Най-важното от урока
План-резюме
- Населението на България – численост и общности:
- След Освобождението българското население нараства бързо, от 3 млн. души след Съединението до над 6 млн. души в края на 1934 г.
- В началото на ХХ в. в България раждаемостта е една от най-високите в Европа, със средно 6 деца на семейство.
- В България прииждат бягащи от Османската империя арменци и бежанци от Тракия и Македония, докато много турци и гърци се изселват.
- Българите емигрират в САЩ, Латинска Америка и Австралия в търсене на по-добър живот.
- В първите десетилетия след Освобождението над 80% от населението живеят в села, но през 20-те г. на ХХ век известна част от тях се премества в градовете.
- Обликът на градовете и селата:
- След Освобождението европейското влияние се долавя в градовете.
- В големите градове до 1934 - 1935 г. населението наброява: София (290 хил.), Пловдив (100 хил.), Варна (70 хил.).
- В градовете се изграждат широки улици, градини и обществени сгради, издигат се паметници.
- Заможните частни домове са обзаведени по европейска мода.
- 57 града имат изградени водопровод и канализация. 300 села са с електричество.
- Навлизат телефона, а от 1930 г. редовното радиопредаване.
- Транспортът се модернизира - от 1901 г. в София тръгват трамваи. Автомобилите постепенно заменят каруците и файтоните.
- Увеличава се броят на лекарите и аптекарите, изграждат се здравни домове. Въвежда се здравното осигуряване. Туберколозата застрашава основно живота на българите.
- Делници и празници:
- Ежедневието в селата протича в традиционния цикъл – раждания, кръщенета, сватби, погребения.
- В градовете обичайните забавления са обеди, банкети, игри на карти, организиране на балове с европейски танци.
- Радиото и киното впечатляват българина. Спортове като тенис, футбол, ски, туризъм, колоездене също привличат интерес.
- Появяват се нови празници – рождени и имени дни, Бъдни вечер, официални държавни чествания: на Освобождението, Българската армия, Храбростта, Просветата.
- Заключение:
- Българското общество постепенно утвърждава своя европейски облик. Модернизацията е видима най-вече в големите градове. Селата трудно се разделят с традициите.
Урокът в дати
1901 г. | Първите трамваи в София
От 1901 г. в София тръгват трамваи, а каруците и файтоните се заменят постепенно от автомобили.
1905 г. | Законът за защита на женския и детския труд
През 1905 г. е приет закон за защита на женския и детския труд. Работниците създават свои професионални организации (синдикати), които защитават интересите на наемните работници.
1910 г. | Българското население достига 4 млн. души
След Освобождението и Съединението българското население постига бърз растеж. През 1910 г. броят на населението е вече над 4 млн. души.
1911 г. | Законите за почивка в неделните и празничните дни
През 1911 г. са приети закони за почивка в неделните и празничните дни.
1917 г. | Приемане на закони за работния ден
Приети са закони, които свалят продължителността на работния ден - на 10 часов за жените и 11 за мъжете.
1929 г. | Законът за народното здраве
През 1929 г. е приет Закона за народното здраве. Води се сериозна борба с епидемиите, със следене на селищната чистота. Поставя се начало на здравното осигуряване.
1930 г. | Редовните радиопредавания в България
От 1930 г. започват първите редовни радиопредавания в страната.
1934 г. | Българското население достига 6 млн. души
Въпреки големите загуби във войните населението се възстановява и в края на 1934 г. наброява 6 млн. души.
1934 г. | Населението на Пловдив достига 100 хил. души
Втори по големина град е Пловдив, който през 1934 г. достига 100 хил. души.
1934 г. | Населението на Варна достига 70 хил. души
Трети по големина град е Варна, който през 1934 г. достига 70 хил. души.
1935 г. | Населението на София достига 290 хил. души
Столицата бързо се разраства и през 1935 г. достига 290 хил. души.
1939 г. | 57 града в България са водоснабдени
До 1939 г. 57 града са с изградени водопровод и канализация, а над 330 селища имат електричество.
1944 г. | Градското население достига най-високи нива
Въпреки миграцията на хора от селата към градовете, до 1944 г. градското население все още е три пъти по-малобройно от селското.
Население и общности в България
След Освобождението, населението бързо нараства. След Съединението то достига 3 млн. души, а през 1910 г. над 4 млн. Въпреки загубите във войните, то възстановява свойте нива и в края на 1934 г. достига 6 млн. души. Раждаемостта в началото на ХХ в. е една от най-високите в Европа, със средно 6 деца на семейство. През Втората световна война са достигнати средните европейски стойности – 3-4 деца в семейство.
В България прииждат хиляди бежанци от Тракия и Македония, но се изселват много турци и гърци. Българи емигрират в САЩ, Латинска Америка и Австралия в търсене на по-добър живот. Общото населението в страната е съставено от 85% българи, 10% турци, 2% роми. По-малко са евреите, гърците, арменците и румънците. Според Търновската конституция официална религия е източното православие, но тя позволява малцинствата свободно да изповядват своята вяра.
След Освобождението над 80% от населението живее в селата. От 20-те години на ХХ в. до 1944 г. заради маграцията към градовете, градското население нараства, но си остава три пъти по-малобройно спрямо селското.
В градовете живеят занаятчии, търговци, чиновници, а с развитието на индустрията се появяват и наемни работници. Поради изтощителният труд, възникват професионални организациии (синдикати), които настояват за промени - намаляват работното време на мъжете и жените от 12, на 11 и 10 часа; защитават детския труд; въвеждат почивни дни в неделя и по празниците.
Интелигенцията, завършила университети на Запад и в Русия, наброява 30 хил. души. Тя допринася съществено за напредъка на българската култура.
Облик на градовете и селата
Европейското влияние се долавя в градовете. В началото на ХХ в. те са 80, а през 1944 – 100. Изграждат се широки улици, градски градини и обществени сгради. Издигат се паметници. Откриват се хотели, ресторанти, кафенета, сладкарници и клубове.
Домовете на заможните фамилии се обзавеждат по модерен европейски стил - с луксозни мебели, завеси. Наемат се домашни прислужници, които ги поддържат спретнати и чисти. Положението на крайните квартали е бедно - къщите са дървени и глинени, улиците са мръсни, липсва водоснабдяване и канализация.
Транспорта се модернизира - автомобилите заменят файтоните. В Русе се въвежда първата автобусна линия. Организира се речен и морски търговски флот.
Макар големите усилия за всеобщо здравеопазване с откриване на болници, аптеки, въвеждане на строга чистота, медицинското обслужване не е достъпно за всички.
Делници и празници
Ежедневието в селата протича според обичаите – раждания, кръщенета, сватби, погребения. Забавления са седенките и панаирите, празнуването на Коледа, Великден, Гергьовден.
В градовете културните дейности се променят - заможните граждани организират балове с европейски танци, излети сред природата, разходки по главната улица. Появяват се официалните празници – на Освобождението (3 март), Храбростта (6 май), Българската армия (6 януари), св. св. Кирил и Методий (11 май).
