Най-важното от урока
План-резюме
- Идването на османците. Промяна в религиозната картина:
- Ислямът допълва вече познатите религии - православие, католицизъм, юдаизъм и армено-грегорианство.
- Ислямът става официална религия и заема господстваща позиция.
- Отношенията между православието и католицизма се изострят.
- Православното християнство остава основната религия в българските земи.
- Ислямът, османската държава и православието:
- Мюсюлманите признават всички по-ранни пророци, включително Иисус (Иса), но поставят исляма най-високо спрямо християнството и юдаизма.
- Покорените народи в Османската империя са разделени на религиозни общности (миллети): гръко-православна, армено-грегорианска, юдейска.
- Православните християни са представени от Константинополския патриарх.
- Промени в организацията на православната църква в българските земи:
- Османците заварват четири автокефални православни църкви: Константинополска, Търновска, Охридска и Печка (Ипекска).
- Поетапно е отнета самостоятелността на Търновската (1393 г.), Ипекската (1766 г.) и Охридската (1767 г.) църкви.
- Православната църква и другите религии съществуват в условията на натиск от страна на исляма.
- Структура на православната църква:
- На местно ниво организацията е представена от енорията и манастирската мрежа и от техните духовници.
- През 70-те и 80-те години на XV в. започва възстановяване на манастирската мрежа в българските земи.
- Православната църква и другите религии:
- Основното противоречие на религиозна основа в българските земи през XV - XVII в. е между християнството (православието) и исляма.
- Православната църква се стреми да запази своите поддръжници и да не позволи тяхната ислямизация.
- Отношението на православието към другите религиозни общности в българските земи е негативно, но все пак се характеризира с верска търпимост.
- Заключителни думи:
- В периода XV - XVII в. православието крепи ценностите на българското общество като негов обединител.
- Църквата обединява балканските християни и възприема ролята на държава в годините на чуждата власт.
- Българските манастири са опора на българската народност като просветни и книжовни средища.
Урокът в дати
1393 г. | Отнемане на самостоятелността на Търновската църква
С идването си османците заварват четири автокефални (самостоятелни) православни църкви: Константинополска, Търновска, Охридска и Печка (Ипекска). Поетапно е отнета самостоятелността на последните три. След превземането на Търново последният български патриарх - Евтимий, е свален от пост и е заточен. Търновската патриаршия е понижена в ранг на митрополия, подчинена на Константинополската патриаршия, като за митрополити в българските земи са назначавани предимно гърци.
1476 г. | Стенопис на Драгалевския манастир
През 1476 г. е стенописан Драгалевският манастир. През втората половина на XVI в. се обновяват манастирите в Стара планина - Черепишки, Етрополски и Троянски.
1493 г. | Стенопис на Кремиковския манастир
През 1493 г. е стенописан Кремиковският манастир. През втората половина на XVI и XVII в. се развиват манастирите в Търново, Пловдив и София.
1766 г. | Отнемане на самостоятелността на Ипекската църква
Поетапно е отнета самостоятелността на Ипекската църква и Константинополската патриаршия остава единственият представител на православното население в Османската империя.
1767 г. | Отнемане на самостоятелността на Охридската църква
Отнета е самостоятелността на Охридската църква. Константинополската патриаршия остава единственият представител на православното население в македонските земи от Османската империя.
Промяна в религиозната картина
С появата на османците на Балканския полуостров, религиозната среда се променя. Към досегашните религии - православие, католицизъм, юдаизъм и армено-грегорианство - се присъединява исляма. Като официална религия, той преобладава и налага нови баланси между религиозните общности. Променят се и отношенията между православието и католицизма. В българските земи православното християнство остава доминираща религия, изповядвана от голяма част от населението.
Ислямът, османската държава и православието
Според свещената книга на мюсюлманите (Корана), Бог е единствен - Аллах, а Мохамед е неговият пророк. Мюсюлманите признават всички предишни пророци, включително Иисус, но смятат Мохамед за последния най-ясно разбиращ Божиите слова. Християнството и юдаизмът могат да се изповядват в мюсюлманска държава, но с редица ограничения наложени от ислямското право.
В Османската империя, покорените народи са разделени на религиозни общности. Официален духовен глава и представител на православните християни е константинополският патриарх. Той плаща на султана "пешкеш" (паричен подарък), получавайки официалното му признание. Правата на духовенството да проповядва се съдържат в "берат" - документ, който обяснява функциите на всеки свещеник. Техните дела включват най-вече ритуалите по бракосъчетание и имотно-наследствените въпроси. Първият официално признат от османската власт православен патриарх е Генадий Схоларий.
Промени в организацията на православната църква в българските земи
С идването на османците на Балканите, в българските земи действат четири автокефални православни църкви: Константинополска, Търновска, Охридска и Ипекска. След XV в. тези църкви претърпяват сериозни промени в статута си. Самостоятелността на Търновската, Ипекската и Охридската църкви е отнета. Те минават под наставленията на Константинополската патриаршия, която представя цялото православно население пред Османската империя.
След заточението на патриарх Евтимий, Търновската патриаршия е свалена в ранг на митрополия. Патриаршията в Константинопол назначава единствено гръцки духовници, които да изпълняват духовните нужди на населението. Случва се тя да изпраща на мисии в Русия свои духовни лица, като Дионисий Рали.
Структура на православната църква
Християнската църковна организация е представяна от енорията свързана с манастирската мрежа и нейните духовници. Българските свещеници обслужват църквите за най-важните духовни нужди на населението - от раждането, през брака, до смъртта.
Тъй като османската власт държи светко вляние, а гръцкото духовенство контролира църквата, българските свещенослужители заемат най-вече нисшите кръгове - като свещеници (църквите) и монаси (манастирите). Въпреки това, то активно е подкрепяно от населението заради образованието, книжовността и чувството на принадлежност и обредни нужди, които удовлетворява. Заради особено трудните условия, духовния език и религиозната практика стават все по-разбираем за типичния българин.
През 70 и 80-те години на XV в. започва активно строителство на манастири. Освен обновленията и изграждането на обители около Пловдив, Търново и София, най-внушителен е градежът на Рилският манастир, който бележи върха в духовното майсторство и конструктивана изобретателност.
Православната църква и другите религии
Основното противоречие на религиозна основа в българските земи през XV - XVII в. е между православното християнство и исляма. Дейността на много секти и ислямски ордени открито разгласяват сходство между двете религии. Православието открито се противопоставя на тези опити, като обявява мюсюлманите за "безбожници".
Отношението на православната църква към другите религиозни общности също е негативно, но въпреки това се характеризира с търпимост. Вероятно най-силно противопоставяне има с католическите мисии, които около XVII в. се установяват по-настойчиво. Към суеверията на редовия селянин православието проявява разбиране. Несъгласието към вярата на арменци и евреи е в нормална степен, заради липсата на желание двата етноса да влияят религиозно на българите.
Обобщение
През периода XV - XVII в. православната църква е опора на ценностите на българското общество и негов обединител. Тя свързва всички поданици християни и възприема функциите на държава в годините на османска власт. Като крепител на българската народност служат българските манастири, които са единствените просветни и книжовни средища по земите ни.
