Обложка

62. България и промените в Източния блок

Урок 62 съдържа следните групи задачи:

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратък отговор

След смъртта на Сталин в Източния блок започва процес на "десталинизация", който е непоследователен и противоречив. В България се правят някои промени, но режимът остава недемократичен, а Тодор Живков с помощта на Хрушчов концентрира властта в свои ръце.

Отговор

Промените в Източния блок след смъртта на Сталин са насочени към частична либерализация, но са противоречиви и непоследователни. Те са наложени от Москва и целят укрепване на властта на новите лидери, без да се отслаби комунистическата партия. В България се провежда "десталинизация", но тя е повърхностна. Въпреки някои отстъпки режимът не става по-демократичен. След XX конгрес на КПСС и критиката на Хрушчов към Сталин, в България са отстранени някои сталинисти, но истинска промяна няма. Събитията в Унгария през 1956 г. водят до засилване на репресиите. Борбата за власт в Източния блок се засилва, като Тодор Живков, с подкрепата на Хрушчов, постепенно се утвърждава като едноличен лидер на БКП и държавата.

Подробен отговор

След смъртта на Сталин през 1953 г. в страните от Източния блок, включително и България, започват промени, насочени към частично либерализиране на системата. Тези промени са непоследователни и противоречиви, защото са наложени от Москва и целят утвърждаване властта на новите лидери, без да отслабят позициите на комунистическата партия. В България Вълко Червенков се опитва да спечели съветското доверие, като провежда "десталинизация". Той критикува "култа към личността", но само за да запази властта си. Закрива се лагерът в Белене и се дава амнистия за някои емигранти, но режимът не става по-демократичен. През 1956 г., след XX конгрес на КПСС, Хрушчов остро критикува Сталин. В България Тодор Живков с одобрението на Хрушчов отстранява сталинистите, свързани с Червенков. Въпреки това Червенков остава на власт като заместник-председател на Министерския съвет, а премиер става неговият близък съратник Антон Югов. Бурните събития в Унгария през есента на 1956 г., където започва революция за излизане от Варшавския договор, водят до прекратяване на промените и засилване на репресиите в България. Арестувани са стотици, възобновяват се изселванията, възстановява се лагерът в Белене. Борбата за власт в страните от Източния блок се засилва. Живков следва примера на Хрушчов при отстраняването на сталинистите и овладяването на цялата власт. Той се утвърждава като лидер с помощта на Хрушчов, но и благодарение на умението му да печели привърженици и да се разправя с противниците си. След поредица от атаки срещу сталинизма, Живков успява да отстрани Червенков и Югов. През 1962 г. Живков става министър-председател, като едновременно с това е първи секретар на БКП, концентрирайки цялата власт в свои ръце.

Най-важното от урока

План-резюме

  1. Период след смъртта на Сталин (1953 г.):
    • Началото на промени в СССР, целящи частична либерализация.
    • Престъпленията до 1953 г. са приписани на „култа към личността".
    • Борба за властта между наследниците на Сталин, без желание за отслабване на позициите на партията.
    • В България Вълко Червенков провежда „десталинизация", за да спечели съветското доверие.
  2. Бурната 1956 година:
    • XX конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС)
    • Никита Хрушчов критикува Сталин, за да се утвърди като едноличен лидер.
    • В България Тодор Живков отстранява сталинистите с подкрепата на Хрушчов.
    • Унгарската революция обявява излизането на страната от Варшавския договор, но е смазана от съветските войски.
  3. Смени по партийните върхове след 1956 г.:
    • Тодор Живков следва примера на Хрушчов при отстраняването на сталинистите.
    • Живков се утвърждава на властта с подкрепата на Хрушчов и своите умения да печели привърженици.
    • Живков хвърля вината за жестокостите в лагера край Ловеч върху министъра на вътрешните работи Георги Цанков и си приписва заслугата за ликвидирането му.
  4. България като най-верният съветски сателит:
    • България става член на ООН (1955 г.) и възстановява дипломатическите си отношения със САЩ (1959 г.).
    • През 1963 г., ЦК на БКП взема решение за „сближаване и в перспектива сливане" на страната със СССР.
    • Български войски участват в смазването на „Пражката пролет" през 1968 г.
  5. България и Балканите
    • Конфликтът Тито - Сталин и влизането на Гърция и Турция в НАТО (1952 г.) влошават съветските позиции на Балканите.
    • Живков предлага развитие на сътрудничеството с Югославия, при условие че Скопие се откаже от претенциите си към българската история и населението от Пиринския край (1963 г.).
    • Министърът на външните работи Иван Башев постига успех в решаването на спора за репарациите с Гърция (1964 г.), което дава възможност за подписване на 12 спогодби.
    • През 1968 г. е подписан договор с Турция, позволяващ изселването на българските турци.
  6. Заключение:
    • Периодът след смъртта на Сталин е характеризиран от промени в комунистическата система, борба за власт и стремеж за утвърждаване на нови лидери.
    • България остава тясно свързана със СССР и става най-верният съветски сателит.

Урокът в дати

5 март 1953 г. | Смъртта на Йосиф Сталин

На 5 март 1953 г. умира Йосиф Сталин, което води до настъпването на промени в СССР, насочени към частично либерализиране на системата.

септември 1953 г. | Закриване на лагера в Белене

През есента на 1953 г. е закрит лагерът в Белене и е дадена амнистия за част от българските емигранти.

1954 г. | VI конгрес на БКП

На VI конгрес на БКП през 1954 г. Вълко Червенков критикува „култа към личността“ и запазва само премиерския пост, като мястото му начело на БКП заема Тодор Живков.

1955 г. | България става член на ООН

През 1955 г. България става член на ООН, което е възможно благодарение на отслабването на напрежението между Изтока и Запада.

1955 г. | Нормализация на отношенията с Югославия

През 1955 г. Хрушчов преодолява разрива с Югославия и изисква социалистическите страни да нормализират отношенията с нея.

февруари 1956 г. | XX конгрес на КПСС

На XX конгрес на КПСС през февруари 1956 г. Никита Хрушчов остро критикува Сталин, за да се разграничи от неговите престъпления и да се утвърди като едноличен лидер.

април 1956 г. | Априлски пленум на ЦК на БКП

През април 1956 г. Тодор Живков осъжда „култа към личността“ на Априлския пленум на ЦК на БКП, като свързва култа само с Вълко Червенков.

октомври 1956 г. | Революция в Унгария

През октомври 1956 г. започва революция в Унгария, която се обявява за излизане на страната от Варшавския договор, но е смазана от съветските войски.

1957 г. | Отстраняване на Вячеслав Молотов

През 1957 г. Хрушчов отстранява конкурента си - сталиниста Вячеслав Молотов.

1958 г. | Опит за нова позиция по македонския въпрос

През 1958 г. Тодор Живков прави първи опит за нова позиция по македонския въпрос, съобразена с историческите факти и националния интерес, но съветското неодобрение го прекъсва.

1959 г. | Възстановяване на дипломатическите отношения със САЩ

През 1959 г. България възстановява дипломатическите си отношения със САЩ.

август 1959 г. | Закриване на лагера в Белене

През август 1959 г. лагерът в Белене е закрит, но още същата година е създаден нов край Ловеч.

1961 г. | XXII конгрес на КПСС

През 1961 г. по време на XXII конгрес на КПСС Хрушчов предприема поредната атака срещу сталинизма.

1962 г. | Закриване на лагера край Ловеч

През 1962 г. лагерът край Ловеч е закрит заради жестокостите, които предизвикват скандал.

ноември 1962 г. | Тодор Живков става министър-председател

През ноември 1962 г. Тодор Живков става министър-председател и като първи секретар на БКП държи в ръце партийното и държавното ръководство.

март 1963 г. | Нова позиция по македонския въпрос

През март 1963 г. Тодор Живков оповестява новия курс по македонския въпрос, заявявайки, че в Пиринския край живеят българи, а БКП е сгрешила, като е насаждала у тях македонско съзнание.

декември 1963 г. | Решение за сближаване със СССР

В края на 1963 г. ЦК на БКП взема решение за „сближаване и в перспектива сливане“ на България със СССР.

1964 г. | Успех на Иван Башев в отношенията с Гърция

През 1964 г. министърът на външните работи Иван Башев постига голям успех, като се договаря с Гърция по дългогодишния спор за изплащането на репарациите по мирния договор от 1947 г.

1968 г. | Участие на България в смазването на „Пражката пролет“

През 1968 г. български войски участват в смазването на „Пражката пролет“.

1968 г. | Договор с Турция за изселване на българските турци

През 1968 г. е подписан договор, който по настояване на Турция позволява да се изселят само роднини на изселили се до 1952 г.

История в "настоящо време": Източният блок след Сталин

След смъртта на Сталин през 1953 година, в СССР се наблюдават промени, насочени към частично либерализиране на системата. Грешките и престъпленията до 1953 година са приписани на „култа към личността", без конкретна критика към самия Сталин. Наследниците му се борят за властта, но не искат да отслабят позициите на партията. В резултат, промените са противоречиви и непоследователни. Москва настоява тези промени да се проведат и във всички страни от Източния блок, като комунистическите лидери, налагали сталинизма, бъдат заменени с нови, предани на новите господари на Кремъл.

В България Вълко Червенков се опитва да проведе „десталинизацията", за да спечели съветското доверие. На VI конгрес на БКП през 1954 година той критикува „култа към личността" и запазва само премиерския пост. Мястото му начело на БКП заема Тодор Живков, но на практика Червенков продължава да ръководи партията. През есента на 1953 година е закрит лагерът В Белене и е дадена амнистия за част от българските емигранти. Въпреки някои промени, режимът продължава да не е демократичен.

История в "настоящо време": Бурната 1956-а

XX конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) през февруари 1956 година предизвиква истинско разтръсване в Източния блок. На него Никита Хрущов остро критикува Сталин, за да се разграничи от неговите престъпления и да се утвърди като едноличен лидер. В България Т. Живков с одобрението на Хрущов отстранява от ръководството свързаните със сталинизма. Резултатът обаче е скромен - Червенков е „понижен" до заместник-председател на Министерския съвет, а премиерският пост заема неговият близък съратник Антон Югов.

История в "настоящо време": Смени по партийните върхове

След 1956 година борбата за власт в страните от Източния блок се засилва. Тодор Живков следва примера на Хрущов при отстраняването на сталинистите и овладяването на цялата власт. През 1957 година Хрущов отстранява конкурента си - сталиниста Вячеслав Молотов. Със същите обвинения в „антипартийна" дейност Живков отстранява опитния Георги Чанков.

История в "настоящо време": България - най-верният съветски сателит

В средата на 50-те години напрежението между Изтока и Запада отслабва. Това позволява на България да стане член на ООН през 1955 година и да възстанови дипломатическите си отношения със САЩ през 1959 година.

История в "настоящо време": България и Балканите

Конфликтът Тито - Сталин и влизането на Гърция и Турция в НАТО през 1952 година влошават съветските позиции на Балканите. Хрущов преодолява разрива с Югославия през 1955 година и изисква социалистическите страни да нормализират отношенията с нея, за да я привлече отново в Източния блок.

Изводи

Десталинизацията разтърсва Източния блок, но България остава най-верният съветски сателит. С помощта на Кремъл Тодор Живков се утвърждава начело на БКП и на държавата.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

97240 решения

2132 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас