Обложка

93. Намиране На Елементи На Равнобедрен И На Правоъгълен Трапец Упражнение

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: Равнобедрен трапец \( ABCD \) (\( AB \parallel CD, AD = BC = 6 \) cm), \( \angle BAC = 30^\circ, 2\angle CAD = 30^\circ \). Търсим: Диагонала \( AC \). Начертай равнобедрен трапец ABCD. Разположи точка A долу вляво, точка B долу вдясно, точка C горе вдясно и точка D горе вляво, така че AB е по-голямата основа, а CD е по-малката. Отбележи дължината на бедрото BC като 6 cm. Начертай диагонала AC. Маркирай ъгъла между диагонала AC и основата AB като ∠BAC = 30°. Маркирай ъгъла между диагонала AC и бедрото AD като ∠CAD = 15°. Отбележи, че общият ъгъл при върха A е ∠DAB = 45° и, тъй като трапецът е равнобедрен, ъгълът при върха B е ∠ABC = 45°. Начертай височината CH от върха C към основата AB, като точка H лежи на отсечката AB. Отбележи правия ъгъл при точка H (∠CHB = 90°). Намираме ъглите при основата на трапеца: \[ \angle BAC = 30^\circ \] \[ \angle CAD = \frac{30^\circ}{2} = 15^\circ \] \[ \angle DAB = \angle BAC + \angle CAD = 30^\circ + 15^\circ = 45^\circ \] Тъй като трапецът е равнобедрен: \[ \angle ABC = \angle DAB = 45^\circ \] Построяваме височината \( CH \perp AB \) (\( H \in AB \)). В правоъгълния \( \triangle HBC \) (\( \angle CHB = 90^\circ \)): \[ \sin 45^\circ = \frac{CH}{BC} \Rightarrow CH = BC \cdot \sin 45^\circ = \cancel{6}^3 \cdot \frac{\sqrt{2}}{\cancel{2}_1} = 3\sqrt{2} \text{ cm} \] В правоъгълния \( \triangle AHC \) (\( \angle CHA = 90^\circ \)): \[ \sin 30^\circ = \frac{CH}{AC} \Rightarrow AC = \frac{CH}{\sin 30^\circ} = \frac{3\sqrt{2}}{\frac{1}{2}} = 3\sqrt{2} \cdot 2 = 6\sqrt{2} \text{ cm} \]

Подробно решение


Начертай равнобедрен трапец ABCD. Разположи точка A долу вляво, точка B долу вдясно, точка C горе вдясно и точка D горе вляво, така че AB е по-голямата основа, а CD е по-малката. Отбележи дължината на бедрото BC като 6 cm. Начертай диагонала AC. Маркирай ъгъла между диагонала AC и основата AB като ∠BAC = 30°. Маркирай ъгъла между диагонала AC и бедрото AD като ∠CAD = 15°. Отбележи, че общият ъгъл при върха A е ∠DAB = 45° и, тъй като трапецът е равнобедрен, ъгълът при върха B е ∠ABC = 45°. Начертай височината CH от върха C към основата AB, като точка H лежи на отсечката AB. Отбележи правия ъгъл при точка H (∠CHB = 90°).

Стъпка 1: Намиране на ъглите при основата на трапеца

От даденото условие имаме равенството: \[ \angle BAC = 2\angle CAD = 30^\circ \] От него можем да определим големините на двата ъгъла: \[ \angle BAC = 30^\circ \] \[ 2\angle CAD = 30^\circ \Rightarrow \angle CAD = 15^\circ \] Целият ъгъл при върха \( A \) на трапеца е сборът от тези два ъгъла: \[ \angle DAB = \angle BAC + \angle CAD = 30^\circ + 15^\circ = 45^\circ \] Тъй като по условие трапецът \( ABCD \) е равнобедрен, ъглите при голямата му основа са равни: \[ \angle ABC = \angle DAB = 45^\circ \]

