Най-важното от урока
План-резюме
- "Новото време" в историята на Европа:
- То започва с Великите географски открития (края на XV началото на XVI в.) до Първата световна война (1918)
- Характеризира се с подем в развитието на науката и техниката.
- Две ключови културни движения в този период са Ренесанса и Просвещението.
- Важни фактори, които променят света и живота на европейските народи.
- Изобретяването на книгопечатането и парната машина.
- Развитието на манифактурното и фабричното производство.
- Реформирането на католическата църква и налагането на протестантството.
- Българското възраждане:
- Период в историята на България от последните две столетия на османското владичество.
- Характеризира се с преобразуващи процеси, които водят до край на средновековните норми и зараждането на буржоазни (социални) отношения в българските земи.
- Възрожденската епоха бележи раждането на българската нация и нейното официално признаване в териториите на Османската империя.
- Хронологичните граници на Възраждането са началото на XVIII в. до Освобождението на България през 1878 г. В неговите рамки се открояват три периода:
- Ранно (XVIII в. до първата четвърт на XIX в.)
- Средно (20-те на XIX в. до края на Кримската война (1856))
- Късно (до Освободителната война (1878))
- Залезът на Османската империя:
- След неуспешен военен поход срещу Виена, Османската империя подписва унизителния за нея Карловацки мирен договор (края на XVII в.).
- Османската империя се превръща от световна сила във второстепенен политически фактор.
- Военните неуспехи водят до деморализация на армията, финансова криза, беззаконие и корупция във всички структури на властта.
- Разлагането на основните институции на империята предизвиква размирици и разбойничество в много провинции.
- Новите тенденции в живота на българите:
- Промените в Османската империя създават условия за стопанска инициатива сред българите.
- В аграрната сфера се наблюдава разпад на традиционния модел на земевладение. Това заражда частната собственост в българското село.
- Обемът на производство на зърнените храни расте. Същевременно навлизат широко техническите култури (памук, ориз, тютюн).
- Производствата на занаятите изживяват подем. Възникват нови видове производства, възприемат се нови технологии.
- Важна роля за българските търговци играе разрастващата се търговия на Османската империя с европейските държави, Египет и Индия.
- Стопанското оживление създава предпоставки за изменение на социалната структура на българското възрожденско общество.
Урокът в дати
1490 г. | Край на Средновековието в Европа. "Новото време"
В историята на Европа периодът от Великите географски открития (края на XV и началото на XVI в.) до Първата световна война (1914 - 1918) се обозначава с термина „Ново време".
1699 г. | Карловацки мирен договор
В края на XVII в. Високата порта организира поредния амбициозен военен поход срещу Виена. Но бойните действия се оказват неуспешни и през 1699 г. Османската империя подписва унизителния за нея Карловацки мирен договор.
18 век | Начало на Българското възраждане
В рамките на възрожденската епоха се наблюдават сложни преобразувателни процеси, довели до отмирането на типичните за средновековното общество норми на стопански, социален и културно-политически живот и до зараждането на буржоазните отношения в българските земи.
1878 г. | Освобождението на България
Освободителната война бележи края на възрожденската епоха само за земите, включени в Княжество България, тъй като и след Берлинския конгрес значителни части от българските територии остават зависими от Високата порта.
1885 г. | Съединението на България
За Източна Румелия горната граница на Възраждането е успеха от Съединението през 1885 г. За Македония и Източна Тракия - Балканските войни от 1912 - 1913 г.
1914 г. | Начало на Първата световна война
Според повечето учени Новото време започва с Великите географски открития от края на XV и началото на XVI в. и завършва с Първата световна война (1914 - 1918).
Светът през Новото време
В историята на Европа Новото време обхваща периода от Великите географски открития (прага между XV и XVI в.) до края на Първата световна война (1918). В него се случват поредица от трансформиращи събития, водещи до генерален подем в развитието на науката и техниката. Те намират израз в две културни движения - Ренесанса и Просвещението. Изобретяването на книгопечатането, парната машина, усъвършенстването на манифактурното и фабричното производство дават мощен икономически тласък. Реформирането на католическата църква и налагането на протестантството също оформя културния връх, които коренно променя живота на европейците.
Българското възраждане
Българския преход от Средновековие към Ново време се случва през последните две столетия от османското владичество. Този период е наречен Българско възраждане. В рамките на възрожденската епоха се наблюдават сложни преобразувателни процеси, довели до отмирането на типичните за средновековното общество норми на стопански, социален и културно-политически живот. Зараждат се буржоазните отношения в българските земи - с усъвършенстване на производството и търговията, през културно-просветната дейност, до национално-революционната идея.
Периодът обхваща три времеви рамки: Ранно възраждане (XVIII до първата четвърт на XIX в.), Средно (края на 20-те на XIX в. до Кримската война (1856)) и Късно (до Освобождението на Княжество България през 1878 г.). Така Възрожденската епоха бележи раждането на българската нация, довело до нейното официално признаване в териториите на западащата Османска империя.
Залезът на Османската империя
С подписването на Карловацкия мирен договор в края на XVII в. след неуспешената си война с Австрия, Османската империя изпада в дълбока криза. Освен че изгубва значителни територии от европейските си владения, тя се превръща и във второстепенен политически фактор. Настъпват трудности във финансовата система и армията, което предизвиква ширещи се корупция и разбойничество. Основните крепители на властта - спахийството и еничарския корпус отслабват. Появяват се самостоятелни владетели като Осман Пазвантоглу, който превзема Видин и за траен период ограничава влиянието на султана. Реформите също не постигат търсения резултат, заради колебливото им налагане.
Новите тенденции в живота на българите
През XVIII в. в живота на българите в Османската империя настъпват промени. Стопанските процеси претърпяват развитие с разпадането на класическия османски модел на земевладение - така в българското село се заражда частната собственост. Сред българите се заражда инициатива за отглеждане на технически култури - ориз (Пазарджик, Пловдив), памук (Македония), зърнени култури (Добруджа), роза (Подбалкана). Създават се много чифлици (скотовъдство).
В градовете традиционните занаяти също изживяват подем. Възникват нови производства, възприемат се нови технологии - това стимулира както фабричното производство, така и търговията. Постепенно възникват търговски колонии освен в съседни държави, но и в по-отдалечени земи (Египет, Индия). Възприема се кредитния модел, който стимулира икономиката. Създават се търговската мостра и марка, образуват се сдружения. В градове, разположени на удобни пътища, се организират панаири (Сливен), служейки като стокови борси.
