Обложка

44. Свойство на Ъглополовящите в Триъгълник

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: \(\triangle ABC\), \(CL\) - ъглополовяща (\(L \in AB\)). Търсим: \(AL\) и \(BL\). Според свойството на ъглополовящата в триъгълник: \[ \frac{AL}{BL} = \frac{AC}{BC} = \frac{b}{a} \] \( AL + BL = c \). Въвеждаме коефициент на пропорционалност \(x\).

а) \(a = 6\) m, \(b = 10\) m, \(c = 8\) m

\[ \frac{AL}{BL} = \frac{10}{6} = \frac{\cancel{10}^5}{\cancel{6}_3} = \frac{5}{3} \] \[ AL = 5x, BL = 3x \] \[ 5x + 3x = 8 \Rightarrow 8x = 8 \Rightarrow x = 1 \] \[ AL = 5 \cdot 1 = 5 \text{ m} \] \[ BL = 3 \cdot 1 = 3 \text{ m} \]

б) \(a = 35\) dm, \(b = 30\) dm, \(c = 39\) dm

\[ \frac{AL}{BL} = \frac{30}{35} = \frac{\cancel{30}^6}{\cancel{35}_7} = \frac{6}{7} \] \[ AL = 6x, BL = 7x \] \[ 6x + 7x = 39 \Rightarrow 13x = 39 \Rightarrow x = \frac{\cancel{39}^3}{\cancel{13}_1} = 3 \] \[ AL = 6 \cdot 3 = 18 \text{ dm} \] \[ BL = 7 \cdot 3 = 21 \text{ dm} \]

в) \(a = 85,6\) cm, \(b = 42,8\) cm, \(c = 84,6\) cm

\[ \frac{AL}{BL} = \frac{42,8}{85,6} = \frac{\cancel{42,8}^1}{\cancel{85,6}_2} = \frac{1}{2} \] \[ AL = x, BL = 2x \] \[ x + 2x = 84,6 \Rightarrow 3x = 84,6 \Rightarrow x = 28,2 \] \[ AL = 28,2 \text{ cm} \] \[ BL = 2 \cdot 28,2 = 56,4 \text{ cm} \]

г) \(c = 375\) mm, \(a:b = 2:3\)

\[ \frac{a}{b} = \frac{2}{3} \Rightarrow \frac{b}{a} = \frac{3}{2} \] \[ \frac{AL}{BL} = \frac{b}{a} = \frac{3}{2} \] \[ AL = 3x, BL = 2x \] \[ 3x + 2x = 375 \Rightarrow 5x = 375 \Rightarrow x = \frac{\cancel{375}^{75}}{\cancel{5}_1} = 75 \] \[ AL = 3 \cdot 75 = 225 \text{ mm} \] \[ BL = 2 \cdot 75 = 150 \text{ mm} \]

Подробно решение


Начертайте произволен \(\triangle ABC\). Разположете връх \(A\) долу вляво, връх \(B\) долу вдясно, а връх \(C\) горе. Означете страната срещу връх \(A\) с \(a\), страната срещу връх \(B\) с \(b\) и страната срещу връх \(C\) с \(c\). Постройте ъглополовящата на \(\angle C\), като тя започва от връх \(C\) и пресича страната \(AB\). Означете пресечната точка с \(L\). Ясно покажете отсечките \(AL\) и \(BL\) по страната \(AB\).

Основно свойство на ъглополовящата

Във всеки триъгълник ъглополовящата разделя срещуположната страна на отсечки, чието отношение е равно на отношението на прилежащите към тях страни. За \(\triangle ABC\) с ъглополовяща \(CL\) имаме: \[ \frac{AL}{BL} = \frac{AC}{BC} = \frac{b}{a} \] Също така знаем, че сборът от дължините на двете отсечки е равен на дължината на страната \(c\): \[ AL + BL = c \]

а) \( a = 6 \) m, \( b = 10 \) m и \( c = 8 \) m

Стъпка 1: Намираме отношението на отсечките

Заместваме дадените стойности за \(a\) и \(b\) в свойството на ъглополовящата и опростяваме: \[ \frac{AL}{BL} = \frac{10}{6} = \frac{\cancel{10}^5}{\cancel{6}_3} = \frac{5}{3} \]

Стъпка 2: Изразяваме дължините чрез коефициент на пропорционалност

Въвеждаме коефициент на пропорционалност \(x\). Тогава отсечките са: \[ AL = 5x \] \[ BL = 3x \]

Стъпка 3: Намираме \(x\) и дължините на отсечките

Заместваме изразите за \(AL\) и \(BL\) в равенството \( AL + BL = c \): \[ 5x + 3x = 8 \] \[ 8x = 8 \] \[ x = 1 \] Сега намираме конкретните дължини: \[ AL = 5 \cdot 1 = 5 \text{ m} \] \[ BL = 3 \cdot 1 = 3 \text{ m} \]

б) \( a = 35 \) dm, \( b = 30 \) dm и \( c = 39 \) dm

Стъпка 1: Намираме отношението на отсечките

Използваме свойството на ъглополовящата и опростяваме дробта: \[ \frac{AL}{BL} = \frac{30}{35} = \frac{\cancel{30}^6}{\cancel{35}_7} = \frac{6}{7} \]

Стъпка 2: Изразяваме дължините и намираме \(x\)

Въвеждаме коефициент на пропорционалност \(x\): \[ AL = 6x \text{ и } BL = 7x \] Събираме ги и приравняваме на дължината на страната \(c\): \[ 6x + 7x = 39 \] \[ 13x = 39 \] \[ x = \frac{\cancel{39}^3}{\cancel{13}_1} = 3 \]

Стъпка 3: Пресмятаме дължините

\[ AL = 6 \cdot 3 = 18 \text{ dm} \] \[ BL = 7 \cdot 3 = 21 \text{ dm} \]

в) \( a = 85,6 \) cm, \( b = 42,8 \) cm и \( c = 84,6 \) cm

Стъпка 1: Намираме отношението на отсечките

Прилагаме свойството на ъглополовящата. Забелязваме, че знаменателят е два пъти по-голям от числителя: \[ \frac{AL}{BL} = \frac{42,8}{85,6} = \frac{\cancel{42,8}^1}{\cancel{85,6}_2} = \frac{1}{2} \]

Стъпка 2: Изразяваме дължините и намираме \(x\)

Въвеждаме коефициент \(x\): \[ AL = 1x = x \text{ и } BL = 2x \] Заместваме в равенството за страната \(c\): \[ x + 2x = 84,6 \] \[ 3x = 84,6 \] \[ x = \frac{84,6}{3} = 28,2 \]

Стъпка 3: Пресмятаме дължините

\[ AL = 28,2 \text{ cm} \] \[ BL = 2 \cdot 28,2 = 56,4 \text{ cm} \]

г) \( c = 375 \) mm и \( a:b = 2:3 \)

Стъпка 1: Намираме отношението на отсечките

От даденото отношение \(a:b = 2:3\) следва, че \(\frac{a}{b} = \frac{2}{3}\). Оттук обръщаме дробта: \[ \frac{b}{a} = \frac{3}{2} \] От свойството на ъглополовящата имаме: \[ \frac{AL}{BL} = \frac{b}{a} = \frac{3}{2} \]

Стъпка 2: Изразяваме дължините и намираме \(x\)

Въвеждаме коефициент \(x\): \[ AL = 3x \text{ и } BL = 2x \] Събираме ги и приравняваме на страната \(c\): \[ 3x + 2x = 375 \] \[ 5x = 375 \] \[ x = \frac{\cancel{375}^{75}}{\cancel{5}_1} = 75 \]

Стъпка 3: Пресмятаме дължините

\[ AL = 3 \cdot 75 = 225 \text{ mm} \] \[ BL = 2 \cdot 75 = 150 \text{ mm} \]

Кратък запис на решението:

Свойство на ъглополовящата: \(\frac{AL}{BL} = \frac{b}{a}\). \(AL+BL=c\).