Стъпка 2: Намиране на височината на трапеца

Построяваме височината \( CH \perp AB \) (\( H \in AB \)). Разглеждаме правоъгълния \( \triangle HBC \) (\( \angle CHB = 90^\circ \)). Знаем дължината на хипотенузата \( BC = 6 \) cm и ъгъла \( \angle HBC = 45^\circ \). Използваме тригонометричната функция синус, която е отношението на срещулежащия катет към хипотенузата: \[ \sin 45^\circ = \frac{CH}{BC} \] Заместваме известните стойности и изразяваме височината \( CH \): \[ CH = BC \cdot \sin 45^\circ = \cancel{6}^3 \cdot \frac{\sqrt{2}}{\cancel{2}_1} = 3\sqrt{2} \text{ cm} \]

Стъпка 3: Намиране на диагонала на трапеца

Разглеждаме правоъгълния \( \triangle AHC \) (\( \angle CHA = 90^\circ \)). За него вече знаем катета \( CH = 3\sqrt{2} \) cm и ъгъла \( \angle HAC = \angle BAC = 30^\circ \). Отново прилагаме функцията синус за ъгъл \( 30^\circ \): \[ \sin 30^\circ = \frac{CH}{AC} \] Изразяваме търсения диагонал \( AC \) и заместваме стойностите: \[ AC = \frac{CH}{\sin 30^\circ} = \frac{3\sqrt{2}}{\frac{1}{2}} = 3\sqrt{2} \cdot 2 = 6\sqrt{2} \text{ cm} \] В равнобедрения трапец диагоналите са равни, следователно диагоналът е \( 6\sqrt{2} \) cm.

Кратък запис на решението:

\( \angle BAC = 30^\circ \) и \( \angle CAD = 15^\circ \Rightarrow \angle A = 45^\circ \). За равнобедрен трапец \( \angle B = \angle A = 45^\circ \). Построяваме височина \( CH \perp AB \). В \( \triangle HBC \): \( CH = BC \cdot \sin 45^\circ = \cancel{6}^3 \cdot \frac{\sqrt{2}}{\cancel{2}_1} = 3\sqrt{2} \text{ cm} \). В \( \triangle AHC \): \( AC = \frac{CH}{\sin 30^\circ} = \frac{3\sqrt{2}}{\frac{1}{2}} = 6\sqrt{2} \text{ cm} \).

Най-важното от урока

Равнобедрен трапец: Ключът е правоъгълният \(\triangle ADD_1\). Използвайки \(AD_1 = \frac{a-b}{2}\) и дадените елементи, намираме неизвестните чрез Питагорова теорема или тригонометрия.
Правоъгълен трапец: Ключът е правоъгълният \(\triangle BCC_1\). Използвайки \(BC_1 = a-b\) и дадените елементи, намираме неизвестните по същия начин.
Решаването на равнобедрен трапец се свежда до решаване на правоъгълен триъгълник, образуван от височината \(h\), бедрото \(c\) и отсечката \(AD_1\).
Ключова формула: \(AD_1 = \frac{a-b}{2}\)
където \(a\) е голямата основа, а \(b\) е малката.
{Изображение на равнобедрен трапец ABCD с височина h, спусната от върха D към голямата основа AB в точка D1. Отбелязани са основи a и b, бедро c, височина h и остър ъгъл алфа при върха A.}
В \(\triangle ADD_1\), основните зависимости са:
  • Чрез Питагорова теорема: \(c^2 = h^2 + \left(\frac{a-b}{2}\right)^2\)
  • Чрез тригонометрия: \[ \sin \alpha = \frac{h}{c}, \quad \cos \alpha = \frac{(a-b)/2}{c}, \quad \operatorname{tg} \alpha = \frac{h}{(a-b)/2} \]
Даден е равнобедрен трапец с основи \(a=10\) cm, \(b=4\) cm и бедро \(c=5\) cm. Намерете височината \(h\).
1. Намираме отсечката \(AD_1 = \frac{a-b}{2} = \frac{10-4}{2} = 3\) cm.
2. Прилагаме Питагорова теорема за \(\triangle ADD_1\): \(c^2 = h^2 + AD_1^2\).
\(5^2 = h^2 + 3^2 \Rightarrow 25 = h^2 + 9 \Rightarrow h^2 = 16 \Rightarrow h = 4\) cm.
Решаването на правоъгълен трапец се свежда до решаване на правоъгълен триъгълник, образуван от височината \(h\), наклоненото бедро \(c\) и отсечката \(BC_1\).
Ключова формула: \(BC_1 = a-b\)
където \(a\) е голямата основа, а \(b\) е малката. Височината \(h\) е равна на перпендикулярното бедро.
{Изображение на правоъгълен трапец ABCD с прави ъгли при A и D. Спусната е височина CC1 от C към AB. Отбелязани са основи a и b, височина h, бедро c и ъгъл алфа при B.}
В \(\triangle BCC_1\), основните зависимости са:
  • Чрез Питагорова теорема: \(c^2 = h^2 + (a-b)^2\)
  • Чрез тригонометрия (при остър ъгъл \(\alpha\) при върха B): \[ \sin \alpha = \frac{h}{c}, \quad \cos \alpha = \frac{a-b}{c}, \quad \operatorname{tg} \alpha = \frac{h}{a-b} \]
Даден е правоъгълен трапец с основи \(a=12\) cm, \(b=7\) cm и остър ъгъл \(\alpha=45^\circ\). Намерете височината \(h\) и лицето \(S\).
1. Намираме отсечката \(BC_1 = a-b = 12-7 = 5\) cm.
2. От \(\triangle BCC_1\): \(\operatorname{tg} 45^\circ = \frac{h}{BC_1} \Rightarrow 1 = \frac{h}{5} \Rightarrow h = 5\) cm.
3. Лицето \(S = \frac{a+b}{2} \cdot h = \frac{12+7}{2} \cdot 5 = \frac{19}{2} \cdot 5 = 47.5\) cm2.

Задачи за упражнение

Лесна: В равнобедрен трапец основите са 13 cm и 7 cm, а височината е 4 cm. Намерете дължината на бедрото.
1. Намираме проекцията на бедрото върху голямата основа: \(AD_1 = \frac{a-b}{2} = \frac{13-7}{2} = 3\) cm.
2. В правоъгълния \(\triangle ADD_1\) прилагаме Питагорова теорема: \(c^2 = h^2 + AD_1^2\).
\(c^2 = 4^2 + 3^2 = 16 + 9 = 25 \Rightarrow c = 5\) cm.
Средна: В правоъгълен трапец малката основа е 6 cm, височината е 8 cm, а наклоненото бедро е 10 cm. Намерете голямата основа и лицето на трапеца.
1. Разглеждаме \(\triangle BCC_1\). Знаем \(h=8\) и \(c=10\). Намираме \(BC_1\) с Питагорова теорема: \(c^2 = h^2 + BC_1^2\).
\(10^2 = 8^2 + BC_1^2 \Rightarrow 100 = 64 + BC_1^2 \Rightarrow BC_1^2 = 36 \Rightarrow BC_1 = 6\) cm.
2. Знаем, че \(BC_1 = a-b\). Заместваме: \(6 = a - 6 \Rightarrow a = 12\) cm.
3. Лицето \(S = \frac{a+b}{2} \cdot h = \frac{12+6}{2} \cdot 8 = 9 \cdot 8 = 72\) cm2.
Трудна: В равнобедрен трапец бедрото е \(c=6\) cm, а острият ъгъл е \(\alpha=60^\circ\). Ако лицето на трапеца е \(S = 12\sqrt{3}\) cm2, намерете основите му \(a\) и \(b\).
1. От \(\triangle ADD_1\) намираме \(h\) и \(AD_1\):
\(h = c \sin 60^\circ = 6 \cdot \frac{\sqrt{3}}{2} = 3\sqrt{3}\) cm.
\(AD_1 = c \cos 60^\circ = 6 \cdot \frac{1}{2} = 3\) cm.
2. Използваме формулата за лице: \(S = \frac{a+b}{2} \cdot h\).
\(12\sqrt{3} = \frac{a+b}{2} \cdot 3\sqrt{3} \Rightarrow 12 = \frac{a+b}{2} \cdot 3 \Rightarrow a+b = \frac{24}{3} = 8\).
3. Използваме формулата за \(AD_1\): \(AD_1 = \frac{a-b}{2}\).
\(3 = \frac{a-b}{2} \Rightarrow a-b = 6\).
4. Решаваме системата:
\(\begin{cases} a+b = 8 \\ a-b = 6 \end{cases}\)
Събираме двете уравнения: \(2a = 14 \Rightarrow a = 7\) cm.
Заместваме в първото: \(7+b = 8 \Rightarrow b = 1\) cm.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

96605 решения

2102 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас