки, като я изчертаваме с плътна линия и я етикетираме като \(l_2\). Обозначаваме пресечната точка на правите \(l_1\) и \(l_2\), която е \((5; 4)\), с кръгче и я етикетираме с нейните координати.

Стъпка 4: Определяне на пресечната точка

От графиката виждаме, че двете прави се пресичат в точка с координати \((5; 4)\). Това е решението на системата.

в) \(\begin{cases} x + 3 = 0 \\ 2x - y = 0 \end{cases}\)

Стъпка 1: Преобразуване на уравненията във вида \(y = kx + n\)

Първо уравнение: \(x + 3 = 0\) Изваждаме \(3\) от двете страни: \(x = -3\) Това е уравнение на вертикална права, успоредна на оста Oy, която минава през точката \((-3; 0)\) на оста Ox. Второ уравнение: \(2x - y = 0\) Изваждаме \(2x\) от двете страни: \(-y = -2x\) Умножаваме по \(-1\): \(y = 2x\) Така системата става: \[ \begin{cases} x = -3 \\ y = 2x \end{cases} \]

Стъпка 2: Съставяне на таблици с координати на точки за всяка функция

За функцията \(x = -3\) няма нужда от таблица, тъй като това е вертикална права през \(x = -3\). Всяка точка на тази права има x-координата \(-3\). За функцията \(y = 2x\) избираме две стойности за \(x\) и намираме съответните \(y\). При \(x = 0\): \(y = 2(0) = 0\) При \(x = -3\): \(y = 2(-3) = -6\) Таблица 2: \[ \begin{array}{|c|c|c|} \hline x & 0 & -3 \\ \hline y & 0 & -6 \\ \hline \end{array} \]

Стъпка 3: Построяване на графиките


Построяваме правоъгълна координатна система с оси \(Ox\) и \(Oy\), пресичащи се в началото \((0;0)\), с обозначени стрелки за положителните посоки и единични деления. Построяваме правата \(l_1\), която е вертикална права \(x = -3\), преминаваща през точката \(A(-3; 0)\) на оста \(Ox\). Нанасяме точката \(B(0; 0)\) (началото на координатната система) и точката \(C(-3; -6)\). Построяваме правата \(l_2\), която минава през точките \(B(0; 0)\) и \(C(-3; -6)\). Пресечната точка на правите \(l_1\) и \(l_2\), която е \(C(-3; -6)\), трябва да бъде ясно отбелязана като решение.

Стъпка 4: Определяне на пресечната точка

От графиката виждаме, че двете прави се пресичат в точка с координати \((-3; -6)\). Това е решението на системата.

Кратък запис на решението:

а) \(\begin{cases} 5x - 2y = 1 \\ x + 3y = 7 \end{cases}\)

\(y = \frac{5}{2}x - \frac{1}{2}\) \(y = -\frac{1}{3}x + \frac{7}{3}\) Решение: \((1; 2)\).

б) \(\begin{cases} x + y = 9 \\ x - y = 1 \end{cases}\)

\(y = 9 - x\) \(y = x - 1\) Решение: \((5; 4)\).

в) \(\begin{cases} x + 3 = 0 \\ 2x - y = 0 \end{cases}\)

\(x = -3\) \(y = 2x\) Решение: \((-3; -6)\).

Най-важното от урока

Едно решение: Правите се пресичат. Пример: \(y=x+1\) и \(y=-x+3\).
Няма решение: Правите са успоредни (еднакъв наклон, различен свободен член). Пример: \(y=2x+1\) и \(y=2x+5\).
Безброй решения: Правите съвпадат (уравненията са еквивалентни). Пример: \(x+y=2\) и \(2x+2y=4\).
Графичното решаване на система от две линейни уравнения с две неизвестни се състои в построяване на графиките на двете уравнения в една координатна система. Решението на системата е пресечната точка на двете прави.
Преобразувайте всяко уравнение във вида \( y = kx + b \).
За всяко уравнение намерете координатите на две точки, като съставите таблица.
Начертайте двете прави в една координатна система.
Определете координатите на пресечната им точка. Те са решението на системата.
Да решим системата: \[ \begin{cases} x+y = 6 \\ x-y = 2 \end{cases} \] 1. Преобразуваме: \( y = 6-x \) и \( y = x-2 \).
2. Чертаем графиките. {Графика на две прави: y=6-x и y=x-2. Те се пресичат в точка M(4; 2). 3. Пресечната точка е М(4; 2). Решението е \( x=4, y=2 \).
Коя е първата стъпка при графично решаване на системата \[ \begin{cases} 2x+y = 5 \\ y-x = 2 \end{cases} \]
Отговор: Да изразим \(y\) от всяко уравнение: \(y = 5 - 2x\) и \(y = x + 2\).
Когато графиките на двете уравнения са прави, които се пресичат в една точка, системата има едно единствено решение. Такава система се нарича съвместима и определена.
Системата \[ \begin{cases} x+y = -1 \\ 2x-y = -8 \end{cases} \] се състои от уравненията на две прави \(y = -x-1\) и \(y = 2x+8\), които се пресичат в точка M(-3; 2). {Графика на две прави, y = -x-1 и y = 2x+8, които се пресичат в точка M(-3; 2) в горен ляв квадрант.} Следователно системата има едно решение: \(x=-3, y=2\).
Намерете графично решението на системата: \[ \begin{cases} y = x \\ y = -x + 4 \end{cases} \]
Двете прави се пресичат в точка (2; 2).
Отговор: \(x=2, y=2\).
Когато графиките на двете уравнения са успоредни прави, те нямат обща точка. Тогава системата няма решение. Такава система се нарича несъвместима.
Две прави са успоредни, когато в уравненията им \(y=kx+b\) коефициентът \(k\) (ъгловият коефициент) е еднакъв.
Да разгледаме системата: \[ \begin{cases} x+2y = 3 \\ y + \frac{x}{2} = 0 \end{cases} \] Като изразим \(y\), получаваме: \(y = -\frac{1}{2}x + \frac{3}{2}\) и \(y = -\frac{1}{2}x\). Ъгловите коефициенти са равни (\(k = -\frac{1}{2}\)), следователно правите са успоредни и системата няма решение. {Графика на две успоредни прави, y = -1/2*x + 3/2 и y = -1/2*x. Те не се пресичат.}
Има ли решение системата \[ \begin{cases} y = 3x + 5 \\ y = 3x - 1 \end{cases} \]
Отговор: Не, защото правите са успоредни (имат еднакъв ъглов коефициент \(k=3\) и различен свободен член).
Когато графиките на двете уравнения съвпадат, те имат безброй много общи точки. Тогава системата има безброй много решения. Такава система се нарича съвместима и неопределена.
Това се случва, когато двете уравнения са еквивалентни (едното може да се получи от другото чрез умножение или деление с число).
Да разгледаме системата: \[ \begin{cases} x - y = 3 \\ 2x - 2y = 6 \end{cases} \] Като разделим второто уравнение на 2, получаваме \(x-y=3\), което е същото като първото уравнение. Графиките им съвпадат. {Графика на една единствена права, y=x-3, която представя и двете уравнения в системата.} Всяка точка от правата \(y=x-3\) е решение.
Колко решения има системата \[ \begin{cases} x+y=1 \\ 3x+3y=3 \end{cases} \]
Отговор: Безброй много. Ако разделим второто уравнение на 3, ще получим първото. Правите съвпадат.

Задачи за упражнение

Лесна: Решете графично системата: \[ \begin{cases} y = 2x \\ y = 4 \end{cases} \]
Графиката на \(y=4\) е хоризонтална права. Графиката на \(y=2x\) минава през (0;0) и (1;2). Пресечната им точка е (2; 4).
Отговор: \(x=2, y=4\).
Средна: Решете графично системата: \[ \begin{cases} x+y = 5 \\ 2x-y = 1 \end{cases} \]
1. Преобразуваме уравненията: \(y = 5-x\) и \(y = 2x-1\).
2. За \(y=5-x\) избираме точки (0; 5) и (5; 0).
3. За \(y=2x-1\) избираме точки (0; -1) и (1; 1).
4. Чертаем правите и намираме пресечната им точка (2; 3).
Отговор: \(x=2, y=3\).
Трудна: Без да чертаете, определете броя на решенията на системата: \[ \begin{cases} 4x - 2y = 6 \\ y = 2x - 3 \end{cases} \] Обосновете отговора си.
Преобразуваме първото уравнение, за да изразим \(y\):
\(4x - 6 = 2y\)
\(y = \frac{4x-6}{2}\)
\(y = 2x - 3\)
Полученото уравнение е идентично с второто уравнение от системата. Това означава, че графиките им са съвпадащи прави.
Отговор: Системата има безброй много решения.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

103886 решения

1942 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас