Най-важното от урока
План-резюме
- Османската империя като абсолютна монархия управлявана от султана.
- Султанът има неограничена власт и е отговорен за действията си единствено пред Аллах и пророка.
- Той има право да издава закони, да съди поданиците си и дори да отменя присъдите на местните съдии, да назначава и уволнява всички служители в държавата.
- Султанът управлява с помощта на съвет („диван"), съставен от най-висшите придворни на империята.
- Административното устройство на Османската империя
- Държавата е разделена на бейлербейства, които съдържат още по-малки единици, наричани санджаци. Българските земи са включени в седем санджака.
- Управителят на санджака - санджак-бей, има не само управленски, но и военни функции.
- Санджаците се делят на още по-малки административни единици - нахии и кази.
- Категории население със специален статут
- Османското управление изключва участието на българи християни в администрацията, съдебната система и армията.
- Войнуците, мартолосите и дервентджиите са най-известните категории от християнското население със специални функции.
- Кръвният данък
- След налагане на исляма българите биват ангажирани във войската чрез включване в еничарския корпус.
- Османците събират деца от покореното балканско население - българи, албанци, гърци, сърби - процес известен като „кръвен данък" (девширме).
- Те са отвеждани в столицата. Помюсюлманчвани и обучавани са да приемат езика и традициите на господарите си.
- Еничарите са изпращани в най-трудните и важни етапи на военните действия или за потушаване на бунтове и въстания в империята.
- Слабостите на османската система на управление
- Просперитета на държавната система е нарушаван от произвола и неблагоразумието на местни чиновници и военни.
- Колкото по-слаб е контролът от столицата, толкова повече местните служители засилват натиска си върху немюсюлманското население на Балканите.
Урокът в дати
16 век | Разделяне на Османската империя на административни единици
През XVI в. бейлербейството Румелия се състои от по-малки единици, наричани санджаци. Българските земи са включени в седем санджака: Чирмен, Паша, Кюстендил, Охрид, Видин, Никопол и Силистра. Три от тези административни единици покриват териториите на трите средновековни български държави: Видинското царство се превръща във Видински санджак, Търновското - в Никополски санджак, а Добруджанското деспотство - в Силистренски санджак.
1708 г. | Последното известно писмено свидетелство за събиране на еничари
През 1708 г. е датирано последното известно писмено свидетелство за събиране на еничари в Османската империя. Еничарите са специален военен корпус, съставен от момчета от покореното балканско население - българи, албанци, гърци, сърби. Тези момчета са отвеждани в столицата, помюсюлманчвани и обучавани да приемат езика и традициите на господарите си.
Султанският режим и управлението в Османската империя
Османската империя функционира като абсолютна монархия, където на върха на властта се намира султанът. Неговата власт е безгранична и се основава на Корана - свещената книга на мюсюлманите. Султанът е пълновластен господар, отговорен само пред Аллах и Пророка. Той има правото да издава закони, да съди и да отменя присъдите на местните съдии, както и да назначава и уволнява всички служители в държавата. Султанът е върховен главнокомандващ на османската армия и управлява с помощта на диван - съвет от най-високите сановници (високопоставени членове в двора) на империята.
Административното устройство на Османската империя
Административната структура на Османската държава се развива паралелно с нейното административно деление, което се коригира често поради завоеванията. Най-вътрешните територии на държавата - в Мала Азия и Европа, са разделени на две големи бейлербейства - Анадола и Румелия. Българските земи са включени в седем санджака: Чирмен, Паша, Кюстендил, Охрид, Видин, Никопол и Силистра. Санджаците са управлявани от санджак-бей, който също ръководи издържаната от територията военната конница. Тези обширни области се делят на още по-малки административни единици - нахии и кази. Първите изпълняват данъчни, а вторите правораздавателни функции.
Статутът на населението
Османското управление изключва участието на българи християни (и въобще на християни) в администрацията, съдебната система и армията. Някои категории от християнското население имат специален статут, като войнуците, мартолосите и дервентджиите. В началото те са включвани в коницата и пехотата. По-късно те изпълняват обслужващи фунцкии, като грижа за конете, поправка на крепости и пазене на опасни места, като проходи и усамотени пътища. За тези си дейности са освободени от някои данъци.
Кръвният данък
Един от начините българите да бъдат ангажирани във войската, е чрез включване в еничарския корпус. Това става задължително след налагане на исляма. Процесът на събиране на християнски момчета, за попълване на военните и административни нужди на империята се нарича "кръвен данък" (девширме). Те са отвеждани в столицата, помюсюлманчвани и обучавани да приемат езика и традициите на господарите си. Еничарите са изпращани в най-трудните и важни етапи на военните действия или за потушаване на бунтове и въстания в империята. Те са лишавани от правото да създават семейства, заради което са най-надеждния, сигурен и ефективен начин за постигане целите на султанската власт.
Заключителни думи
Системата на управление на Османската империя е нарушена от произвола на местни чиновници и военни. Колкото по-слаб е контролът от столицата, толкова повече местните служители засилват натиска си върху немюсюлманското население на Балканите.