а)

\[ \frac{AL}{BL} = \frac{10}{6} = \frac{5}{3} \] \[ 5x + 3x = 8 \Rightarrow 8x = 8 \Rightarrow x = 1 \] \[ AL = 5 \text{ m}, BL = 3 \text{ m} \]

б)

\[ \frac{AL}{BL} = \frac{30}{35} = \frac{6}{7} \] \[ 6x + 7x = 39 \Rightarrow 13x = 39 \Rightarrow x = 3 \] \[ AL = 18 \text{ dm}, BL = 21 \text{ dm} \]

в)

\[ \frac{AL}{BL} = \frac{42,8}{85,6} = \frac{1}{2} \] \[ x + 2x = 84,6 \Rightarrow 3x = 84,6 \Rightarrow x = 28,2 \] \[ AL = 28,2 \text{ cm}, BL = 56,4 \text{ cm} \]

г)

\[ \frac{b}{a} = \frac{3}{2} \Rightarrow \frac{AL}{BL} = \frac{3}{2} \] \[ 3x + 2x = 375 \Rightarrow 5x = 375 \Rightarrow x = 75 \] \[ AL = 225 \text{ mm}, BL = 150 \text{ mm} \]

Най-важното от урока

Вътрешна ъглополовяща (CL): Разделя срещуположната страна AB на части AL и LB, за които е вярно: \( \frac{AL}{LB} = \frac{AC}{BC} \).
Външна ъглополовяща (CQ): Пресича продължението на AB в точка Q, за която: \( \frac{AQ}{BQ} = \frac{AC}{BC} \).
Ключово умение: Теоремите позволяват да се състави пропорция, чрез която да се намерят неизвестни дължини на отсечки в триъгълник, свързани с ъглополовяща.
Вътрешната ъглополовяща на ъгъл в триъгълник разделя срещуположната страна на отсечки, чието отношение е равно на отношението на прилежащите им страни.
{Чертеж на триъгълник ABC с вътрешна ъглополовяща CL. Точка L лежи на страната AB. Теоремата свързва отношението AL/LB с отношението AC/BC.}
За \( \triangle ABC \) с ъглополовяща CL (L \( \in AB \)): \[ \frac{AL}{LB} = \frac{AC}{BC} \]
В \( \triangle ABC \) ъглополовящата CL разделя страната AB. Ако AC = 12 cm, BC = 8 cm и AL = 6 cm, можем да намерим LB.
От свойството \(\frac{AL}{LB} = \frac{AC}{BC}\) получаваме \(\frac{6}{LB} = \frac{12}{8}\).
\(\frac{6}{LB} = \frac{3}{2} \Rightarrow 3 \cdot LB = 12 \Rightarrow LB = 4\) cm.
В \( \triangle ABC \) ъглополовящата AL (L \( \in BC \)) разделя страната BC на отсечки BL = 3 cm и LC = 5 cm. Ако AB = 6 cm, намерете дължината на страната AC.
От теоремата за ъглополовящата имаме \(\frac{AC}{AB} = \frac{LC}{BL}\).
\(\frac{AC}{6} = \frac{5}{3} \Rightarrow 3 \cdot AC = 30 \Rightarrow AC = 10\) cm.
Ъглополовящата на външен ъгъл на триъгълник пресича продължението на срещуположната страна в точка, която дели страната външно в отношение, равно на отношението на другите две страни.
{Чертеж на триъгълник ABC, където ъглополовящата на външния ъгъл при връх C пресича продължението на страната AB в точка Q. Теоремата свързва отношението AQ/BQ с AC/BC.}
За \( \triangle ABC \) с външна ъглополовяща CQ (Q е на продължението на AB): \[ \frac{AQ}{BQ} = \frac{AC}{BC} \]
В \( \triangle ABC \) външната ъглополовяща при върха C пресича продължението на AB в точка Q. Ако AC = 10, BC = 6 и AB = 8, можем да намерим BQ.
Нека \(BQ = x\), тогава \(AQ = AB + BQ = 8 + x\).
\(\frac{AQ}{BQ} = \frac{AC}{BC} \Rightarrow \frac{8+x}{x} = \frac{10}{6} = \frac{5}{3}\).
\(3(8+x) = 5x \Rightarrow 24 + 3x = 5x \Rightarrow 2x = 24 \Rightarrow x = 12\).
Следователно \(BQ=12\).
Външната ъглополовяща при върха C на \( \triangle ABC \) пресича продължението на AB в точка Q. Ако AC = 15, BC = 9 и AB = 8, намерете дължината на BQ.
Нека \(BQ = x\). Тогава \(AQ = AB + BQ = 8 + x\).
От теоремата: \(\frac{AQ}{BQ} = \frac{AC}{BC} \Rightarrow \frac{8+x}{x} = \frac{15}{9} = \frac{5}{3}\).
\(3(8+x) = 5x \Rightarrow 24 + 3x = 5x \Rightarrow 2x = 24 \Rightarrow x=12\).
Следователно \(BQ=12\).
Ако точка L, лежаща на страната AB (или на нейното продължение), я дели в отношение, равно на отношението на другите две страни (\(\frac{AL}{BL} = \frac{AC}{BC}\)), то правата CL е съответно вътрешна (или външна) ъглополовяща на ъгъла при върха C.
В \( \triangle ABC \) страните са AC = 16 и BC = 12. Точка L лежи на AB и я разделя на отсечки AL = 8 и BL = 6. Правата CL ъглополовяща ли е на \( \angle ACB \)?
Проверяваме отношението: \(\frac{AL}{BL} = \frac{8}{6} = \frac{4}{3}\).
Проверяваме отношението на страните: \(\frac{AC}{BC} = \frac{16}{12} = \frac{4}{3}\).
Тъй като \(\frac{AL}{BL} = \frac{AC}{BC}\), то CL е ъглополовяща на \( \angle ACB \).
Даден е \( \triangle ABC \) със страни AB=10, AC=12, BC=8. Точка P е от страната AB, така че AP=6. Правата CP ъглополовяща ли е на \( \angle ACB \)?
Щом \(AP = 6\) и \(AB = 10\), то \(PB = AB - AP = 10 - 6 = 4\).
Проверяваме отношението на отсечките: \(\frac{AP}{PB} = \frac{6}{4} = \frac{3}{2}\).
Проверяваме отношението на страните: \(\frac{AC}{BC} = \frac{12}{8} = \frac{3}{2}\).
Тъй като отношенията са равни, следва че CP е ъглополовяща.

Задачи за упражнение

Лесна: В \( \triangle ABC \) ъглополовящата CL разделя страната AB = 21 cm на отсечка AL = 9 cm. Ако AC = 15 cm, намерете дължината на страната BC.
Първо намираме дължината на LB: \(LB = AB - AL = 21 - 9 = 12\) cm.
Прилагаме теоремата за вътрешната ъглополовяща: \(\frac{AL}{LB} = \frac{AC}{BC}\).
\(\frac{9}{12} = \frac{15}{BC} \Rightarrow \frac{3}{4} = \frac{15}{BC} \Rightarrow 3 \cdot BC = 4 \cdot 15 \Rightarrow 3 \cdot BC = 60 \Rightarrow BC = 20\) cm.
Средна: В \( \triangle ABC \) страните са AC = 18 cm и BC = 12 cm. Ъглополовящата на външния ъгъл при върха C пресича продължението на AB в точка Q. Ако AB = 10 cm, намерете дължината на отсечката AQ.
Нека \(BQ = x\), тогава \(AQ = AB + BQ = 10 + x\).
От теоремата за външната ъглополовяща: \(\frac{AQ}{BQ} = \frac{AC}{BC}\).
\(\frac{10+x}{x} = \frac{18}{12} = \frac{3}{2}\).
\(2(10+x) = 3x \Rightarrow 20 + 2x = 3x \Rightarrow x = 20\).
Тогава \(BQ = 20\) cm, а \(AQ = 10 + 20 = 30\) cm.
Трудна: В правоъгълен \( \triangle ABC \) (\(\angle C = 90^\circ\)) с катети AC = 6 cm и BC = 8 cm, ъглополовящата на \( \angle BAC \) пресича катета BC в точка L. Намерете дължините на отсечките CL и LB.
Първо намираме хипотенузата AB с Питагорова теорема: \(AB^2 = AC^2 + BC^2 = 6^2 + 8^2 = 36 + 64 = 100\). Следователно \(AB = 10\) cm.
Ъглополовящата AL разделя срещуположната страна BC. Според теоремата: \(\frac{CL}{LB} = \frac{AC}{AB}\).
\(\frac{CL}{LB} = \frac{6}{10} = \frac{3}{5}\).
Знаем също, че \(CL + LB = BC = 8\).
От \(\frac{CL}{LB} = \frac{3}{5}\) можем да изразим \(CL = \frac{3}{5}LB\).
Заместваме в сбора: \(\frac{3}{5}LB + LB = 8 \Rightarrow \frac{8}{5}LB = 8 \Rightarrow LB = 5\) cm.
Тогава \(CL = 8 - 5 = 3\) cm.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

96605 решения

2102 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас