Най-важното от урока
Разделяне на число C в отношение a:b: Намираме броя на всички части \(a+b\), след това стойността на една част \(x = C / (a+b)\) и накрая самите числа \(a \cdot x\) и \(b \cdot x\). Пример: Разделяне на 60 в отношение 2:3 \(\rightarrow\) \(2+3=5\) части; \(60/5=12\) на част; числата са \(2 \cdot 12=24\) и \(3 \cdot 12=36\).
Обединяване на отношения: Ако \(a:b = m:n\) и \(b:c = p:q\), уеднаквяваме \(n\) и \(p\) чрез намиране на НОК, за да получим общо отношение \(a:b:c\). Пример: \(a:b = 2:3\) и \(b:c=6:5\), първото отношение става \(4:6\), общото е \(a:b:c = 4:6:5\).
Обединяване на отношения: Ако \(a:b = m:n\) и \(b:c = p:q\), уеднаквяваме \(n\) и \(p\) чрез намиране на НОК, за да получим общо отношение \(a:b:c\). Пример: \(a:b = 2:3\) и \(b:c=6:5\), първото отношение става \(4:6\), общото е \(a:b:c = 4:6:5\).
Да се раздели едно число (или количество) в дадено отношение \(a:b\) означава да се намерят две числа, чийто сбор е равен на даденото число, и които се отнасят както \(a:b\).
1. Събираме частите на отношението: \(a + b\).
2. Намираме стойността на една част, като разделим общото количество на сбора на частите.
3. Умножаваме стойността на една част по \(a\) и по \(b\), за да намерим двете търсени числа.
2. Намираме стойността на една част, като разделим общото количество на сбора на частите.
3. Умножаваме стойността на една част по \(a\) и по \(b\), за да намерим двете търсени числа.
1. Представяме търсените числа като \(a \cdot x\) и \(b \cdot x\).
2. Съставяме уравнението: \(a \cdot x + b \cdot x = \text{общото количество}\).
3. Намираме \(x\) и след това изчисляваме \(a \cdot x\) и \(b \cdot x\).
2. Съставяме уравнението: \(a \cdot x + b \cdot x = \text{общото количество}\).
3. Намираме \(x\) и след това изчисляваме \(a \cdot x\) и \(b \cdot x\).
Да разделим 300 в отношение 3:2.
Метод 1: Общо части: \(3 + 2 = 5\). Стойност на 1 част: \(300 : 5 = 60\).
Числата са: \(3 \cdot 60 = 180\) и \(2 \cdot 60 = 120\).
Метод 2: \(3x + 2x = 300 \implies 5x = 300 \implies x = 60\).
Числата са: \(3 \cdot 60 = 180\) и \(2 \cdot 60 = 120\).
Метод 1: Общо части: \(3 + 2 = 5\). Стойност на 1 част: \(300 : 5 = 60\).
Числата са: \(3 \cdot 60 = 180\) и \(2 \cdot 60 = 120\).
Метод 2: \(3x + 2x = 300 \implies 5x = 300 \implies x = 60\).
Числата са: \(3 \cdot 60 = 180\) и \(2 \cdot 60 = 120\).
Разделете 150 в отношение 2:3.
Общо части: \(2 + 3 = 5\). Стойност на 1 част: \(150 : 5 = 30\).
Числата са \(2 \cdot 30 = 60\) и \(3 \cdot 30 = 90\).
Числата са \(2 \cdot 30 = 60\) и \(3 \cdot 30 = 90\).
Методите за разделяне на число в дадено отношение са същите, когато частите са повече от две.
Да разделим 72 в отношение 3:4:5.
Общо части: \(3 + 4 + 5 = 12\).
Стойност на 1 част: \(72 : 12 = 6\).
Търсените числа са: \(3 \cdot 6 = 18\), \(4 \cdot 6 = 24\) и \(5 \cdot 6 = 30\).
Общо части: \(3 + 4 + 5 = 12\).
Стойност на 1 част: \(72 : 12 = 6\).
Търсените числа са: \(3 \cdot 6 = 18\), \(4 \cdot 6 = 24\) и \(5 \cdot 6 = 30\).
Дължините на страните на триъгълник се отнасят както 2:3:4. Намерете дължините на страните, ако периметърът му е 45 cm.
Общо части: \(2+3+4 = 9\).
Стойност на 1 част: \(45 : 9 = 5\) cm.
Страните са: \(2 \cdot 5 = 10\) cm, \(3 \cdot 5 = 15\) cm и \(4 \cdot 5 = 20\) cm.
Стойност на 1 част: \(45 : 9 = 5\) cm.
Страните са: \(2 \cdot 5 = 10\) cm, \(3 \cdot 5 = 15\) cm и \(4 \cdot 5 = 20\) cm.
Ако са дадени две отношения с общ член (например \(a:b\) и \(b:c\)), те могат да се обединят в едно общо отношение (\(a:b:c\)).
За да обединим две отношения, трябва да направим общия им член равен в двете отношения, като ги умножим с подходящи числа.
Дадени са отношенията \(a:b = 5:4\) и \(b:c = 2:3\). Да се намери \(a:b:c\).
Общият член е \(b\). Стойностите му са 4 и 2. Най-малкото общо кратно на 4 и 2 е 4.
Първото отношение \(5:4\) остава същото.
Второто отношение \(2:3\) умножаваме по 2, за да стане членът за \(b\) равен на 4: \((2 \cdot 2) : (3 \cdot 2) = 4:6\).
Сега имаме \(a:b = 5:4\) и \(b:c = 4:6\).
Обединеното отношение е \(a:b:c = 5:4:6\).
Общият член е \(b\). Стойностите му са 4 и 2. Най-малкото общо кратно на 4 и 2 е 4.
Първото отношение \(5:4\) остава същото.
Второто отношение \(2:3\) умножаваме по 2, за да стане членът за \(b\) равен на 4: \((2 \cdot 2) : (3 \cdot 2) = 4:6\).
Сега имаме \(a:b = 5:4\) и \(b:c = 4:6\).
Обединеното отношение е \(a:b:c = 5:4:6\).
Намерете отношението \(x:y:z\), ако \(x:y = 1:2\) и \(y:z = 3:4\).
Общият член е \(y\), със стойности 2 и 3. НОК(2, 3) = 6.
Умножаваме \(1:2\) по 3 \(\rightarrow\) \(3:6\).
Умножаваме \(3:4\) по 2 \(\rightarrow\) \(6:8\).
Обединеното отношение е \(x:y:z = 3:6:8\).
Умножаваме \(1:2\) по 3 \(\rightarrow\) \(3:6\).
Умножаваме \(3:4\) по 2 \(\rightarrow\) \(6:8\).
Обединеното отношение е \(x:y:z = 3:6:8\).
Задачи за упражнение
Лесна: Две числа са в отношение 5:7. Намерете числата, ако сборът им е 96.
Общо части: \(5+7=12\).
Стойност на една част: \(96:12=8\).
Числата са \(5 \cdot 8 = 40\) и \(7 \cdot 8 = 56\).
Стойност на една част: \(96:12=8\).
Числата са \(5 \cdot 8 = 40\) и \(7 \cdot 8 = 56\).
Средна: За приготвяне на бетон се смесват цимент, пясък и чакъл в отношение 1:2:4. Колко килограма от всяка съставка са необходими за направата на 1050 kg бетон?
Общо части: \(1+2+4=7\).
Стойност на една част: \(1050 : 7 = 150\) kg.
Цимент: \(1 \cdot 150 = 150\) kg.
Пясък: \(2 \cdot 150 = 300\) kg.
Чакъл: \(4 \cdot 150 = 600\) kg.
Стойност на една част: \(1050 : 7 = 150\) kg.
Цимент: \(1 \cdot 150 = 150\) kg.
Пясък: \(2 \cdot 150 = 300\) kg.
Чакъл: \(4 \cdot 150 = 600\) kg.
Трудна: Наследство от 26 000 лв. е разделено между трима наследници. Частта на първия се отнася към частта на втория както 2:3, а частта на втория към частта на третия – както 4:5. По колко лева е получил всеки наследник?
Първо обединяваме отношенията. \(H_1:H_2 = 2:3\) и \(H_2:H_3 = 4:5\).
Общият член е \(H_2\) със стойности 3 и 4. НОК(3,4) = 12.
Умножаваме \(2:3\) по 4 \(\rightarrow\) \(8:12\).
Умножаваме \(4:5\) по 3 \(\rightarrow\) \(12:15\).
Общото отношение е \(H_1:H_2:H_3 = 8:12:15\).
Общо части: \(8+12+15 = 35\).
Стойност на 1 част: \(26000 : 35 = 800\) лв.
Наследник 1: \(8 \cdot 800 = 6400\) лв.
Наследник 2: \(12 \cdot 800 = 9600\) лв.
Наследник 3: \(15 \cdot 800 = 12000\) лв.
Общият член е \(H_2\) със стойности 3 и 4. НОК(3,4) = 12.
Умножаваме \(2:3\) по 4 \(\rightarrow\) \(8:12\).
Умножаваме \(4:5\) по 3 \(\rightarrow\) \(12:15\).
Общото отношение е \(H_1:H_2:H_3 = 8:12:15\).
Общо части: \(8+12+15 = 35\).
Стойност на 1 част: \(26000 : 35 = 800\) лв.
Наследник 1: \(8 \cdot 800 = 6400\) лв.
Наследник 2: \(12 \cdot 800 = 9600\) лв.
Наследник 3: \(15 \cdot 800 = 12000\) лв.