Урок 22 съдържа следните групи задачи:
22. Опорите на властта в средновековна България
22. Приложете знанията си (Нерешени от примерните в Урока)
Избери решение на задача:
Задача 1 (безплатна)
Кратък отговор
В българската средновековна държава има ханска/царска институция, болярски съвет, и различни административни длъжности като комити, дукове и велики логотети. Ханът/царят има върховна власт, но често се съобразява с болярите. Различните длъжности имат специфични административни и военни отговорности.
Отговор
Уредбата на българската средновековна държава се характеризира с няколко основни аспекта. Първо, държавните институции еволюират от ханската власт през Първото царство към княжеска и царска след приемането на християнството. Болярският съвет също играе важна роля. Второ, административните длъжности включват комити и таркани през Първото царство, а през Второто – дукове, кефалии, севасти, велики логотети и протовестиарии. Трето, правомощията и задълженията варират от неограничена ханска власт до царска власт, ограничена от болярския съвет, като различните длъжности имат специфични административни и военни отговорности.
През Второто българско царство царят има върховна власт и право да разпределя земи. Великият логотет посреща дипломатически пратеници и подготвя дипломатически мисии, а протовестиарият управлява държавното съкровище. Деспотите и севастократорите са висши титли, давани на близки роднини на царя.
Подробен отговор
Държавни институции:
През Първото българско царство основна институция е ханската власт, която е наследствена. Ханът е върховен законодател, съдия, военачалник и върховен жрец. Важна роля играе и болярският съвет, в който участват висши сановници. След приемането на християнството, ханската титла е заменена с княжеска, а по-късно и с царска.
През Второто българско царство се запазва царската институция, като царят се смята за собственик на държавата и има право да разпределя земи. Важен орган е и болярският съвет, в който участват великите боляри.
Административни длъжности:
През Първото българско царство, след разделението на страната на комитати, се назначават комити, които управляват областите и имат гражданско-административна власт. Има и таркани, които отговарят за военните въпроси.
През Второто българско царство държавата е разделена на хори, управлявани от дукове или кефалии. Висши управители на областите са севастите. Важни длъжности са великият логотет (пръв министър) и протовестиарият (управител на държавното съкровище).
Правомощия и задължения:
През Първото българско царство ханът има неограничена власт, но често се съобразява с болярския съвет. Кавханът е първи помощник на хана и го замества при нужда. Ичиргубоилът е висш административен управител и военачалник.
През Второто българско царство царят има върховна власт и право да разпределя земи. Великият логотет посреща дипломатически пратеници и подготвя дипломатически мисии, а протовестиарият управлява държавното съкровище. Деспотите и севастократорите са висши титли, давани на близки роднини на царя.
