Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

I) \( \frac{a_1}{a_2} = \frac{3}{1} = 3 \); \( \frac{b_1}{b_2} = \frac{-5}{-3} = \frac{5}{3} \) \( 3 \neq \frac{5}{3} \Rightarrow \) Системата има единствено решение. II) \( \frac{a_1}{a_2} = \frac{\sqrt{2}}{2} \); \( \frac{b_1}{b_2} = \frac{-1}{-\sqrt{2}} = \frac{\sqrt{2}}{2} \) \( \frac{c_1}{c_2} = \frac{1}{-\sqrt{2}} = -\frac{\sqrt{2}}{2} \) \( \frac{\sqrt{2}}{2} = \frac{\sqrt{2}}{2} \neq -\frac{\sqrt{2}}{2} \Rightarrow \) Системата няма решение. III) Преобразуваме второто уравнение чрез умножение по 4: \( 4 \cdot (\frac{1}{2}x + \frac{1}{4}y) = 4 \cdot \frac{5}{4} \Rightarrow 2x + y = 5 \) Системата става:\[ \begin{array}{|l} 2x + y = 5 \\ 2x + y = 5 \end{array} \]\( \frac{2}{2} = \frac{1}{1} = \frac{5}{5} = 1 \Rightarrow \) Системата има безброй много решения. Неопределени системи: само III). Брой: 1. Отговор: Б)

Подробно решение

Основни понятия за броя на решенията на линейна система

Една система от две линейни уравнения с две неизвестни от вида \[ \begin{array}{|l} a_1x + b_1y = c_1 \\ a_2x + b_2y = c_2 \end{array} \] е неопределена (има безброй много решения), когато всички съответни коефициенти и свободни членове са пропорционални: \[ \frac{a_1}{a_2} = \frac{b_1}{b_2} = \frac{c_1}{c_2} \]

Система I)

Стъпка 1: Сравняване на коефициентите

Коефициентите са: \( a_1 = 3, a_2 = 1 \); \( b_1 = -5, b_2 = -3 \); \( c_1 = 2, c_2 = 1 \). Проверяваме отношението: \[ \frac{a_1}{a_2} = \frac{3}{1} = 3 \] \[ \frac{b_1}{b_2} = \frac{-5}{-3} = \frac{5}{3} \] Тъй като \( 3 \neq \frac{5}{3} \), системата има единствено решение. Тя не е неопределена.

Система II)

Стъпка 2: Сравняване на коефициентите

Коефициентите са: \( a_1 = \sqrt{2}, a_2 = 2 \); \( b_1 = -1, b_2 = -\sqrt{2} \); \( c_1 = 1, c_2 = -\sqrt{2} \). Проверяваме отношението на коефициентите пред неизвестните: \[ \frac{a_1}{a_2} = \frac{\sqrt{2}}{2} \] \[ \frac{b_1}{b_2} = \frac{-1}{-\sqrt{2}} = \frac{1}{\sqrt{2}} = \frac{\sqrt{2}}{2} \] Те са равни. Проверяваме отношението на свободните членове: \[ \frac{c_1}{c_2} = \frac{1}{-\sqrt{2}} = -\frac{\sqrt{2}}{2} \] Тъй като \( \frac{\sqrt{2}}{2} \neq -\frac{\sqrt{2}}{2} \), системата е несъвместима (няма решение). Тя не е неопределена.

Система III)

Стъпка 3: Сравняване на коефициентите

Умножаваме второто уравнение по 4, за да го преобразуваме: \[ 4 \cdot \frac{1}{2}x + 4 \cdot \frac{1}{4}y = 4 \cdot \frac{5}{4} \Rightarrow 2x + y = 5 \] Виждаме, че второто уравнение е абсолютно идентично с първото: \[ \begin{array}{|l} 2x + y = 5 \\ 2x + y = 5 \end{array} \] Пропорциите са: \( \frac{2}{2} = \frac{1}{1} = \frac{5}{5} = 1 \). Система III е неопределена и има безброй много решения.

Стъпка 4: Заключение

Само една система (III) е неопределена. Верният отговор е Б).

Кратък запис на решението:

I) \( \frac{3}{1} \neq \frac{-5}{-3} \Rightarrow \) 1 решение. II) \( \frac{\sqrt{2}}{2} = \frac{-1}{-\sqrt{2}} = \frac{\sqrt{2}}{2} \neq \frac{1}{-\sqrt{2}} \Rightarrow \) 0 решения. III) \( 4(\frac{1}{2}x + \frac{1}{4}y = \frac{5}{4}) \Rightarrow 2x + y = 5 \). Уравненията съвпадат \( \Rightarrow \) безброй решения. Брой неопределени системи: 1. Отговор Б).

Най-важното от урока

Решение на система е наредена двойка числа \((x, y)\), която удовлетворява и двете уравнения.
Метод на заместване: Изразете \(y = ...\) от едното уравнение и го заместете в другото.
Метод на събиране: Умножете уравненията така, че коефициентите пред \(x\) или \(y\) да станат противоположни, след което ги съберете.
Графично решение: Решението е пресечната точка на двете прави, които са графики на уравненията.
Възможни решения: Едно, нито едно (успоредни прави) или безброй много (съвпадащи прави).
Уравнение от вида \(ax + by = c\), където \(x\) и \(y\) са неизвестни, а \(a\), \(b\) и \(c\) са числа. Решенията му са безброй много наредени двойки числа \((x, y)\).
Графиката на всяко такова уравнение е права линия в координатната система.
Дадено е уравнението \(x + 2y = 5\).
Ако \(x = 1\), то \(1 + 2y = 5 \Rightarrow 2y = 4 \Rightarrow y = 2\). Следователно двойката \((1, 2)\) е решение.
Ако \(x = 3\), то \(3 + 2y = 5 \Rightarrow 2y = 2 \Rightarrow y = 1\). Следователно двойката \((3, 1)\) е решение.
Проверете дали точката \((4, -1)\) е решение на уравнението \(2x - y = 9\).
Заместваме \(x=4\) и \(y=-1\) в уравнението:
\(2(4) - (-1) = 8 + 1 = 9\).
Тъй като \(9 = 9\), точката е решение на уравнението.
Този метод се състои в изразяване на едното неизвестно чрез другото от едно от уравненията и заместването му в другото уравнение.
Изразете едно от неизвестните (напр. \(y\)) от едно от уравненията.
Заместете получения израз в другото уравнение. Така се получава уравнение с едно неизвестно (напр. \(x\)).
Решете уравнението от стъпка 2, за да намерите стойността на \(x\).
Заместете намерената стойност на \(x\) в израза от стъпка 1, за да намерите \(y\).
Да решим системата \( \begin{cases} 2x + 3y = 4 \\ 3x + y = -1 \end{cases} \).
1. От второто уравнение изразяваме \(y\): \(y = -3x - 1\).
2. Заместваме в първото: \(2x + 3(-3x - 1) = 4\).
3. Решаваме за \(x\): \(2x - 9x - 3 = 4 \Rightarrow -7x = 7 \Rightarrow x = -1\).
4. Намираме \(y\): \(y = -3(-1) - 1 = 3 - 1 = 2\).
Решението е \((-1, 2)\).
Решете чрез заместване: \( \begin{cases} x = y + 3 \\ 2x + y = 9 \end{cases} \).
Заместваме \(x\) от първото уравнение във второто:
\(2(y + 3) + y = 9 \Rightarrow 2y + 6 + y = 9 \Rightarrow 3y = 3 \Rightarrow y = 1\).
Намираме \(x\): \(x = 1 + 3 = 4\).
Отговор: \((4, 1)\).
Целта на този метод е да се получат противоположни коефициенти пред едно от неизвестните, така че при събиране на двете уравнения то да се елиминира.
Умножете едното или двете уравнения с подходящи числа, така че коефициентите пред \(x\) или \(y\) да станат противоположни.
Съберете почленно двете уравнения. Едното неизвестно ще изчезне.
Решете полученото уравнение.
Заместете намерената стойност в някое от първоначалните уравнения, за да намерите другото неизвестно.
Да решим системата \( \begin{cases} 2x + 3y = 4 \\ 3x + y = -1 \end{cases} \).
1. Умножаваме второто уравнение по \(-3\): \( \begin{cases} 2x + 3y = 4 \\ -9x - 3y = 3 \end{cases} \).
2. Събираме ги: \((2x - 9x) + (3y - 3y) = 4 + 3 \Rightarrow -7x = 7\).
3. Решаваме за \(x\): \(x = -1\).
4. Заместваме в \(3x + y = -1\): \(3(-1) + y = -1 \Rightarrow -3 + y = -1 \Rightarrow y = 2\).
Решението е \((-1, 2)\).
Решете чрез събиране: \( \begin{cases} 3x + 2y = 7 \\ 2x - 2y = 3 \end{cases} \).
Коефициентите пред \(y\) са противоположни (\(2\) и \(-2\)). Събираме уравненията:
\((3x + 2x) + (2y - 2y) = 7 + 3 \Rightarrow 5x = 10 \Rightarrow x = 2\).
Заместваме \(x=2\) в първото уравнение: \(3(2) + 2y = 7 \Rightarrow 6 + 2y = 7 \Rightarrow 2y = 1 \Rightarrow y = 0.5\).
Отговор: \((2, 0.5)\).
Решението на системата е пресечната точка на графиките на двете уравнения.
В зависимост от взаимното положение на двете прави, системата може да има:
  • Едно решение: Правите се пресичат в една точка. Системата е определена.
  • Няма решение: Правите са успоредни и не се пресичат. Системата е несъвместима.
  • Безброй решения: Правите съвпадат. Системата е неопределена.
За системата \( \begin{cases} 2x + 3y = 4 \\ 3x + y = -1 \end{cases} \), чертаем графиките на двете уравнения.
1. За \(2x + 3y = 4\), намираме две точки, например \((2, 0)\) и \((-1, 2)\).
2. За \(3x + y = -1\), намираме две точки, например \((0, -1)\) и \((-1, 2)\).
3. Чертаем правите и виждаме, че те се пресичат в точка \(M(-1, 2)\). {Графика, илюстрираща графичното решаване на система от линейни уравнения. Показани са две прави линии, съответстващи на уравненията \(2x+3y=4\) и \(3x+y=-1\). Линиите се пресичат в точка \(M(-1;2)\), която е решение на системата. На осите са нанесени стойности за x и y.}
Колко решения има системата \( \begin{cases} x + y = 5 \\ x + y = 3 \end{cases} \)? Обосновете се графично.
Няма решение. Графиките на двете уравнения са успоредни прави (\(y = -x + 5\) и \(y = -x + 3\)) и никога не се пресичат.

Задачи за упражнение

Лесна: Решете системата чрез заместване: \[ \begin{cases} y = 2x - 1 \\ x + y = 5 \end{cases} \]
Заместваме \(y\) от първото във второто уравнение: \(x + (2x-1) = 5 \Rightarrow 3x - 1 = 5 \Rightarrow 3x = 6 \Rightarrow x=2\).
Намираме \(y\): \(y = 2(2) - 1 = 4 - 1 = 3\).
Отговор: \((2, 3)\).
Средна: Решете системата, като първо я опростите: \[ \begin{cases} 3(x+1) - 2y = 5 \\ x + 2(y-1) = 0 \end{cases} \]
1. Опростяваме първото уравнение: \(3x + 3 - 2y = 5 \Rightarrow 3x - 2y = 2\).
2. Опростяваме второто уравнение: \(x + 2y - 2 = 0 \Rightarrow x + 2y = 2\).
Получаваме системата \( \begin{cases} 3x - 2y = 2 \\ x + 2y = 2 \end{cases} \).
3. Решаваме чрез събиране: \((3x+x) + (-2y+2y) = 2+2 \Rightarrow 4x = 4 \Rightarrow x=1\).
4. Намираме \(y\): \(1 + 2y = 2 \Rightarrow 2y = 1 \Rightarrow y=0.5\).
Отговор: \((1, 0.5)\).
Трудна: Решете системата с дроби: \[ \begin{cases} \frac{x+3}{2} + \frac{y-2}{3} = 2 \\ \frac{x-1}{4} + \frac{y+1}{3} = 4 \end{cases} \]
1. Премахваме знаменателите от първото уравнение, като умножим по НОК(2,3)=6:
\(3(x+3) + 2(y-2) = 12 \Rightarrow 3x+9+2y-4=12 \Rightarrow 3x+2y=7\).
2. Премахваме знаменателите от второто уравнение, като умножим по НОК(4,3)=12:
\(3(x-1) + 4(y+1) = 48 \Rightarrow 3x-3+4y+4=48 \Rightarrow 3x+4y=47\).
3. Получаваме системата \( \begin{cases} 3x + 2y = 7 \\ 3x + 4y = 47 \end{cases} \).
4. Изваждаме първото уравнение от второто: \((3x-3x) + (4y-2y) = 47-7 \Rightarrow 2y = 40 \Rightarrow y=20\).
5. Намираме \(x\): \(3x + 2(20) = 7 \Rightarrow 3x+40=7 \Rightarrow 3x=-33 \Rightarrow x=-11\).
Отговор: \((-11, 20)\).

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

104411 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас