Най-важното от урока
План-резюме
- Кризата (август 1886 до юни 1887) в България:
- След Съединението и Сръбско-българската война настъпва политическа криза. Тя се характеризира с вътрешнополитически борби и внимание от страна на европейските велики сили.
- Превратът от 9 август 1886 г.:
- Общественото недоволство поради влошените отношения с Русия и прекратяването на Сръбско-българската война без компенсации за българските усилия и жертви.
- Офицери и руски дипломати организират държавен преврат, арестуват княз Александър I, принуждават го да подпише абдикация и го извеждат извън страната.
- Срещу преврата се обявяват офицери верни на княза, организират контрапреврат и викат княз Александър I да се завърне в страната.
- Княз Александър I се завръща, но малко след това абдикира на 26 август 1886 г., за да избегне излишно напрежение около България.
- Регентството:
- Регентството, назначено от княз Александър I, има за цел да стабилизира положението в страната и да организира избирането на нов княз.
- Русия има отрицателно отношение към всяка самостоятелна проява на управляващите в България.
- Регентството организира избори за Велико народно събрание, въпреки противодействието на Русия.
- Кризата в руско-българските отношения:
- Изборите за Велико народно събрание се провеждат на 28 септември 1886 г., но руският пратеник Каулбарс отказва да ги признае и прекъсва дипломатическите отношения.
- През февруари 1887 г. избухват русофилски бунтове в Силистра и Русе, които бързо се потушават.
- Дипломатически усилия за избор на нов княз:
- Първоначално за български княз е избран датският принц Валдемар, но той отказва поради противодействието на руския император.
- От проучените кандидати най-сериозна е кандидатурата на принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски.
- Изборът на княз Фердинанд:
- Принц Фердинанд е избран за български княз на 25 юни 1887 г. от III Велико народно събрание.
- На 2 август 1887 г. в Търново новият български княз Фердинанд I встъпва на престола и поставя началото на нова династия - Сакс-Кобург-Готската.
- На 20 август княз Фердинанд назначава Стефан Стамболов за министър-председател.
- Признаването на княз Фердинанд от великите сили и особено от Русия не става лесно и трябва да мине дълъг период от време до възстановяването на дипломатическите отношения на България с Русия през февруари 1896 г.
Урокът в дати
август 1886 г. | Начало на българската криза
Периодът от август 1886 до юни 1887 г. е известен под названието „българската криза". Младата българска държава навлиза в период на ожесточени вътрешнополитически борби.
9 август 1886 г. | Превратът от 9 август 1886 г.
На 9 август 1886 г. група офицери заедно с няколко военни части извършват държавен преврат. Те арестуват княза, принуждават го да подпише абдикация и го извеждат извън страната.
26 август 1886 г. | Абдикация на княз Александър I
На 26 август 1886 г. княз Александър I окончателно абдикира.
13 септември 1886 г. | Пристигане на Каулбарс
Каулбарс пристига на 13 септември 1886 г. и веднага представя руските искания, основното от които е да не се провеждат избори за Велико народно събрание.
февруари 1887 г. | Русофилски бунтове в Силистра и Русе
През февруари 1887 г. избухват русофилски бунтове в Силистра и Русе. Те са потушени мигновено, а техните ръководители са осъдени на смърт и разстреляни.
25 юни 1887 г. | Изборът на княз Фердинанд
На 25 юни 1887 г. Ill Велико народно събрание го избира за български княз под името Фердинанд I. Поставен е краят на безкняжието.
2 август 1887 г. | Встъпване на престола на княз Фердинанд
На 2 август 1887 г. в Търново новият български княз полага клетва и встъпва на престола. Започва дългото му 31-годишно властване.
20 август 1887 г. | Назначаване на Стефан Стамболов за министър-председател
На 20 август князът назначава дотогавашния регент Стефан Стамболов за министър-председател. По време на седемгодишното управление на Стамболов князът се утвърждава в международен план, а страната тръгва по пътя на стопански напредък.
февруари 1896 г. | Възстановяване на дипломатическите отношения на България с Русия
Трябва да мине дълъг период от време до възстановяването на дипломатическите отношения на България с Русия през февруари 1896 г.
Началото на българската криза
Периодът от август 1886 до юни 1887 г. е известен като „българската криза". Това е време, през което младата българска държава, след като успява да преодолее трудностите на Съединението и сръбската агресия, трябва да се справи с напрегнати вътрешнополитически борби. Тези борби замразяват развитието на страната и я превръщат в център на вниманието на европейските големи сили.
Превратът от 9 август 1886 г.
Причината за преврата е недоволството в обществото от трудните отношения с Русия и от прекратяването на Сръбско-българската война без компенсации за българските усилия и жертви. Това недоволство разделя обществото на две политически течения - едното свързва съществуването на българската държава с личността на княз Александър I, другото е обединено около русофилите, които обвиняват княза за всички проблеми. На 9 август 1886 г. група офицери извършва държавен преврат, арестува княза, принуждава го да подпише абдикация и го извежда извън страната.
Регентството
След абдикацията на княз Александър I, той назначава Регентство, чиято основна задача е да стабилизира положението в страната и да организира избирането на нов княз. Работата на Регентството е изключително трудна, тъй като обществото е разделено и съществува постоянна заплаха от русофилски ориентираните политици и военни.
Кризата в руско-българските отношения
Русия не приема никакви самостоятелни действия на управляващите в България и изпраща специален пратеник - генерал-майор Каулбарс. Той иска да спре изборите за Велико народно събрание, но правителството не променя решението си. След инцидент с побой на служител на руската дипломатическа мисия, Каулбарс демонстративно напуска страната, като обявява прекъсване на дипломатическите отношения.
Дипломатически усилия за избор на нов княз
С цел да преодолее кризата, управляващите опитват да изберат нов княз, който да бъде приемлив за Русия. За нов княз е избран датският принц Валдемар, но руският император Александър III категорично отхвърля този избор. Затова през ноември 1886 г. е изпратена делегация в Западна Европа, за да се посочи нов български княз.
Изборът на княз Фердинанд
Най-сериозен кандидат за нов български княз е принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, офицер на австро-унгарска служба. На 25 юни 1887 г. той е избран за български княз и по този начин се слага край на безкняжието. На 2 август 1887 г. в Търново новият български княз полага клетва и встъпва на престола. Започва дългото му 31-годишно властване. С неговото идване се поставя началото на нова династия - Сакс-Кобург-Готската.
Изход от кризата
Идването на Фердинанд решава въпроса за нов княз и намалява напрежението около България. Признаването му от великите сили и особено от Русия обаче не става лесно - трябва да мине дълъг период от време до възстановяването на дипломатическите отношения на България с Русия през февруари 1896 г.
