Най-важното от урока
План-резюме
-
Вътрешнополитически сътресения в България във втората половина на VIII век
- Борби за престола между различни български родове
- Деветте похода на император Константин V Копроним срещу България, застрашаващи нейната независимост
- Опасността е преодоляна при хан Кардам (777-803)
-
България при хан Крум
- На престола след смъртта на Кардам се качва хан Крум, стартиращ нова династия
- Унищожаването на Аварския хаганат от хан Крум през 805 година, превръща България в непосредствен съсед на Франкската империя
- Завладяването на крепостта Средец през 809 г. утвърждава българската власт на юг от Стара планина
-
Битката във Върбишкия проход
- Император Никифор I Геник предприема сериозен военен поход срещу България през 811 г.
- Хан Крум причаква византийската армия във Върбишкия проход и я побеждава, убивайки византийския император
-
Плановете за обсада над Константинопол от хан Крум
- Плановете за обсада на Константинопол през 813 г. не се осъществяват, поради внезапната смърт на хан Крум през 814 г.
-
Крумовото законодателство
- Въвеждане на закони за защита на частната собственост и наказания за нарушителите
-
България при хан Омуртаг
- Сключване на 30-годишен мирен договор с Византия през 814 г.
- През 827 г. ханът предприема военни действия към отцепващи се на северозапад славянски племена, признаващи върховенството на Франкската империя
-
България при наследниците на хан Омуртаг
- Управление на хан Маламир (831 - 836) и хан Пресиян (836 - 852). Постигнато е териториално разширение на българската държава
-
Политическото обединение на славяни и българи в Мизия, Тракия и Македония до средата на IX век е важна стъпка към формирането на българската народност
Урокът в дати
777 г. | Начало на управлението на хан Кардам
Опасността от император Константин V Копроним е окончателно преодоляна при хан Кардам, който управлява от 777 до 803 година.
805 г. | Хан Крум унищожава Аварския хаганат
През 805 г. хан Крум напада отслабения от франките Аварски хаганат и го унищожава напълно.
809 г. | Хан Крум завладява крепостта Средец
През 809 г. хан Крум се насочва към крепостта Средец и въпреки продължителната съпротива на местния гарнизон, завладява града и неговата област.
811 г. | Битката във Върбишкия проход
През 811 г. император Никифор I оглавява голям поход срещу България. Той е преодолян чрез съобразителността на българите, които нападат лагера на императора във Върбишкия проход, където самият той пада убит в сражението.
17 юли 813 г. | Хан Крум щурмува Константинопол
На 17 юли 813 г. хан Крум се появява с армията си под стените на Константинопол, където извършва жертвоприношения и езически гадания за изхода от предстоящата обсада.
14 април 814 г. | Смъртта на хан Крум
На 14 април 814 г. хан Крум внезапно умира, като с неговата смърт българите губят един от своите най-енергични и смели владетели.
814 г. | Начало на управлението на хан Омуртаг
През 814 г. на престола в Плиска застава синът на хан Крум - Омуртаг, който слага край на продължителните войни и сключва 30-годишен мирен договор с Византия.
827 г. | България възвръща своето върховенство над славянските племена
През 827 г. българска флота навлиза по р. Драва в земите на отцепилите се славянски племена и ги заставя да признаят върховенството на хан Омуртаг.
831 г. | Начало на управлението на хан Маламир
След смъртта на Омуртаг управлението поема неговият малолетен син хан Маламир, който управлява от 831 до 836 година.
836 г. | Начало на управлението на хан Пресиян
Хан Маламир умира млад и е наследен от Пресиян, който управлява от 836 до 852 година и чието управление допринася за по-нататъшно териториално разширение на българската държава.
850 г. | Политическо обединение на славяните в Мизия, Тракия и Македония
Към средата на IX век, благодарение на успешната политика и реформи на хан Крум и неговите наследници, е осъществено политическо обединение на славяните и българите, обитаващи Мизия, Тракия и Македония.
Вътрешнополитически сътресения през VIII в. и опасност от Византия
През втората половина на VIII век България преживява тежък период на вътрешнополитически сътресения. Започват борби за престола между различни български родове. Междувременно, император Константин V Копроним организира девет похода срещу българската държава, застрашавайки сериозно нейната независимост. Тази опасност е преодоляна при управлението на хан Кардам, който управлява до 803 г.
България при хан Крум
След смъртта на Кардам, нов владетел на България става хан Крум. Той залага основите на нова династия, която управлява страната до края на X век. Смята се, че родът на Крум произхожда от българите в областта Панония. През 805 г. той организира поход на северозапад, който завършва с унищожаването на Аварския хаганат. Така са завладени обширни територии, населявани от славянски племена. Това превръща България в непосредствен съсед на Франкската империя и утвърждава нейното положение в Централна и Източна Европа.
Битката във Върбишкия проход
Външнополитическите действия на хан Крум предизвикват тревога във Византия. През 809 г., той завладява крепостта Средец, укрепвайки българската власт южно от Стара планина. Отговорът на Византия идва през 811 г., когато император Никифор I оглавява поход срещу България. Битката във Върбишкия проход завършва с победа за българите и смъртта на император Никифор.
Константинопол - мечтата на хан Крум
След победата във Върбишкия проход, хан Крум обмисля атака срещу столицата на Византийската империя, Константинопол. През 813 г., той води армията си до стените на града, но внезапно умира през 814 г. по време на приготовленията за обсада.
Крумовото законодателство
Един от най-значителните вътрешнополитически актове на хан Крум е въвеждането на първото българско законодателство. То гарантира защита на частната собственост и предвижда строги наказания за нарушители на закона.
България при хан Омуртаг - мир с Византия
През 814 г. на престола в Плиска застава синът на хан Крум, Омуртаг. Той установява 30-годишен мир с Византия, който утвърждава териториалните завоевания на хан Крум.
България и Франкската империя
Мирът с Византия позволява на хан Омуртаг да се съсредоточи върху северозападните територии, където се развиват сериозни събития. През 827 г., българската флота влиза в земите на славяните, които по-рано се отцепват от България, търсейки покровителството на Франкската империя.
България при наследниците на хан Омуртаг
След смъртта на Омуртаг, малолетният му син Маламир става владетел на България (831 - 836 г.). По време на управлението му, град Пловдив е присъединен към българската държава. Маламир е наследен от Пресиян (836 - 852), чието управление допринася за по-нататъшното териториално разширение на България към земите на Македония.
Обединение на славяните и формиране на българската народност
Към средата на IX век, благодарение на успешната политика и реформи на хан Крум и неговите наследници, е осъществено политическо обединение на славяните, обитаващи Мизия, Тракия и Македония. Това е важна предпоставка за формирането на българската народност. България става значима европейска сила, равна на Византия и Франкската империя.
