Урок 61 съдържа следните групи задачи:

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: куб \(ABCDA_1B_1C_1D_1\) Търсим: \(\angle((ACB_1), (A_1C_1D))\) Разглеждаме четириъгълника \(ACC_1A_1\):\[ AA_1 \parallel CC_1 \text{ и } AA_1 = CC_1 \implies ACC_1A_1 \text{ е успоредник} \]\[ \implies AC \parallel A_1C_1 \]Разглеждаме четириъгълника \(DCB_1A_1\):\[ A_1B_1 \parallel DC \text{ и } A_1B_1 = DC \implies DCB_1A_1 \text{ е успоредник} \]\[ \implies B_1C \parallel A_1D \]В равнината \((ACB_1)\) имаме пресичащите се прави \(AC\) и \(B_1C\) (\(AC \cap B_1C = C\)). В равнината \((A_1C_1D)\) имаме пресичащите се прави \(A_1C_1\) и \(A_1D\) (\(A_1C_1 \cap A_1D = A_1\)). От признака за успоредност на две равнини:\[ AC \parallel A_1C_1 \text{ и } B_1C \parallel A_1D \implies (ACB_1) \parallel (A_1C_1D) \]Ъгълът между две успоредни равнини е \(0^\circ\).\[ \angle((ACB_1), (A_1C_1D)) = 0^\circ \]Отговор: А) \(0^\circ\)

Подробно решение


Начертайте куб в 3D перспектива, с видими предна, горна и дясна страна. Върховете на долната основа да бъдат \(A\), \(B\), \(C\), \(D\), като \(A\) е в долния ляв ъгъл и върховете следват в посока, обратна на часовниковата стрелка. Съответните върхове на горната основа да бъдат \(A_1\), \(B_1\), \(C_1\), \(D_1\), разположени директно над долните върхове. Всички ръбове на куба да бъдат начертани; видимите ръбове да са плътни линии, а невидимите ръбове – пунктирани. Свържете върховете \(A\), \(C\) и \(B_1\) с плътни линии, за да формирате триъгълник \(\triangle ACB_1\). Запълнете равнината на този триъгълник (равнината \((ACB_1)\)) с лек светлосин цвят. След това свържете върховете \(A_1\), \(C_1\) и \(D\) с плътни линии, за да формирате триъгълник \(\triangle A_1C_1D\). Запълнете равнината на този триъгълник (равнината \((A_1C_1D)\)) с различен лек светлозелен цвят. Освен ръбовете на куба и страните на двата триъгълника, начертайте и следните диагонали на стените с пунктирани линии, тъй като те са невидими в дадената перспектива: диагоналът \(BD\) на долната основа, диагоналът \(A_1B\) на предната стена \(ABB_1A_1\), и диагоналът \(D_1C\) на задната стена \(CDD_1C_1\).

Анализ на равнините и правите в тях

Търсим ъгъла между две равнини в пространството: \((ACB_1)\) и \((A_1C_1D)\). За да намерим ъгъла между тях, първо трябва да определим тяхното взаимно положение. Според признака за успоредност на две равнини: ако две пресичащи се прави от едната равнина са съответно успоредни на две пресичащи се прави от другата равнина, то двете равнини са успоредни. Ще проверим дали в равнините \((ACB_1)\) и \((A_1C_1D)\) съществуват такива двойки прави. Разглеждаме правите, определени от страните на \(\triangle ACB_1\) и \(\triangle A_1C_1D\).

Доказване на успоредност на първата двойка прави

Разглеждаме правите \(AC\) от първата равнина и \(A_1C_1\) от втората. Те са диагонали съответно на долната основа \(ABCD\) и горната основа \(A_1B_1C_1D_1\) на куба. В куба околните ръбове са успоредни и равни помежду си. Разглеждаме четириъгълника \(ACC_1A_1\). За него знаем: \[ AA_1 \parallel CC_1 \] \[ AA_1 = CC_1 \] Следователно четириъгълникът \(ACC_1A_1\) е успоредник. От свойствата на успоредника следва, че срещуположните му страни са успоредни: \[ AC \parallel A_1C_1 \]

Доказване на успоредност на втората двойка прави

Сега разглеждаме правите \(CB_1\) от първата равнина и \(DA_1\) от втората равнина. Ръбът \(A_1B_1\) от горната основа е успореден и равен на ръба \(AB\). Ръбът \(DC\) от долната основа също е успореден и равен на \(AB\). Следователно: \[ A_1B_1 \parallel DC \] \[ A_1B_1 = DC \] От това следва, че четириъгълникът \(DCB_1A_1\) е успоредник. Тогава за другите му две срещуположни страни е изпълнено: \[ B_1C \parallel A_1D \]

Определяне на ъгъла между равнините

Установихме, че: 1. Правата \(AC \in (ACB_1)\) е успоредна на правата \(A_1C_1 \in (A_1C_1D)\). 2. Правата \(B_1C \in (ACB_1)\) е успоредна на правата \(A_1D \in (A_1C_1D)\). Правите \(AC\) и \(B_1C\) се пресичат в точка \(C\). Правите \(A_1C_1\) и \(A_1D\) се пресичат в точка \(A_1\). Тъй като две пресичащи се прави от равнината \((ACB_1)\) са съответно успоредни на две пресичащи се прави от равнината \((A_1C_1D)\), то по признака за успоредност на равнини следва, че двете равнини са успоредни: \[ (ACB_1) \parallel (A_1C_1D) \] По дефиниция ъгълът между две успоредни равнини е равен на \(0^\circ\).

Кратък запис на решението:

От свойствата на куба: \(AC \parallel A_1C_1\) (диагонали на успоредните основи). \(B_1C \parallel A_1D\) (диагонали на успоредните срещуположни стени \(BCC_1B_1\) и \(ADD_1A_1\)). Две пресичащи се прави от \((ACB_1)\) са успоредни на две пресичащи се прави от \((A_1C_1D)\). \(\implies (ACB_1) \parallel (A_1C_1D) \implies \angle = 0^\circ\). Отговор А.

Най-важното от урока

Призма: \(V = B \cdot h\), \(S = P \cdot h + 2B\)
Цилиндър: \(V = \pi r^2 h\), \(S = 2\pi r(h+r)\)
Пирамида: \(V = \frac{B \cdot h}{3}\), \(S = \frac{P \cdot k}{2} + B\)
Конус: \(V = \frac{\pi r^2 h}{3}\), \(S = \pi r(l+r)\)
Сфера/Кълбо: \(S = 4\pi R^2\), \(V = \frac{4}{3}\pi R^3\)
Ъгъл между права, която пробожда равнина и не е перпендикулярна на нея, се нарича острият ъгъл, който правата сключва със своята ортогонална проекция в равнината.
Ако правата е успоредна на равнината, ъгълът е \(0^\circ\). Ако е перпендикулярна, ъгълът е \(90^\circ\).
Геометрична конфигурация в 3D перспектива с дясна ориентация. Изобразена е равнина `α` като полупрозрачен хоризонтален успоредник. Права `a` пробожда равнината `α` в точка `A`. Изберете точка `B` върху права `a` над равнината. От точка `B` е спусната пунктирана перпендикулярна отсечка `BB'` към равнината `α`, като `B'` е върху равнината. При точка `B'` трябва да има знак за прав ъгъл между `BB'` и равнината. Отсечката `AB'` е ортогоналната проекция на `AB` в равнината `α`. Острият ъгъл, образуван между отсечката `AB` и нейната ортогонална проекция `AB'` в точка `A`, е означен с `φ`. Частта от права `a` под равнината, продължаваща от `A`, трябва да е пунктирана.
Ако слънчевите лъчи сключват ъгъл от \(45^\circ\) със земната повърхност, то ъгълът между прав лъч и равнината на земята е \(45^\circ\).
Права пробожда равнина. Нейната ортогонална проекция в равнината образува с нея ъгъл от \(25^\circ\). Колко е ъгълът между правата и равнината?
Отговор: Ъгълът е \(25^\circ\), съгласно определението.
Фигура, образувана от две полуравнини с общ контур (ръб). Мярката на двустенния ъгъл се определя от неговия линеен ъгъл, който се получава при пресичане на двустенния ъгъл с равнина, перпендикулярна на ръба му.
Изображение на двустенен ъгъл между две равнини, α и β, които се пресичат по общ ръб 'p'. За да се покаже линейният ъгъл, е начертана равнина, перпендикулярна на ръба 'p'. Тази перпендикулярна равнина пресича равнини α и β, образувайки два лъча, които излизат от обща точка P върху ръба 'p'. Единият лъч, PA, лежи в равнина α и е перпендикулярен на 'p' в точка P. Другият лъч, PB, лежи в равнина β и също е перпендикулярен на 'p' в точка P. Ъгълът, образуван между PA и PB, е линейният ъгъл, обозначен с 'ψ'. Равнините α и β да бъдат изобразени в перспектива, като ръбът 'p' е ясно видим. Линейният ъгъл ψ да е ясно обозначен при върха P.
Ъгълът между стена и под в една стая е двустенен ъгъл. Неговият линеен ъгъл обикновено е \(90^\circ\), затова казваме, че стената и подът са перпендикулярни.
Ъгълът между две пресичащи се равнини е \(60^\circ\). Колко градуса е линейният ъгъл на съответния двустенен ъгъл?
Отговор: \(60^\circ\), тъй като ъгълът между равнините се измерва с линейния ъгъл.
Околна повърхнина: \( S_p = P \cdot h \)
Пълна повърхнина: \( S = S_p + 2B \)
Обем: \( V = B \cdot h \) \(P\) - периметър на основата, \(B\) - лице на основата, \(h\) - височина.
Изобрази права триъгълна призма с върхове на долната основа A, B, C и на горната основа A', B', C'. Върховете на долната основа (A, B, C) да са подредени обратно на часовниковата стрелка, като A е в долния ляв ъгъл. Височината на призмата, която е страничен ръб (напр. AA' или BB' или CC'), да бъде обозначена с 'h'. Лицето на една от основите (напр. триъгълник ABC) да бъде обозначено с 'B'. Невидимите ръбове на призмата да са начертани с прекъснати линии.
Права призма има за основа квадрат със страна \(a=4\) cm и височина \(h=10\) cm.
\(B = a^2 = 16\) cm\(^2\).
\(P = 4a = 16\) cm.
\(V = B \cdot h = 16 \cdot 10 = 160\) cm\(^3\).
\(S = P \cdot h + 2B = 16 \cdot 10 + 2 \cdot 16 = 160 + 32 = 192\) cm\(^2\).
Намерете обема на права призма с височина 7 cm, чиято основа е правоъгълен триъгълник с катети 6 cm и 8 cm.
Лице на основата: \(B = \frac{6 \cdot 8}{2} = 24\) cm\(^2\).
Обем: \(V = B \cdot h = 24 \cdot 7 = 168\) cm\(^3\).
Околна повърхнина: \( S_p = 2\pi r h \)
Пълна повърхнина: \( S = 2\pi r (h + r) \)
Обем: \( V = \pi r^2 h \) \(r\) - радиус на основата, \(h\) - височина.
Прав кръгов цилиндър, нарисуван в тримерна перспектива. Долната основа е елипса, като невидимата ѝ задна част е показана с прекъсната линия, а видимата предна част с плътна линия. Горната основа е изцяло видима елипса, нарисувана с плътна линия. Две плътни вертикални линии свързват допирните точки на основите, образувайки околната повърхност. Центърът на долната основа е означен с $O$. Центърът на горната основа е означен с $O'$. Вертикална отсечка, свързваща центровете $O$ и $O'$, представлява височината на цилиндъра и е етикетирана с $h$. Хоризонтална отсечка от центъра $O'$ до периферията на горната основа представлява радиуса на цилиндъра и е етикетирана с $r$.
Цилиндър има радиус \(r=3\) cm и височина \(h=5\) cm.
\(V = \pi \cdot 3^2 \cdot 5 = 45\pi\) cm\(^3\).
\(S = 2\pi \cdot 3 (5+3) = 6\pi \cdot 8 = 48\pi\) cm\(^2\).
Намерете околната повърхнина на цилиндър с диаметър 10 cm и височина 10 cm.
Диаметърът е 10 cm, следователно радиусът \(r = 5\) cm.
\(S_p = 2\pi r h = 2\pi \cdot 5 \cdot 10 = 100\pi\) cm\(^2\).
Околна повърхнина: \( S_p = \frac{P \cdot k}{2} \)
Пълна повърхнина: \( S = S_p + B \)
Обем: \( V = \frac{B \cdot h}{3} \) \(P\) - периметър на основата, \(B\) - лице на основата, \(h\) - височина, \(k\) - апотема.
Правилна четириъгълна пирамида. Основата е квадрат ABCD, с връх S. Центърът на основата е точка O. Височината на пирамидата е отсечката SO, перпендикулярна на основата и обозначена с 'h'. Нека M е средата на основен ръб (например CD). Апотемата е отсечката SM, обозначена с 'k'. Означете основния ръб с 'a'. Покажете правоъгълния триъгълник SMO, където ъгъл SOM е прав ъгъл и отсечката OM е половината от основния ръб (a/2). Невидимите ръбове на пирамидата да бъдат пунктирани.
Правилна четириъгълна пирамида има основен ръб \(a=6\) cm и височина \(h=4\) cm.
\(B = a^2 = 36\) cm\(^2\), \(P = 4a = 24\) cm.
Апотемата \(k\) се намира по Питагорова теорема: \( k^2 = h^2 + (\frac{a}{2})^2 = 4^2+3^2=25 \Rightarrow k=5 \) cm.
\(V = \frac{36 \cdot 4}{3} = 48\) cm\(^3\).
\(S = \frac{24 \cdot 5}{2} + 36 = 60 + 36 = 96\) cm\(^2\).
Намерете обема на правилна триъгълна пирамида с лице на основата 20 cm\(^2\) и височина 9 cm.
\(V = \frac{B \cdot h}{3} = \frac{20 \cdot 9}{3} = 60\) cm\(^3\).
Околна повърхнина: \( S_p = \pi r l \)
Пълна повърхнина: \( S = \pi r (l + r) \)
Обем: \( V = \frac{\pi r^2 h}{3} \) \(r\) - радиус, \(h\) - височина, \(l\) - образуваща (\(l^2 = r^2+h^2\)).
Начертайте прав кръгов конус, ориентиран вертикално с върха (V) нагоре и кръгла основа хоризонтално. Основата да е изобразена като елипса с център (O). Начертайте отсечката за височината (VO), като я обозначите с 'h'. Начертайте отсечка за радиуса (OA) от центъра на основата (O) до точка (A) на видимия контур на елипсата, като я обозначите с 'r'. Начертайте отсечката за образуващата (VA), като я обозначите с 'l'. Посочете прав ъгъл при точка (O) между височината (VO) и радиуса (OA). Задната, невидима част от елипсовидната основа да бъде изобразена с прекъсната линия.
Конус има радиус \(r=6\) cm и височина \(h=8\) cm.
Образуващата \(l\) се намира по Питагорова теорема: \(l^2 = 6^2+8^2 = 36+64=100 \Rightarrow l=10\) cm.
\(V = \frac{\pi \cdot 6^2 \cdot 8}{3} = 96\pi\) cm\(^3\).
\(S = \pi \cdot 6 (10+6) = 6\pi \cdot 16 = 96\pi\) cm\(^2\).
Намерете околната повърхнина на конус с радиус 5 cm и образуваща 12 cm.
\(S_p = \pi r l = \pi \cdot 5 \cdot 12 = 60\pi\) cm\(^2\).
Лице на повърхнина на сфера: \( S = 4\pi R^2 \)
Обем на кълбо: \( V = \frac{4}{3}\pi R^3 \) \(R\) - радиус на сферата/кълбото.
Начертайте 3D сфера. Маркирайте центъра ѝ с 'O'. Изобразете голям кръг (екватор) на сферата, като задната, невидима част на кръга е с пунктирана линия. Начертайте отсечка от център 'O' до видима точка на повърхността на сферата, която представлява радиус 'R'.
Сфера има радиус \(R=3\) cm.
\(S = 4\pi \cdot 3^2 = 36\pi\) cm\(^2\).
\(V = \frac{4}{3}\pi \cdot 3^3 = \frac{4}{3}\pi \cdot 27 = 36\pi\) cm\(^3\).
Намерете обема на кълбо с диаметър 12 cm.
Диаметърът е 12 cm, следователно радиусът \(R = 6\) cm.
\(V = \frac{4}{3}\pi R^3 = \frac{4}{3}\pi \cdot 6^3 = \frac{4}{3}\pi \cdot 216 = 4 \cdot 72 \pi = 288\pi\) cm\(^3\).

Задачи за упражнение

Лесна: Намерете обема на прав кръгов конус с радиус на основата \(r = 5\) cm и височина \(h = 12\) cm.
Използваме формулата за обем: \(V = \frac{1}{3}\pi r^2 h\).
\(V = \frac{1}{3}\pi \cdot 5^2 \cdot 12 = \frac{1}{3}\pi \cdot 25 \cdot 12 = \pi \cdot 25 \cdot 4 = 100\pi\) cm\(^3\).
Средна: Намерете пълната повърхнина на правилна четириъгълна пирамида с основен ръб \(a = 12\) cm и височина \(h = 8\) cm.
Основата е квадрат със страна 12 cm.
\(B = a^2 = 12^2 = 144\) cm\(^2\).
\(P = 4a = 4 \cdot 12 = 48\) cm.
Използваме Питагорова теорема за триъгълника, образуван от височината \(h\), половината от основния ръб \((\frac{a}{2})\) и апотемата \(k\).
\(k^2 = h^2 + (\frac{a}{2})^2 = 8^2 + 6^2 = 64 + 36 = 100\).
\(k = \sqrt{100} = 10\) cm.
\(S = S_p + B = \frac{P \cdot k}{2} + B = \frac{48 \cdot 10}{2} + 144 = 240 + 144 = 384\) cm\(^2\).
Трудна: Намерете обема на сфера, описана около куб с ръб \(a = 6\) cm.
Диаметърът на описаната сфера (\(D\)) е равен на телесния диагонал на куба (\(d\)).
Формулата за телесен диагонал на куб е \(d = a\sqrt{3}\).
\(d = 6\sqrt{3}\) cm.
\(D = d = 6\sqrt{3}\) cm.
Радиусът \(R = \frac{D}{2} = \frac{6\sqrt{3}}{2} = 3\sqrt{3}\) cm.
\(V = \frac{4}{3}\pi R^3 = \frac{4}{3}\pi (3\sqrt{3})^3 = \frac{4}{3}\pi (27 \cdot 3\sqrt{3}) = \frac{4}{3}\pi (81\sqrt{3}) = 4 \cdot 27\sqrt{3} \pi = 108\sqrt{3}\pi\) cm\(^3\).

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

104411 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас